The Loved Or The Friendly One-The Desicion (+16)

Дано се позволяват фикове свързани със Здрач.Защото аз пиша едно такова и се надявам да ви хареса-стигнала съм до някъде петнайста глава,но няма да бързам да пускам,затова за днес ще ви дам въведението и първа глава

Какво правеше той тук?Защо се опитваше да ме нарани,разрушавайки малкото,което бях постигнала през месеците,когато той не бе тук?И защо по дяволите,той ме привличаше толкова?Та нали Джейкъб бе моето момче-Джейкъб,върколакът?Защо тогава изпитвах толкова огромно желание да целуна Едуард?Защо?
Имаше само един отговор...
I still love my vampire...
Но защо точно той?Какво ме привличаше в него?Дали това,че тялото му бе толкова стегнато?Не!Джейкъб имаше много по-хубаво тяло от това на Едуард...или се лъжех?
I still love my vampire...
Дали пък бе лицето му?Тези толкова красиви златисти очи,понякога черни.Погедът,с който ме пронизваш,епогед,преди изпълнен с любов,а сега само с болка и омраза.И кафяво-червеникавата му коса с този странен бронзов оттенък,който бе наследил от майка си.Но и Джейкъб бе хубав...черната му коса вече не бе толкова дълга,но все още беше бляскава и добре поддържана.Очите му винаги бяха тъмни,но за разлика от Едуард той ме обичаше...
I still love my vampire...
Вече бяха стигнала до отговорът...и сега като се замисля,разбрах,че съм го знаела още преди месеци...
I still love my vampire...

Първата ми идея бе да разказвам от погледът на Бела,но после реших да редувам Бела и Джейкъб,а към края-Бела,Джейкъб и Едуард

Ето ме и мен с първата глава
Тъй...имаше един момент,в който Бела се беше пребила или нещо такова и Джейкъб я беше гушнал и караше,а беше гол до кръста и тя се олебаеше дали да не целуне гърдите му.Измествам момента назад-точно когато Бела се преби от мотора

Първа Глава-Целувка

-Не Бела!-изкрещя гласът в главата ми.-Какво искаш-да се пребиеш ли?!
-Ти ме остави,но не спази обещанието си!-казах на глас.-Защо тогава аз да спазвам моето?-не очаквах наистина отговор.И не получих такъв.
Само се надявах Джейкъб да не ме е чул-ако беше чул какво щеше да си помисли?Вероятно,че съм луда.
Но нямаше как да ме е чул-той беше на поне десет метра от мен,а аз не бях изкрещяла с всичка сила думите,тъй,че...успокоих се малко.
Едва сега забелязах къде точно бях.Бях близо до завой и до едно опасно-близко и доста големичко дърво.Май,че беше липа.Както обикновено започнах да кихам-да му се и не видеше глупавата алергия!
Очаквах това.Все пак карах за първи път-бе си цяло чудо,че успях да покарам около 50 метра без да се пребия.
БАМ!Прекрасно.Моторът се завъртя и се наклони прекалено много наляво,докато накрая не падна.Заедно с него паднах и аз,а върху мен падна и моторът.Брех,че беше тежък!"Трябва да добавя сигурно десет години към възрастта на Джейкъб!" помислих си "Той е учудващо силен-ама не учудващо-все пак е върколак и яде като луд-сигурно в това се крие тайната му.Или пък си е нещо характерно за върколаците."
-БЕЛА!-изкрещя Джейкъб и какво обикновено си помислих "Че кой друг!"
Джейкъб дотърча с мотора си.Караше доста добре за шестнайсет-годишен,което автоматично добави още пет години към неговите.Сигурно вече беше на 60,а аз все още си стоях на 23-те.
Джейкъб пристигна при мен и спря.Подпря мотора си на една изключително дребна степенка и се надвеси над мен.
-Добре ли си?-попита ме той,а в гласа му определено се долавяше тревога.
-Какво толкова-паднах!
-Доста силно си се фраснала!-каза Джейкъб,а на лицето му се изписа паника.
-Спокойно!-казах му аз и се опитах да звуча утешително,макар,че не звучах особено убедителна.-Всичко е наред!
Джейкъб въздъхна.
-Бела!-каза ми той.-Ти си най-голямата късметлийка относно опасностите и паданията!Дори по равен под би се намерило микроскопично камъче,което да те пребие!
Опитах се да се разсмея леко и той също се засмя.С онзи прекрасен негов и смях.Колко беше привлекателен!"Привлекателен ли?!"-помислих си аз "Какво ми става?!Това е Джейкъб,а не..." дори не исках и да си помисля името,което ме изпълваше с болка вътрешно.
Смехът на Джейкъб утихна.
-Кървиш!-каза той.
Едва сега се усетих мирисът.Усетих как тънка струйка кръв се стича по лицето ми и мигновено ми се догади от миризмата.
-Съжалявам!-казах аз.И вече наистиа съжалявах-даже се срамувах от себе си.Много добра идея бе да се кача на мотор сама,няма що!
-Защо му се извиняваш,че кървиш?-учуди се той.
-Защото бях достатъчно тъпа!-обясних му аз.
-Тъпа ли?-попита той объркано
-Да се кача на мотор сам-сама още преди да зная как се кара!-поясних.-Аз с моите способности да се пребивам както казваш на микроскопично камъче-да се кача на мотор!Явно тази сутрин съм си оставила ума вкъщи!
Джейкъб се направи,че не ме е чул.Той свали блузата си.
-Сложи я на главата си!-каза ми той,подавайки ми я.-Ей сега се връщам.
-Ама...-имах толкова много да му кажа-като например,че е бил толкова смел,или че прибавям петнайсет години към вече зрялата му възраст,или поне едно глупаво "Благодаря".Заслужаваше го-като се почне от заемането на трудната задача на която никой друг не би се наел-да ме учи да карам мотор и се свършва с това,че ми даде блузата.Не бе кой знае какво...и все пак.Зачудих се дали не ми е дал ризата не защото наистина се е разтревожил,или просто защото го е страх,че Чарли може и доста да се учуди ако види кръвта.Наложих си да не мисля много по този въпрос.Пък и,струва ми се-май вече знаех кое от двете бе вярно.
Джейкъб се затича с всичка сила,а аз му се възхищавах-беше толкова готин,докато тичаше!Толкова бърз,колкото...пак си помислих за него!Ядосах се на себе си-колко умно!
За нула време Джейкъб докара пикапа ми до мен.Изненадах се колко много съм карала мотора що-годе добре-повече от горе-посочените 50 метра-бях карала поне 70!"Трбява да ме запишат в книгата за рекорди на годината"-помислих си аз "Със заглавие-"Най-късметлийското момиче относно падането и опасностите пропътува мотор цели 70 метра,след като никога не бе карала друго освен кола,тротинетка и колело!" или нещо подобно".
Джейкъб спря колата,излезе от нея и ми подаде ръка.Понечих да стана обаче залитнах и простенах-имах ужасно главоболие.Явно раната ми все пак бе кой знае какво.
Джейкъб въздъхна и ме вдигна на ръце като бебе.Кожата му беше прекалено топла и подскочих от болката,която ме прониза от парното,в което се бе превърнал Джейкъб по време на трансформацията му от човек(или по-скоро тийнейджър) във върколак.Джейкъб също трепна заедно с мен и положи част от вече окървавената му риза върху гърдите си,за да не усещам топлината толкова.Тайничко я махнах-обаче Джейкъб забеляза и се подсмихна.
-Какво има?-попита ме той,а в глас му се прокрадваше самодоволство.
-Н-нищо!-заекнах аз и усетих как се изчрвявам.По дяволите!
Джейкъб ме гушна и седна на седалката.Очаквах да ме стовари на съседната седалка,но той не го направи.
Караше възможно най-бързо.Спря пред къщата на Чарли и ми каза,да се преоблека.
Аз изтичах у нас и то право в банята.Бях истинско чудовище във външния вид-дори като се има предвид,че по природа не бях красавица.А бледата ми кожа беше чудесен фон на тъмно червената вече суха кръв.Потреперах и се заех да мия лицето си.Когато приключих вече нямаше и следа от кръвта.Измих зъбите и ръцете си и хвърлих в коша(най-отдолу,разбира се) за пране блузата на Джейкъб.Това бе най-малкото,което можех да направя,за да му се отблагодаря за търпението и въобще всичко,което направи за мен-като се почне от моторите и се свърши до "неочакваната" злополука.
Преоблякох се набързо със синя риза-не исках да слагам нещо през главата-не,че ме мързеше да перя,просто колкото по-малко улики,толкова по-добре.Твърде късно разбрах,че ризата принадлежи на Чарли,но нямаше какво да правя.Излязох навън и се запътих към пикапа.Като ме видя Джейкъб избухна в смях.
-Благодаря за подкрепата!-намръщих му се аз.
-Откога носиш ризите на баща си?-попита Джейкъб през смях.
-От днес!-отговорих му аз и ритнах крака му.Когато той не реагира аз въздъхнах-понякога бе трудно да имаш за приятел върколак.Стиснах ръката му,стараейки се да използвам и жалките си нокти.По ръката му не остана ни белег,но той най-после се усети и престана.
Седнах на седлката до Джейкъб и затворих,или по-точно затръшнах вратата след себе си.Настаних се удобно,макар,че самата седалка не бе особено удобна-бе твърда и студена.За капак по нея се застича кръв.Просто чудесно!
"Че то по-добре да си бях облякла някоя удобна блуза!"-помислих си аз.
-Пак кървя!-оплаках се на Джейкъб.
-Това е добре-значи,че лекарите ще се хванат.-отвърна той развеселено.Не знам кое му бе смешното.
-Ризата е на Чарли!-нампомих му аз.
-Още по-добре-лекарите ще си помислят,че си нещо от сорта на травестит и,че все още си секси.
Намръщих се аз-не защото ме бе нарекъл "нещо от сорта на травестит",а защото ме бе нарекъл "секси"-само едно същество би ме нарекло така и това бе...
Пак си помислих за него!Ядосах се още повече и впих нокти в седлката.Май,че направих дупка.
Джейкъб обаче изтълкува яростта ми по друг начин.
-Нямах намерения да те ядосам-просто исках да те подразня!-увери ме той бързо-бързо.
-Преди десет минути беше самият дъждовен облак,а сега си щастлив като слънчице!-намръщих му се.
Лицето на Джейкъб се намръщи,а аз се изчерих от думите си.Браво на мен-един от малкото ми останали близки беше намръщен и то по моя вина!
-Е...-Джейкъб се поколеба.-Хората трябва да са щастливи,за да постигнат повече в живота!-той ми се ухили.
Намръщих се още повече(ако това изобщо бе възможно).Изпитах дивото желание да ядосам или поне намръщя Джейкъб.И реших да сменя темата.
-Наистина ли мислиш,че съм секси?-попитах Джейкъб.
Беше негов ред да се изчерви-изчервяваше се така сладко-мургавата му кожа ставаше още по-тъмна и му придаваше красота,а червенината се спускаше от лицето по врата,а от врата по гърдите му.Беше...секси.
Днес май наистина си бях оставила у дома(и то за втори път) ума-какви неща си мислех(с нездравият ми разум разбира се).
Когато Джейкъб не отговори,аз реших да го подканя:
-Е?
Червенината му започна да бие на очи повече(доколкото това би могло да бъде възможно).
-Е...малко.-каза си той накрая тихо.
-Само малко?-попитах го аз,правейки се на ядосана.
-Ами...доста.-призна той накрая отново тихо.
Няколко минути,или може да са били просто секунди минаха в гробовно мълчание.След това Джейкъб запали колата и потупа с ръка скута си.
-Сигурен съм,че не ти е удобно там!-каза той и посочи седалката,на която стоях,гледайки я,сякаш е нещо гнусно.Но знаех,че просто се опитва да ме подведе.
Леко се поколебах,но при второто му подканване се премесетих в него.И трябваше да призная,наистина бе удобно-и то доста по-удобно от седалката,която вече ми се струваше направо глупава и твърда като подът на пикапа ми.
Джейкъб потегли,хващайки с една ръка волана,а с другата притискайки ме към себе си.Не го бе правел преди,което ме учуди.
И сега,докато караше,бях толкова близо до него-даже опасно близо.Бях се облегнала на врелите му гърди,мислейки си,че на тях и една вода може да се стопли за минута,а яйце да се свари за секунди.С Джаред явно бяхме на едно мнение-и той така обичаше да казва.Зачудих се дали и неговата кожа бе толкова топла,но си спомних думите на Джейкъб-"Това е обкновено върколашко нещо!"-бе казал,когато го попитах.
Но това бе маловажно.Сега,докато бях на гърдите му,ми бе толкова приятно.Те изглеждаха толкова меки...и без косми,или най-малкото те бяха обръснати.Вдигнах глава и ги заразглеждах.
Май бях прекалено рязка,защото Джейкъб ми се ухили и попита:
-Какво правиш?
-Забранено ли ми е да оглеждам тялото ти?-попитах невъзмутимо.Нямаше нищо срамно да си влюбен в най-добрият си приятел...нали?Ама...аз бях ли влюбена?
Джейкъб се засмя.
-Не.-простичко отвърна той и продължи да си гледа пътя,без да помръдва за цели няколко дълги секунди.Прокарах пръст по гърдите на Джекъб и усетих как трепна-от изненада или удоволствие,не знаех.Погледнах лицето му,но то не издаваше нищо.
Джейкъб спря и аз погледнах назад,стресната.Не бе възможно да сме стигнали до болницата толкова бързо.Но се оказа,че просто бе светофар,светнал в червено.И точно това ми трбяваше.
Отново загледах гърдите на Джейкъб.Ами ако го целуна?Това щеше да разкрие чувствата му,нищо,че вече ги знаех-просто ми бе любопитно какво мислеше сега.
Устните ми докоснах гърдите му точно,когато според предположенията ми стана зелено,тъй като Джейкъб потегли.Но след миг Джейкъб спря на място и аз се отдръпнах от него уплашена.Май бях прекалила.Зад нас чух недоволни крясъци и надуване на клаксони.
-Бела?-каза той като въпрос,но знаех,че всъщност не очаква отговор.Не знам как знаех това,просто бе факт.
-С-съжалявам!-заекнах аз несигуно.
-Ей,тъпанар!Заспа ли!-кресна някой зад нас,но нито Джейкъб,нито аз обърнахме внимамие.
-Никога не прави това!-каза Джейкъб.-Докато карам!Нима искаш да ни убиеш?!
-Нима не ти хареса...поне малко?-попитах аз и с нежелание долових надежда в гласа си.
-Хареса ми...и то не малко,а много!Но все пак не прави това докато карам.-помоли Джейкъб.
-Няма!-казах аз и прошепнах:-Никога повече няма да го направя.
-Е,не никога,но...-започна Джейкъб,но бе прекъснат от недоволен крясък:
-Ей,педал!Ще извикам полицията!На магистрала си!
Джейкъб въздъхна и без повече думи потегли напред.

Фика е страхотен.Много увлекателно написан,само не ми харесва че Бела е влюбена в Джейкъб, а не в Едуард.Надявам се накрая да се събере с Едуард.

Мерси за коментара и съм щастлива,че ти харесва как пиша,но може ли по-нататък да пишеш в другата тема?Понеже тук искам да пускам само главите и отделна тема за коментари
А За Едуард-Бела има да си чакаш...

Втора Глава-Решението


Докато пристигнахме в болницата си стоях на "твърдата и студена" седалка до Джейкъб и го гледах уплашено.Беше ли ми ядосан?Надявах се,че не.Опитах да го заговоря но той не показа с нищо,че ме е чул,затова прецених,че трябва да си мълча-вероятно не му се говореше по темата.
Знаех,че съм го възбудила-от крайно време ми бе ясно,че Джейкъб е влюбен в мен-че дори и околните(като например Майк) забелязваха.Но той бе прекалено малък за мен....е,не си личеше.Беше много по-едър от мен,знаеше много повече неща-като например как се поправят различни превозни средства и как се кара мотор.Знаех,че в момента работи над нова кола.Зачудих се дали някога ще я завърши,а ако успее-как ли ще изглежда?
"Разбира се,че ще успее" помислих си "Той е много сръчен в работата си".
Не обърнах внимание на глупавите си мисли-направо ги изхвърлих от главата ми най-безцеремонно.
Имаше други неща,за които да мисля-и то много по-важни неща.Нямах предвид това,че в петък имаме тест по математика,и,че аз въобще не съм се подготвяла,дори и да знам,че съм...айде,не кръгла нула,но някъде заслужавах към тройка на теста-а на Чарли това нямаше да му хареса.
Важните ми мисли бяха и доста обезпокояващи.В сърцето ми се бе появил човек...или по-скоро същество,което допреди само седмица бе моят най-добър приятел.А сега сякаш...цялата аз се разтварях вътрешно,позволявайки на ново чувство спрямо този "човек" да проникне в мен.И само една думичка можеше да опише това чувство,дума,която бе причината тази мисъл да е толкова обезпокояваща....
Love...
Мислех,че изпитвам това към един единствен човек..или по скоро същество.Но явно се бях лъгала.
Тази любов бе много по-различна.Може би не толкова силна и разпалена колкото моята първа.Но нямаше как да съм изненадана-все пак любовта между две същества,силна,колкото нашата с...Едуард,(насилих се да си помисля името и усетих как ме облива топлина,нямаща нищо общо с Джейкъб) бе нещо изключително рядко.
Влюбена ли бях?Нима го бях допуснала отново?
Спомних си как се почувствах миналата година,когато Едуард ми разби сърцето,разкривайки ми всичките мръсни игрички,които бе играл.Още не можех да повярвам какво бе направил.И помнех последните му думи,които ме бяха разбили напълно...
"Аз не съм човек...и никога няма да бъда...освен това не те обичам...поне не по начинът,по който ти ме обичаш...няма да те забравя...нито чувствата ми към теб...но всичко продължи прекалено дълго...достатъчно вече съсипах живота ти...време е да го напусна...ще бъде така,сякаш никога не съм се появявал...сякаш умрях през 1918 от испанският грип заедно с родителите ми,както и трябваше..."
Спомних си как за послендо бе целунал челото ми и усетих как започнах да се разпадам вътрешно.Не трябваше да позволявам на болката да ме обземе,не и сега,не и пред Джейкъб.Обгърнах ръце около себе си,опитвайки се да спра болката да се разпространи по тялото ми.
-Добре ли си?
Колко приятен бе гласът на Джейкъб!Толкова бях щастлива,че се намеси,че потуши болката в мен само с гласа си!
Вдигнах глава и усетих,че сме пристигнали-вече бяхме пред болницата.Джейкъб бе изключил пикапа и ме гледаше разтревожено.
И изведнъж ми присветна.Джейкъб никога нямаше да бъде Едуард.И въпреки това се нуждаех от него-и то не само от приятелството му.Нуждаех се да бъда до него възможно най-дъго време.Само така болката нямаше да ме обзема постоянно.Не знам защо,но самият Джейкъб излъчваше едно приятно усещане,което те караше да се успокояваш,или поне на мен ми действаше успокояващо-като успокоитено лекарство.А и кожата му имаше такъв приятен оттенък и бе толква топла...
Без да се замисля се хвърлих върху Джейкъб и направихх единственото,което ми дойде наум-започнах да драматизирам.
-Съжалявам Джейкъб!-каах аз,а от очите ми дори започнаха да се стичат сълзи.Въпреки,че си имах причина да плача се учудих-не малко хора ми бяха казвали,че съм ужасна лъжкиня.-Нямах да намерение да те обидя-просто ми дойде отвътре и не можах да се спра!-Беше ми токова приятно в него-притиснах се по-силно към топлите му гърди.
Джейкъб се изненада,но започна да ме потупва по гърба.
-Хайде,хайде-не е кой знае какво!-каза Джейкъб.-Освен това ми хареса.
Погледнах го в лицето иненадана.
-Значи...не ме излъга преди малко?-попитах несигурно.
Смехът на Джейкъб ме изненада за първи път в живота ми.
-Да съм те излъгал ли?-Джейкъб се засмя отново и вдигна брадичката ми,задържайки я в едната си ръка,докато другата му ме прегръщаше нежно.-Скъпа,никога не бих те излъгал!
Беше ме нарекъл "скъпа"!Сърцето ми заби развълнувано.Или я за момент.Как така заби лудо?
-Никога?-попитах аз несигурно.Джейкъб приближи лицето си към моето още повече.Поувствах се все едно сърцето ми ще изскочи всеки момент.
-Ъъъъ...-успях само да кажа.
-И знаеш ли какво?-устните на Джейкъб бяха на сантиметри от моите,но вместо да ме смути,този факт ме развълнува.
-Ъъъъ...-измърмрих отново глупаво.Защо допреди минута водех нормален разговор с него,а сега не можех да съставя едно изречение?Къде ми се бе изгубил ума?
-Обичам те!-каза Джейкъб невъзмутимо.-И не се срамувам от това-не виждам нищо срамно в това да си влюбен.А ти?
-Не...-казах аз.Браво на мен-успях да създам една сносна дума.Обаче усещах как започвам да се замайвам,тъй като ръката на Джейкъб,която ме бе прегърнала бе отишла по-надолу.Сусна се под кръста ми-на място,където Еудард никога не би си позволил да сложи ръката си.А другата му ръка загали лицето ми.Беше приятно,а ръката му миришеше на нещо-не толкова хубаво,като тази на Едуард,но на нещо като одеколон.Откога безгрижният Джейкъб си слагаше одеколон?
-Това е хубаво!-каза Джейкъб.
Минаха няколко секунди,които бяха много приятни.
-А ти какво изпитваш към мен?-попита ме Джейкъб.Осъзнах,че гласът му бе станал по-нежен,но трябваше да се стегна-усещах как постепенно губя контрол над самата себе си.
-Ъъъ...-това вероятно му бе омръзнало,но той само се засмя.
И го направи.Целуна ме.
В по-различна ситуация бих отблъснала Джейкъб,но сега просто...изключих.Устните му бяха топли,но нямаше защо да очаквам студени устни.Същи така бяха и меки...и възбуждащи.
Когато не реагирах,Джейкъб прокара език през зъбите ми-езикът,както и устните му бе топъл.
И вече наистина изключих.Отвърнах на целувката на Джейкъб и вплетох пръстите си в преди дългата,а вече късата му черна коса.Джейкъб започна да ме целува по-бързо,с което осъзнах,че и за на него целувката му доставя също толкова удоволствие,колкото и на мен.
Отплетох пръстите си от косата му и започнах да разкопчавам колана на джинсите на Джейкъб.Част от мен ми казваше,че това е грешно,че не бива да го правя,но по-силната част-а именно тази,която се възбуждаше-искаше още и още.
И двете ръце на Джейкъб започнаха бързо да разкопчават ризата на Чарли-той бе по-бърз-вероятно защото имаше доста опит в разкопчаването и закопчаването на мъжки ризи.
Вече бях приключила и започвах с джинсите му,а той почти бе разкопчал ризата на баша ми...вече усещах ръцете ми върху голият ми корем...беше толкова приятно...и възбуждащо...
ДЗЪН!ДЗЪН!ДЗЪН!
Офф!Тъп телефон!Джейкъб ме отблъсна,но изглеждаше така,сякаш го направи нежелателно.На негово място бих затворила,но явно този,който се обаждаше,бе важен.
-Уфф!-каза Джейкъб като вдигна телефона.И тогава рзбрах-беше натиснал копчето за разгвор на шумна среда.
-Здравей,Джейкъб!-гръмна гласът на Чарли и аз подскочих-защо Чарли се обаждаше на Джейкъб,а не на Били?-Чудех се дали Бела е с теб-Били каза,че двамата сте излезли заедно преди няколко часа.
-Тук съм тате!-изписуках.-Имаш ли да ме питаш нещо?
-Да,мила!-каза Чарли.-Знаеш ли къде ми е синята риза?
Джейкъб започна да се кикоти.Оле!Какво щях да кажа?
-Ти нямаш само една синя риза,татко!-казах аз,опитвайки се да обясня по заобиколен начин.Неуспешно.
-И все пак-имам само една небесносиня-ти ми я подари за рожденият ден,помниш ли?-каза Чарли.
-Ъъ...-какво да кажа?-Не можеш ли да облечеш друга риза?
-Е,мога,но просто се чудех къде е тя.
-Амии...-набързо изкалъпих една история.-В коша за пране е-без да искам я изцапах с шоколад.
Джейкъб продължи да се кикоти.Намръщих му се-защо не ми помагаше?Започнах да закопчавам прословутата риза на Чарли,която нямаше никакви петна,като изключим кървавите.Джейкъб вече започна да се превива от смях.
-Какво му има на Джейкъб?-зачуди се Чарли.
-Нищо!-казах аз и пернах Джейкъб по главата.Той схвана и си млъкна.Но лицето му стана червено и той захапа юмрука си,за да не се разхили.
-Е,жалко за ризата.-каза Чарли и по гласа му усетих хем разкаяние,хем подозрителност.
-Спокойно,тате,ще я изпера щом се прибера!-обещах му аз.-И без това прането е огромно,налага се да го изпера.
-Мога да закарам нещата на химическо!-предложи Чарли.
-А не,мерси!-казах аз.-Чао тате!-И затворих.
Джейкъб даде воля на смеха си-смя се като луд цели пет минути-гледах по часовника му на джиесема му.
-И какво му беше толкова смешното?-попитах го аз,когато най-после истерията му престана.
-Начинът ти на обяснение за ризата-а и изражението ти!-каза Джейклъб.
Престорих се,че не съм го чула.
-Хайде да отиваме в болницата!-каза Джейкъб.Усетих слабият му опит да смени темата.
-Не ми се ходи!Главата вече не ме боли!-В мигът,в който го казах,усетих остра болка в главата и простенах.
-Виждам!-каза Джейкъб и една саркастична усмивка се появи на лицето му.Той си оправи колана и джинсите и отвори вратата на пикапа.
-Няма да стане!-казах аз.-Ами ризата?
Джейкъб изкара някаква моя червена блуза-откъде пък я изрови?
-Ето!-каза Джейкъб.
-Ама тази ми е малка!-възпротивих се,разпознавайки блузата.
-Поне е нещо!По-късно ще ти измисля нещо друго!-каза Джейкъб.
-Няма да има по-късно!Тръгвам си!
Отворих вратата на пикапа,скочих от него и затръшнах вратата след себе си.
-Май забравяш нещо!-каза Джейкъб-едва сега усетих,че той бе отворил прозорците-кога бе успял?
-Не забравям нищо!-троснах му се.-Мотора мога да си го взема и по-късно.
-С какво ще го вземеш?Не си достатъчно добре да вървиш чак до вас,а дори и да беше-съмнявам се,че би провървяла разстоянието от Форкс до Ла Пуш-с твоето темпо ще ти е нужна цяла нощ!
Спрях за миг като закована-по дяволите,той имаше право!
-Така,че защо просто не влезем в болницата и аз ще ти върна пикапа-освен ако не искаш да пренощуваш в Ла Пуш!
-Няма да пренощувам в Ла Пуш!-креснах му.-А сега ми върни пикапа.
-Ами главата ти?-попита Джейкъб усмихвайки се.
-Нищо ми няма на главата.-Това беше лъжа и Джейкъб го разбра-изглежда късметът бе на негова страна-поне за днес.
-Има ти нещо!-сега вече Джейкъб бе сеиозен.-Главата ти е пукната,Бела!
-Не е за първи път!-възползвах се от промяната на настроението на Джейкъб.
-Бела,моля те!-каза Джейкъб и вече се усмихваше.Защо?-Тревожа се и за Чарли.
Това развитие на нещата съвсем ме хвана неподготвена.
-Какво общо имат Чарли и пукнатата ми глава?-попитах объркано-по мое мнение това бяха две съвсем различни неща.
-Много общо!-каза Джейкъб и ми се ухили.Усмивката му бе прекрасна,но в момента бях прекалено ядосана,за да и се възхищавам.
-Като например?-казах ядосано-опитах се да се успокоя,но усмивката му хем ми харесваше,хем ме нервеше.
-Като например-не искам Чарли да получи инфаркт,когато те види окървавена и стенеща от болка!Ще реши,че съм те пребил!Не сме много близки,но все пак баща ми и Чарли са добри приятели-не искам да си развалят отношенията заради мен!
-Не съм стенела!Освен това Чарли така или иначе ще научи за главата ми!И ще му кажа,че съм се спънала-това не е изненадващо!
"За мен!"-помислих си аз.
Джейкъб въздъхна и усмивката му се изтри.Не си отивай,усмивке!Прекалено си съвършена,за да го направиш!
-Тук имаш право!-каза Джейкъб.-Но ако сега не влезеш в болницата с мен ще кажа на Чарли всичко!-Той подчерта думата "всичко",а аз знаех,какво има предвид.
Усмивката му отново се появи.Боже мой,това момче си променя настроенията за секунди!
"От него би могъл да излезе добър актьор!"-помислих си.
Лицето ми пребледня,или поне така на мен ми се стори.
-Няма да посмееш!-казах аз.
-Само гледай!-Джейкъб грабна телефона си и започна да набира някакъв номер.
-Не!-креснах аз.-Не разбираш ли какво ще означава това-няма да мога да отида до Ла Пуш!
-И тогава ще си научила урока си-не трябва да бъдеш инатлива,когато си с мен!-Джейкъб натисна още едно копче и допря слушалката до ухото си.
-НЕ!-изкрещях аз и всички хора,които стояха на паркинга на болницата се обърнаха към мен и ме погледнаха учудено.
-Здравей,Емили!-каза Джейкъб.-Би ли приготвила една риза в размер на Бела?Ще и трябва една!
Последва пауза.
-Добре.-каза Джейкъб.-Благодаря.
И Джейкъб затвори.
Усетих как в мен се надига гняв.Емили!След това преупреждение,той се обаждаше на...Емили!
-Ах ти!-изкрещях аз и скочих в колата,готова да започвам с шамарите и юмруците.
-Аха!-извика Джейкъб тържествуващо.
В първият момент не реагирах.После той ме грабна през кръста,отвори вратата на пикапа,затвори я и се запъти към болницата с мен на гърба му.
-НЕ!-закрещях аз и започнах да го ритам.-Престани!
-Ти не пожела да влезеш сама,така,че...-Джейкъб не довърши и влезе в болницата.
-Понякога си страхотен,но друг път си ужасен!-намръщих се аз.
-Което показва колко много ме обичаш!-каза Джейкъб и се ухили.
Изскърцах дъз зъби и се предадох-ясно ми бе,че Джейкъб нямаше да ме пусне току-така-поне докато не стигнем кабинета на доктор Джеранди.

Ха! Много е готино.Наистина различно Писна ми да чета за перфектния Едуард. Макар и да не съм фенка нито на Джейк нито на Ед (тук ще вмъкна ето тази картинка : http://3.bp.blogspot.com/_ch87bwVewNg/Sb1klBl_cBI/AAAAAAAAAa0/nTSMQfOPhiA/s400/Team%2BEmmett.jpg )наистина много ми харесва.

Оххх...казвам по пет пъти да пишете д другата тема,вие не слушате

Трета Глава-Белязал ли съм?

На Бела и трябваха цели седем шева,за да може главата и да се зашие.
-Изглеждаш като плашило!-подкачих я аз,вперил поглед в главата и,която бе леко подута.Докторите бяха "успокоили" Бела,че главата и ще е леко подута известно време.Което напълно ме устройваше-но изгежда не и Бела.
-Благодаря за комплимента!-намръщи ми се тя.-Понякога си много странен Джейкъб-преди по-малко от половин час ме целуваше възбудено а сега ми се подиграваш!
-Не мисли,че ти се подигравам,скъпа!-казах аз и хванах ръката и.-Просто исках да видя даи ще се хванеш!
-Голямо успокоение няма що!-каза Бела.
Отворих вратата на болницата,за да може Бела да излезе навън.Тя се затича,напъно забравяйки за главата си.Вероятно обаче я възспря острата болка,защото тя простена и залитна.Заля ме вълна на паника.
-Бела!-извиках и се затичах към нея.Ами ако беше припаднала?Ами ако я болеше прекалено много,за да може да направи каквото и да било?Ами ако...ама не ми се и замисляше.
-Д-добре съм!-простена тя,а хората около нас ни загледаха.Двама човека дори се прибижиха разтревожено,ама като ги погледнаха веднага се разкараха-не бяха първите.Не знам колко хора се плашеха от размера ми.Но за мен два метра си бяха съвсем нормален ръст-поне за върколак-а понякога забравях,е хората са много по-дребни от нас.
-Не,не си!-казах аз и хвърлих извинтелен поглед на двамината,които се бяха приближили и бях уплашил несъзнателно.-Трябва да се прибираш,развалина си!
-Ама...
Не дадох шанс на Бела да продължи,а я вдигнах на ръце и се запътих към пикапа и.
-Ей ей ей!-извика тя,но не обърнах внимание.-Пусни ме!
Когато не реагирах започна да прави нещо с ръцете си-така не разбрах какво.Погеднах надолу към нея и не можах да прикрия усмивката си.Да ме бие ли се опитваше?
-Пускай....ме!-крещеше тя.-И стига си се хилил като побъркан!-явно бе видяла усмивката ми.
-Смешна си!-казах и.Стигнахме пикапа.-И добре,пускам те!
И я пуснах на прредната седалка до тази на шофьора.
-Нямах това впредвид!-изквича веднага Бела.Но тряснах вратата на пикапа пред носа и а тя започна да чука по прозореца.
Влязох в пикапа и пъхнах ключа в стартера.
-Тая няма да я бъде!-каза Бела.-Дай ми ключа и се отмести!
И тя посегна към ключа.
-Нямам нищо против да седнеш на седалката,но нито ключа ще дам,нито ще се отместя.
Бела заскърца със зъби,но си замълча и впи нокти в седалката,унищожавайки я.
-Няма ли да седнеш на седалката?-попитах я аз уж невинно.
-Къде по-точно-на главата ти?!-попита Бела.
-Имах предвид скута си,но щом искаш!-услужливо наведох глава.
Бела се намръщи.
-Невъзможен си!
-А ти да не би да си възможна?
Бела се намръщи.
-Ее,хайде де!-помолих и се лукаво.-Ще ти дам и бонус!
-И какъв е този бонус?-попита ме тя ядосано.
-Това!
Приближих се към нея и нежно докоснах устните и с моите.
-Ммм...-успя да каже само тя.
Придърпах я към себе си,очаквайки я да възрази.Но въобще не бях подготвен за това.Бела простена грубо и отвърна на целувката.Устните и бяха толкова нежни!Прииска ми се да усетя нещо повече от тялото и освен ръцете,краката и устните и.Леко заразкопчавах ризата на Чарли за втори път...започнах да губя нишката на мисълта си...Бела трепна,когато докоснах нежно корема и,а...я чакайте!Аз ли простенах?
-Ауч!
Бела рязко се дръпна от мен и заразтрива почервенелия си корем.
-Ти си като печка!-оплака се тя.
Пипнах челото си и се огледах.Боже,когато кожата ми бе почервеняла?От възбуда?Това бе доста непознато чувство.
-Да отидем на вън!-предложи Бела,вземайки нещата в свои ръце.-Там е по-студено и ще се чувствам по-добре.
-Където е пикапа?-попитах несигурно.
-Там има дюшек-ако искаш,може и у нас,Чарли няма да възрази!
-По-добре у нас!-казах и запалих пикапа,а Бела се настани в скута ми и въздъхна доволно.Започна да си играе с копчетата на ризата ми.
-Знаеш ли-продъжавай да ме възбуждаш-нищо чудно скоро да катастрифираме!-казах и аз.
Тя се засмя и ми лепна една целувка на врата.Въздъхнах спокойно и тръгнах с едната ръка на волана,а другата около Бела.
************************
-А има ли нещо ново в глутницата?
Двамата с Бела се бяхме излегнали в "кралското на ми на големина" легло и си приказвахме спокойно.Панталоните ми бяха захвърлени на пода-беше ми станало горещо,а и Бела нямаше нищо против-напротив,даже и харесваше.
Бела се беше излегнала щастливо на леглото ми,или ако трябва да съм точен аз се бях излегнал на него,а тя беше легнала на голите ми гърди-след целувката ни,въобще не се притесняваше да стои легнала в мен-бее се сварила и съответно и бях помогнал да си съблече панталона-или добре де,направих го без да я питам-ама все пак ми беше гадже,нали?
В по-ранните дни,когато още ходеше с Кълън,не бих и сънувал да направя нещ подобно с Бела-или добре де,прекалявах-бях сънувал как преспивам с нея,но никога не си и бях помислил,че тя би поискала това.Срам ме е от това,но си бях помислял ако някога наистина исках нещо по-особено с нея,а тя не,щях да я насиля.Но плановете и започнаха да се провалят,когато я видях пред мен-аз-животно-2 метра,а тя-обикновен човек-най-много метър и шейсет и пет.И оттогава мисълта да я нараня ме ужасяваше все повече и повече.
-Ей,ти май се отнесе!-каза Бела,връщайки е обратно от земята.Краката и се увиха около моите,а ръцете и зашариха по гърдите ми.
-Знаеш,че от това можеш да си изпатиш!-казах и и отпуснах отдолу ръцете и,макар да усещах как кожата ми започваше да става още по-топла(че възможно ли беше подобно нещо?) и започвах да се изптявам.За мой "късмет" Бела също усети това.
-Някой май се възбуди,а?-каза тя и се надигна,за да ме целуне.
Е,бях издръжлив,ама не толкова.Бела чудесно знаеше какви чудеса предизвикваха целувките и.Отвърнах на целувката и с огромно желание и отново започнах да се потя.Ритнах одеялото,с което бях повил Бела,за да не влезе някой неочаквано и лепнах ръце на задните и части-не бях имал гадже преди и дори не се бях целувал така с момиче(не сън гей-и с момче не съм се целувал така!!!),тъй че помислих че тези инстинкти имаха нещо общо с полу-вълчата ми природа.
Слънце мое,скъпа,любов моя,миличка!Можех ли да намеря още думи,с които да нарека брюнетката до мен?Сещах се и за пиленце и котенце-също така и за пате,но не бях сигурен,че тези думи щяха да се харесат на Бела.
Прдъжавах да я целувам...усещах ръцете и върху...бельото ми?Майко мила!
Не исках този момент да приключва.Чувствах се като в рая.
Ако в рая можех да си пожелая да получа само едно нещо на света,мислех си сега,то това щеше да е Бела и само Бела.Попринцип,ако наистина исках само Бела и нищо друго,тя би се появила без дрехи,нали така?Само като си помислех за това и...
Бела простена грубо и изрита одеялото от краката си.Ръцете ми се покачиха нагоре,към сутиена и,а кожата и ми се стори толкова мека,и толкова топла!Бела потръпна от удоволствие и прокара език по предните зъби на горната ми челюст.
ТРЯС!
-АААААА!!!!
Крясъкът така ме стресна,че целият се разтреперих съответно съборих Бела на пода.
-Бела!-креснах и бързо я издърпах на леглото.Вдигнах глава и погледнах озъбено новодошлия.
-Ивинявайте!-каза смутено така познатият глас на...
-БАЩА МИ!-креснах и грубо издърпах Бела от себе си.
Били бързо затътри количката си към първият етаж,но аз бях по бърз-настигнах го ощ в коридора,въпреки,че старчето подкарваше инвалидната си количка възможно най-бързо.Застанах пред Бии и му изръжах:
-Само една дума пред Чарли и...-не довърших
-Разбира се,разбира се!-каза Били,но от вида му си личеше,че ще се обади на Чарли още на секундата,в която изляза от стаята.
"Глупаво старче!"-наругах го на ум.Върнах се в стаята на Бела.Тя се бе свила на кълбо в края на леглото ми и гледаше уплашено.
-М-май е п-по-добре да с-си тръгна!-заекна тя.
-Не не!Моля те!Та ти тъкмо дойде!-примолих и се.
-Ама Били...
-От баща ми ли се упаши?!-ухилих и се и я погледнах невярващо.
-Така или иначе Чарли ще се разтревожи за мен!-каа Бела,но от гласа и личеше,че никак не и се тръгва.
-Хах,на Чарли няма да му е проблем,ако останеш тук а през нощта.
-Какво?-ахна тя.-Каниш ме...да спя у вас?
-Мхм!-казах и извърнах глава,за да не ме види тя как се изчервявам.
-Ами...ако Били няма нищо против.
-Естествено,че на старчето няма да му е проблем-напротив,ще има за какво да клюкари.-Преправих си гласа и измитирах успешно Били:-Предната вечер Джейкъб покани Бела да спи у нас-от стаята им се чуваха странни звуци и леглото се клатеше,а сутринта спаха до обяд и като се събудиха бяха замаяни!
Бела ме изгледа уплашено.
-Били ще преувеличи доста от нещата!-казах аз и и намигнах.
-Аха!-каза тя,поуспокоена.
-Ъм,ти можеш да останеш тук-аз трябва да изляза!-казах,но и беше неприятно,че трябваше да я оставя сама-и все пак и беше любоптино,въпросът ме човъркаше и отвън и отвътре(ако така мога да се изразя ).
-Ще се върнеш ли скоро?-попита тя.
Отидх при нея и нежно целунах устните и веднъж.
-Възможно най-скоро-през цялото време ще си мисля за теб.
-Добре!-каза тя и ме гушна.
-И ще се допитам до Сам коя част от тялото ти да разгоя най-много,че клюките на Били да са най-вълнуващи.
Бела грабна възглавницата ми и ме перна по главата-или поне мисля,че планираше да ме фрасне-възгавницата фрасна корема ми и ако не бях подготвен,щеше да ми изкара въздуха.
-Добър опит!-ухилих и се и и подхвърлих възглавницата към нея.
Излязх в коридора и го прекосих набързо.Но докато слизах по стълбите,спрях като заковна с пирони в дървото,защото чух гласът на Били.Той обсъждаше нещо с някой и то доста разпалено-гласът му бе толкова развълнуван,че бе с октава по-висок.
-...и двамата се целуваха страстно,ама май Бела го събличаше.Честно Чарли,май двамата щяха да правят нещо.
Изскърцах съ зъби.Естествено!Били и Чарли си съобщаваха новините като баби клюкарки!
-Ако Бела не се прибере днес,не се чуди!
Мълчание.
-Дам,може би...
От гърдите ми се чу силно ръмжене.
Били подскочи и вдигна поглед.Забеляза ме и каза набързо:
-Не,не съм съгласен.И двамата са прекалено млади,за да спят заедно.Трябва да затварям,Чарли,ще говорим по-късно!
Били тръшна телефона и се обърна ъм мен изнервено.
-Значи така-не ми позволяваш да преспя с Бела?-попитах,залавяйки се с най-елементарният въпрос.
-Джейк,още си само на 16,а Бела едва навърши 18,и двамат сте толкова млади и неопитни,а сексът е нещо толкова отговорно...
-Да,да!-прекъснах го-не се нуждаех от лекция за опасността от секса-вече бях получил такава преди години-първо от майка си,а после от двете си сестри.-Отива да се видя с глутницата-искам да ги питам нещо.Бела ще остане тук,ама да не си се и приближавал до стаята ми,ясно?
-Тъй вярно,сър!-каза Били и изкозирува.
Извъртях очи.Кога най-после Били щеше да порасне?Някой ден щях да се изнеса от тази къща-тогава кой щеше да се грижи за него?
Захвърих боксерките си на земята предвходнат врата и изязох на вън.Трансформирах се още преди да стигна гората,което си бе опасно-някой можеше да ме види-все пак все още бе ден.
"Белязал ли съм?" заучдих се в гавата си,надявайки се някой все пак да бе трансформиран.
"Мой човек,опредеено си белязал!" нечий познат глас-определено последният човек,с който исках да говоря.
"Насам натам пърхат купидончета на Бела и те опияняват със сладостта си!" продъжи гласът.
"Мъквай!" изръмжах.
Ембри се изкикоти.
"Сам!Джаред!Някой там ли е?"-изстенах.При ситуация като моята се нуждахе от двамата-само те можеха да отговорят на въпроса ми.
"Определено си белязал!"-каза Сам.
"Мхм!"-каза Джаред."Щом се възбуждаш смао от целувка,не знам какво е изпиташ,когато преспиш с нея."
"Иска ми се да можех!"-казах аз."Мисля,че секса е съвем нормално нещо,ама Били не мисли така-каза,че съм бил само на 16-бил съм прекалено малък."
Така или иначе щяха да научат това от мислите ми-нямаше смисъл да се опитвам да прикрия това.
"Абе за к'во слушаш старчето!Иди и се еби с нея,не е кой знае какво-предполагам даже е удоволствие!А после ще ни разкажеш как е минало!"-каза Ембри въодушевено.
"ЕМБРИ!"-креснаха Сам и Джаред,
"Знаеш ли Ембри-понякога си готин,ама друг път си гоям задник!"-каза му и изръмжах.
Вече не се нуждаех от Сам или Джаред-знаех истината.Бях белязал.
Трансформирах се в човек и се затичах към вкъщи...Към моята любов,към моето слънчице,към моята белязана от върколак красавица на име Бела.

4 Глава-Ама това плаж ли беше?Изглеждаше прекалено еротичен!

-Какво драскаш?-попита ме Джаред.
Бързо напъхах рисунката в джоба на панталоните си преди Джаред или който и да е да я бе видял.Защото ако я видеха щяха да ми се ухилят-поне Пол и Емби-Джаред и Сам вероятно щяха да ме разберат.И все пак...
-Абе какво драскаш?-настоя Ембри.
-Драскам Ембри с розова панделка на главата!-казах му.
Ембри почервеня като домат.Всички от глутницата знаехме,че майката на Ембри го бе представяла за момиченце и дори го бе обличала като такова до осем годишна възраст,когато Ембри тропнал с крак.Не можех да си представя най-добрият ми приятел облечен като момиченце-винаги,когато опитвах ме напушваше смях.
-Благодаря!-измърмори той.
-Пак заповядай!-казах му и се ухилих.Фраснах му рамото с юмрук,при което си заслужих шамар зад врата.
-Човече,часа е 3:40.-обади се Джаред.
-Какво?!!-креснах като умопобъркан.Станах набързо и нещо се изплъзна от джоба ми.
-Ооу,любовно писмо!-изкикоти се Ембри.-Придружено с рисунка.-Той се изкикоти.
-Недей...-започнах аз,но вече бе твърде късно-Ембри бе грабнал листа и започна да чете с мил гласец:
-Скъпа моя Бела,обичам те!-започна Ембри,а аз почервенях.Прииска ми се да имах риза,за да я разкопчая и да си напъхам лицето там,където никой нямаше да вижда почервенялото ми лицe.-Защо ли трябваше да ходиш след този тъпак,вампирът?Той не може да ти даде това,което аз мога!Не си спомняй за него!Би ли станала моето момиче?Защото без теб животът не е нещо,което си заслужава да продължиш да изживяваш.С теб моят живот става цветущ,вълшебен!Сякаш съм потънал в приказка.Обичам те!Ти си моята...
Окопитих се и грабнах листа от ръката на Ембри,преди той да е приключил.
-Тъпак!-казах му и се затичах към новата си кола.Щях да я карам за първи път.Яко!
Плаж.Като изключим разхождането из този на Ла Пуш не бях ходил от години.Щяхме да ходим с Майк.Бен и Анджела били болни.Ама защо с Майк?Защо,да му се не видеше?
Докато карах по пътя си мислех за Бела.Погледнах жалкото си "любовно писмо,придружено с картинка",както го бе нарекъл Ембри.Ама естествено!Как не се сещах!Та Бела правеше всичко възможно да запомни кръвопиеца!За какво трябваше да и пиша това?Щеше да ми откаже!Бяхме прреспали,без да правим нищо за една нощ и се бяхме целували два-три пъти.Просто в болката си по кръвопиецът,и желанието за малко романтика и флирт тя се бе престорила,че ме харесва,а аз глупакът и бях повярвал!Бела изобщо нямаше да приеме да стане гаджета.Единственият,когото обичаше за гадже и който въобще някога щеше да обича,бе кръвопиецът.Изобщо не разбирах какво толкова има в него.
Пристигнах пред Бела,а лицето и беше посърнало.Колата на Майк я нямаше.Осени ме идея.
-Майк го няма?-попитах невинно.
-Отпратих го.Исках да сме сами!-каза Бела.-Това не е най-големият проблем.
Бела бе...отпратила Майк?За да сме сами?Че откога настояваше за такова усамотение?Нима на плажа щяхме да сме сами.Ама не исках тя да му звънни и той да се връща,затова си замълчах и просто попитах:
-И най-големият проблем е...?
-Чарли е разбрал,че сме гаджета!-каза Бела кисело.-Цял ден е на седмото небе,а от 15 минути ми изнася лекция за секса,презервативите и противозачатъчните.
-Още не съм приключил!-викна Чарли от къщата.
-Оле боже!-изпъшках.
За какво ли на Чарли му трябваше да и обяснява за презерватив?Нали Бела беше жена?А и ако искаше да правим секс,а не знаеше какво да прави,не беше ли по-логично да се обади на майка си?Все пак и двете бяха от един и същи пол.
-ДЖЕЙКЪБ!-кресна Чарли и аз подскочих.Надявах се,че сега нямаше да получа лекция от бащата на Бела на тема "как се слага презерватив".Това не бяха ли прекалено лични неща?И защо Бела не му бе казала това?
-ДЖЕЙКЪБ!-кресна Чарли и аз побързах да вляза в къщата.
Чарли стоеше на прага на вратата и ме гледаше строго.За миг се замислих дали е против връзката ни(цял заликувах отвътре,когато Бела каза "гаджета" преди малко).Не беше ли той,който години наред бе казвал на Бела,че съм перфектното момче за нея?Е,може и да си е променил мнението за мен.Реших отново да направя така,че да се издигна в очите му.
-К'во става?-изтърсих първото,което ми хрумна.
Колко умно от моя страна.Чарли не беше човекът,на който трябваше да говоря на жаргон.Ужас!
-Разбрах,че с Бела вече не сте само приятели!-зараздрънка се Чарли.-Че вече имате интимна връзка..
Били и глупавите му клюкарщини!Замислих се какво да направя с него,за да го накарам най-после да си затвори устата и да престане да клюкари като бабичка.В главата ми вече започна да се оформя план.
Пауза.
-Вярно ли е?-попита Чарли,цял засиял.
Успокох се.
Пауза.
-Е?-попита ме Чарли.
-Да!-казах аз.-Макар да не е чак толкова интимна ако изключим целувките и прегръдките.
-Кажи ми Джейкъб-започна Чарли-:Бела добре ли се целува?Добра ли е в романтиката?
-ЧАРЛИ!-кресна Бела от отвънка.
Появи се на вратата цялата почервеняла от гняв.
-Колко удобно!-Чарли запляска с ръце като петгодишно-Можете да ми покажете!Даже може би това е най-добре!
-А може би е по-добре да престанеш да приказваш и да си гледаш работата и мачовете!-тросна му се Бела.
Тя протегна ръка.Аз пристъпих крачка напред(с моите крака ми трябваше само толкова,за да стигна до нея) и я прегърнах през кръста.
-Хихиии!-изкикоти се Чарли,когато се обърнах.
Не му обърнах внимание и продължих нататък.През целият път до колата усещах поглед на началник Суон като закован в гърба си.
-Колата е готова?!-ахна Бела.
-Еее,откога съм тук,а ти чак сега забелязваш!-направих се на възмутен.
-Е,бях заета с Чарли!-каза Бела.-И...
Не я дочаках да довърши-повдигнах я на капака и нежно я целунах.
-Може би вътре...-започна тя.
-Не ми се чака!-казах аз.
Отново я целунах и този път прокарах език по предните и зъби.Бела простена тихо и обгърна ръце около голите ми гърди.Нежно я прегърнах,а тя отвърна на целувката ми.Вече изобщо не ми пукаше дали обичаше кръвопиецът повече от мен-защото знаех отговора.
Леко повдигнах Бела с една ръка и я вкарах в колата,затваряйки вратата зад мен с крак.Озовахме се на предната седалка,но какво да се прави-тази бях уцелил.Нежно повдигнах блузката и и докоснах голият и корем.Започнах да го галя,както бях научил че обича,а устните ми се плъзнаха по врата и и останаха на извивката на шията и.Зацелувах врата и нежно,а Бела простена тихо и усетих как цялата се разтреперва.
Вече не ми пукаше за нищо друго и никой друг.С Бела времето летеше толкова бързо,но не се чувствах така,сякаш съм го пропилял.Ако можех щях да грабна магическата пръчка на някой магьосник от Хари Потър и да накарам времето да спре,или поне за нас двамата.Предполагах,че Бела няма да възрази.
Ръцете ми се спуснаха по-надолу.Защо обличаше панталон?На нея повече и ходеше разголена пола,или поне аз така мислех.
Чух кикотене и Чарли се провикна:
-С това темпо ще стигнете до плажа след два дни!
-Уф!-казах аз и с нежелание се отдръпнах от Бела.
Тя изсъска намръщено и погледна към къщата си,където се предполагаше,че стои Чарли с поглед,изпълнен с ненавист.
-Да тръгваме!-гушнах Бела и я преобърнах,така,че да стои не на гърдите ми,а в скута ми.И все пак тя отново се надигна към мен и обви с ръце врата ми.
-Вечно някой ни прекъсва-било то любопитният Били или нахалния Чарли.
На това не можех да възразя-Бела бе наистина права..
*******************************
Хмм...не бяхме сами.За съжаление аз и Бела се бяхме натъкнали на двама приятели,един от които бе...
-Човече,можеше да опиташ да бъдеш по-внимателен!-оплака се Ембри и заразтрива посинялата си буза.
-Да не се беше месил където не ти е мястото!-отвърнах дружелюбно и му се ухилих.
-Е ари бе,само се целувахте!Не знаех,че гаджето ти е толкова сериозно.
При тези думи Бела почервеня като домат и скри лицето си в хавлията ми(бях и я дал,в опит да бъда джентълмен-не много дорба идея,ама нали бях кръгла нула в романтиката).
-Да,сериозни сме.Какво очакваше-отиваме на пясъка и си играем с лопатки и кофички?-пошегувах се.
-Нещо подобно...-каза той тихичко,при което го напуши истеричен смях.
Цапнах главата му с топката,която бяхме донесли да играем волейбол.
-Няма ли поне веднъж да си затвориш голямата уста!-измърморих му.
-Е какво-всеки някога е играл в пясъка!-каза Ембри и ме погледна с "невинно" изражение.
-И всеки е престанал!-напомних му намръщено.
-Не може ли поне сега да спрете с това спорене!-измънка Куил и изпъшка.-ТОлкова е слънчево,че май получих слънчев удар!
-Ще ти помогна-имам страхотна идея!-каза Ембри и си лапна юмрука,за да не се разхили.
-Тая идея не я знам,ама имам чувствовото,че няма да ми хареса!-казах на себе си и побързах да грабна Бела.
Май обаче я хванах неподготвена,защото тя изписка и започна да ме рита.
-Недей!-закрещя тя.
-По-тихо!Всички ще помислят,че те изнасилвам!Не искам да те сполети,което ще сполети Куил!-прошепнах и.
-Ама...моя...
-СПокойно...
-Аз...
-Какво има Бела?-изпъшках.Защо точно пък сега.
-Горницата на банския ми!-изписка тя.
Замръзнах на място,като чух това.Упс.Май бях направил грешка.И вече я бях вдигнал!
Побързах да я сваля на земята,да не би някой перверзник да види голотиите на моето момиче и се затичах да хвана горницата на банският и.Дявол го взел,защо точно сега вятърът задуха?Защооо?
-Лов за сутиени!-подвикна един старец.
-Млъквай бе,дебелак!-сопнах му се.
Обикновенон обичам да съм недружелюбен.Не съм чак учтив като кръвопийците и тяхното смахнато докторче,ама не съм и Мистър Злобар.Ама точно в момента бях прекалено изнервен-и ядосан.
Не можех да бягам бързо както обикновено-щеше да е прекалено странно.Никой тук освен Куил,Ембри и Бела не знаеха,че съм върколак-а не бях и заритал всички да научат,де!
Съзрях сутиена на Бела и побързах да го грабна...малко твърде късно...
Нечия огромна позната фигура ме заблъска и закрещя срещу друга също толкова грамадна фигура:
-ЕМБРИ,МЪРТЪВ СИ!
-КУИЛ,ТЪПАНАР ТАКЪВ!-сега беше мой ред да го наругая-на глас.Лошо.
Закуцуках около морето,търсейки сутиена на Бела.В тоя момент се чувствах като пълен идиот,честно.Сетих се за малките рибки с въдичка,който ползвах,когато бях малък.С Ембри и Куил хвърляхме рибките във водата,а после направо се връхляхме във водата да хи търсим,зарязвайки въдиците.И който първи намереше рибката си печелеше едно пакетчет бонбони от другите двама.
В момента се чувствах точно като пет-годишен-все едно се бях върнал назад,вземайки назаем времевърт от Хари Потър.
Най-после отново съзряхй сутиена на Бела под водата-за да бъда спрян отново.
Някой грубо стъпи на главата ми,карайки ме да потъвам по-дълбоко.Заканвайки се хубавичко да си го върна на Куил и Ембри,се опитах да не обръщам внимание на пулсиращата бока в главата ми-знаех,че до пети минути няма да я има.
Най-после открих сутиена на Бела и го грабнах.Видях нечий крак под водата-нечий мъжки крак.
"Ела ми,ела ми..."-помислих си.Все едно ми прочете умът,кракът(или по-точно краката-надали някой ще влезе във водата н куц крак) се запъти към мен.На сантиметри от носа ми,аз грабнах глезенът,който бе със сигурност на Ембри и го вдигнах над водата.
Показха главата си навън,за да видя реакцията на Ембри.Естествено,както и очаквах.Ембри изпищя като малко момиченце и падна във водата.Няколко пъпчасали тийнейджъра с червени коси го посочиха и се ухилиха.
Сега беше мой ред да бягам.Усещах гневът,когато той се задаваше.
ЕМбри излезе от водата и ме погледна разгневено,а очите му се смалиха от гневът.
-ДЖЕЙКЪБ!-изкрещя той името ми на срички.
-Да,сеньор?-попитах го и запърхах с мигли "невинно".
-Ще си платиш...
ембри не довърши думата-защото отново се преби-чисто и просто не направих нищо-бях "невинен".Добре де,като изключим,че го спънах.
Затичах се към нашето място-нямах намерение да срещна ядосаният Ембри сам-пък и идеите ми да го пребия без въобще да му посегна бяха изчерпани.
Подадох мократа горна половина от банският на Бела на притежателката и.Тя го изтръска от капките вода(без огромен успех) и ме погледна намръщено.
-Защо изобщо ти трябваше да го сваляш?-попитах я учудено.
-За да нямам една бяла линия по гърба си и останалото да е тен-ще изглежда "страхотно"!А и въобще не очаквах да мне вдигнеш-да беше предупредил!-обясни ми тя кисело.
-Ама ти и без това не хващаш тен-виж колко си бяла като черупката на яйце!-пошегувах се и и се усмихнах.
Бела не ми проговори повече до края на плажа.
Жени.Както толкова казах?
************************
До края на плажа с двамата глупаци(наречени Куил и Ембри) играхме на волейбол във водата.Бела продължиу да ми се мръщи(може би трябва да прочета някоя книга в Библиотеката-нещо от сорта на "1001 причини момичетта да се разсърдят на гаджетата си-обяснения").
След това като малките деца се надпреварвахме кой ще плува по-бързо.Естествено,аз печелих.Може би защото дръпнах крака а Ембри.Невинен съм!
На края на деня започнахме да си прибираме кърпите.Погледнах Бела извинително,опитвайки се да открия причината за това,че ми е сърдита.Бела ме видя и изсумтя намръщено,но после бързо обърна глава.Или поне опита.Все още видях,че бе почервеняла и се усмихваше.Ахаа,значи се радваше на вниманието,така ли?
Погледнаг небето тъкмо,за да видя как слънцето започва да залязва.Изведнъж ме усети идея да развеселя Бела.
Бързо оставих багажа си и грабнах Бела на ръце.
-Ама...-започна тя,но не довръши изречението си.
-Не ми се сърди...-прошепнах и я довлякох до водата.
Потопих краката си и сега наистина я вдигнах.Кога беше станала толкова лекичка?
Притиснах я ненжо към себе си и я целунах.Усещах топлите лъчи на залязващото слънце зад себе си да топлят гърба ми,който вече бе врял като скара.Но не обърнах внимание.
Не обръщах внимание на никой,освен на Бела.Момичето,за което бях мечтал от почти година бе в моите прегръдки,а устните и докосваха моите...Бела беше само моя...и никой нямаше да ни прекъсва...не и този път...
Обаче бях доста грубо прекъснят от сигурне съм Мистър Ембри.Никой друг,дори и Куил не би ме фраснал по главата с топка,когато се целувам с гаджето си.
-Ей,романтик-не е ли по-добре да се усамотите и тогава да правите каквото ще правите?-попита той и ми се ухили.
Бела почервеня и завря лицето си в рамото ми.Грабнах топката и я запратих точно в щастливото лице на Ембри-за втори път днес.
-Ама той маи наистина е прав!-прошепнах в ухото и на път за вкъщи.-Били отиде да навести Сю-ще сме сами.
Намигнах и,а тя отново почервена и с еоблегна на гърдите ми..
*************************

5 Глава-Никога не съм очаквала,че ще ми се случи нещо подобно

Влязохме в къщата на Джейкъб.Всичко изглеждаше както обикновено-всекидневната имаше един диван,телевизор и телефон,стените бяха светло сини,на някои места направо избелели,а подът бе нормалното кафяво.Имаше и кафвя килим,на някои места имащ петна,които явно бяха от сок.
-Ъм...никой няма времето и желанието да го почисти!-каза ми Джейкъб извинително,сякаш ми бе прочел умът.
-Май вече се намери някой!-казах и му се усмихнах.
-Аз си мислех за нещо друго...-започна той,но спря.
Досещайки се какво има предвид той,аз почервенях и се направих,че в пода има нещо много интересно.
Няколко минути никой не проговори.
По едно време се усетих,че губим време и случайно си помирисха под мищниците.Дявол го взех,смърдях на прасе!
-Ъм,нуждая се от малко човешки нужди...-реших да му напомня,че съм там-изглеждаше сякаш е потънал в мисли.
Джейкъб трепна,осъзнавайки се и кимна.
-Вторият етаж,втората врата в дясно-точно след моята стая.-упъти ме той.
Кимнах му обратно и се заизкачвах по стълбите с малката си чантичка за принадлежности първа ръка.
Влязох в банята,която беше необичайно малка и отворих чантичката си.
Съблякох се и влязох в дребната кабинка с душ,прикрепен към нея.Зачудих се как Джейкъб се къпе в нея-при положение,че аз едва се побирах.
Пушнах душа,на който му трябваха няколко екунди да почне да работи.Най-после той тръгна,обливйаки ме със студена вода,която ме накара да изпищя от изненада.Не бях помислила за това.
-БЕЛА!-изкрещя Джейкъб отдолу и след секунди го чух зад вратата.-Добре ли си.
Дявол го взел,забравих да заключа вратата!Ама тя изобщо можеше ли да се заключва?
-Да,да!-изписках бързо-бързо.-Не влизай!
Чух как джейкъб изсумтя бързо и след малко го чух да влиза в стаята си.
След няколко минути не можех д апротаквам повече и излязох от душа.Започнах да реша сплъстената си коса.Май тя вече бе прекалено дълга-трябваше да отида на фризьор.Обаче факта,че най-близкият фризьорски салон бе в Порт Анджелис накара стомахът ми да се свие.Май нямаше да се подстригвам.
С четката в лявата си ръка и с епилатора в дясната пъхнах кабела в конакта и започнах да "стрижа козината" от краката и под мишниците си.
Процедурата продължи няколко минути.След като приключих си прибрах нещата в малката чантичка и си нахлузих белият потник и гащите си(Джейкъб ми беше гадже-нямаше да възрази ако се появя пред него в бельо...нали?).
Влязох в стаята на Джейкъб и мигновено го затърсих с поглед.Нямаше много места,на които той можеше да бъде,тъй като стаята му бе доста мъничка.
-Хубава си...-прошепна той.
-Благодаря!-казах,също шепнейки.Ама ние се криехме от никой,нали?
-Слушай...-започна Джейкъб.-Би ли...искала да правим...ъм...нещо?
-Какво нещо?-беше ми напълно ясно.Джейкъб се приближи до мен-телата ни почти се докосваха.
-Ъм...нещо по така?-каза Джейкъб.
Не отговорих.
Джейкъб ме бутна на леглото и нежно се излегна на мен,опитвайки се да не ми тежи.Той леко бутна главата ми настрани,а устните му докоснаха извивката на шията ми.Усещането беше приятно.
Но след това той направи нещо,за което изобщо не бях готова.Ръцтее му се спуснаха от глават ана гърдите ми и след това на кръста ми,повдигайки потника ми.Горещите ми ръце докоснаха оглият ми кръст,а той се наведе,за да целуне пъпа ми.
Ръцете му се спуснха по-надолу.
Нещата отиваха прекалено надалеч.А аз не исках това.Не бях готова.
-Недей...-прошепнах,но той бе прекалено вглъбен да свлаи потника ми и или не ме чу,или не ми обърна внимание.
Разтреперах се от страх.Ако искаше,Джейкъб можеше да ме изнасили,бе достатъчно силен.Но дали щеше да го направи?
Джейкъб повдигна потинкът ми още по-нагоре,така,че вече виждаше бюстът ми.А нямах сутиен.
Очите му се притвориха и той простена грубо,а ръцтее ми докоснаха гърдите ми.
-Не...-шепнех.Не го исках-не бях готова.
Страхът,ма който досега не бях обърнала внимание се засилваше и вече бе много по-голям.Джейкъб не ме чуваше-вече бе твърде късно.Нямаше как да го спра.
Той свали панталона си и видях тъмно-сините му боксерки.Повдигна ме,за да свали потника ми напълно,а ръцете му се спряха на гащите ми.
И тогава изпищях.
Не знам как го направих-защото наистина не се бях замислила за това.Може би го направих инстинктивно.
Реакцията му бе мигновена.
Джейкъб стана от леглото и се прилепи към стената,гледайки ме ужасено.
Сълзите се застичаха по очите ми.Разтреперах се неконтролируемо,но не от студа.За първи път изпитвах страх към Джейкъб задето бе върколак(а върколаците за невъзможно бързи и силни).
-Съжалявам!-каза Джейкъб и ме погледна измъчено.-Съжалявам,Бела,не можех да се спра!
Свих се на кълбо на леглото му и изскимтях.Довлякох потникът си и с разтреперани ръце го облякох.
Още се страхувах.Може би затова подскочих като побъркана,когато входната врата на първият етаж се отвори.
-Ехоо,деца!Има ли някой вкъщи?-извика познат глас.
-Това е Били...-насилих се да прошепна.
Джейкъб кимна сковано.Още не смееше да ме приближи.
Леко се повдигнах и се опитах да пистъпя към него.Но не можах.Отново се разтреперах и залитнах.
Джейкъб най-после реагира.Той бързо ме хвана и ме вдигна на ръце.
-Съжалявам,Бела!-простена той.
Сгуших се в него и отново изскимтях.
-С-съжалявам!-заекнах аз през,хълцайки.-Иска ми се...иска ми се да бях г-готова...н-нямах н-намерение да т-т-те разочаровам...
-Няма да правим нещо подобно,докато не ми кажеш,че си готова!-обеща ми Джейкъб.
Той легна на леглото и придърпа одеялото към себе си,все още с мен в прегръдките си.
Протегнах ръце към него и наистина го гушнах.И така заспах.

Съжалявам,главата пак е къса...ще се постарая да се реванширам със седма и осма глава

6 Глава-Бела...моя Бела...



Soundtrack-Bella's Lullaby

За пореден път грабнах нотите от пианото и си захвърлих в мрачният ъгъл на стаята си.
Задрасках пордната нота от вторият лист и я захвърлих при другата страница.
Човек би предположил,че след половин година раздяла,разбитото сърце на един младеж ще се примири със загубата,ще продължи напред...но не и аз.
Аз нямах сърце.Нямах дори живот.Без Бела всяка минута бе като цял ден,всеки час бе като месец...всяка седмица бе като година...
А болката не спираше.
Очаквах,че след изветсно време ще се примиря,че съм я изгубил напълно,че никога повече няма да я видя...не успях.Делеше ме едно видение на Алис за завръщането ми във Форкс...
Натиснах едният клавиш на пианото,опитвайки се да засвия отново.
Малко по малко започнах да свиря песента на Бела...песента на моята Бела...
Или беше ли тя моя?Вече не знаех.Във Форкс имаше много момчета,че и във Ла Пуш,и в Порт Анджелис,и в други градове.Много момчета...прекалено много...
Дали Бела бе с Майк Нютън?
Бен Чени?
Джейкъб Блек?
Нямаше как да зная.Напоследък се случваше нещо доста странно-винаи когато Алис се опитваше да види Бела(опитваше се доста пъти,нищо,че и бях казал да не и досажда),тя винаги виждаше само черно...и никаква Бела.
Пролжих да свиря песента,вече по-уверено.Унесох се в нея и в спомените за Бела...
Обичах я...и се мразех,че я излъгах...но не можех да повярвам,че тя ми бе повярвала толкова бързо...само след няколко думи...едно просто изречение...
Трябваше дса я видя.Исках да я видя...Но дали бях достаъчно подготвен да заваря това,което бе Бела?
Дали тя се бе предала,опитвайки се да сложи край на живота си?
нямаше как да знам...
Дали поне се опитвяаше безуспешно да продължи живота си,забравяйки ме?
нямаше как да знам...
Дали бе напълно забравила за мен и бе продължила живота си?
нямаше как да знам...
Незнанието ме подлудяваше дори повече от жаждата ми...
Не бях излизал от стаята си с дни...очите ми вече бяха чисто-черни като катран...и въпреки всичко нямах намерение да изоставям стаята си...колкото и жаден да бях...съмнявах се,че мога да умра от глад-имаше смао един начин,по който вампирите можеха да умрат...
На вратата ми се почука плахо.
-Какво има,Алис?-извиках изнервено.
-Аз...получих видение за Бела...стана неочаквано.
Усещах страха и да влезе в стаята ми в мислите и...от както бяхме напуснали Форкс не бях най-приятната,най-спокойна компания...всички в мое присъствие бяха на тръни,макар да се опитваха да го прикриват...неуспешно-нали четях мисли.
-Влизай!-казах и намръщено.
Алис се поколеба за секунда.След това отвори вратата и подаде малката си рошава главица от входа.
-Влизай,де!-раздразнено и казах.
-Ъм...Бела...-започна Алис,но не ми трябваше завършек.Разбрах всичко от мислите и.
В умът на Алис се бе запечатала картината на Бела...тя лежеше на легло с мокра коса...в непозната стая,а от очите и се стичаха сълзи...бе смао по бельо,което усетих как ме завъзбужда.Отнеха ми няколко секунди,за да осъзная,че това бе само видение,не бе Бела,стояща по бельо пред мен.
-Аз...всичко изчезна след това...пак стана черно...-каза Алис.Тя погледна очите ми и продължи:-Може би трябва да отидеш на лов Еду...
-Махни се...-казах тихо.
-Ама...-започна тя.
-МАХНИ СЕ АЛИС,МАХАЙ СЕ ОТ ОЧИТЕ МИ!-изкрещях и.-ОТИВАЙ СИ!
Алис трепна и бързо-бързо се махна от стаята.
"Напълно се е превърнал в развалина-вече крещи дори на близките си..."-помисли си тя.
-НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙ!-креснах след нея и тряснах вратата толкова силно,че тя падна в коридора.
Грабнах последната си страница ноти и ги разкъсах на парченца.Отворих прозореца и изхвърлих късчетата листчета.
Болеше ме.Бела я нямаше в живота ми...и вероятно никога повече нямаше да я има...
Опитвах се да я забравя...или поне това си казвах...дълбоко в мен всяка частица от тялото ми се опитваше да запомни Бела и всичко за нея...нежните и ръце...целувките и...изчервяването и...пребиването и на всяка крачка...несръчността и...всичко...
Грабнах черното си яке от стола до пианото и го облякох набързо.Нямах място тук...дори не знам защо се върнах-може би защото очаквах да има новини от Бела...определено не бях подготвен за това-Бела,със сълзи стичащи се от очит по бузите и,крещейки силноо...от това болеше...болката се засилваше още повече,когато се замислих,че тя може да плаче и да крещи заради мен..в болката си по мен.
Излязох от стаята,без да поглеждам зад себе си.
Излязох на чист въздух и вдишах дълбоко,мкара да не е нуждаех от въздух.Издишах и повървях няколко минути.Скоро стигнах до близката гора и се затичах възможно най-бързо,оставяйки се на инстинктите да ме водят.Време беше за лов.А после...после щях да отида някъде,където никой от семейството ми,нито дори Алис нямаше да може да ме открите...все още не знаех къде...но скоро щях да разбера...
Съзрях малка лисица,пиеща вода от една локва...присвих очи и се приготвих за скока.
Стана доста бързо.Лисицата нямаше шанс срещу мен,тя бе прекалено малка,прекалено беззащитна.
Зъбите ми разкъсаха малкото същество и аз започнах да пия жадно кръв...а започнех ли,нямаше спиране...
пресуших лисицата и облизах устните си до последната капка кръв...не бях забелязал колко съм жаден.
Забягах по-навътре в гората в търсене на нещо по-голямо,по-засищащо,по-ароматно.
Плановете ми проработиха.Хем защитах апетита си(който бе доста голям),хем си го изкарвах на животните,мапълно забравил за Бела....

7 Глава-.Obviously,that was a very strange idea,meaning that my Grandma hit the bucket three years ago

-Дявол те взел,тъпо яйце!
Хвърлих петото изгоряло яйце в боклука и счупих второ.
Започнах да бъркам намръщено,ама вече трето яйце се разплиска по пода.Гррр,не бях добър в готвенето.Май трябваше да го оставям на Бела.
Истината беше,че се опитвах да забравя за нощта преди.Не можех да спра да мисля за нея.Писъкът на Бела още кънтеше в ушите ми.Исках я...но ме беше страх,че тя отново ще ме отхвърли.
Не бе готова.Вече бе на 18,а все още не бе готова.Не я разбирах.Тоест,разбираш,че я е страх,че можем да направим грешка.В днешно време 18-19 годишните майки не бяха рядкост,а аз въобще не бях готов за татко.
В този миг в главата ми се появиха три образа.
Единият беше на Бела,доста по-пълна,отколкот тя бе.Тя прегръщаше стомаха си и шепнеше "Бебчо,мой бебчо...наш бебчо"
Вторият образ бе на мен,Бела и нещо дребничко в ръцете и,толкова дребно,че едва се виждаше от голямата кърпа,в което бе увито.Малкото сучеше жадно от гърдата на Бела,а тя гушеше и го гледаше засияла...а аз стоях на едно място като пън...
А третият образ бе на Бела и малко мургаво момченце с черна коса вързана на опашка.Малкото момченце бягаше с Бела в кръг,а накрая падна на тревата и се разкикоти,когато Бела започна да го гъделичка.Мъникът обаче бързо стана и се затича към улицата,където кракат му се заплетоха и то се приземи в прегръдките на оргомен,чернокос,странно познат мургав мъж.
Май имах прекалено голямо въображение.
-Джейк?
Така се бях вглъбил в мислите си,че подскочих и изтървах чинията,която държах на пода.Чинията падна с трясък и се строши на две.
-Какво ти е направила чинията?-любопитно попита Бела.
-Всеки път изтърва белтъка на пода.-посочих подът,целият полепнал по плочките в кухнята.-И лъжицата не ще да бърка добре.-посочих и лъжицата и я захвърлиха на пода.
За моя изненада,Бела започна да се кикоти.
-Нищо чудно,че си ужасен готвач!-изкикоти се тя.
-Лъжицата и чинията са виновни.-посочихме престъпниците.
-Може би яйцата се бъркат с вилица и яко не се лъжа се бъркат в дълбока купа,а не в равна чиния.
Бела изкара купа,две яйца и вилица и ми посочи нещата.
Почувствах се като пълен изрод.Ама сериозно.Как не съм се усетил?Колко мила бе Бела да ме разкара от задължението(добре де,не беше задължение,беше си вълчи глад)да готвя.
-На теб ти се пада задачата да очистиш пода!-каза тя и посочи стираката в ъгъла на кухнята.
Е...може би не бе чак толкова мила.
*************
-Боже мой,Джейкъб,ядеш като прасе!-изпъшках и сложих шестото яйце в чинията.
-Това му е плюса на върколаците!-каза той и изяде яйцето на една хапка.-Още,моля!-каза той и се потупа по стомаха.
Изръмжах.
-Следващото ти яйце ще го сготвиш ти!-креснах му.
-Ами не прави толкова малки яйца!-подсказа ми той.
Тропнах с крак.
-Ама ти сериозно ли?Ти тропна с крак?Мислех,е само жените по филмите го правят!-възкликна Джейкъб.
Грабнах тигана и с всичка сила го фраснах по главата.Може би не бе толкова силно,колкото исках,но поне бях сигурна,че е схванал какво имах предвид.
*************
Беше 9 вечерта,а аз се бях излегна на леглото си,чакайки Бела най-посе да излезе от банята,за да мога да ползвам тоалетната.
Докато я чаках да се оправи,се отнесох в мисли.
Тая седмица беше ужасна.Започна се с моята грешка.
Бяхме отишли на МакДоналдс,понеже тя се беше уморила да ми готви(купих си пет МакТост-а и ги изядох на пет хапки-погледът на Бела не беше за изпускане),а после се бяхме прибрали в 10 вечерта(естествено,под строгият поглед на Били,който ни питаше 15 минути един и същи въпрос "Къде бяхте?") и си бяйме легнали.Бях се опитал да заспя,ама Бела постоянно се въртеше насам-натам из леглото,отказвайки да ми обясни какъв и е проблемът(не е от тези хора,които се мърдат из леглото,за да заспят,а и след това-знам го) и накрая отиде в банята и я чух да повръща шумн в тоалетната.
-БРЕМЕННА СИ!-бях изкрещял при най-неудобният момент,при което Бии изскочи от стаята си(защо носеше брадва баща ми,кого искаше да коли?) и размазхвайки една брадва щастливо изкрещя:
-Знаех си!Преспали сте!
-Не,не сме!-казах в същият миг,в който Бела ми изкрещя:
-НЕ СЪМ БРЕМЕННА!
Думите ни се сляха,само дето определено не звучаха като добре отработена оркестра.Били ни загледа любопитно и за миг ми заприлича на малко дете,виждайки а първи път новородено кученце.
-ЛЯГАЙ СИ БИЛИ!-креснахме и аз и Бела,отново в един глас
След тая история Бела ме бе изритала от леглото(жени-добре де,обърках-ама си признах!) и не бе пожелала да ми говори до сутринта,когато я умилостивих,като не закусвах.Само дето след това тя стоя три часа в кухнята,за да ме засити на обяд(добре де,гладен бях!А ако опитам сам да си сготвя нищо чудно да се отровя!).И пак не ми проговори.Ех,де да бях от женски пол.Не ги разбирам жените.Щом мъжа е гладен,те готвят без да се противят...нали?
Вторият гаф също беше по моя вина .С Куил и Ембри отидохме на бар(никой не ни пита за лични карти-ние и без това иглеждахме като поне 23 годишни).Бях реши да изпия една бира,не повече(все пак,аз не съм пияница),ама така се получи,че първоналачните ми планове се увеличиха тройно.Барманът(изглеждаше пиян) изобщо не искае да му платя-ама може и да се е стреснал от големината ми.
Та,с три бири(два промила алкохол а кръвта ми,бях късметлия,че полицията не ме усети)се затупурках към нас.Малко се въртях по стълбите(че как тъй помня нещо ),но успях да стигна до стаята си.Отворих вратат с треперещи ръце,краката ми се олюляха и се излегнах върху леглото.Поспах малко.
Такаа....докато от банята не дойде някой...нямах идея кой беше,само помня гневни кафеви очи,мокра кафява коса и бял халат омотан окоо тази фигура
Дотогава вече виждах смътно.И ми се повръщаше.
Женската фигура гневно ми зададе въпрос на който не бях в състояние да отговоря...пиянде.
-Не знам,бабоо...-изпъшках и се опитах да не повърна върху фигурката,която изглеждаше прекалено дребна в сравнение с мен.
А фигурката започна гневно да ме щипе,при което съвсем ми се зави свят.
-Пил,си тъпанар такъв!-крещеше малката фигурка с небикновено писклив глас,при което вече не издържах,
Излязох в коридора и повърнах в стаята,чият врата беше отворена.После помня крясък и Били(тогава не знаех,че е той,разбира се) и,че някой ме фраскаше с бухалка по гърба,вероятно Бела,коят за мен бе малката фигурка,или по-точно "баба"(интересно как ли съм измислил нещо подобно,при положение,че баба ми гушна букета преди три години).
И тъй,"баба" пак не ми приказваше два дни.Чудно,защо ли...
След тея мъчитени два дни(като се има предвид,че тя не ми готвеше-имах чувството,че никога не съм ял пица,сравнена с храната на Бела имаше вкус на гума.А и вече бях висок почти метър повече от Бела-съответно и гладът ми се беше засилил-случваше се да трябва да ходя по четири пъти до магазина за нова пица или още кренвирши,понеже старата опаковка вече беше празна) усещах колко силно ме искаше тя,но не искаше да си признае.Затова на втората вечер от караницата бях заключил вратата и и се бях молил(преструвах се,естествено-всеки знае,че аз съм страхтен актьор-мога да забудя всички..с изключение на кръвопиеца Кълън-добре,де...Едуард)да ми прости,а после я бях целунал както никога преди и тя естествено се хвана.
Имах съвсем различни планове за вечерта ни и Бела най-после бе готова-за да може отново да се провалим.
Следващото нещо,което помня(обикновено не помня много подробности за нещата,случващо се около мен щом целунех Бела-тя си бе достатъчна да погълне цялото внимание на един възбуден мъж) бяха изненаданите крясъци на Бела,началник Суон,дърпащ ме колкото се може по-далеч от Бела(хихии,това му е якото да си върколак-Чари се беше изпотил,ама още не можеше да ме разкара-дърпай,дърпай,селянино,ряпата няма намерение да се изкараа...дърпай,дърпай колкото искаш мой човек...аз съм супер за правене на мускули...продължавай пич,продължавай...няма да стане,ма ти продължавай,нямам против-даже се забавлявам) и Били,стоящ до строшената ми врата.В следващият момент Чарли беше изкарал белезници и беше закарал Бела у тях,под предлог "изнасилие на малолетен".Не я бях видя денонощие-цял ад!Още не бях проговорил на Били.
Ехх...старите времена не ми липсват...определено...

-БЕЛА,ПИКАЕ МИ СЕ!-креснах и стоварих юмрук върху вратата за вече не знам кой път.-Излизай най-после!
-Можеше да си спестиш нуждите и просто да кажеш,че трябва да ползваш тоалетната!-укорно каза Бела намръщено и отвори вратата.
Устата ми рязко се отвори,а очите ми станаха огромни.
-Какво има?-попита тя и ми се усмихна.А аз,като първият тъпанар,се изчервих.
Защото когато бе излязла от душ кабинката,Бела не се бе облякла.Или поне не напълно.
Под белият и халат се подаваха оформените и крака,все още мокри от водата.Преглътнах шумно.
Бела ми се усмихна и се приближи по близо до мен.А аз усетих,че облизвам устните си.Мръсна работа.
-Какво има?-попита ме лукаво Бела.-Някой да не се възбуди?
Тя се запъти към стаята ми,а аз я последвах,мислейки си,че сънувам.Защото не бе възможно да бе готова.Не и след като ми бе отказала преди малко повече от седмица.
Влязох в стаята си и безшумно(или поне опитах) затворих вратата.Лош късмет-явно вратат беше на страната на Бела.
Изненадах се още веднъж,когато намерих халата на пода.Ама какво се опитваше да прави Бела?Ясно и беше,че нямаше да мога да се спра.Не и този път.Освен ако...
Не.Не бе възможно...нали?
-Ела тук!-каза Бела и ме погледна в очите.Брр,бе прекалено красива!
Беше облечена в черно бельо доста над коляното,бельо,което прозираше и беше доста разголено.Погледнах я учудено.
Видяла объркването в очите ми,тя се приближи до мен и ме прегърна леко.Замръзнах,страхувайки се,че ще я уплаша,ако помръдна.Но тя изглеждаше доста уверена в движенията си,когато придърпа ръцете ми към кръста си и ме целуна уверено.Отвърнах на целувката и и неуверено я долепих до стената.Бела отлепип устни от моите и прошепна в ухото ми:
-Искам те!Теб и само теб!
Ъ?Нима си бе променила мнението?Възможно ли бе.Сякаш в отговор на мислите ми,Бела разкопча панталона ми и той се свлече по краката ми.Изритах го настрана и вече доста по-уверено(нали разбирах накъде отиват нещата)повдигнах крака и през коляното и го омотах около кръста си,а този пъът устните ми докоснаха врата и.Повдигнах и другият и крак и я прернесох до леглото.
След секунди вече се бяхме възбудили дотолкова,че да разкъсам бельото и изцяло,а тя да е свалила боксерките ми.
-Обичам те!-прошепна Бела и простена силно,когато проникнах в нея
Бяхме сами.Цялата къща бе празна като изключим нас двамата.
Допреди тази нощ бях девтсвен-никога не съм искал секс,или поне не с някой друг,освен с Бела.Нямах 18-и Били щеше да ми откъсне главата,ако разбере какво сме правили с Бела.Никога повече нямаше да ни оставя сами.А не ми се и мислеше какво би казал Чарли.Но бях готов да поема рискът-пък и в момента изобщо не ми пукаше какво мислеше Били,нито пък Чарли.
Извъртях Бела така,че тя да е отгоре ми и тя прокара пръсти по гърдите.
*****************
Бела легна на гърдите ми и ме прегърна.
-Защо?-попитах я.-Защо ми отказа миналата седмица,а сега сама го поиска?
-Защото не знаех какво да очаквам от теб.-отвърна тя спокойно.-Така де,нали си върколак!По-силен си.Страхуваш се,че ще ме нараниш,без да искаш,разбира се!Трябваше ми звестно време да премисля нещата.Но когато видях уплашеното ти лице миналата седмица осъзнах,че ти няма да ме нараниш,доколкото е възможно.Затова тази вечер реших да опитам,за да видя как ще е за напред.Не ме болеше толкова много,затова може би ще го повторим.
-Готов съм!-казах и гризнха ухото и.
-Не сега!-тя ми се ухили.-Може би следващата седмица.Умори ме!Нуждая се от сън.
Намръщих и се.
-Лека нощ,Джейк!-каза тя с тон,който не търпеше възражения.
Въздъхнах.
-Лека нощ,Белс!-казах и я притиснах близо до себе си.

9 Глава-Глупав,смотан,миризлив кръвопиец!Толкова ли не ти влиза в главата,че тя вече не те иска!

-Олио,не фолио!-кресна Рейчъл и в последният момент спря ръката ми,преди да сложа фолио в тигана с гигантският омле в него.
Рейчъл изпъшка,а аз едновременно и се намръщих и и бях благодарен.
Били беше отишъл да види Чарли-бях се постарал да го разкарам от къщата.Обаче никой не ми беше споменал,че тя ще идва.
И тъй,плановете ми се провалиха.
В девет вечерта,по-голямата ми сестра,Рейчъл беше пристигнала у нас и,свирукайки си,беше влетяла в стаята ми в един прекалено личен момент.Поне бях наметнал одеялото отгоре ни.
Не ми пукаше,че съм гол-станах и я подгоних из цялата къща,докато не се усетих,че тя ми вижда всичко и се върнах в стаята си,за да си нахлузя едни панталони.
И като слязох в къщата,Рейчъл беше започнала да ме пита най-различни прекалено лични въпроси.
-Първитя ти път!-изписука тя в ухото ми,все едно съм глух.-Как беше?Как реагирваше тя?По каква причина го правихте?Казал ли си на Били.
-Ако му кажеш,ще пренебрегна факта,че си ми сестра и ще си го отнесеш!-изръмжах и.
-О,хайде де!-изкиска се Рейчъл.-Какво толкова ще напрви Били?
-Какво толкова ще направи баща и?-попитах я.
Рейчъл доби объркан вид.
-Коя е късметлийката?-попита тя невинно,макар и да усещах любопитството в гласа и.
-Изабела Суон.-изммърморих.
Очите и се разшириха широко.
-Б-бела?-заекна тя.-Ама баща и...
-Знам!-прекъснах я нетърпеливо.-Точно затова Били не трябва да знае!Веднага ще изклюкари на Чарли!
-Сигурна съм,че той юе прояви раз...-започна Рейчъл,но отново я прекъснах:
-Полицай Суон-проявяващ разбиране?Да бе!Той никога не нарушава правилата!А аз нямам 18!-напомних и може би прекалено грубо.
Настъпи дълго мълчание,в което Рейчъл задъвка нерно устната си.
-Отиди да съъбудиш Бела,аз ще довърша омлета.-каза тя най-после.Останах с впечатлението,че тя искаше да ме разкара от стаята.
-Май няма да се върне.-измърмори тя,но се направих,че не съм я чул-нали се предполагаше,че преди Рейчъл съм си обикновен човек.
Изкачих се по стълбите,прескачайки по две-три стъпала и стигнах до стаята си.Възможно най-тихо отворих вратата и се огледах вътре.Дъхълът ми секна.
Бела се беше излегнала по корем диагонално на леглото ми,а одеялото ми беше изритано в краката и,така,че виждах всичко отгоре нататък.И бях поразен.
Естествено,вечерта я бях видял гола,но сега ми се стори,че съм бил сляп.Възможно ли беше да е още по-хубава?
-Бела...-прошепнах и леко седнах на леглото.Лош късмет-матракът изскърца шумно,но явно Бела спеше прекалено дълбоко,че шумът да бстигне до ушите и.
-Бела...-кзах тихо,когато тя не реагира.
Отново никакъв отговор,само Бела се обърна по гръб и се постарах да я гледам в лицето.Прехглътнах и затворих очи.
Леко извих шията и и я целунах.УСетих как с това не само я събудих,ами и грабнах цялото и внимание,но тя се опита да се прави на заспала-за съжаление,изобщо не я биваше като актриса.
Рейчъл беше права-май нямаше да се върна долу,или поне не сега.
Покачих уснтите си малко по-нагоре и целунах брадичката и.Продълбих още по-нагоре,докато не открих усните и и леко ги разтворих.
-Мммм....-беше еиднственото,което тя бе в състояние да каже и отвърна на целувката ми.
Бързо-бързо си свалих панталоните(в бързината си бях сложил само това) и се отлепих от нея,усмихвайки и се.
-Искаш ли го?-попитах я нежно.
Бела кимна.
Вече имах опит,та знаех какво да правя и по какътв начин да го правя,за да не и причиня болка.
НЕжно проникнах в нея и отново я целунах,а ръцете ми се спуснаха по шията и и вече по-надолу.
В последната минута затворих вратата с крак,за да създам малко лично пространство,преди да забравя за всичко около себе си,освен за малкото същшество,стоящо под мен.
************
-Трябва да ставаме...-прошепнах няколко часа по-късно,макар и да не помръднах.-Рейчъл ще се чуди какво правим.
-Рейчъл е тук?!-Бела бързо стана от леглото и ме погледна,а очите и свтякаха от гневът,забушувал в нея.-Не ми каза,че Рейчъл е тук!-гласът и се извиси.
-Не исках да се трево...-започнах,но тя ме прекъсна,вече крещейки:
-КОГАТО ИМА НЯКОЙ В КЪЩАТА,В КОЯТО ПРЕКАРВАМ ЦЯЛОТО СИ ВРЕМЕ,ИСКАМ ДА ЗНАМ,ДЖЕЙКЪБ БЛЕК!ЯСНО ЛИ Е?
-Хм...-напраивх се на замислен.-Преди няколко часа ти казах,че тя е тук,ама ти маи беше прекалено заета да ми отговориш...или да реагираш по какъвто и да било начин.
Бела отвори широко очи и се изчерви.
-Отивам да се облека...-измърмори тя и се запъти към гардероба,който от около месец делях с нея.
Аз си обух първите долн гащи,които видях(добре,де не точно първите-първите,на които попаднах бяха на Бела) и гранбнах една стара долница на сив анцуг.
-Ходи ли ти се на кино?-попитах уж ей така,но изкарах от джоба на анцуга си два билета и и хвърлих единият.
Бела вече бепе изцяло облечена.
-Сега?-попита тя.
-Ами билетите стават и за днешното кино и за утрешното-когато поисках!-казах и.
-Хм...-Бела се замисли.
Но преди да има шанс да ми отговори,вълчи вой се чу от близката гора.
-Дяволите го взели,това е Сам!-хвърлих и другият билет и я целунах набързо.-Съжалявам,трябва да отложим киното за утре!
Бързо-бързо излязох от къщата,но тогава забавих крачка.
Защото я усетих.
Ужасна,дразнеща носът миризма ме завладя и сбърчих нос.Ужасих се,когато осъзнах,че познавах тази миризма...или поне знаех какво същество я оставя,макар и да не знаех точно кое от всичките беше.
Вампир.
Е...вече знаех защо Алфата ни викаше.
Сам можеше да почака малко.
За всеки случай се преобразих и веднага съжалих.
Пет гласа нахлуха в главата ми.
"Джейкъб,връщай се!Веднага!Може да е опасно!"-нареди ми Сам.
"Последвайте ме ако искате,искам да знам какво става!Лично!"-гласът ми прозвуча като заповед.
"Променил ли си си решението,Джейкъб?"-попита ме строго Сам.
Веднага разбрах какво има предвид.
"Не.Просто...би ми било по приятно да мога да имам малко повече свобода от останалите...нищо,че съм Бета.Ще остана Бета!"
Затичах се към миризмата,този път игнорирайки фактът,че всички крещяха в глават ми да спра и да изчакам.Е,всички,освен Сам.
"Оставете го!Нека този път той отиде сам!"-наред Сам и останалите четирима сведоха глави.
Наложи се да тичам няколко километра,макар и това да отне само около 10 минути(с моята бързина).Миризмата ставаше по-силна.Твърде късно разбрах,че съм пресякал границата.Не,че нямах право да съм тук,просто Сам не искаше да сме смаи на това място.
Проследих миризмата до една малка поляна...малка,но позната.Преди два месеца бяхме спасили Бела от един вампир(и съответно бяхме убили кръвопиецът).
Замръзнах на място.
Миризмата се усили до непоносимост.
"Не мърдай!"-нареди ми Сам,макар и да не помръфвах нито една от лапите си.
Вискоа,слаба фигура беше обърната с гръб към мен и гледаше слънцето.Вампирът беше мъжки със сребриста коса,облечен в бежов пуловер и зелени дънки.Дрехите изглеждаха така,сякаш ги е облича за първи път,което не ми ме изненадало.
Малкото,което виждах от гърба на вампирът,малките частици,които не бяха покрити с дрехите сияеха на слънчевата светлина като диаманти.Изненадващо,вампирът проговори със странно познат глас:
-Джейкъб.-каа ми той.
Петте гласа в главата ми зажужаха разтревожено.
"Как знае?"-запита се Куил.
"Откъде?"-ужаси се Ембри.
"Откога?"-изскимтя Пол.
"Джейк,чакай ни!"-проплака Джаред.
"Джейкъб,бягай.Бързо!"-нареди ми Сам и усетих страхът в гласа му.
-Няма нужда.-отвърна фигурата измъчено.-Не съм достатъчно силен психически,за да те нараня.
"Не му вярвай!"-предупреди Джаред.
-Вярай ми!И ти и глутницата,Джейкъб!-каза фигурата.
"Ти пък откъде знаеш толкова много!"-помислих си и от зъбите ми се откъсна ниско ръмжене.
-Такава е дарбата ми!-каза вампирът и неочаквнао се засмя.
"Дарба!"-измърморих.
Смехът на вампирът секна.
-Ще ти покажа!-отвърна той и изведнъж се обърна.
ВМесто да застана нащрек,аз ахнах.
Защото познавах тая фигура.
"К-кълън?"-заекнах и петте гласав главтаа ми ахнаха едновременно.
-Да...-отвърна Едуард и се усмихна,или поне опита.
Замръзнах.Не знаех какво да правя.
-Как е тя?-попита Едуард тихо.
Без да споменава името и,знаех кого има предвид.
"Добре е!"-отвърнах."Много по-добре.Щастлива е.Забравила те е."
Което не беше съвсем вярно.
-НЕ забравяй,чувам всяка твоя мисъл,Джейкъб.Не можеш да ме излъжеш!-предупреди ме Едуард.
"О,така ли?Хубаво!"-реших да се възползвам.
Затършувах се из спомените си и и изкарах на показ последната вечер,когато бях спал с Бела.
Лицето на вампирът се изпълни с болка и бях сигурен,че вътрешно той гори на клада.
Излаях му.
-Аз...това е хубаво...-каза Едуард.-Аз...предай и,че я обичам...
"Ще и предам друг път!"-озъбих му се.
-Така си и помислих.Тогава...опитай се да я накараш да збарави за мен...моля те.
"Виж,това мога да направя."
-Благодаря ти!-каза вампирът искрено и хукна на изток.

10 Глава-Бременна???


Юли,четвърти
-Бела!-кресна Джейк и задумка по вратата,от което ми стана по-зле.
-Чакай!-беше единственото,което можех да кажа,преди да затворя уста,за да не повърна на пода.
Наведох се до тоалетната и шумно повърнах.Брр...какво толкова бях яла?
-БЕЛА,ОТВОРЯЙ ПРОКЛЕТАТА ВРАТА!-Джейкъб ритнс по нея и бях сигурна,че ако не го възспирах,щеше да я разбие.
-ЧАКАЙ!-креснах на свой ред и отново повърнах.
Бях болна.Това беше напълно ясно.Нямаше друго обяснение.Но да съм болна две седмици,повръщайки като идиот след всяко хранене и най-вече след закуска не беше нормално.Все едно на коремът ми му имаше нещо.
Усетих някакво мърдане в корема си-като ритник.Но не му обърнах внимание-сигурно коремът ми къркореше.Което не беше изненадващо.Както ви обясних,коремът ми отхвълрляше всякаква храна.
Отворих вратата на Джейкъб и го пуснах да мине преди(за слава богу,последен път)да повърна в тоалетната чиния.Пуснах водата о потидох до мивката да си измия зъбите.
-Повръщаш сякаш ядеш само развалени неща-Рейчъл приготви различни ястия,но коремът ти пак ги отхвърля!Какво да направя,та да не умреш от глад?-Джейкъб ме изгледа измъчено.-Не си яла от две седмици.
-Е,все пак съм пъхала нещичко в устата си-до най-много седмица,всичко ще е наред!-усмихнах му се слабо.
-Никъде няма да ходим-нищо чудно в киното да изповръщаш пуканките!-намръщи ми се Джейкъб.-Оставаш вкъщи!
-Ама...-започнах,но джейкъб вече ме носеше в леглото.
****************
Юли,четиринадесети
Измина една цяла седмица,през която Джейкъб беше наистина нещастен,понеже се наложи да караме само на спане през нощта,тъй като нямах намерение при накой романтичне момент да разваля чувството на удоволствие като изхвърля всичко от корема си върху него.Бях му обяснила ситуацията,но дори и тогава той не се успокои-все ходеше с провесена глава.
Не се беше трансформирвал цели три седмици и започвах да се тревожа,че може да изгуби вълчото си тяло по моя вина,или,че ще го изритат от глутицата зарасди несериозност,пак по моя вина.Но Джейкъб ме успокои,че глутницата ще разбере сериозността.
Още една лоша новина-до цикълът ми оставаха три дни.Това щеше да е просто прекрасно.Очаквах краят на тези мъчения с нетърпение.
******************
-Отивам в тоалетната!-казах и грабнах кутийката си с превръзки.-И този път не тръшкай по вратата-току виж си я разбил!И на мен ми трябва малко спокойствие!
Отидох в банята и затворих вратата,бъро заключвайки я(не,че това би спряло Джейкъб...и все пак,би го поколебало).
Седнах на тоалетната чиния и изкарах превръзките,очаквайки цялата да съм в кръв(както обикновено).
Панталони-чисто.Бельо-чисто.
Хммм...странно.
Е,голяма работа.Ще почакам няколко дни,може пък да закъснае с ден-два.Какво толкова.
*******************
Юли,двадесет и трети
Нямам цикъл.
Вече започвах да се тревожа.
Отново отидох в тоалетната и се проверих.Нито една червена капка.Преглътнах.Това вече отиваше малко извън контрол.
Е...все някога щеше да дойде.Никога нямаше да ми избяга...нали?
*********************
Юли,двадесет и четвърти
Беше осем сутринта-бях станала рано,заради поредното повръщане.За сигурно тридесети път през последната седмица си измих зъбите.Ако не беше повръщането,мислех си,щях да ставам за реклама на паста за зъби!
Тъкмо излизах от банята,когато открих малка червена кутийка,с разкъсан преден етикет.
Намръщих се.Тая кутийка вече трябваше да е празна,нали?....нали?
Затичах се и бързо грабнах кутийката,разкъсвайки я на две.Два презерватива си стояха непокътнати по местата си.
Заковах се на място.
Повръщането.
Закъсняване на цикъл.
Прекалено много спане.
Ритането.
Една дума се разнесе из главата ми...
Секс...
Припомних си Джейкъб,голият Джейкъб от глава до пети първият ни път.
Никакъв презерватив.Нямаше време.
Припомних си го и вторият път.Никакъв презерватив.Нямаше време.
След като бях правила секс два пъти,кутийката трябваше да е празна,нали?...нали?
Повръщането.
Закъсняване на цикъл.
Прекалено много спане.
Ритането.
Не бях вземала притивозачатъчни.Не бях ходила при гинеколог.Нямах такива.
Повръщането.
Закъсняване на цикъл.
Прекалено много спане.
Ритането.
Бързо-бързо повдигнах блузата си и се погледнах в огледалото.Преглътнах.
Беше два пъти по-голям от обикновено.Аз бях планета.Не,не бях просто планета.Бях дебела планета.
Повръщането.
Закъсняване на цикъл.
Прекалено много спане.
Ритането.
В продължение на един месец бях търсила логично обяснение.И ето,че го откривах.
Но не н атова се бях надявала.
Писъкът ми се разнесе из цялата малка къщичка,а после паднах на земята и всичко стана тъмно...прекалено тъмно.

11 Глава-Възможно ли е да го искам?

-Бела,БЕЛА!-крещеше някой над мен.След няколко секунди някой силно ме перна по лицето.-БЕЛА!
Звукът ме накара да подскоча.Или гласът,по-точно.
Джейкъб.
Моята Любов.
Моят Джейкъб.
Бащата.Вината,че в мен расте...бебето ми.
Не помръднах още няколко минути.Все още преосмислях какво да му кажа.
"О,здрасти,Джейк.Трудно е да се каже,ама съм бременна!Ти си бащата."
Наясно ми беше каква ще е реакцията.Нещо много подобно на моята.
Но как?Как?
ЕСтествено,не бях малоумна.Знаех как се правят бебета.И все пак...
Осемнадесе-годишна майка.
Шестнайсет-годишен баща.
Новородено,врещящо,наакано бебе.
Направо чудесно семейство.Всеки,който ни видеше,щеше да реши,че аз съм проститутка,а той...
УФ!Защо не се сетих?!ТОй изглежда като млад,20 и няколко годишен мъж.За него щеше да мине работата.Проблемът беше в мен.Аз щях да съм черната гарга.
Освен това аз бях...бяла.В Ла Пуш бе прието момчетата да си харесат някоя от резервата,не някое си момиче,дошло чак от Аризона.Не,че щяха да кажат нещо за кожата ми-но винаги щях да зная,че ме гледат с криво око,дори и сега.
Вероятно си въобразявах,но се страхувах,че това е истината.
Рязко отворих очи.
-Трябва да се махна оттук...-прошепнах с широко отворени зеници.
-Къде ще отидеш?-Джейкъб ме погледна разтревожено.
-Аз...говорех си сама.Не го мислех наистина!-излъгах.-Просто...животът ни е малко объркан.
-Какво имаш предвид?-Дейкъб ме погледна объркано.-Това,че повръщаш по пет пъти на ден?
-Да...-излъгах,Или не точно.Повръщането беше част от бременността,нали така?
Вече не бях сигурна в напълно нищо.
-Ъм...извини ме замалко!Трябва да тоида до магазина!Сама!-затръшнах вратата под носа на канещият се да възрази Джейкъб
***************
Запалих колата за първи път от един месец.Пикапът изръмжа страховито и паника ме заля отвътре.Джейкъб разбираше от коли,толкова ли не му беше побрала колата да го покарва за по пети минути на ден?Сега щеше да ми отнеме половин час,за да накарам древната си кола да тръгне!След това се сетих,че Джейкъб не беше излизал от къщата,така,че вероятно и Заекът му щеше да е в същото състояние,ако не и по-зле.
Усетих пореден ритник в стомаха.
-Защо ли си правя труда?!Напълно съм позитивна!-потупах коремът си и веднага съжалих.
Бебето...по-точно плодът,или...нещото ме ритна така здраво,че изохках.
Оворих вратата на пикапът и отново повърнах.
Ако това повръщане не престане,вече сериозно ще се замисля длаи те искам,мъник такъв!
Най-близкият супермаркет беше на две мили от къщата на Джейкъб.Спрях точно пред вратата(макар да знаех,че там е забранено)и бързо влязох в магазина.
Топло.Може прекалено топло,даже задушно.
Набързо отидох към бебешките принадлежности и след дълго обмисляне взех малка кутйка с нещо от сорта на бял термометър.
Забързах колкото можех към касата и стоварих кутийката на таблото.
-Не ти трябва това,малката!-обади се продавачката и вяло задъвчи дъвката.Изгледа ме някак си подозрително,все едно се чуди дали тъкмо предната вечр са ме давали по телевизията,твърдейки,че съм заколила петдесет човека.
-Ето ви десетте долара!-казах малко по-високо от обикновено.
-Не ти трябва това,малката!-повтори продавачката и за миг ми се стори,че ми се изплези.
Започвах да губя търпение.
-Скъпа ми,госпожо!Маркирайте тая кутия и нека приключим!-троснах и се.
Жената ме изгледа злобно и сви устни,но все пак маркира малкият предмет.
-8.85!-каза тя в ухото ми,вероятно нарочно.
Заровичках се из джобовете си и най-накрая намерих парите на дъното.Хвърлих и десет доларова банкнота и грабнах кутйката от ръцете и.
-Благодаря!-стиснах зъби и се насилих да и се усмихна.
Запътих се към тоалетните на магазина и след три обиколки ги намерих.
Мръсни.Вонящи.С хартии по пода.С една дума,занемарени.
Имаше само еедна кабинка.Вратата не можеше да се заключи.
Е,такъв ми бил късметът.Беше прекалено рисковано да ползвам тоалетната в къщата на Джейкъб,без никой да го намери в кошчето или да ме види.
Поех си дълбоко въздух,разкопчавайки вече тесните ми панталони,в които едва се побирах.
Седнах на тоалетната чиния и отворих тестът за бременност.
Преглътнах.
Мина минута.
И още една.
И още една.
И още една.
Най-после,когато бях съвсем сигурна,че съм проследила точните инструкции,повдигнах тестът и го погледнах с туптящо сърце.
"Отрицателен".
Тази новина би трябвало да ме успокои.
Да ме зарадва.
Да ме увери.
Тогава защо се чувствах толкова празна?Дали пък през последният час съм се самозалъгвала?Възможно ли бе,някак си да искам това несъществуващо дете?.

12 Глава-Секс,бебешки чорапчета,положителен...

-Джейк...-прошепнах и се сгупих в него.-Трябва да ти кажа нещо.
Той му се усмихна и ме целуна,а пръстите му зашариха по голият ми гръб.
-Да?-той ми се ухили щастливо.
-Б-б...-не можех да продължа.Не исках да изтрия усмивката му.Опитах пак:
-Бр...бр...
-Да не ти е студено?-Джейк ме притисна по-близо до себе си-заврях и капки пот се застичаха по гърба ми.
Отдръпнах се от него и обвих ръце около корема си.Поредното подритване ме накара леко да подскоча и да се ухиля.
Очите на Джейкъб се разшириха широко и той стана от леглото за секунди.Минах аняколко минути,през които той само гледаше първо мен,после ръката ми,после дебелият ми корем.Мен,ръката,бебето.Мен,ръката,бебето,мен,ръката бебето...
-Не е възможно...-шепнеше той,а очите му се разшириха още повече.-Как...кога...защо...
-Стана прекалено бързо...твърде късно е да го премахна.-отвърнах и се опитах да се усмихна.
-Не мога...да бъда баща...НЕ МОГА,ДЯВОЛ ГО ВЗЕЛ!АЗ СЪМ НА ШЕСТНАЙСЕТ!
Тялото му се разтрепери.След миг,на някои места по голото му тяло започна да се появява козина.След още малко,той направи огромен скок,и се надвеси над мен във върколашки вид.
-Не...-прошепнах,когато той изръмж аи посегна към коремът ми.-НЕ!!!!
Лапата му издърпа ръката ми.Опитсах се да предпазя детето си,но бе твърде късно-ноктите на Джейкъб-върколакът се забиха в коремът ми.Изпищях от болка,а капки киръв се застичаха под лапата му.А сред тях усетих една остра болка,когато мина за секунди.Докоснах кърващият си корем...и изпищях.Защото го нямаше.Моят малък палавник,моята сладка принцеса...момче или момиче,обичах нероденото си дете еднакво...прекалено много,за да го изгубя...прекалено много...

Рязко отворих очи,опитвайки се да подтисна писъкът си.
Поредният кошмар.Същият.
Не знаех какво толкова се страхувам от реакцията на Джейкъб-ако той ме обичаше,той щеше да остане с мен,нали така?И все пак...спомних си реакцията на Самюел от девет месеца,когато разбра,че гаджето му е бременна от него,докато караше кола.Катастрофираха.
Е...поне знаех кога не трябва да му кажа-когато не кара кола.
Точно сега осъзнах,че съм мокра.И се ужасих.Не се бях напикавал откакто бях бебе.
Отнеха ми няколко секунди,за да усетя,че водата е пот.Бах се изпотила-в сънят си!
Станах от леглото и се заобличах.
Или поне опитах.
Отново се възпрях да изпищя,когато копчето на джинсите ми се скъса и изхвърча под леглото.Преглътнах.Ето ти доказателство,че ако не друго,то поне ставам една дебела свиня(че то имаше ли слаба?).
Отново преглътнах и със суха уста е заврях в гардероба на Джейкъб,докато не открих един разтегателен анцуг и не го нахлузих.За съжаление,блузата ми се подаваше,така,че сложих и втора над нея.Така щях да стана още по-вряла и темпертурата ми щеше да бъде по-близка до върколашката,отколкото до човешката,но бе единственият начин Джейкъб да не разбере.
Бях направила още един тест вчера.И той показа "Отрицателен".Не бях бременна.Беше ясно.Просто надебелявах.Затова реших да не тревожа Джейкъб,така или иначе вече се бешще поуспокоил.
Вече ядях безпроблемно.Вчера сутринта открих,че вече повръщам само сутринта,но можех да ям и вече не умирах от глад.Вярно,ядях повече...което вероятно обянсяваше дебелеенето...и все пак ядях.
Цикъл така и не дойде.
ПЪрвоначално се разтревожих,но реших да не вдигам толкова много шум-както съм казвала и преи,цикълът не може просто да ти избяга...особено при положение,че си го имала в продължение на четири години.
Отново се запътих към банята за сутрешното(и вече,слава богу,единственото за деня)повръщане,след което отново направих един от тестовете за бременност,за да открия трети "Отрицателен".Свих рамене.ВЕче бях свикнала с новината.И вече доста добре прикривах нещастието си.
За днес имах идея.Исках да излезем навън за малко...някъде.Където и да било.Бях заключена за прекалено дълго време вътре.
-Джейк...-побутнах Джейкъб.
-Тате,още един час,не ми се ходии...-изпъшка той.
Изкикотих се.И Джейкъбъ май се усети.
Той бързо стана от леглото и се изчерви.
-Нямах намерени да ти го кажа...-замънка той.
-Ходи ли ти се някъде?-попитах го и нарочно запърхах с мигли.
-Какво имаш предивд под "някъде"?-попита ме Джейк.
-Може би до Форкс да видим Чарли-не съм го виждала цяла вечност.А и започвам училище скоро,такам,че трябва пак да се запиша.
-Ами ако не те пусна?-Джейк ме загледа лукаво.
-Ще пищя,ще дращя,ще късам гръкляни!-предупредих го.
Джейк ми се ухили.
-Дай ми минутка!-каза той и се запъти към грдероба,който споделяхме.
Излязох от стаята и се усмихнах на себе си.Най-после.Щях да изляза някъде.И мака и да бе странно,чувствах се страхотно поради точно тази причина.
**********************
Капки дъжд се застичаха по лицто и косаа ми в мига,в който излязохме.Естествено-трябваше да предвидя това!
-Да влизаме в колата,че да не стана мокра кокошка!-намръщих се.
Настроението ми беше малко повалено.
Когато най-после тръгнахме,аз се загледах разсеяно през прозореца.Супермаркетът,от който бях взела тестовете за бременност,табелата,показваща ти,че излизаш от Ла Пуш,малко магазинче,за алкохол,бебешки магазин...
-СПРИ!-изписках.
Джейк така се стресна,че спря дотолкова,че гумите да изцвърчат недоволно.
-Какво има?-той ме погледна стреснато и може би леко ядосано.
-Спри тук!-гласът ми прозвуча малко по-заповеднически,отколкото ми се искаше.
-Защо?За какво ти е бебешки магазин?-Джейкъб ме изгледа изпод вежди.
-Искам само да го огледам...за някога...когато съм майка...-заувъртах.
Джейкъб не изглеждаше особено убеден,но паркира коолата пред магазина и двамата влязохме в магазина.
Вътре беше топло и миришеше на рози.Въздъхнах щастливо и се опитах да не погаля корема си,за да не заподозре нещо Джейкъб.
-Не си бременна,нали?-попита ме той.
Трепнах и се замислих.Да му кажа ли?Тук?Сега?Ами отрицателните тестове?Сигурно се бърках.
Но пък...цикълът...дебелеенето...ритането...повръщането...
-Не...-прошепнах,надявайки се,че той няма да се усети,че го лъжа.
Джейк ме изгледа подозрутелно,но не каза нищо.
Не исках да бъде тук,когато щях да му кажа.Предпочитах той да бъде в по-добро настроение.
-Нещо за бъдещите родители?-една мила продавачка попита,но аз я игнорирах и се запътих по-навътре.
Завих на един ъгъл,където миризмата се промени и се превърна във фрезия.
Спрях като закована.
Бебешки дрешки.Навсякъде.
Започваше се от малки чорапчета.
Един чифт бяло-сини терлички ме накара да го огледам.
Това беше първият път,когато осъзнах,че съм майка.И първият път,когато наистина се зарадвах,че ми предстоеше да бъда такава,макар и на деветнайстет-годишна възраст.
Мъникът в мен ме ритна леко.
-Знам...-прошепнах му.-И аз нямам търпение да се появиш на бял свят,бебчо...
Взех малките чорапки и ги заоглеждах от различни ъгли.Не бучеха-напротив,бяха си много меки.Изглеждаха много топли и удобни.
Но нямаше как да ги купя-не и пред любопитният поглед на Джейкъб.
-Ъм..Джейк?-повиках го тихо.
Естествено,той ме чу и веднага дотърча при мен.
-Да?-Той загледа подозрутелно терличките,затова побързах да ги поставя обратно на рафта.
-Не намерих нщи интересно.-излъгах.-Искаш ли тази вечер...сещаш се...
И той веднага схвана.
Грабна ме на ръце и се запъти към колата по въузможно-най бързият начин,без да каже чао на никой.
*****************
Беше рано сутринта,а Джейкъб похъркваше силно в ухото ми.Звукът ме приспиваше,а същевременно не можех да заспя.
Навън още бе тъмно,но след час слънцето щеше да изгрее.
Внезапно станах от леглото,осенена от идея.
Отново се запътих към банята и взех последният тест за бременност от кутийката.
Грабнах го и бързо го проверих.
А очите ми се отвориха широко от изненада.
"Положителен"
Бях бременна.Това определено се подразбираше.
Излязох от банята и се запътих към стаята на Джейкъб.Щях да го събудя.
Време беше Джейкъб Блек да разбере,че ще става баща.Бях чакала твърде дълго

13 Глава-Страх,болка и отново секс

-ЕДУАРД!!!
Изпъшках.Отново пищяха в ухото ми.
Мразех,че съм вампир.И то секси вампир.
-ЕДУАРД!ИСКАШ ЛИ ДА ОТИДЕМ НА ВЕЧЕРЯ!!!
-Не,определено не!-изсъсках на купчинката момичета около мен.
Беше минала почти година,откакто бях оставил Форкс,а зад него и единствената,която някога съм обичал...Бела.
-Здравей,Едуард!-каза бодро едно малко русо момиче,единствената,която не ми се лепеше,макар да бях сигурен,че е луда по мен.
Единственият ми приятел.
Анджелика.
Човек.
Кафява коса,зелени очи.
Сладка.Чаровна.Готина.
Срамежлива.
-Здрасти,Андж!-поздравих я и и се усмихнах.
Анджелика почервеня и ме прегърна приятелски.
-Как мина?-попита ме тя.
-Странно...всички ме гледаха на кръв.
Анджелика беше единствената,която знаеше,че съм вампир.Знаех,че е уплашена,но все пак бе останал близо до мен.Бях ходил да видя приятелите ни от Денали,всички от които знаеха за постъпката ми спрямо Бела и за истината,която бях казал на Анджелика.
Погледнах Анджелика в очите и чак сега забелязах,че те бях по-светли от обикновено.Блестяха.От сълзите в тях.
Беше тъжна.Можех да разбера заради мислите и.Прекалено тъжна.Защото познаваше Таня и мислеше,че е нищо спрямо нея.
-Не е вярно!-възпротивих се.-Ти си си сладка!Имаш свой собствен чар!Освен това,каня те у нас този следобед.След цял семестър приятелство,нито веднъж не съм те запознал със семейството си.
-Знам Карлайл...-замънка Андж.
-Но не и останалите.-смигнах и и се запътих към първият си час.
****************
-Толкова е светло!-възкликна Анджелика,когато пристигнахме в къщата ми.-И мирише вкусно!
-Да,вероятно защото Есме отново се старае да готви!Както преди.
-Както когато се запозна с любимата ти Бела,нали?-озъби ми се Андж.
Тонът и беше злобен.Прекалено злобен.
Зачудих се.Но когато прочетох умът и,се озадачих.Защото беше по-трудно,отколкото предполагах.
Не харесваше Бела.Не само,че не я харесваше.Мразеше я.
Завиждаше и.
Защото тя никога нямаше да бъде моята Бела,никога нямаше да застане на нейно място,защото не можех да забравя дъщерята на началник Суон.
Никога.
-Ъм...да отидме в стаята ми?-предложих.
-Добре...-прошпена тя.
Заизкачвахме стълбите по прекалено бавен за мен начин.Накрая изгубих търпени и я пренесох.
Анджелика се изчерви,когато я свалих на земята и усетих в мислите и как се надяваше да го направя отново...да я притисна по-близо до себе си.
Почувствах се малко неудобно и съжалих,че просто не съм почакал тя да се качи.
Стана ми любопитно какво си мисли тя и прочетох умът и.
И веднага съжалих.
-Недей...-изпъшках.-Не съм готов...не мога да го направя...не и след Бела...
-Забрави за нея...-прошепна Анджелика и се приближи до мен.
Ръката и се стрелна към ризата ми и се заигра с пъровто ми копче.
-Моля те...-опитях се да я спра.
Можех да го наравя.Можех да я отблъсна,все едно беше някаква нахална муха.Но не го направих.
Андж се надигна на пръсти и започна да целува вратът ми,разкопчавайки ризата ми по-бързо от допреди малко.Дългите и нокти започнаха да раздура кожата ми,отхвърляйки ризата ми на пода.
И вече я целувах.
Не знаех как,не знаех откога,не знаех защо.В този момент нямах отговор на нищо.Знаех само,че я исках по прекалено странен начин,много повече от Бела...вече ако ме бяхте питали коя е Бела,нямаше да мога отговоря.
Забравих всичко.
Освен едно нещо.
Анджелика.
Топлото и тяло под моето се разтрепери,когато ледените ми ръце започнаха да събличат нейните дрехи.Прилепих я на стената и затворих вратата,едвам успявайки да я заключа.
Анджелика простема,когато устните ми се прилепиха на коремът и,а аз я погледнах в очите и прошепнах,търде тихо за нейните уши:
-Обичам те...
******************
-Джейк...-прошепнах.
Похъркване.
-Джейк...-казах тихо.
Поредно похъркване,а Джейк се обърна на другата страна и се уви в одеялото,което след секунди изрита.Постарахй се да го гледам в лицето му.Устата му се отвори и той прохърка шумно.
Ухилих му се и излязох от стаята.
Имах достатъчно време.Джейк можеше да узнае на сутринта.Нямаше за какво да му казвам още сега.
Стъпах върху нещо прекалено странно и се спънах.В последният момент успях да светна лампата и да се спра да не се претърколя по стълбите.
-Загасяй!-кресна Ембри.
-По-тихо,бе!-пошушнах му и го сритах в ребрата.
-Бела?-смая се Ембри.
-Не!Дядо Коледа!Какво правиш тук?-попитах го учудена.-Четири през нощта е!
-Сам се разтревожи-Джейк не се е трансформирвал от три седмици,разтревожихме се!
-Не,не...просто бях болна.Добре съм.Или по-точно...бремена съм...
Настъпи мъртвешка тишина,нарушена от кикотенията на Ембри.
-Бременна?Ти?От Дж-Джейк?Сериозно?Хайде бе!
-Сериозно ти говоря.А ако не престанеш да шушнеш толкова силно,ще те изритам от къщата.
-Еха...Джейки ще е тата!-изкикоти се Ембри с бебешки глас.
-Да...съвсем...готино.-прошепнах.
И изведнъж стана.
Започна да ми се вие свят,а бебето започна да рита като побъркано.Заотстъпвах назад,докато накрая не стъпах на въздух.
-ЕМБРИ!-извиках с всичка сила.
Вратата на стаята на Джейкъб се отвори и самият Джейкъб излезе,обличайки панталонът си.Той светна лампата.
-БЕЛА!-изкрещя той,когато видя как залитнах.
Бебето започна да рита като полудяло-вече почти го чувах как пищи.Но беше прекалено късно.
Заедно Джейкъб и Ембри се опитаха да ме хванат,но вече беше станало.
Пднах по стълбите и започнах да се претъркалям,вдигайки ужасен шум.Повлякох килимът след себе си.
Болеше ме навсякъде,когато най-посел паднах.Кръв се стичаше от всякъде.
Докоснах коремът си,за да се уверя,че бебето ми е добре.Вдигнах ръката си,за да открия,че тя е изцяло в кръв.
Усетих болка,по-остра от болките в тялото ми,болка,която усетих от коремът си.
Изпищях от ужас.Чух писъци до мен,а после потънах в тъмнината...

14 Глава-Чао,бебчо...

Гласове.Мътни гласове.И мирис на лекарства.
Отворих очи и се огледах.
Първоначално ми се зави свят и виждах мътно.След около минута обаче някои от нещата станаха ясни.Като например,че бе бяло.Прекалено бяло.
След още две-три минути видях легла около себе си,както и три познати фигури,стоящи с гръб към мен-Джейкъб,Ембри и доктор Джаранди.Тримата говореха тихо.След миг нещо,което доктор Джеранди каза,накара Ембри да настръхне,а лицето на Джейкъб да стане каменно.Подозирах,че знам какво му беше казано току-що.Преглътнах шумно,а деликатните уши на Ембри и Джейкъб ме чуха и се обърнаха.
-Бела!Поне ти си добре!-засия Ембри и се приближи към мен.-Ама то...бебето...
Ембри не довърши.
Разтворих широко очи от ужасът и докоснах коремът си под бялата завивка.
Празен.Странно слаб,странно празен.
Усетих как по лицето ми се стичат сълзи.Не можех да кажа нищо.Най-накрая отворих уста и простенах,вече истински плачейки.Протегнах ръце към Джейкъб и изстенах дрезгаво:
-Джейк...
Но Джейкъб не се приближи.Той ме погледна и разчетох в очите му болка и гняв.Устните му оформиха думата "Защо" по много бавен начин.
-Нямах сили...щях да ти кажа на сутринта...-прошепнах и се разтреперих.-Джейк...
Вече го нямаше.Беше излязъл от стаята.
Вратата на болничната ми стая се затвори с трясък след него и чух пукотът от нещо счупено,последвано от тих,познат глас.
-Джейкъб!-извиках след него,но бе твърде късно.
Зарових глава във възглавницата си и изскимтях,а тъпите сълзи започнаха да мокрят калъфката.
Една неествено голяма и гореща ръка докоснах гърбът ми и леко го потупа.Почувствах се,сякаш съм кристална.
-Спокойно,Белс.Ще му мине.Просто е ядосан,че не си му казала.
-Щях!-прошепнах.Ембри чуваше,нямаше нужда да крещя.-На сутринта!Не исках да го будя!Но п-паднах...
Вече не можех да говоря,усещх как собствените ми сълзи ме давеха,карайки ме да заеквам.Затова млъкнах и плаках известно време,страдайки,че моят голям вълк не беше до мен,плачейки с мен за изгубеното дете.
По някое време д-р Джеранди излезе,мърморейки нещо за други пациенти.Ембри ме потупа ощ веднъж по гърба лекичко и го последва,а аз останах сама в тъгата си.Подсмръкнах няколко пъти,а после заспах,смътно усещайки как две големи топли ръце ме завиха,а други също толкова топли устни целунаха челото ми и прошепнаха:
-Съжалявам...
И тогава заспах.
**************************************
Отворих очи и се огледах.Анджелика беше заспала до мен.
Завъртях очи и се огледах.
Какво...е станало тук?Навсякъде бяха захврълени дрехи,а тук таме даже имаше и осанки от строшени мебели.
Преглътнах.
Аз.
Аз и аз.
Аз.
Аз бях причината за всички тези потрошени неща и захвърлени дрехи.
Какво бях направил?Защо си бях позволил да бъда толкова слаб в такъв момент?Защо си бях позволил Анджелика да ме заплете в паяжините си?Защо?
Знаех,че го беше искала.Поне знаех,че не съм я насилил.Но...аз бях чудовище.Бях прекалено слаб,не можех да се противопоставя на изкушението.Ама...какво ти изкушение?Да преспя с Анджелика?С момичето,което дори не обичах?
Почувствах се,сякаш я бях използвал.
Бях разбивал едно сърце и преди...можех да го направя и отново.
-Андж...прошепнах и я побутнах.
Тя веднага отвори очи и ме погледна.
-Да?-попита тя.
-Аз...може би малко прибързахме...-не малко.Множко даже.
-И?КАкво от това?Много тийнеиджъри прибързват.-Анджелика сви рамене.
-Но аз...не съм такъв,Анджи!Не разбираш ли?За мен има само една непохватна красавица...само една...
-Значи не ти хареса?Изобщо?-очите на Анджелика светнаха от гняв и тя вдигна ръка.
И ме плесна.
Не ме заболя.
Но ми посочи какво имаше предвид тя.
-Вечер си разбил едно сърце!Е,току що разби и второ!Продължавай така,Едуард,продължавай!И изгуби всички около себе си,защото ти си един ЕГОИСТ!
С току-що появили се в очите и сълзи,тя стана от леглото и се облече тихо.Чувах мислите и...беше натъжена.Но нямаше намерение да го покаже.
Стоях и се чудих какво да правя.Да...я успокоя?Да я изхвърля?Какво?
-Ъм...не забравяй гривната си...прошепнах и и подадох малката детска златна гривничка от майка и.
Анджелика ме изгледа гнусно и излезе от стаята,тръшвайки вратата след себе си.
Е,поне знаех едно-нямах много опит с момичетата,колкото и романтичен да бях.Бела беше много по моят тип.
*********************
Отворих очи и веднага ги затворих.
Слънце.
Слънчево,та да ти се дореве от светлината.
Примигнах.
-Ох...извинявай!-каза един познат глас и светлината изчезна зад дебелите завеси.
Джейкъб ме изгледас изражение,което наподобяваше самият мошеник,осъзнал,че номерът му да отиде в Рая не е проработил и,че моментално отива в Ада.
Джейкъб се приближи към мен и леко седна на леглото.Той повдигна краката си на леглото и се излегна до мен.
-Съжалявам...бебето...аз...ти...-той не довърши.
Въздъхнах.
-Трябваше да ти кажа още преди месец и нещо,когато осъзнах.-отвърнах.-Но ме беше страх,че ще ме оставиш.Защото си смао на 16-а никой мъж на тази възраст не иска дете...поне не наистина.
-Разбира се,че щях да го искам!-върази той разгорещено.-Как да кажа "не" на собственото си дете,Бела?Как?Така,както ти реагира,когато изгуби детето си?Аз може и да съм тийнейджър,но все пак съм мъж,Бела.Не мога просто ей така да седна на леглото и да квича като петгодишна ревла.
Цапнах го леко по главата.
-Добре де...,оже би десет-годишна.
Пак го цапнах.
-Добре де,като всяка жена,осъзнала,че е изгубила детето си.Хепи?-попита той и ме изгледа кисело.
-Да.-сгуших се в него и затворих очи.
Настъпи тишина.
Не знам колко време стояхме така.Дали минути,дали часове,а защо не и секунди?Но се чувствах чудесно така,свита на кълбо в Джейкъб,усещаща топлината на тялото му,която беше напълно релаксираща.
Сетих се за кутийката с презервативи-кутийката,която не бяхме ползвали и която бе довела до всички тези проблеми.
-Е...как е?-попитах най-после.-Да осъзнаеш,че си баща и,че си изгубил детето си за секунди?
Очите на Джейкъб е отвориха широко.
-Нямаш..представа...-прошепна той и ме погледна-изглеждаше сякаш гори на клада.-Не искам да стане така...няма да го допусна...отново.
Той преглътна и ми се стори,че видях как една сълза се стече от лявото му око.Но в мигът,в който обърнах лицето му,за да я огледам по-добре,сълзата вече бе изчезнала.
-Ти...плачеш!-ахнах.Не можех да повярвам-той плачеше,когато бе бил толкова корав в трудни моменти!
-Не...-прошепна той,но спря и видях блесналите му очи.-Джентълмените...не плачат.Те...успокояват...момичетата...
Две сълзи се стекоха по лицето му,по една от двете му очи.Послеедваха ги още две.
-Аз...когато видях теб...на земята,потънала в кръв...особено коремът ти...р-разрбах тогава...-гласът му бе едва шепот и въпреки всичко го чувах.-Бебето ми...детето ни...изчезнало за секунди...като един внзапен звук...просто ей така!
Той плесна с ръце бързо.Вече наистина плачеше.
Прегърнах го през кръста и макар да беше огромен,той сякаш се сви при тази моя прегръдка и също ме гушна.
-Защо не плачеш?-прошепна той с лице,потънало в платът на болничната ми пижама.
-Аз вече изплахак своите сълзи...вчера...-отвърнах тихо и нежно погалих черната му коса,така както мама ме успокояваше когато бях дете.
-Аз...държа се като дете!-внезапно възкликна Джейк и се отдръпна от мемн рязко.-Емри ще ма нарече "момиченце"!
-Никой нищо няма да ти каже!-казах му строго.-Тя ти загуби нероденото си дете преди два дни,Джейкъб!Какво има а се коментира?
-Нероден Петко!-Джейк се подсмихна.
-С тази разлика,че ние с теб не крещим,че детето ни ще се набоде на пирона над кабинката за душ!-пошегувах се,а той целуна главата ми.
Всичко щеше да бъде наред...засега...стига Били и Чарли да не разберат,разбира се!
***************************
-Рейчъл,всико наред ли е?
Баща ми ме погледна изпитателно,докато наглеждах печеното пиле.Ръцете ми се разтрепераха и се постарах да си замълча.
-Не,татко!-отвърнах.-Всичко е наред.Как е Бела?
-Добре е!Ще излезе след няколко дни.
-Бебето вече го няма...измърморих и изведънъж млъкнах.
Издадох се.
НАправих се на тъпа и проверих пилето за четвърти път през последните три минути.За съжаление,не провървя.
Лицето на баща ми почервеня от гняв.
-Знаех си!-кресна той.-Бладгоая за информацията,Рейчъл!Ти си една добра дъщеря!
-НЕ!-изкреюях на свой ред.-Не..Бела не беше бременна!
-Дори и да не е била,тя е правила секс с Джейк-а той няма осемнайсет.
Лицето ми се вкамени,когато Били започна да набира някакъв номер.Преглътнах.Не ми се и мислеше на какво щеше да ме направи Джейкъб.
Джейк!Съжалявам!

15 Глава-Откритието на Чарли

Обикалях из болницата като пълен изрод и чаках резултатите на Бела.Имаше и нещо на корема...или поне така мислех-съдех по огромната рана,която знаех,че ще и остане като белег завинаги.Апандисит?Не...трябваше и операция,за да може той да се махне.Някаква инфекция?Вероятно.
Продължих да обикалям неудобно,от напрежението не можех да седна и да стоя на едно място,току-виж заспя.
Не бях спал от два дни.Бела беше изпаднала в безсъзнание след като бе паднала по стълбите и все щое не се нбеше събудила...или поне така мислех.
Никой нищо не ми казваше.Два дни бях стоял тук и чаках тревожно.Рене не можеше да дойде,тъй като Фил имаше някакъв прекалено важен мач,който не можеше да отмени.Двамата с Рене се бяха изпокарали,в резултат на което Фил беше спечелил.Но Рене ми беше обещала,че ще дойде да види как е Бела възможно най-скоро,след като мачът приключеще.
Не,че това ме успокояваше.
Всеки път като я видех се опитвах да се въздържам да не скоча върху съпругът и.От завист,от гняв.Винаги съм искал Рене за себе си,а да я видя с някой друг...е,това поне я правеше щастлива.Ако Фил я наранеше...е,сещате се.
Все още я обичах.Никога не успях да намеря друга жена,която да бе като втора Рене за мен.Бях я изгубил тотално само и само заради Форкс...а дали тя ме обичаше?Не знаех.Но едно беше ясно-ние никога повече нямаше да бъдем Рене и Чарли Суон,както бяхме преди осемнайсет години.И все пак...
Мислите ми бяха прекъснасти от отваряне на врата и аз веднага вдигнах поглед.
Доктор Джеранди,петдесет-годишният доктор в болницата на Форкс винаги бе бил добър човек.Вярно,не толкова добър,колкото доктор Кълън,нито пък толкова пъргав(все пак бе на петдесет),но пак бе добър лекар.А аз му вярвах.
Никога не бях виждал толкова тъжен мъж пред очите си,може би само мен,когато Рене ме напусна.Но естествено,не се бях виждал в лице.
-Съжалявам,Чарли...-каза той искрено.-Аз...не можах да го спася.Вече беше късно.
-Да спасиш кое?-попитах ужасено.Бела?Тя да не беше...?
-Поне Бела е жива.-отвърна докторът.-Но бебето...
-Бебето?-прошепнах.-БЕБЕ?Тя е била...б-бременна?
-Ти не знаеше?-доктор Джеранди ме погледна учудено.
-Аз...дори не знаех,че е правела секс..-не можех да кажа нищо повече.-А бебето е...
-На Джейкъб.Освен ако не е спала и с друг.-каза доктор Джеранди.
Разтворих широко очи.
Бела!Белс,какво си направила?!Наруши законът!
Все някой щеше да разбере.Все някога.
Взех телефонът си и набрах номерът на шефът си.
-Имаме проблем,шефе!-преглътнах шумно.-Дъщеря ми Бела...направи нещо,което никога не съм очаквал,че ще направи.
**********Бела...Бела...Бела...
-ДЖЕЙКЪБ!-кресна някой откъм коридора на болницата.
Подскочих насред сънят си и паднах от болничното легло.
-Джейк!-изписка и Бела до мен.-Добре ли си?
-Нищо ми няма...-измърморих.
-ДЖЕЙКЪБ!-креснаха Били и ЧАрли в хор.Гласовете им звучаха разгневени.
-Има ли нещо,коео си направил,докато съм била в безсъзнание?-попита ме Бела учудено.
-Много неща съм правил,но не и това,което си мислиш!-уверих я,щом лицето и пребледня.-Не съм ти изневерявал!
Излязох от стаята,нахлузвайки си една тениска по пътя да не объркат нещо сестрите ако ме видят полу-гол.
-Да?-усмихнах се на Били и Чарли,но никой не ми се ухили и усмивката ми изчезна набързо.
-Какво правите с Бела посред нощ?-попита ме Чарли през зъби.
Напрегнах се.Чарли и баща ми не трябваше да знаят,че съм спал с Бела.
-Ами...спим.-отвърнах напрегнато.
За съжаление и двамата схванаха напрегнатостта ми.
-Какво имаш предвид под "спим"?-Баща ми ме изгледа изпод вежди.
-Имам предвид-лягаме в леглото,затваряме очи и тя започва да сънува сънища а аз започвам да хъркам.-пошегувах се.
-Всяка вечер ли е така?-Усещах как Чарли едва се сдържа да не ми се разкрещи.
Отворих широко очи.
Знаеха.
В този момент.
И двамата.
-Ъм...-преглътнах и ми стана неудобно.-Да...-каза несигурно.
-И щом като всяка вечер е така,как така преди по-малко от три дни,преди Бела да падне,тя е била бременна?Ти си сединственото момче,което тя виждаше цяло лято!-Чарли повиши тон.
Въздъхнах.
-Добре.Признавам си.-казах откровено най-накрая,когато осъзнах,че съм се заплел в собствената си клопка.-Спахме заедно пет-шест пъти,но...
-ПЕТ-ШЕСТ ПЪТИ?-закрещя Чарли.
-Чарли,не можеш да направиш нищо по-въпросът-не можеш да ни спреш да го направим още веднъж ако искаме...-започнах,но Чарли ме прекъсна:
-МОГА И ОЩЕ КАК!-закрещя той и заразмаха значката си на полицай.-ЗА КАКВО СПОРЕД МИ Е ТОВА?ДА СЕ ХВАЛЯ,ЧЕ ИМАМ ХУБАВА ЗНАЧКА ЗА РИЗАТА СИ?
-Аз съм на шестнайсет...-започнах отново.
-ИМЕННО!-продължи да крещи Чарли в лицето ми.
-А БЕЛА Е НА ОСЕМНАЙСЕТ!-креснах,за да надвикам Чарли.
-ИМЕННО!-повтори Чарли.-Ама почакай!Ще видиш ти!Ако спите заедно още веднъж,няма да ми пука толкова,че тя е моя дъщеря!Вече уведомх шефът си!
Усетих как гневът се надига в мен.Не ми пукаше,че бях върколак и трябваше да пазя в тайна,че съм,не ми пукаше,че ни гледат над двайсет човека,повдигнах Чарли за ризата му и го долепих до стената.
-Ако нараниш Бела по какъвто и да било начин-не ми пука физически или психически!-изсъсках в ухото му.-Ще съжаляваш!
Пуснах го на земята и го изгледах ядосано.
-Какво искаха татко и Били?-попита ме Бела,когато с върнах обратно в стаята и.
-Нищо.-отвърнах ядосано.-Абсолютно нищо.Нещо много маловажно.
Беше нещо важно-нещо изключително важно.Но Бела не беше в цветущи здраве-не си струваше да я тревожа още отсега.А и бях стреснал Чарли в коридора-бях сигурен в това.Той знаеше,че мога да го нараня,че и да го убия ако искам-и вероятно нямаше да направи нищо.Голяма работа,че беше полицай.
****************************
-Бела!-повика ме Джейкъб откъм стаята си.
Въздъхнах.
Беше изминал един месец откакто не бяхме правили секс-и явно това го мъчеше повече отколкото мъчеше мен.Вероятно защото беше мъж.
-Какво има?-попитах го,щом излязох от банята.
Бях решила да тествам решимостта му и си бях сложила халата,вместо да се покажа гола.А и Били и Рейчъл бяха тук-чудесно извинение.
-Не го прави,моля те!-изпъшка Джейкъб,когато затоврих вратата.Изгледах го престорено учудено.
-Кое?-попитах го лукаво.
-Да излизаш по халат!Знаеш,че е ненужно!
-Мислех,че лекарят ми каза да си почивам и да се радвам на живота за последните дни от ваканцията.
-Е,ти пак може да се радваш!-Джейкъб се приближи към мен и усетих как настръхнах.Исках това,което и той искаше също толкова силно,колкото и той.
-Ъм...Бела...-прошепна той,докосвайки шията ми леко.
-Да...-попитах го тихо.
-Не ти трябва това...-Джейк се усмихна и с един пръст на дясната си ръка,той развърза халатът ми.
Той се спуана надолу по краката ми и си остана на земята за цялата вечер.
Изведнъж почувствах нещо странно.Почувствах се...твърде гола.Твърде...незащитена.Все едно го правех за първи път,а не за пети,или шести или който там беше.
-Защо само аз да съм гола?Защо не и ти?-ухилих му се.
Той си свали панталона с готовност и ме прегърна леко.Усещах как внимава да не ме нарани-нали все още не бях в цветущо здраве.
С леките си,внимателни,добре обмислени движения през тази нощ,той ми напомни на Едуард...Едуард,който някога бе мой,а сега беше просто един вампир.Един предател.Един лъжец.
Проклех се,че така безсърдечно бях забравила за моят някогашен любим.Защото със или без Джейкъб,аз винаги щях да обичам Едуард.И винаги щях да го наричам "Едуард",защото той щеше да бъде такъв в очите ми.Винаги.Никога не го бях и нямаше да го възприема като вампир.
Простенах тихо при едно от движенията на Джейкъб и се оставих той да наддлее над мен,напълно забравяйки всичко...или почти всичко.
А в едно малко кътче,умът ми се зачуди дали тялото ми и изобщо самата мен щеше да реагура така,ако над мен беше Едуард,а не моят Джейк.

16 Глава-Полиция

Примигнах на парцали от жаркото слънце.След около минута свикнах със светлината и се изправих от леглото,капки пот стичащи се по гърбът ми.Май трябваше да помоля Джейкъб да не ме притиска толкова силно към себе си-току виж ме опече.
Опънах се и се запътих към гардероба да си намеря подходящи дрехи.
По навик си сложих две блузи.Чувството,че не ми се повръща тази сутрин ми напомни падането и загубата на моят бебчо.Потреперах,правейки всичко възможно да не се разплача.Беше седем часът сутринта-не исках да будя Джейк толкова рано.
Зарових из леглото и най-накрая открих каквото търсех-използван кондом.Усмихнах се-този път нямаше да сме неприятно изненадани.
Ама се лъжех.
На вратата долу се почука силно и чух как няколко мъже закрещяха,че ще разбият вратата,ако не я отворим.Сред тях,забелязах ужасена,беше и баща ми.
-Какво правят тук?-зачуди се Джейкъб зад мен.Подскочих.Не го бях усетила.
-Нямам представа!-признах и с обърнах да го погледна.
И онемях.
Лицето му беше сгърчено от гневът,който се канеше да надделее в него.
-Не мога да повярвам!-кресна той.-Баща ти е голям простак,Бела!
-Чарли си е много умен!-креснах срещу него.
-Толкова умен,че да съсипе животът на дъщеря?-Джейкъб не ми вярваше.
-Какво говориш?Сигурно са объркали къщите!Не е възможно да идват за някой от нас!-не бях особено убедена в думите си.
-Поярвай ми Бела,знам защо идват!-гласът на Джейкъб се извиси и той ме погледна ужасено.-Не трябва да те виждат!
Джейкъб ме грабна през кръста и ме задърпа към някакво мазе на...вторият етаж?Странно.
-Тук се криех първите дни,когато осъзнах,че съм върколак.Защото не знаех когато се трансформирах във вълк,как да се трансформирам обратно.И соях тук с дни,докато се успокоя напълно и се преобразя в човек.
Джейкъб ме сложи в някаква кутия и я затвори,сядайки върху нея.
Вътре миришеше на алкохол,а можех да се закълна,че намерих трева вътре.
-Дрогирал си се?-загледах натам,където мислех,че е капакът на кутията.
-Не се нарича тоно дрогиране-първеите ми дни като вълк,това ме успокояваше...-заувърта Джейк.-А сега млъкни-идват.
Чувах стъпки нагоре по стъпките,а после и гласове,които първоначално не разпознах,но после станаха по-ясни.
-Къде са те?Спалнята им е празна.-обади се шафът на татко-Джери.
-Сигурно се крият в мазето ни-това беше скривалището на Джейк още откакто беше малък!-това беше Били,който се ухили нервно.-Само искам да ви кажа едно-каквото и да правите с нея,оставете синът ми-той няма нищо общо.Открай време я харесва милият,а тя сигурно го е използвала.
-Тъпо,лъжливо,старче!-изскърца Джейкъб през зъби.-Затвори си устата,поне веднъж!
-Ехх,Чарли!-Джери въздъхна,а гласът му се чуваше по-отблизо отпреди-бяха зад вратата.-Не мога да повярвам-дъщеря ти,Бела!Аз пък мислех,че тя е разумно момиче!
-Аз също,Джери!Аз също!-Чарли също въздъхна.
-Къде е това прословуто мазе,Били?-запита някой,койо ми се стори,че бе Том-чичото на Чарли.
-Облегнал си се точно на вратата,Том!-едно от колелцата на Били изскърца шумно.
Вратата рязко се отвори и изскърца като колелото на Били.
-Здрасти,Джейк!-Чарли се ухили на Джейкъб.
Кутията се разтрепери-бях сигурна,че Джейк ръмжеше,чудейки се дали да се трансформира,или да се справи с тях в човешка форма.
-Няма да я намерите тук!-изсъска той и капакът се огъна,когато той седна върху него с цяла тежест.Пространството ми за лягане изведнъж се смали.
-Джейк,разбираме,че се опитваш да я защитиш,но товяа няма да помогне!-заплаши Били,а единият от тях бръкна в джоба си и изкара нещо от него.
Гърмът беше внезапен.Пронизителен.Отворих уста да изкрещя,но Джейкъб ритна в крак по кутията и сае успокоих.Каквото и да бе гръмнато,Джейк си беше добре.
Преглътнах тихо.
Полицаи,носещо оръжия.
Пистолети.
-Нещата ще се загръбят,ако не ни кажеш къде е тя,Джейкъб!-гласът на Джери беше студен.
Били се прокашля силно.
-Помолих нещо!-изсъска той.
-О,разбира се!Нямахме това предвид!Просто ще се наложи малко да те посплашим,Джейк!-гласът на Чарли ми се стори странно сладникав.Преструваше се.
Джейкъб отново ритна кутията,все едно се преструваше.
Ама беше прекалено късно.
Вдишах,помирисвайки тревата,която ми беше послужила за удобство.Носът ми започна да ме гъделичка.Запуших го с ръка,но това помогна само за секунди.В моментът,в който пуснах носът си,кихнах най-силната кихавица през животът си.
А Джейкъб беше направил грешката да стане от кутията.
А аз не знаех.
Опитах се дфа се настаня,очаквайки капакът да е твърдо затворен от тежестта на Джейкъб.Но капакът си се отвори изцяло и аз срещнах погледите на Били,Джейкъб,Чарли,Джери и Том впити в мен.
Всичко стана пекалено бързо.
Чарли и Том хванаха Джейкъб,опитвайки се да го спрат(само опитвайки се,де).Единственото,което можаха бе да го възспрат за няколко секунди,докато Джери ме вдигна на ръце,поставяйки ме на земята.Студено желязо се обви около китките ми и аз бях неспособна да ги помръдна на повече от няколко сантиметра един от друг.
Джери заключи желязото и ми посочи вратата,а аз тръгнаха съ сведена глава.
Нямаше какво да направя.
Погледнах към желязото,което ми пречеще да си мърдам ръцете свободно и настръхнах.
Белезници.
Никога не ми бяха слагани такива на собствените ми ръце,освен когато играех на полицай и затворник с Чарли като малка.А сега знаех,че работата беше сериозна.
-БЕЛА!-изкещя Джейкъб и се опита да стигне до мен,но баща ми и чичо му го държаха здраво.А Джейкъб не можеше да използва силата си пред тях-не и ако не искаше това да възбуди любопитството на полицаите.
-За какво ме арестувате?-учудих се.-Какво съм направила?
Наистина-какво правило бях нарушила?
-Насилие над малолетен.-отвърна Джери и поклати глава.
Насилие на...какво?
-Не,не,не-има някаква грешка!-възпротивих се.-Не съм насилвала никой,аз...
-Имаш правото да мълчиш!-каза ми Джери студено като по филмите.
Докато ме пъхаха в полицейската кола,аз се зачудих.Бях спала само с Джейкъб,не бях насилила...
И тогава ми присветна.
Бях почти на деветнадесет-бях пълнолетна,макар и едва-едва.
А Джейкъб не беше.

17 Глава-Кат и Макс

Гледайки тъмните решетки,зад които бях вкарана ме караха да се чувствам като истнски затворник.А аз не бях.
Аз бях Изабела Мари Суон,осемнайсет-годишно момиче,което не заслужаваше да прекара младите си години в затворът.Заслужавах много повече.Не бях тук по своя вина.Джейкъб го бе искал.Бяхме го направили най-вече,защото той го искаше.Аз нямах толкова много желание първият път.
Едва не осемнайсет години-бях правила секс с шестнайсет-годишното си гадже,а после бях забременяла от него като една селянка.
Чувствах се точно като селянка.
И се чувствах нещастна.Искаше ми се моето добро вампирско семейство,моите истински роднини да бяха тук.Знам,че е егоистично,но се замислих как,с властта си,благодарение на Едуард,може би дори нямаше да бъда тук.Или най-малкото-с парите на Кълън шях да успея да бъда изкарана оттук по най-бързият начин
Но като се замисля,ако Едуард дори още беше тук,вероятно никога нямаше да преспя с Джейкъб-Едуард щеше да е този,с който юях да прекарам първата си нощ.
Но пък-Едуард и неговите скапани правила.Вероятно,ако той още беше тук,аз все още щях да съм девствена.
Ако Едуард беше тук,аз и Джейкъб дори нямаше да сме на етап "първа целувка"-все още щяхме да сме етап "най-добри приятели".
Преглътнах и се загледах себе си и нещата около мен.
Все още бях облечена моите си дрехи,което беше добър знак-ако не ме бяха облекли в затворническа роба,може би все пак щях да се отърва лесно и нямаше да остана тук толкова дълго.
Хората,с които делях една килия бяха четирима.Единият мъж беше с мръсно-руса коса,кой знае откога некъпана.Но кафевите му очи изглеждаха обещаващи,макар да бяха нищо в сравнение с кафявото на Джейк.Посрещащата му усмивка ме убеди,че дори и в затвора имаше шанс,макар и малък,да срещнеш свестни хора.
Вторият мъж беше нисък и дебел и ме гледаше с черни очи,които биха го направили красив,ако не бяха подозрителността и злобата,с които ме гледаше.Ако не беше този мъж,бих се почувствала все едно бях на гости и се срещах с непознати.
Едната от жените беше много отворена.Любимите и фрази изкежда бяха "или ще те фрасна" и "дявол го взел".Жената също плюеше доста по пода,но като цяло ми се струваше доста нахакана и изобщо...перфектната компания за момиче като мен-изчервяващо се и не-много говорещо пред непознати.
Не можех да направя мноо голямо мненеи за друото момиче.Тя изглеждаше на около двайсет и пет години,но ми се струваше прекалено странна.Откакто бях влязла тук,тя не бе продумала нито думичка-само стоеше на леглото си и гледаше в една точка в тъмната стена,сякаш там имаше нещо прекалено интересно.
Не знаех колко време е минало,само знаех,че вече бе тъмно,съдейки по малкото прозорче над главата ми.
Загледах се с надежда навън и видях сияещите звезди.Значи бях права-беше нощ.Чак сега забелязах,че младата жена вече беше легнала.Другата жена и дружелюбния мъжът говореха тихо,а злобният мъж не ме изпускаше от поглед,застанал в тъмният ъгъл на килията,където можех да видя само сияещите му черни очи.Мръсният му полед ме караше да се чувствам като на рентген.
-Хей,малката!-извика дружелюбният мъж.-Защо си тук?
-Аз...гаджето ми е на шестнайсет и ние...
-Ааа,ясно!-каза мъжът.-Насилие!Поредната.
-Какво имаш предвид?-запитах учудено.
-Много са минали тук-не остават задълго в килията.Все някои на твоята възраст,но обикновено момчета.
-Освобождават ги?-не можех да скрия нотката на надежда в гласът си.
-Не.-този път жената беше тази,която ми отговори.-Завеждат ги в други килии-стоят там с години.Някои дори полудяват.Кое беше онова осемнайсет-годишно момче,Макс?Онова,което лежа в затвора двайсет години?
Двайсет години???
-А да!-отвърна мъжът не име Макс.-Томас.Ех,Томи...бедният.
-Какво се случи?-гласът ми се пречупи на последната дума.
-Не знам.Една вечер стоеше там,а на другата сутрин го намериха мъртъв.Умрял от глад,предполагам.Беше син на богаташче,не беше свикнал да яде каквото ни дават тук.През последните години започна да яде по малко.Ама по тялото винаги му се виждаха костите,а Кат?
Жената на име Кат кимна.
-Бедното момче!-въздъхна тя.-Беше красив-преди да се самоубие естествено.Но много инатлив.А към краят полудваше.Май те стряскаме,а?-жената беше видяла преблееднялото ми лице.
Нямаше за какво да лъжа-щяха да разбера така или иначе.Кимнах разтреперано.
-Аз съм Катерина.-представи се жената.-Приятелите ми ме наричат Кат.
-А аз съм Максилиан.-каза мъжът до нея.-Познатите ми ме наричат Макс.
-Защо сте тук?-гласът ми бе не повече от шепот,затова се приближих до тях,за да моат да ме чуят.Макс се мръдна леко,за да моа да седна до него.
-Жена ми ми изневери.-каза Макс.-Открих я с любовникът и в леглото.Наръгах го до смърт.
-А аз пребих от бой една банда момчета,живеещи наблизо.Искаха да изнасилят дъщеря ми.Намерих ги в стаята и,правейки опит да разкъсат дрехите.Бяха четириима.Сега единият е инвалид,лицето на един е обезобразено,ръката на другият няма да се оправи никога.Четвъртият умря на място-изгуби прекалено много кръв,лекарите не можаха да о спасят.Тук съм доживот.
-Доживот?-ахнах аз.
Кат кимна,а след това заклати глава.-Мъжът ми ме изостави,коато разбра какво съм направила.Слабак.Искаше да си спаси кожата.Пиянде.Дявол го взел,изобщо не ми пука за него!-Кат се изплю на пода.
-Знаеш ли,не мисля,че е много прилично да плюеш-все пак си жена!-направих гримаса.
Кат ми се ухили и за миг изглеждаше двайсет години по-млада.
-Тук съм от трийсет години,Бела!-ухили се тя.-Забравила съм всякакви маниери!
Трийсет години???
-Откъде знаеш името ми?-попитах тихо.
-Всеки знае името ти,Бела!-обади се Макс и също се ухили.-Все пак-дъщерята на началник Суон е тук!
-Следващият път,като го видя,ще му натрия мутрата на тоя!-изсъска Кат.-Той пъхна и мен и Макс тук!Дявол го взел!Без да се сърдиш Бела,но винаги съм мислила,че биенето дава повече ефект,отколкото прказките,за...
-О,моля те,Катерина!-напълно бях забравила за вторият мъж в килията и трепнах,инстинктивно обръщайки се към ъгълът,в който стоеше онзи.-Пистолетите са най-доброто оръжие за научаване.
-Ако искаш да убиеш някой на място,Роналд!-сопна му се Кат.-А сега млъкни,или ще те фрасна!
Разтворих широко очи при видът на мъжът в ъгълът.Явно бях права-той беше маниак.
-За какво е тук?-прошепнах.
-Убийства.-изражението на Кат се помрачи и тя изсъска към ъгълът.
Един нож прелета през стаята и Кат помръдна главата,преди тя да бъде отсечена от ножът.Трепнах.
-Дам-доста убийства.Избил е осемнайсет човека на улицата,ама родителите му имаха пари и успяха да му смекчат лежането тук.Ще бъде а затворът само още няколко месеца,а после ще е свободен.А тойе тук преди единайсет години.-Мак изсумтя.
Забелязах,че Макс не говори толкова много.Кат също-освен ако не я заовориш.Напомняше ми малко на Джесика.Ако започнеш да и задаваш въпроси,тя ше започне да ти приказва сто часа.
-Късно е.-Макс въздъхна.-Време е да лягаме.Виж,Джуно вече е заспала.
Погледнах към заспалото момиче.Джуно.Вероятно беше родена през юли.Не я бях оглеждала толкова много,затова чак сеа забелязах колко беше красива.Явно беше тук отскоро,защото красотата и още си личеше,не беше като останалите,чиито лица бяха заличени от всякаква красота заради дългото време в затворът.Косата и беше тъмно-руса и леко къдрава.Видаше се,че се грижи за нея и то доста.Не знаех цветът на очите и,но си личеше,че сеашниоят и цвят не беше истинският цвят на кожата и.Цветът и беше мътно-бял и макар да не беше орииналният цвят на Джуно,пак и подхождаше.
Джуно не беше висока,но имаше фигура.Стига да бе с петнайсет сантиметра висока,тя би станала модел.Но като се замисля,можеха да и сложат високи токчета и така щеше да стане висока.
Кимнах леко.
-Кое е моето легло?-попитах тихо.
-Има две свободни легла-и двете са високи,ако нямаш нищо против.-Макс ми се усмихна същата дружелюбна усмивка,която ми бе дал на идване.
Поклатих глава.
-Все ми е тази.
Намерих едно от свободните си легла и се покатерих до него.
Излегнах се и изстенах тихо.
Под мен Кат се изкикоти.
-Ще свикнеш след известно време.-прошепна тя.-Лека нощ,Бела!
-Лека нощ,Кат!-прошепнах и аз и отново изстенах заради твърдостта на леглото.
Завих се в одеялото,или по-скоро чаршафът и съжалих,че съм си избрала леглото до прозореца.Сега разбирах защо това легло е било празно.Беше студена нощ.
Загледах се в прозорчето над мен към звездите и свободата,която ми бе отнета едва преди няколкол часа,но която вече ми липсваше и за която копнеех толкова силно.Но най-вече,копнеех за Джейк.За топлата му прегръдка в тази студена нощ,за тялото му,притиснато до моето,за устните му,правейки кръгове по шията ми.
За първи път в животът си,Джейкъб не беше този,който искаше секс ужасно много...който се нуждаеше от секс.
В тъмната нощ,мислейки,че всички спят,аз зарових лице в твърдата възлавница и най-после позволих на сълзите,чакащи да се повявт цял ден да се излеят като водопад от очите ми.

18 Глава-Атака

Дните минаваха и скоро започнах да се чувствам като истински затворник.Пищях при всеки удобен момент-пищях,когато ме обляга с кофа ледено-студена вода,казвайки ми,че това е душът миза тази седмица-пищях,когато открих умряла мишка в дрехите си.Пищях,когато ми сложиха вериги и ме отведоха в друга стая,тъмна стая,в кояето единственото което чувах бяха нечии писъци.От тази стая ме отведоха в друга стая с думите,че имам посетител.
Беше Чарли.
-Бела,Бела!-въздъхна той.-В какво се докара,миличка?Защо трябваше да прибягвам до това?
-Защото си пълен идиот!-изсъсках.
-Говориш на баща си,малката!-пазачът ме изгледа ядосано.
Вдигнах поглед,отказвайки да погледна Чарли.
-Баща?Какъв ти баща?Такъв,който ме вкара в затвора?Аз вече нямам баща!
И с тези думи помолих пазачът си да ме доведе обратно в килията ми.
-О и между впрочем.Случайно да си спомняш за двама затворници,наречени Катерина Алманза и Максилиам Харисън?Трябва да си побъркан да вкараш тези хора тук!
И с това,напуснах стаята.
Като изключим душът и всекидневните помещения на баща ми,когото отказвах да погледна в лицето,денят ми преминаваше доста бавно.Най-вече говорех с Макс,който се оказа необикновено забавен въпреки ситуацията,в която бяхме попаднали и тримата,и Кат,която ме успокояваше всяка сутрин с думите,че младо момиче като мен не заслужава да е тук и,че ще ме освободят много скоро.Понякога репликите ни биваха прекъсвани от Роналд,за който вяече си бях изградила мнение.Той беше злобен и необичайно несприятлив.Не си заслужаваше да му обръщам внимание.
Дните минаваха,а така и не можах да разбера какво момиче се крие зад съвършено-изглеждащото лице на Джуно.
Един дъждовен ден,докато провеждах един от сериозните си разговори с Макс,вратата на килията ни се отвори и един от полицаите влезе вътре и се обърна към мен:
-Ела-беше единственото,което той каза.
-Къде?-попитах тихо.
-Тя няма да ходи никъде,докато не и кажеш къде ще отиде!-Кат се изплюна пода гнусно.
Веднага разбрах,че е направила грешка.
В следващите пет минути камшикът,който бях виждала само няколко пъти в животът си,удряше силно гърбът на Кат.
От очите ми се лееха сълзи,все едно аз бях тази която беше бита.И чувствах,че бях бита.Защото Кат беше моя приятелка-обичах я.Тя бе моето семейство тук-също и Макс.Чувствах ги,все едно бяха моите любими брат и сестра,нищо,че и двамата можеха да бъдат мои родители,толковабяха стари.
Гърбът на Кат сеизчерви от дебелият камшик,а аз изскимтях от болка.
-Ела!-изръмжа грубо мъжът.
Не изчака за отговор и ме издърпа навън,слагайки белезници на ръцете ми.
Минахме през същият път за тъмната стая,но този път стаята беше осветена и можех да забележа,че бе стая за заседания.Преглътнах.
-Моля,седнете на местата си!-чу се силен глас от говорители,закрепени над гллавата си.
Преглътнах и седнах на мястото,посочено ми от полицаят.
Още няколко светлини светнаха,а аз се приготвих за неочакваното заседание,което щеше да реши съдбата ми.
************************
-Обвинена в насилие на шестнайсет-годишен.-измрънка полицаят до мен.-ДЕсет хиляди долара бейби!Как ще ги спестиш?
-Някак...-измрънках.Не ми се мислеше как.
Чарли можеше да плати десетте хиляди долара ако искаше,но нямах намерение да му се моля,а после да се чудя как да му върна парите.
Щях да намеря начин.
Стигнахме килията ми и полицаят ме вкара,не-по-скоро ме хвърли в килията.Паднах на пода,разкървавяйки устната си и изстенах леко.
-Добре ли си?-попита Кат и ми помогна да стана от пода.
-Да...-излъгах.Бях добре в смисълът,в който тя питаше.
Не бях добре в другият смисъл.Не се чувствах добре психически.Бях на прага на истерията.
Полудявах.Като всички останали.Кат беше права-млади хора като мен не заслужаваха да бъдат заключени в затвор.
Умирах.Това бяха последните дни от моят жалък живот.Щях да умра като онзи Том стоял тук двайсет години.
Не исках да свърша тук,като едно побъркано момиче.Исках да продължа животът си,да създам семейство с Джейкъб,да забравя за Едуард и да си живея животът.А също и да открия някакъв начин да се превърна във върколак,за да мога да живея вечно,без да раста като Джейкъб,без да се превръщам във вампир.
Тъпите сълзи започнаха да сестичат по лицето ми.Не можех да живея този живот!Трябваше да намеря начин да сложа край на това!
Нямаше как.
-Десет хиляди долара!-прошепнах през сълзи.-Казаха ми това по време на заседанието...
-Заседание?-попита един глас невярващо.-Била си на заседание?
Вдигнах глава.Джуно се беше изправила от леглото си и ме гледаше със свтякащи от гняв очи.
-А мен дори не ме пуснаха в тази стая!Не ме ПУСНАХА!-изкрещя тя последната дума.
Вгледах се учудено в нея и с ужас забелязах познат червен пламък в очите и...
vampire...
След секунди бях затисната на пода,не можейки да си поема въздух.
Ръцете на Джуно ме притискаха към стената.Ръцете и обвиваха ръцете ми.
Бяха познато леденостудени.
-Джуно...аз...-беше единственото,което можех да кажа.
-ДЖУНО!-това беше Кат.-Какво ти става!Пусни я,момиче.
-ВКАРАХА МЕ ТУК!-изкрещя Джуно.-ВКАРАХА МЕ БЕЗ ИЗОБЩО ДА СИ И ПОМИСЛЯТ ЗА ЗАСЕДАНИЕ!ЗАЩО ВСЕ АЗ?ЗАЩО АЗ СЪМ ВИНАГИ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО!НА КОЙ МУ ПУКА ЗА МЕН?!
Тя бръкна с едната си ръка в джобът си и оттам изкара остър нож,който със сиурност щепе да забие или в гърлото,ли в гърдите ми.
Но не успя.
В един момент дишането ми се възвърна и аз започнах да кашлям неконтролируемо.Джуно беше пуснала ножът,който сега беше в ръцете на Кат,която беше допряла ножът до гърлото на Джуно.
-Да не си посмял!-кресна тя.-Да нараняваш едно толкова младо момиче!Това,че животът ти не е нищо не значи,че трябва да разваляш животът на останалите!
Кат ме погледна леко и ми се усмихна.
-Благодаря!-отвърнах искрено.
-Няма защо!-отвърна тя.-А тая трябва да бъде заключена в болница!
Ухилих се изнервено..

19 Глава-Hope

Дните минаваха.Дните сепревръщаха в седмици,а седмиците в месеци.Лиспваше ми.
Утре щеше да е нейният деветнадесети рожден ден.
Трябваше да я открия.
Мила моя,направих най-ужасната грешка в живота си.Трябва да те видя,дори и да е отдалеч.
Стиснах диамантеното сърце в ръцете си и набрах телефона на Lufthansa,най-бързата самолетна компания.
**********************
Притиснах подаръкът и към себе си и прошепнах думите:
-Обичам те.
Думите,които и бих казал тук и сега...стига да беше тук.
Щях да намеря начин да я измъкна.Щях...по някакъв начин.
Докоснах нежно и другият подарък,доста по-малък от предният.Блестящите камъни светнаха на светлината,а златото сякаш искреше.Красив пръстен...за още по-красиво момиче.
Напъхах пръстенът в китаска кутийка и я сложих на масата.
И чак сега усетих нуждата веднага да отида в тоалетната.Ама веднага.
Пет минути по-късно се върнах в стаята.Загледах се навън.Капки дъжд биеха по прозореца.Въздъхнах.Бела нямаше да е щастлива.
Чак тогава се усетих.
Бела я нямаше.
Нямаше да се върне тук.
Бях а изгубил...завинаги.
Или...само за малко???
Помислих за минута или две.ШАнсът да измъкна Бела от онова ужасно място без да нараня,можех би дори да убия някой беше много малък.Да не кажа невъзможен.
Преглътнах.
Щеше да е трудно.Но си заслужаваше.
В полза на любовта.
Отворих вратата и излязох от къщата.
****************
Колко още щях да съм тук?Мразех го.Мразех каменните стени,мръсотията,студът,неудобността,студената вода...мразех това място.
Но повече от всичко мразех баща си.Чарли.
Знам,че е грешно да мразиш собственият си баща.Но той беше човекът,заради когото бях тук.
Не му говорех.
Стражите до решетките ме гледаха намръщено.Сякаш им ях направила нещо.А аз не бях.
-Ей,Бела!Утре не е ли рожденият ти ден?-обади се Макс замислено до мен.
-Да,рожденият и ден е утре!-потвърди Кат.
-Какво значение има?-попитах з мрачно.Вече не ми пукаше за нещо толкова дрбено като рожден ден.
-Това значи,че ще те пуснат navy за един ден!-каза Кат развълнувано.
Удеята ме одобри.Усетих как малка частица надежда прониква в изнемощялото ми,обезнадеждено тяло.
Знаех какво щях да направя.Щях да намеря начин да отида до Ла Push.Да видя Джейкиъб.Да го прегърна.Да усетя устните му в моите.Да видя доколко се е променил.
Но в миг тази частица надежда изчезна.
Нямаше да мога да отида до Ла Push.Никога не биха ми позволили да отида толкова надсалеч.У дома да,но не и извън града.
ПАзачът до мен похърка шумно.
-Хей,Бела!Имам ранен подарък за теб!-обади се Кат по едно време.
Подскочих.бях забравила,че някой друг е до мен.
Свих рамене.
-Какъв?-попитах мрачно.
Кат сложи нещо ледено-студено в ръката ми.Отново трепнах и погледнах нещото.
Ръждиво-кафникав ключ...ключът за вратите а затвора!
-Мога да избягам!-изписках.-Можем да избягаме!Всички!Ше сме свободни!Ключът към свободата ни!На всички!
Кат поклати глава и ми се усмихна.
-Не...-тя отново поклати глава.-Ключът е за теб.И без това Макс и аз умираме от глад-скоро ще умрем.Ключът е за теб.Колкото по-мсълко въпроси задаваш за него,толкова по-бързхо ще получиш свободата си.
Реших,че тя е права.Затова реших да не задавам десетките въпроси за него.
С разтреперани ръце отключих вратата на затворът и хукнах към изходът.
********************
-БЕЛА!-извиках силно.
Бехсе тъпо от моя страна,признавам.Да си мисля,че тя ще бъде тук,при положение,че беше заключена в онази килия.
Но изведнъж...
-ДЖДЯКЪБ!-изкрещя един познат глас в бурята.
Дъждът се засили и чух първият гръм.
Подуших въздухът.Не беше много лесно с дъждът,измиващ миризмата,но след известно врем надуших нещо.Човешка миризма.Бела!
Беше тъмн като в рог.
Не знаех къде е.Но знаех едно.Щях да я намеря.
Затичах се,наевиждайки и на няколко пъти се спънах в камъни,веднъж дори се фраснах в дърво.о не болеше толкова,нали бях върколак.
Бяхах доста дълго време,но след известно време видях една малка фигурка на около петдесетина метра от мен.
Бела...
Затичах се още по-бързо,докато вече не бях достатъчно близо,за да мога да я докосна.Грабнах в на ръце и само я притиснах в себе си.Дъждът я беше измокрил като кокошка,но не ми пукаше.
Целунах я и усетих щастливо как жадните и устни отвръщаха на моите.
Шастието най-после ме беше постигнало.Усещах я с всичките си сетива,чак до костите си.Естествено,узсуших дрехите и.
След известно време обаче усетих как тялото на Бела започна да се отпуска в ръцете ми,а след изветно време,гкават и клюмна на рамото ми и та припадна.Бедната!Сигурно в затвора се държаха ужасно с нея.Откога не беше яла?
Реших да мисля за това по-късно и се запътих към Ла Push пеш.Сигурен бях,ше и е удобно в ръцете ми,но Бела се нуждаеше от истинско легло,колкото и приятно да и беше в мен.

20 Глава-Happy Birthday...or not?

Отворих очи разсънено.
Бях сънувала.Най-прекрасният сън някога.Аз,Джейкъб...и още някои сънища,които не помнех.
Огледах се наоколо,очаквайки Кат да ме поздрави с Добро Утро.
И ахнах.
Запоцнах да мигам на парцали.Но пак беше истина.
Стаята а Джейк.
Обърнах се на другата страна,мислейки си,че това просто беше сън,целящ да ме нарани.Кошмар.
И паднах.
Пак замигах на парцали,а вратата на странно познатата стая се отвори широко и оттам се появи...Джейкъб.
Бях ли пила вчера?
Ама аз малоумна ли съм?Аз не пия!
Отново легнах на леглото и затворих очи.
Окей.Нека се успокоя.Когато отново отворих очи,щях да съм в килията си,както обикновено.Всичко щеше да бъде нормално.
Отворих очи.
Джейкъб.
Окей.Явно наистина бях луда.
-От колко време спя?-попитах тихо.
-Ами,от около седем часа,но ти вече се събуди.-той се усмихна.
-Не!Спя!-креснах.-Как така съм тук?!
-Нима...не помниш?-лицето на Джейкъб се изкриви от болка.
И тогава ми присветна.
Кат,ключът,бурята...целувката...
-Истина е..-прошепнах.
Джейк кимна.
-Не е ли по-добре първо да се нахраниш и после ще ти обясня?-каза той.
Кимнах.
Долових миризмата на Макдоналдс и усетих как коремът ми се се разкъркори от глад.
Нахвърлих се на храната и около пет минути не правех нищо освен да ям петте хамбургера.Никога не бях била толкова гадна.
Джехйкъб ме гледаше с почуда докато ядях.
-Доста си...гладна.Не исках да готвя-вероятно нямаше да ти хареса каквото сготвих.-ухили се.
След около два часа бях напълно станала от леглото,облечена и нахранена.И Джейкъб ми беше обяснил всичко.
-Ум...искаш ли да се поразходим?-попита той уж небрежно.
-Безопасно ли е?-съмнявяах се.Но пък,като се замисля,и тук имаше възможност някой да ме разпознае.
Джейкъб се засмя.
-Ела с мен в кухнята!Имам да ти давам подаръци!
-Подаръци?-кога ги беше взел?
-Разбира се!Забрави ли?Рожденият ти ден!
Хъх?Че кога беше станало време?
Заслизах с него по стълбите и се огледах в старата,позната къща.
Почти нищо не се бе променило.Всекидневната пак имаше един малък килим,два дивана и дребничък телевизор.Единствената разлика бяха една малка масичка и еди опакован подарък с две китайски бисквитки.
Не можах да се въздържа и се ухилих.Да небахме китайци?
-Обърках лил нещо?Гледах за това по телевизията.-Джейкъб ме погледна извинително.
-Не,не!-поклатих глава.-Всичко е супер!
Седнах на единият диван и го загледах неловко.И двамата нямахме опит в романтиката.
Джейк ми подаде опакованата кутийка.
Една сцена се появи в главата ми.
Преди година,аз,разопаковаща подаръкът за осемнадесетият си рожден ден.Кръвта,ужасът...Джаспър.
Потреперах.
Но Джейкъб нямаше да ме нарани.Макар да не беше човек,той не бе умиращ за човешка кръв,настървен вампир.
Отворих кутийката и ахнах.
Вътре стоеше най-красивата гривна,която бях виждала.Беше сребърна и за това блестеше на слабата светлина.Но не това грабна вниманието ми.
ВНиманието ми беше привлечено към визсулката,закачена на гривната.Беше малък тъмно-кафяв познат вълк.Направен от дърво.
Бях сигурна,че не гривната,а самата висулка бе истинският подарък.
-Купих гривната,само вълкът е ръчно направен.Татко ме научи,той може да ги прави по...-замънка Джейкъб.
Притиснах го към себе си и го целунах.Беше единственият начинм,по който можех да му благодаря.И мисля,че той разбра,защото отвърна на целувката.И двамата бяхме възбудени.Нито един от двамата не бе виждал другият месеци наред-Джейкъб ждауваше за мен толкова,колкото и аз за него.
И тогава още един спомен,или по-скоро чувство ме връхлетя.
Тъгa.
Беше изминала една цяла година,откакто той ме беше оставил...духом.На този ден миналата година бе с мен,но само с тялото си...вече го бях изгубила.
Отдръпнах се от Джейк.
-Това беше денят,с когото се карах с него,защото не искаше да ме превърне във вампир...-прошепнах разбито.
-НЕ!-извика Джейкъб.-Няма да го позволя!
-Какво?-попитах объркана.
-Няма да ти съсипе живота!Предпочитам да си мъртва!
Замръзнах.
Може би ако не му бях казала какво чувствах щеше да е по-добре.Но осъзнах,че той не бе разбрал.
Не бе разбрал колко много ме бе наранил.
-Е,може би ще ти излезе късметът!-отвърах ледено.-Може би като изляза на улицата ще мине пиян шофьор на камион и ще ме премаже!
С тези думи станах,преобърнах масата и излязох от къщата.