HarryPotter School :: Добре Дошли

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

HarryPotter School


    ---

    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty ---

    Писане by nik_95 Нед Ное 29, 2009 4:09 am

    Този ФенФикшън, който все още си няма име, започнахме съвсем на шега да го пишем с другия Админ (Kathrinna) и неслучайно героите в разказа се казват Даниел и Катрина, но повече за историята на Фика няма да издавам. Очаквайте специален брой на списанието на нашия сайт, в който ще бъдат публикувани цели 5 глави от ФенФикшъна, както и историята за него! Но сега спирам да говоря глупости и започвам да публикувам главите.

    ВАЖНО: Разказът побликуван в тази тема е защитен с Закона за авторското право ! Всеки, който копира съдържание от него без изричното съгласие на автора носи наказателна отговорност по Закона за авторското право, по Закона за защита на конкуренцията и по чл. 172а от Наказателния кодекс. В зависимост от масовостта на копирането и нанесените щети се наказва с глоба и / или затвор.


    Последната промяна е направена от nik_95 на Чет Юли 22, 2010 5:48 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Нед Ное 29, 2009 4:13 am

    ПЪРВА ГЛАВА
    СУТРИНТА


    Слънцето изгря и в стаята на Грифиндор... Катрина се прозя... Изведнъж върху нея се строполи нещо пернато... Това беше совата на Кат:
    - Куиръл! - възкликна Катрина и качи птицата на шкафа... В човката си совата държеше писмо...
    - Дай да видя, Куиръл! - усмихна се шестокурсничката и отвори писмото... Беше от майка й:
    "Катрина, днес баща ти няма да го има...
    От: Панси Филч". Катрина се усмихна... В пл.ика имаше още едно писмо... то беше от баща й...
    "Днес няма да ме има... Утре може Хагеруп да заминава и ще тръгвам с него...
    Аргус Филч...". Катрина се усмихна. Облече се и тръгна на закуска... Хапна нещо... след това излезе навън да се поразходи... Прекара час - два с приятелки... Беше станало време за обяд... Тя отиде до масата на Грифиндор в Голямата зала и похапна... След това се запъти към клуба по дуелиране...
    Скоро стигна там... Погледът й се фокусира върху съдомник... Даниел Фоулс...
    - Предизвиквам на дуел Даниел Фоулс... - усмихна се тя и погледна съдомника си...
    - Приемам! - каза със същата официалност той...


    Copyright © 2009 HarryPotter123


    Последната промяна е направена от nik_95 на Вто Дек 08, 2009 5:25 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Нед Ное 29, 2009 4:14 am

    ВТОРА ГЛАВА
    ДУЕЛЪТ


    Кат излезе на подиума... Подсмихна се злобно... Щеше да се дуелира със свой съдомник.... Обикновено дуелите между двама съдомнци бяха приятелски... Тя и съперникът й - Даниел Фолс излязоха на подиума... Тя извадиха магическите си пръчки и отстъпиха по десет крачки назад... Катрина вече беше готова със заклинанието си... Какво заклинание... То беше цяло проклятие... Дъщерята на Филч се усмихна и извика, колкото й глас държи:
    - Галастар! - от пръчката излиза светло зелена топка, която се насочва към гърлото на противника и го кара да започне да се дави и да не може да диша спокойно. Катрина се запревива от смях... кото гледаше давещият й се съдомник.
    Противника на Катрина насочи пръчката си към гърлото си и каза Анапнео и дишането му се успокои и кашлянето спря ! След това Даниел носочи пръчката си изрече :
    - Дензаугео - зъбите на Катрина започнаха да се оголемяват и тя все повече заприличваше на заек, а Даниел не можеше да спре да се смее.
    Горката Кат... някои от публиката се хилеха тихичко, а дивия кикот на други отекваше из целия етаж... Катрина изгледа злобно съдомника си... Чудеше се дали не е добре да му метне едно заклинание... от което щяха да се хилят наистина...
    - Фънни! - и носът на Даниел се превърна в зурла... Кат падна на земята в див кикот и се задави... добре че някои от публиката я потупаха, та да се оправи.
    Даниел се ядоса толкова много и реше съвсем да обърка съдомничката си и изкрещя :
    - Илиузиус Конкрето (Още наричана Заблуждаваща магия или Огледална магия, заклинанието поразява целта си, като я обърква. Ако към поразения литне лъч светлина отляво, жертвата ще го види от дясно. Вижда всичко около себе си обърнато - всичко от ляво минава от дясно, но реално си е от ляво, което напълно го обърква. Магията няма контра - заклинание, но действието и е кратко, към двадесетина секунди.
    Кат се побърка... Когато заклинанието спя да действа тя беше толкова объркана, че се трансфигурира в котка... Всички ученици се смееха... Даниел погледна Кат... която вече беше наистина "кат" и се подсмихна... Скоро грифиндорката върна нормалния си вид и си каза "А сега ще видиш ти... ще намесваш кръвта ми..." понеже на нея й беше преливана кръв от котка... дълга история... Филч изгледа противника си и извика:
    - Бичолис! - от магическата пръчка изхвърча рояк насекоми, някои от които жилещи и се насочва право към противника, като го напада и кръжи около него. Противозаклинание – няма. Този, по когото са пратени трябва да използва находчивостта за борба с насекоми. Изпратилият рояка може да го премахне с кръговидно движение на пръчката към себе си. Катрина се изсмя, понеже няколко пчели нажилиха Даниел и на места кожата му се поду на мехури...
    На Дан вообще не му беше смешно вече, бяха го ужилили дозина пчели ! В този момент той каза :
    - Темпоралис - тогава жилещите насекоми замръзнаха ! След това той насочи пръчката си отново към пчелите и изкрещя Опугно, това накара пчелите да нападнат Катрина !
    Кат беше объркана... Няколко гадини кацнаха върху нея... Тя ги заудря с ръката си... няколко я ужилиха... Полукотката не бе свикнала на тази болка... тя беше едно от глезените Грифиндорчета... а и беше дъщеря на Хогуортски пазач... Филч извика:
    - Левикорпус! - Идва от "levo" от латински значи вдигам, повдигам и "corpus" от латински отново значи тяло. Жертвата виси във въздуха обърната надолу с главата все едно е закъчена с някаква кукичка. - А сега да те видя, само да не вземеш да повръщаш... - каза злобно дъщерята на Аргус и гледаше как главата на Дан се напълва с кръв...
    Дан се опита да стъпи на краката си, но все така висеше, той започна да се поклащан на ляво на дясно и след няколко секунди каза Либеракорпус и се изтърси на земята. Чу се звук всякъш пада желязна тръба на земята. Фоулс се изправи и насочи пръчката си ка Катрина, тогава той извика :
    - Хидроликус. На земята под дъщерята на Филч се появи дупка пълна с вода, дълбока около два метра, и тя падна вътре !
    Кат можеше да плува, но не очакваше нищо подобно... Измъкна се мокра до кости... Махна мантията си и я захвърли по Даниел за да го намокри и него с доста студената вода... Катрина се ядоса и каза:
    - Браво бе... окъпа ме... - и всички се засмяха... От вратовръзката на Кат течеше вода... Дупката все още беше отворена... Катрина се постара да не върви назад, за да не тупне пак вътре... стигаше й толкова... Дан се хилеше... Катс насочи магическата си пръчка към Даниел и се опита да изрече заклинанието, което си беше намислила...
    - Бил... - но се подхлъзна и цопна вътре... Всичи се хилеха... Кат излезе и пак се провикна:
    - Билзем... - но пак падна... Всички избухнаха в смях... Накрая Кат излезе доста напред и извика:
    - Билземолд! - магия, която праща електриен ток по противника и в най - добрия случай само го накъдря, а при по - умело използване на заклинанието го разтърсва здравата.
    Магията на Кат се блъсна в Дан и се оказа, че беше доста умело използвана. Цялото тяло на Фоулс се раздруса и той падна на земята и започна да се гърчи. След малко той изпадна в безсъзнание...


    Copyright © 2009 HarryPotter123


    Последната промяна е направена от nik_95 на Вто Дек 08, 2009 5:24 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Нед Ное 29, 2009 4:16 am

    ТРЕТА ГЛАВА
    ПЪРВА ПОМОЩ

    Катрина се стресна... Не искаше да го докарва чак до там... сега й идеше да хвърли сама на себе си круцио... Всички се разотидоха... И по - добре... Катрина успя да долови ударите на сърцето на Фоулс... Тя седна до заспалия грифиндорец... Беше объркана... Не знаеше как да го съживи... Накрая се разплака... Накрая реши да направи нещо... сети се че мантията й е наблизо... А студеното и водата бяха средства, коитоможеха да помогнат... Тя махна неговата мантия, намокри своята и го уви с нея...
    -Дано се оправиш... - мърмореше си момичето под носа...
    След около 10мин. Дан започна да се пробужда. Той отвори очи и си пое дълбоко въздух, но бе уморен и безпомощен...
    И май не помнеше нищо... Катрина се усмихна... Той прошепна:
    - Коя си ти... къде съм... какво правя тук...
    - Кат Филч говори ли ти нещо...
    - Ммм... май да...
    - Какво помниш последно, Дан? - попита тя, като махна мократа мантия от него...
    - Ами... разстресох се целия и после... нищо не помня...
    - После изпадна в безсъзнание, заради мен... - призна си Катрина и погледна към черната стена, а очите й бяха сиви и студени...
    - Боли ме главата... И защо съм мокър... Ама и ти си така...
    - Трябваше да те намокря... иначе сега щеше да спиш... - говорше тя на Даниел, положил глава върху коленете й... Притеснено момичето се опита до повдигне съдомника си...
    - Ще се опитам сам... - каза той и се опита да се надигне... успя донякъде, а оттам нататък му помогна Филч... днес баща й го нямаше и тя можеше да върви по - спокойно до общата стая, стига да не я срещне някой преподавател...

    - В ОБЩАТА СТАЯ -

    Всички спяха... бяха по помещенията си... нямаше никого в общата стая... Катс се успокои и прощепна в мрака:
    - Стой тук... ще се промъкна за да взема лед... падна и главата ти е подута... - каза Кат, като с тихи стъпки се запромъква...
    Катрина се огледа в коридора... Нямаше никого... успя да се промъкне за лед... Чу се силно строполяване от общата стая... Катрина веднага изтича до там, защото знаеше, че става нещо с Даниел... Той беше се сгромолясал на земята...
    - Дан, какво правиш? - попита притеснено Кат.
    - Ъх... опитах се да стана, ама...
    - Не продължавай... въобще недей да се опитваш... - усмихна му се Катрина и сложи на главата му леда... Беше забравила, че е нощ, понеже обичаше да обикаля с баща си Аргус Филч... Беше й в кръвта да обикааля така... Но сега тя не обикаляше, а се грижеше за съдомника си... Беше зима, а Дан беше мокър до кости... Катрина се сети, че беше взела мантиите след дуела... Неината беше изсъхнала, а неговата не е била намокряна... Понеже Дан нямапе сили да се преоблече, Кат го зави с двете мантии... Той стоеше и гледаше Катрина без да казва нищо... От време на време тя само му се усмихваше... стана полунощ... Катрина седна до Даниел и го наблюдаваше... На нея очевидно й се спеше... Но тя обичаше приятелите си и се грижеше за тях... Взе от мантията си, която беше увита около Дан малка стъкленица... Отпи от сместа и прибра шишенцето обратно вътре...
    - Какво е това?
    - Отвара... - подсмихна се Катрина...
    - Отвара?
    - Да...
    - От кабинета по отвари ли я взе...
    - Не... това не е магическа отвара... това е мъгълска смес, която не ти дава възможност да спиш... - разясни грифиндорката, вече доста по - бодра... - Дано се оправиш скоро... Като гледам не си много добре в момента... - продължаваше да се притеснява Филч, като наместваше внимателно мантията върху Дан...


    Copyright © 2009 HarryPotter123


    Последната промяна е направена от nik_95 на Вто Дек 08, 2009 5:25 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Нед Ное 29, 2009 4:17 am

    ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
    В КУЛАТА на „ГРИФИНДОР“


    Катрина продължаваше да наглежда Даниел... Тя бяшя будна цяла нощ, за да го наглежда... Белегът й блестеше срещу изгряващаото слънце... Слънцето изгря... Чуха се прозявки и разговори...
    - Сутрешно ставане, Дан... - измърмори тя под носа си...
    - Какво ще правим?
    - Махаме мантията ми... няма да бягаш... Днес сме почивен ден и нямаме часове...
    - Това е добре...
    - Да, но имам кофти новина... - промърмори Филч и примигна...
    - Спи ти се?
    - Не! Няма с кого да ходиш днес... иначе ще разберат... - измърмори Кат, а белегът й от проклятието "Сектусемпра" проблясна още веднъж...
    Дан и Катрина бяха седнали на канапето пред камината. Те стояха втренчени в нищото. След няколко минути Даниел се изправи рязко и се сети, че имаше среща с професор Хагеруп. Катрина в този момен подскочи, защото си помисли, че отново нещо става с Дан.
    - Какво има ? - го попита тя, нервно.
    - Ам....почти щях да забравя, професор Хагеруп ме беше помолил да намина през кабинета му, но как беше паролата за него – зачуди се Даниел.
    Той се сети, че някъде в куфара си беше пъхнал бележката от директора. Дъщерята на Филч го придружи до спалнята, за да не се случи нещо отново с него. Той влезе вътре и завари как някой се приготвят за закуската, а други все още мързелуват в леглата си.
    - Добро утро ! - поздрави Даниел.
    - Добро утро ! - отвърнаха в един глас Мерънс, Ботъм, Маклагън и Лорънс.
    Даниел се запъти към куфара си и започна да тършува из него за бележката. След няколко минутно търсене той я намери на дъното на куфара. Отвори добре сгънатия пергамен и видя, че паролата е "Желирани червеи", и се върна при Катрина.


    Copyright © 2009 HarryPotter123


    Последната промяна е направена от nik_95 на Вто Дек 08, 2009 5:25 am; мнението е било променяно общо 1 път
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Нед Ное 29, 2009 4:19 am

    ПЕТА ГЛАВА
    СРЕЩА С ПРОФЕСОР ХАГЕРУП


    - Хайде! - каза Кат... Даниел и Катрина вървяха тихо до кабинета на Проф. Хагеруп... Дан, вървейки бавно стигна донякъде... Подпря се, а Катрина го държеше притеснена... Тя го притисна към стената, за да не се строполи... Той беше изморен...
    - Почини си... След малко ще вървим по стълби, дето мърдат... - каза Кат разтревожено...
    Даниел дишаше тежко, но след няколко минути беше добре...
    - Хайде! – каза Дан и посочи един просторен кабинет. Оставаха им 3 етажа с движещи се стълби... Катрина изтръпваше, заради тях, а сега и с Даниел.Беше вкопчила едната си ръка във Фоулс, а другата в парапета, който тя скоро пусна и се зае само да помага на Дан.Скоро стигнаха... Катрина го остави пред входа...
    - Е, сега всичко е на късмет... - каза тя и му намигна. Той се качи, каза паролата и влезе при директора, а Кат остана да го чака отвън притеснена, замислена и разтревожена...
    Даниел, леко поотмалял и гладен, тропна на вратата на професора и влезе в кабинета.Професор.Хагеруп както винаги седеше в удобния си стол и разлистваше някакви листове на бюрото си. Когато Фоулс влезе, Хагеруп наддигна главата си.
    - Добро утро професоре ! - поздрави учтиво Даниел и гледаше да не проличи, че не се чувства много добре.
    - О, здравей Даниел ! Помислих, че се забравил за уговорката ни. Всъщност добре ли си ? Изглеждаш блед и изтощен !
    - Да, добре съм професоре. Просто имах много тежка нощ !
    - Даниел, помолихте да дойдеш, защото се налага да замина и не се знае кога ще се върна ! Исках да ти поверя едно важно за мен нещо. - когато изрече последните си думи професор Хагеруп бръкна в лявото чекмедже на бюрото си и извади една малка, правоъгълна кутийка. - Налага се да ти я поверя, защото докъто ме няма, професор Саймънс ще ме замества и не искам да намери кутийката, а не мога да я взема със себе си и ти си единствения човек на когото мога да се доверя !
    - Аммм....Добре професоре ! Обещавам, че ще пазя кутийката като очите си ! - каза Даниел и взе кутийката.
    - Внимавай защото е чуплива стъкленицата вътре в нея. - предопреди Хагеруп. - А сега тръгвай, за да не изпуснеш закуската !
    Когато Даниел посегна да отвори врата професора го спря и каза последното си предупреждение.
    - А и Дан, моляте не забравай кутйката на места където могат да я намерят други хора, и не я давай на никого !
    - Добре, обещавам професоре ! - отвърна Дан и излезе от кабинета на директора.
    Скоро Катрина го видя да излиза:
    - Какво стана... припадна ли... намери ли нещо подозрително...
    - Не... нямах проблеми...
    - Добре... да се връщаме...
    - Хагеруп заминава... - каза Дан, а на лицето на Кат грейна усмивка.
    - Защо си толкова щастлива ?
    - Баща ми ще заминава с него и няма да има пазач. Ето за какво ми говореше той. - усмихна се Катрина. - Другите ще се възползват и ще излизат... а ние трябва да стоим в общата стая... - говореше Кат, докато вървяха към Голямата зала за закуска... Скоро стигнаха там...
    - Ехааа... заредили са ни масите... - усмихна се Кат. Помогна на Дан да седне...
    След това седна до него и започнаха да закусват...


    Copyright © 2009 HarryPotter123


    Последната промяна е направена от nik_95 на Вто Дек 08, 2009 5:25 am; мнението е било променяно общо 1 път
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Нед Ное 29, 2009 5:58 pm

    ШЕСТА ГЛАВА
    МАГИЧЕСКА ТЕЧНОСТ


    След закуската Катрина и Дан се прибраха обратно в общата стая. Даниел седна на един от диваните. Кат го последва. Тя гледаше в една точка без да казва нищо. Скоро там дойде директорът. Катрина го забеляза и побутна съдомника си:
    - Дан, Проф. Хагеруп идва ! - каза тя.
    Директора извика всички Грифиндорци, които бяха в стаята. Всички се скупчиха около директора. Катрина и Дан се промушиха в навалицата от ученици, загънали се в мантиите си. Хагеруп заговори:
    - Днес аз и Аргус Филч заминаваме... не се знае кога ще се върнем... Няма да имате пазач посред нощите... учителите няма да пазят... Въпреки това ви моля да не се възползвате много и да се разхождате. – каза Хагеруп и си тръгна, за да съобщи на следващите.
    Всички ученици освен Катрина и Дан си намигнаха. Което значеше "Тази вечер няма сън, има разходки без Филч".
    - Мисля, че вече съм по-добре, но съм много изморен ! - възкликна Дан. - Мисля, че трябва да отида да подремна малко, все пак цяла вчер не сме спали. Посъветвам те и ти да го направиш !
    Катрина се изкачи заедно с Дан по витото стълбище и той влезе през вратата в дясно, а тя се отправи на ляво.
    - Приятни сънища. - пожела Дан на Катрина, като беше почти заспал, едвам държеше очите си отворени.
    - Благодаря, и на теб ! - отвърна дъщерята на Филч.
    Даниел влезе в стаята, която беше вече напълно празна, защото всички бяха излезли навън. Той легна своето легло, третото от ляво на овалното помещение, и заспа мигновенно. Когато той се събуди вече беше почти осем часът вечерта. Дан се оправи и излезе от спалнята. В общата стая имаше само няколко ученика - Ема, Мери, Винсънт и Катрина, която разлистваше някаква книга. Даниел вече не се чувстваше отпаднал и беше много по-добре. Той слезе по стълбите и забеляза, че на дъската за съобщения беше поставено съобщение. Фоулс се приближи и прочете бележката, която гласеше :
    "Скъпи ученици,
    Следващата сряда, след часовете ви ще има посещение на Хогсмийд. Всички да носят подписани от родителите си удостоверения, че могат да посещават Хогсмийд.
    От проф.Саймънс "
    - Здравей Катрина. - поздрави Даниел усмихнат и седна до момичето.
    - Здравей, Дан! - усмихна се Кат и затвори книгата, остави я на рафта над дивана.
    - Кат, видя ли съобщението?
    - Да. На мен баща ми е подписал. - усмихна се Кат. - При теб?
    - Подписано е... - усмихна се Дан.
    - Има още четири дни до тогава. - каза шестокурсничката. Скоро всички ученици бяха излезли.
    - Леле... няма никого. Май баща ти е голяма напаст за някои !
    - Знам! Правилата са създадени, за да се нарушават все пак.- подсмихна се Филч и погледна Даниел.
    Даниел усети, че нещо твърдо се опира в кръка му и подскочи, защото се сети, че там беше сложил кутийката на проф.Хагеруп. Той я извади и започна да я оглежда, тя беше чисто черна със ситни, златни букви, които бяха на някакъв непознат за него език.
    - Какво мислиш има вътре ? - попита го любопитна Кат.
    - Ами професор Хагеруп спомена нещо за някаква стъкленца - отговори Даниел.
    Капачето на кутийката беше съвсем хлабаво.
    - Мисля, че директора няма да разбере, че сме я отваряли, ако после всичко си е вътре и кутийката бъде непокътната?- попита риторично Дан.
    - Стъкленица?
    - Да...
    - Отвара? - засмя се Катрина...
    - Може би.- каза Дан и погледна кутийката.
    - Незнам какво има вътре,но според мен е отвара. - каза Катрина и погледна Даниел.
    Фоулс хвана капачето на кутийката, дръпна го леко и "Пук" - капачето се отвори и вътре наистина имаше стъкленица. Дан я извади и видя, че на нея пише "АТОВИЖ АН РИСКИЛЕ".
    - АТОВИЖ АН РИСКИЛЕ - прочете Дан.
    - Това със сигурност е отвара - потвърди Катрина. - Но каква отвара е ? За пръв път чувам отвара на име "АТОВИЖ АН РИСКИЛЕ".
    - Мисля, че ще е добре да проверим в библиотеката за тази отвара. - каза Даниел и върна стъкленицата в кутийката, като внимателно затвори капачето.
    - Да, добра идея Дан ! - похвали го Кат.
    Те излязоха от общата стая и тръгнаха, по местещите се стълби, към третия етаж, където се намираше библиотеката. Вече беше минал вечерният час, но днес пазача Филч, баща на Кат, отсъстваше от Хогуортс и нямаше кой да ги хване. Те отидоха в библиотеката и започнаха да търсят книгата със всички отвари.
    - Намерих я ! - извика въодушевено Катрина.
    Те отвориха книгата и започнаха разглеждат списъка с отвари започващи с буквата "А". След дълго търсене и няколко преглеждания на списъка, те не откриха отвара с такова име.
    - Може би ще е в забранения отдел. - помисли си Дан.
    - Добре, да проверим и там. - съгласи се Кат, докъто затваряше книгата и я поставяше на мястото 'и.
    Те се запътиха към вратата с метални решетки на забранения отдел, но се оказа, че е заключена.
    - Алохомора - каза Даниел, насочил пръчката си към ключалката на вратата.
    Чу се "Щрак!" и вратата се отключи. Те вялзоха и започнаха да търсят рафта с книги за отварите.
    - Сега да потърсим отвари... - каза Даниел и се запъти към книгите, започващи с "О". Кат оглеждаше внимателно...
    - Намерих нещо... Ела, Дан! - усмихна се Катрина затърси отварата... - Как беше името?
    - АТОВИЖ АН РИСИКЛЕ... - отговори Даниел и се засмя тихо...
    - Името наистина е смешно... - потвърди съкурсничката на Даниел, докато прелистваше страниците...
    - Името е странно... би трябвало да е в забранения отдел... А тук няма втора книга за отвари... - прошепна Дан в мрака...
    - Така е... но май няма нищо... - отговори мрачно Катс и затвори книгата.
    - Странно... май не са разбрали каква е отварата... все още не е разучена...
    - Ето защо това, което ти е дал Хагеруп е толкова... важно... Защото може би само той знае каква е тази отвара и не иска никой да разбира за нея... - сети се Катрина... - Хайде сега да се връщаме, защото някой ще ни види тук...
    - Катрина, днес баща ти го няма...
    - Ти да не мислиш, че изведнъж няма да се появи клюкарят Крум и няма да ни изпорти... - каза Катрина и затвори книгата и остави обратно на рафта... Хвана Дан за ръка и двамата излязоха от забранения отдел... Вратата се заключи сама след тях... не можеха да влязат без заклинанието, но това не им трябваше... или поне засега...


    Copyright © 2009 HarryPotter123
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Вто Дек 08, 2009 5:27 am

    Разказът побликуван в тази тема е защитен с Закона за авторското право ! Всеки, който копира съдържание от него без изричното съгласие на автора носи наказателна отговорност по Закона за авторското право, по Закона за защита на конкуренцията и по чл. 172а от Наказателния кодекс. В зависимост от масовостта на копирането и нанесените щети се наказва с глоба и / или затвор.
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Пет Юли 23, 2010 3:48 am

    СЕДМА ГЛАВА
    НОВИЯТ

    Неделята мина много скучно за Даниел и Катрина, защото се наложи цял ден да стоят в замък поради проливния дъжд навън. Те запълниха времето си, четейки книга или разглеждайки новия брой на "Пророчески вести".
    Беше осем часа в Понеделник сутрин. Всички Грифиндорци започнаха да се сабуждат и както обикновенно из цялата кула се чуваха прозявките им. Дан стана от леглото си и погледна, през най-близкия прозорец, на вън. Времето беше топло и нямаше облаци, това предвещаваше един добър ден за Даниел.Той се оправи на бързо, слезе долу пред камината и изчака Кат да дойде, за да ходят на закуска. Днес първия час, който имаха беше ЗСЧИ (това беше най-гадния час за тях, защото подозираха, че професора по отвари проф.Бинкълтън е смъртожаден). Кат скоро дойде и те отидоха, за да закусят, а после се отправих към кабинета по ЗСЧИ, който беше на петия етаж. По пътя започнаха да обсъждат странната отвара "АТОВИЖ АН РИСКЕЛЕ", за която така и не намериха информация. Те не смееха да питат някой учител, защото проф.Хагеруп изрично беше казал на Даниел, че никой не трябва да разбира за кутийката. Когато стигнаха кабинета по ЗСЧИ, те застинаха на прага на кабинета, всякаш бяха видяли призрак. Това беше така, защото в стаята имаше нов учител, а не както обикновено познатият им проф.Бинкълтън.
    Катрина застана на място... Ококори се срещу професора... Даниел стоеше, като вкаменен... Двамата с Кат се спогледаха:
    - Какво да правим? - попита Дан.
    - Нямаме избор, освен да влезем с другите...
    - Ами... добре... - въдъхна Фоулс и двамата с Катрина влязоха в кабинета... Грифиндорци днес имаха общ час с Хафълпафци. Всички седнаха и тогава учителят заговори:
    - Здравейте, ученици! Казвам се Проф. Флитуик и ще ви преподавам по ЗСЧИ. - представи се преподвателя... - Сега ще направим проверка... - каза той и започна да изрежда Грифиндорци по име... Стигна до името на Дан:
    - Даниел Фоулс?
    - Тук съм, професоре... - обади се той и се изправи.
    - Седни... - каза той и продължи с имената... По едно време се спря да чете толкова усърдно...
    - Катрина Филч...
    - Да, професоре... - каза тя и стана от стола си...
    - Имаш ли роднинска връзка с някой от екипа на Хогуортс...
    - Да... - отговори тя...
    - Аргус Филч, нали? - подсмихна се професорът...
    - Да, той ми е баща... - отговори Катрина и преглътна, защото я беше страх...
    - Ще ми кажеш ли коя е обезоръжаващата магия?
    - Експелиармус, професоре...
    - Какво прави дименторът?
    - Те се грижат да не бягат затвориници от Азкабан и да прибират такива... Не правят разлика между затворник и невинен...
    - Малко за базилиска?
    - Базилискът е огромна змия... Говори се, че се крие в Стаята на Тайните... Отроватаму е силна и действа бързо... Който го види се вкаменява или умира... - отговори дъщерята на Филч.
    - Добре си се подготвила... Сядай... Получаваш Изключителен... - и Катри си седна на мястото.
    След като провери всички, проф.Флитуик започна да преподава новият урок, а той беше за Вампирите...Накрая на часа звънеца би и Дан, и Кат отидоха при новият им професор, за да попитат от чисто любопитство къде е проф.Бинкълтън.
    - Извинете професоре, но защо професор Бинкълтън отстъства - попита любопитно Дан.
    - Ами.....защото.....така де....всъщност има работа - отговори леко притеснен новият порфесор по ЗСЧИ.
    Това объркване подсказа на Дан и Кат, че нещо не е така както трябва и те се спогледаха замислено.
    Следващият час, който имаха бе Отвари.Дан беше решен преди часа да попита професор Паркър за тази странна отвара. Когато Даниел и Катрина влязоха в кабинета там вече беше професора, той идваше винаги по-рано за часа.Двамата се приближика към високото, дъбово бюро на професора...
    - Здравейте професоре ! - поздравиха в един глас Дан и Кат.
    - О, здравейте г-н Фоулс и г-жце Филч ! - отвърна им той.
    - Ам...професоре искам да ви попитам нещо ! - каза Дан.
    - Питай момчето ми, питай. - отвърна проф. Паркър.
    - Вчера бях в библиотеката и случайно чух за една отвара на име АОВИЖ....АН... СКЛЕ ? - запъна се Даниел. - Амм...всъщност беше АТОВИЖ АН РИ....
    - АТОВИЖ АН РИСКЕЛЕ - поправи го Кат.
    - Съжалявам Даниел , но през цялата си 20 годишна практика не съм чул, дори прочел за такава отвара. - отвърна без да се замисли професора.
    Дан можеше само да гадае дали професора просто не иска да му кажа за тази отвара, или наистина няма такава отвара.
    Дан и Катрина се отдалечиха от бюрото на професора...
    - Какво става тук? Отвари, подмяна на професори, заминавания... Нещо не е наред... - прошепна полукотката на Дан и извъртя толкова настрани главата си, че я разцепи болка от белега й, който започваше да се разранява и тази година...
    - Незнам... но и аз усещам, че не всичко е както трябва...
    - И моля ти се... стъкленица със странна отвара... - засмя се Филч и направи измъчена физиономия, заради раната...
    - Незнам какво става? Може и да знае, но да не ни казва... Може да не сме достатъчно силни и да не сме стигнали нужната възраст за да научим за това...
    Може... Но ме е страх Хагеруп да не научи, че сме говорили за отварата... - притесни се Филч и седна до Дан на мястото й..


    Copyright © 2010 HarryPotter123
    nik_95
    nik_95
    Директор
    Директор


    Брой мнения : 123
    Join date : 11.04.2009
    Age : 29

    --- Empty Re: ---

    Писане by nik_95 Пет Юли 23, 2010 3:52 am

    ОСМА ГЛАВА
    ПРЕДЧУВСТВИЕТО

    Катрина се събуди в кулата на Грифиндор от ужасната болка във врата си...
    - Ужас... не мога повече... ставам! - измърмори тя, въпреки, че още беше много рано... Чувстваше се зле... Усети, че белегът й се е разранил и тази година... Тя усещаше, че това предвещава нещо лошо. Грифиндорката уви един шал около врата си, облече се и тръгна към Голямата Зала да закуси... Дан все още го нямаше там... Филч се притесни за съдомника си, но тя беше стигнала около 5 мин по - рано с още няколко гладни Грифиндорци... Тя не им каза нищо... Хапна нещо и се върна в общата стая... Там имаше закачено съобщение "Днес няма да има часове, защото ще има парти, по случай утрешното ни пътуване в Хогсмийд. Партито ще е от 12 часа...". Съобщението беше от Проф. Саймънс... Белегът на полукотката се успокои малко и тя реши да си полегне още... Тъй като днес нямаше да има часове Катрина легна и си поспа малко... След час - два тя се събуди... Беше точното време за ставане... Катрина се преоблече с някаква рокля, наметна черния шал отгоре и си взе мантията за всеки случай... Надяваше се да види Дан на партито, понеже не го беше виждала цял ден...


    Copyright © 2010 HarryPotter123

    Sponsored content


    --- Empty Re: ---

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пет Окт 18, 2024 8:28 pm