Загадките на Четирите Предмета(завършен)

26 Глава-Жертва за приятел

Лу и Джеймс вървяха,хванати за ръка.И двамата бяха леко разтревожени-все пак бяха проникнали и то през нощта в най-опасното място на територията на "Хогуортс" и то посред нощ.Друго нещо,което ги плашеше и то далеч повече от това,че са нарушили правилата бе,че в този момент в гората бягаше опасен върколак,който,помирисал кръвта на Вики бе тръгнал да търси тялото на най-добрата им приятелка...и може би вече бе открил плячката си...
чу се силно ХРУС! и Лу подскочи.Тя бързо стисна ръката на Джеймс инстинктивно,но той каза:
-Спокойно,стъпила си на пръчка!
И все пак пукотът на прекършената пръчка бе доста силен и всяко живв по-остър би го чуло.
-Оо,добре!-каза Лу.
Джеймс понечи да се усмихне,но когато погледна зад нея,лицето му пребледня.
-Ей,ти да не си болен?-попита го Лу и понечи да се засмее.Джеймс и посочи зад нея с трепереща ръка,но момичето не схвана.Вместо това тя каза:
-Спокойно,това е само сянка.
Но Джеймс не бе толкова сигурен.Даже обратното-той бе напълно сигурен в това,което виждаше.Около четириметров върколак стоеше точно зад Лу.Кожата му настръхна,а в очите му ясно се видя гладът...изглежда това чудовище не бе яло дълго време и сега си търсеше ранна закуска...
-Ъмм...Л-Лу...об-бърни се...
-Тая сутрин отиди при Мадма Помфри,изглеждаш ми бол...
Силен вълчи вой прекъсна лу.Момичето настръхна и се обърна.Върколакът се заприближава леко до нея.
-Лу,бягай!-извика Джеймс,но самият тйо се закова на място.
Двете деца стояха вцепенени.Всяко от тях се чудеше кое ще изберве върколакът.Е,Джейма знаеше отговорът,но...
Въриколакът направи огромен скок и се нахвърли на Лу.Чернокосото момиче изпищя и се загърчи,но върколакът я зафържа на земята...зъбите му бяха толкова близо до гърлото и...
**************
-Всичко е наред,спокойно,няма да бързаш,внимателно!-говореше Хелга,докато стъпваше едвали не като балеринка по стволовете на дърветата на Забранената гора.
Момиченцето трепереше,но не от студ,а от страх.Бе чувала,че някои от дърветата се движат и потрепери.
ЩРАК!Хелга се опита да напраив още една стъпка,но той къмсте не и се удаде.Тя се пльосна точно където не трябва.Чу се само едно ПЛЬОК! и хафълпафката се намери в калта.Опита да се изправи и отново се пльосна в калта.Не и пукаше за дрехите.Тя се напъна и направи втори опит да стане,но този път като че ли бе залепнала за земята.
"Какво става тук?"-помисли си тя.
Усети няккаво гъделичкане в краката си и се наведе да се почеше.Очите и се разшириха широко.Това май беше...
Хелга изпищя от уплаха,когато едно движещо се дърво се уви около нея.Момиченцето започна да хваща всеки стрък трева,опитвайки се да измъкне.Когато това не стана,тя опита да извади магическата си пръчка,но два дебели клона и попречиха.Единият обгърна тялото и,а другият започна да я удря силно.Хелга бързо се разплака,но нямаше какво д прави.Тя се загърчи силно.Стори и,че го е правила часове.Най-накрая тя изгуби съзнание,а дървото я повлече със себе си в корените,където много ученици бяха отивали и нито един не се бе връщял...
-РЕДУКТО!-ивика някой зад гърба на дървото.
То изскимтя и клоните му отпуснаха малкото телце,посиняло от боя и притиснатостта.
Седрик се доближи до Хелга и погледна пребледнялото от ужаса лице.
-Закъснал ли съм,или не,Хел?-попита я той.
Седрик бе единственият,който я наричаше Хел.
-Закъснях ли,или все още дишаш?
Момчето долепи ухо до гърдите на малкото момиченце и усети,че сърцето и тупти,при това достатъчно бързо и силно.Хафълпафецът вдигна на ръце Хелга и завървя възможно най-бързо,опитвайки се да излезе възможно най-бързо от това зловещо място.
*********
-Ей тука!
-Не тук!
-Е що не,брато?
-Предупредих те,да не ме наричаш брато!
-'Що не по тоя път?
-Защото защо завършва на О!
-Айде де,защо не?
-Защото,Лизандър,за твое сведение минаваме през тоя храст за пети път!-кресна Люк.
Той,Теди и Лизандър обикаляха гората от сигурно час и колкото и да не им бе приятно,трябваше да признаят,че са изгубени.
-Шансовете ни да открием Вики и Джеймс с анулеви!-оплака се Теди.
-Е тогава да се връщаме в кулата?-попита обнадеждено Люк,който с всяка една крачка ставаше все по-несигурен.
-Ти да не си луд?ЗА нищо на света!Ще ги търсим цял век ако трябва!
-Дам,и после ще станем старциии!-запя Лизандър с пълно гърло.
-Лизандър,за кой път рябва да ти кажа,че пееш фалшиво?-каза му Люк.
-Ооо,цветенцааа,дървенцаа,пръ...
Но Люк му запуши устата още преди да е казал незъпитаната дума.
-НИкога няма да се научиш че думата "пръдня" не се римува с дървенца и цветенца!-каза му той.
Тримата продължиха пътя си,като през пет минути Лизандър правеше или казваше нещо просташко.Такъв си беше той.
********
-Лошо,мнооого лошоо!-приказвшае си Джеймс,гледайки пребледнял как върколакът размята насам натам Лу,държейки я надолу с главата за левият глезен.
-Направи нещо,драги!-обади му се намръщена Лу.
Истината беше,че тя бе доста наплашена.
-Амии,не знам...
-Оффф!-изохка Лу.
-Ъмм,ейй,Върки..аз ъъъ....ей,я виж там!
Джеймс засочи развълнувано зад върколкът.И Лу и "Върки" се обърнаха едноврменно.Лу се зарадва,че няма нищо,но май лъжата на Джеймс се бе оказала истина.Върколакът задуши въздуха и след няколко секунди изрева,сякаш тържествуващо.Той хукна нанякъде си,все още дъжейки Лу в лапата си.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!-извика Лу.
-Ейй,Върки,върни сее!Къде отиваш?-извика Джеймс и хукна подире му.
Върколкът бягаше няколко минути,опустошавайки храсти и дървета след себе.Няколко минути по-късно той спря пред поляна.Твърде позната поляна...
Чудовището изглежда откри нова поячка ,защото стовари Лу на земята.Няколко секунди по-късно Джеймс пристигна и помогнана Лу да се изправи.
-Добре...ли...си?-попита той задъхан.
-Да,благодаря!-каза Лу и се насил да се усмихне.
-О оу!-каза Джеймс.
Лу го погледна въпросително и се обърна.Е,вече не се чудеше толкова на репликата на Джеймс.
Неслучайно върколакът бе оставил Лу.Той бе подушил нещо,което му се бе сторило много по-примамливо.И това бе...
-Вики!-извика Лу и веднага,след като тя изрече името на приятелката си,Джейсми запуши устата с ръката си.
Много вимателно,той започна да върви зад гърба на върколка.Чудовището грабна Вики и отвори уста.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!-извика Джеймс.
-Джеймс,недей...-започна Лу,но твърде късно.
Джеймс се нахвърли върху гърба на върколака и силно го захапа.Създанието изскимтя и пусна Вики на земята.То започна да подскача,все едно играеощ хоро в опит да събори Джеймс на земята,но момчтео се държеше здраво.В други събития на нещата това би би изглеждало смешно,но сега бе ужасно.Най-накрая Върки грабна Джеймс и го събори на земята.Той изрева,но този път ядосано и впери поглед в Джеймс,а очите му се присвиха от омраза.Момчето падна на един камък и усети как всичкитему ребра се изпотрошиха само с едно оглушително ХРУС!Той изстена от болка и се опита да избяга,но не успя.Върколакът легна отгорем му.Бе страшно тежък и с козината си гъделичкаше Джеймс.
Точно тогава пристигнаха Теди,Люк и Лизанъдр.Четиримата първокурсници усетиха как против волята им от очите им се застичаха сълзи.Те знаеха какво ще последва.
Върколкът се озъби срещу Джеймс и приближи зъбите си до гърлото на Джеймс...Струйка кръв се застича от гърлото му...
Вики...поне теб успях да спася...
-ИНКАРЦЕРУС!
Върколкът бе отхвърлен от Джеймс точно преди да нанесе проклятието си в тялото му.
Висока жена кафява коса и сини очи се нахвърли на върколака още преди той да е имал каквато и да било вузможност за бягане.
-Петрификус Тоталус!-извика жената.
Върколкът се строполи на пода като играчка и не помръдна повече.Стоеше като камък заради прокляеието.След като се увериха,че той вечене е опасен,Теди,Люк и Лизандър се затичаха към Джеймс.
-Той добре ли е?-попита Теди пребледнял.
-Не знам!-каза жената и когатовдигна лице всички разпознах проф.Дъмбълдор.-Да се надяваме.
-Всичко е само по моя вина!-извика Лу.
-МИла,всичко е...
-Заради мен Джеймс последва върколака!-извика Лу.
-Какво имаш предвид?-попита Теди и я погледна озадачено.
-Върколкът ме хвана и започна да ме люшка насам натам.После помириса нещо и се затича,а Джеймс го последва.Ако не бях аз,той нямаше да е на поляната.И ако не бях такава глупачка върколкът изобщо нямаше да ме хване.
Красивото и детско личице бе мокро от сълзите.
Проф.Дъмбълдор седна до слидеринката и и каза:
-Всички правим грешки,дори аз.Дори и дядо ми е правил грешки.А и вината въобще не е твоя.Една малка първокурсничка като теб не би могла да се справи сама с върклокът.Нямше да успееш дори и ако Джеймс дсе бе опитал да то помогне.
Лу отвори уста да каже,че не е малка,но я затвори отново,сещайки се,че сега не е време да спори и то с директорката.
-А сега всички отиваме в Болничното крило.Мадам Помфри трябва да прегледа г-н Потър и г-ца Блек и да даде успокояваща отвара на вас,г-це Паркинсон.
Лу кимна и тръгна към Болничното крило,последвна от ЛюкТеди,Лизандър и прод.Дъмбълдор,управляваща с магическата си пръчка две носилки,в които лежаха Вики и Джеймс.

27 Глава-Две думи-Прошка и Радост...


Лу отвори очи.Всичко и бе размито.Единственото,което си спомни в мига,когато се събуди бе,че Мадам Помфри и бе дала отвара,която я накара да заспи мигновено.След това всичко се завърна в съзнанието и-как падна в леденото езеро,как Джеймс я бе спасил,как тя го бе целунала по бузата,забелязвайки силует,ня който не бе обърнала внимание,как двамаатбях проникнали в гората,как върколкът я грабна и я занесе на поляната където лежеше тялото на Вики и как Джеймс я бе...
-Оо,значи си се събудила!-каза Мадм Помфри,стряскайки я.
-Стресна ме!-сопна и се Лу и после бързо се поправи:Имам преди-стреснахте ме!
-Радвам се,че си порменила мнението си за мен!-каза Мадам Помфри.-А сега ако обичаш-съблечи си блузата!
-Няма пък!-ревна Лу.
-И защо не?-попита я сестрата.
-Защото...
Не искаше да признае,че я бе срам да се съблече пред сестрата.Бързо си измисли оправдание.
-Заради ония там!-ивика тя и посочи Теди,Лизандър и Люк,които стояха около Вики и Джеймс,чиито легла бяха съседни.
Мадам Помфри спусна пердетата на леглата на Вики и Джеймс,закривайки и Теди,Лизанъд ри Люк така,че те д ане видят нищо.
-Сега вече няма за какво да се притесняваш!-каза сестрата и я подкани да се съблече.
ВЪзможно най-бавно Лу съблече блузата си и постави на лглото си.А иззад завесите се чу хихикане.Те се разтворихас и оттам се показа любопитната глава на Лизанъдр.Лу изписка и се скри под леглто си,преди нахалникът да е видял каквото и да било.
-Ако не престанете,ще ви изгоня!-ревна Мадам Помфри.-Момичето е преживяло стрес,а ти се опитваш да го увеличиш още повече.
-Ама тя е слидеринка....-започна Лизандър,но Лу го прекъсна:
-Да,по дяволите Лонгботъм,слидеринка съм,но това прави ли ме по-различна?Дане би да мислиш,че всички слидеринци са безчувствени и ужасни?
-Ъмм,всъщност...да,това си мислех!-каза Лизандър.
-Е,грешиш!
От цялата тази врява Джеймс се събуди.Разпознал Болничното крило,той се изправи от леглото си и каза:
-Дявол ви взел,дори и с тапи,залепени за ушите да съм пак ще ви чуя!
-ДЖЕЙМС!-изписка престорнео Лизанъдр в ухото на приятеля си.
Той го запрегръща:
-ПРИЯТЕЛЮ,ТИ СИ ДОБРЕ,НЕ СИ УМРЯЛ!- и Лизандър се престори на хлипащ от щастие.
-Нужно ли е пак да преиграваш нещата?-попита Люк.
-Не преиграва нещата!-обади се Мадам Помфри малко по-силен глас от обикновено.-Г-н Потър е истински късметлия,че е жив.И още по-голям късметлия,че върколакът не го е ухапал фатално.Не искам дори да си помисля какво щеше да стане,ако проф.Дъмбълдор бе пристигнала две секудни по-късно.
-Аз бих помислил по този прелюбопитен въпрос-щях да се гътна!-ревна Джеймси иззбухна в смях.
-Като че ли това е смешно!-каза Мадам Помфри.-Вие сте много странни момчета-подигравате се дори със смъртта си!
-О,още нищо не сте видяла!-обади се Теди.
-Ами да кажем,че ние не се страхуваме от смъртта като дядо Волди!-обади се Джеймс.
Сестрата се изуми.
-Как не те е срам!-извика тя.-Да говориш така за Онзи Който Не Бива Да Се Назовава!
-Баща ми говори така за него!-каза Джеймс,сякаш се оправдаваше.
-Баща ти го победи!Той е много повече от теб!Той е герой,а ти...ученик!
-Простете,че се намесвам,Мадам Помфри,но всичи,дори и героите са били ученици някога!-обади се Теди.
Мадам Помфри се направи,че не го е чула и се отправи към леглото на Вики.
Широката усмивка се изтри от лицето на Джеймс.Без да му пука за състоянието му,той стана,не обръщайки внимание на писъкът на старшата сестра и се приближи до леглото на Вики.
-Той..не я е ухапал,нали?-попита той,хващайки бледата ръка на приятелката си.
По цялото и тяло все още се виждаше част от кръвта.
-Не,ти си я спасил.Но г-ца Блек е изгубила много кръв и...
-Не!-изстена Джеймс,още преди да даде шанс на сестрата да довърши.
Той седна на леглото на Вики,пусна ръката и и обхвана с ръце главата си.Значи той я бе спасил от върколака,но тя отново щеше да умре.Сълзи се застичаха по лицето му.Той бе толкова натъжен-щеше да изгуби най-добрата си приятелка!Живота бе толкова нечестен!А така му се искаше да бе чул гласа и поне още веднъж...
-Не смятам да се дам,така лесно,Джей!
Джеймс вдигна глава,изненадан.Само един човек го наричаше Джей...
И ето я!Пред него стоеше Вики!Устните и бяха звити в скаба усмивка,а очите и бяха насочени към него!
-Вики...
Чудо!Точно това,което се надяваше бе станало в мига,в който го бе пожелал.
Той стана от леглото си и прегърна Вики.
Сълзите му,сега радостни се застичаха по пижамата на момичето.
-Гледай да не потъна в тея сълзи!-пошегува се Вики.
Джеймс се откъсна от нея и каза:
-Извинявай,Вики,извинявай за всичко,което ти казах в онази нощ!Истината е,че не мога да живея без теб!Ти ще си останеш моята най-добра приятелка завинаги,независимо с кой дружиш!Не ми пука,че Лу ти е приятелка-през изминалата нощ я опознах и разбрах,четя е чудесно момиче-само ми прости,моля те-ще направя всичко!
Тъй като бе изрекъл всичко това на един дъх,той спря,за да си поеме въздух.Вики погледна Джеймс и каза:
-Аз също страдах,и то много в онази нощ!Имаш ли представа колко ме нарани?Колко безсънни нощи прекарах,плачейки или сънувайки погледът ти,изпълнен с омраза отново и отново?Мислиш ли,че след всичко това бих ти простила?Мислиш ли,че с едно съжалявам ще ме накараш да забравя всички тези ужасни нощи и Нея-най-ужасната,когато ме съсипа?
Джеймс я погледна,а тя добави:
-Какво би направил,за да ме накарш да ти простя?
Джеймс се наведе и прошепна в ухото на Вики една единствената дума:
-Всичко!
Този път очите на Вики се наляха със сълзи.А Джеймс отнво прошепна в ухото и:
-Всичко,което е искам е...
Но Вики не му позовли да довърши.Този път тя му прошепна в ухото,довършвайкои вместо него,прошепна му,но само една -единствена дума,която промени всичко...
Прошка...
Джеймс вдигна Вики на ръце и затанцува радостно из стаята с нея.А Вики се засмя и целуна бузата му,както бе правила като малка.Една приятелска целувка.И двамата избухнаха в смях.
Радост...
-Крайно време беше!-обади се Лизандър.
-За какво?-попита го Джеймс.
-За това!-каза Лизандър така,сякш бе очевидно.
-Хъх?-попита го Вики.
-Да станете гаджета!-извика Лизандър.
-Лизандър,все казваш неща,които не ти влизат в работата!-обади се Люк.
Но Джеймс не противоречеше.Той просто отново прегърна Вики и каза:
-Може и да си прав,Лизандър!Може един ден наистина да станем гаджета!
************

28 Глава-Болка...

Два дни по-късно Лу с викове бе уверила Мадам Помфри,че се чувства добре и,че е готова да напусне Болничното крило.
-Не искам да изоставам с часовете!-бе и казала тя и Мадам Помфри,ще не ще трябваше да признае,че момичето е право и я бе пуснала.
А Лу не искаше да напусне Болничното крило заради часовете-не и пукаше за тях.Заради Скорпиус бе напуснала Болничното крило.От всичките слидеринци,които я бяха посетили,тя не бе разпознала в лицата им така обичнит с приятел.Разбира се,не се изненадала,че майка и я няма.На тях не им пукаше за нея.Баща и бе брат на Панси Паркинсон и бе също толкова глупав и надменен като нея.А майка и...вие вече знаете защо на Корделия Паркинсон не и пука за детето и.Сега,за родителите на Джеймс и Вики бе друго нещо-г-н и г-жа Потър обожаваха и трите си деца,а г-н и г-жа Блек едва бяха пуснали дъщеря си да отиде в "Хогуортс"-нито един от тях не бе свикнал да се разделя с дъщеря си за повеце от седмица.
Лу вървеше по коридорите,замисляйки се колко еднакви бяха баща на СКорпису и нейните родители.Майката на Скорпиус бе мила жена,но се стрхуваше от съпругът си.Драко Малфой командваше в дома си и нито тя,нито Скорпиус смееха даму противоречат.
Подир тва мислите и се завъртяха около Скорпиус.И тя си го спомни като момче-един палавник,обожаващ да яде бонбони и да носи скъпи бижута.Всеки ден той носеш ена врата си сребърен мъжки синджир,на който бе изписан девизът на рода Малфой:
[б][и]Един Малфой не се страхува от нищо и никой[/и][/б]
Този синджир бе принаджежал на Луциус Малфой,след това на Драко Малфой и чак сега на Скорпиус.Не много стар синджир,но изработен специално за синовете Малфой.ТОй се предаваше от баща на син.
-Парола?
Лу се сепна.Неусетно тя бе стигнала до подземията и то точно до портета за Общата стая на Слидерин.
-Ъмм...не се страхувай от нищо и никой?-попита Лу.
Не бе много сигурна,все пак от два дни не бе излизала от Болничното крило.И както и очакваше,портертът каза:
-Грешка!
И той и се изплези.Лу се намръщо-мразеше този портрет.
-Опитай се да ми пробуташ стари пароли някой друг ден,нещастен грифидорецо!-каза портретът.
-Хей,аз съм слидеринка!-извика Лу.
-Говори на ръката мии!-запя портретът.
-Името ми е Луиза Паркиснон и за твое сведение бях в Болничното крило!--сопна и се Лу.
Портретът се сепна и спря да пее.
-Простете,г-це Паркинсон,не знаех,че сте вие.Паролата Сила И Власт!-каза тя.
-Отново?-попита Лу.-Предният месец беше същата!
-Знам,но директорът каза така!-каза портеретът.-Не ме питай мен защо.
-Добре,но може ли да превстанем да бърборим и да вляза?-попита Лу.
-Разбира се,разбира се,влизайте!-каза портретът и се отвори.
-Най-после каза Лу и се промуши през дупката.
На момичетон е и бе трудно да открие Скорпиус-познаваше го от години и знаеше,че той обича да прекарва възможно най-много време в спалнята си.Но когато каза паролата на портрета,той и се изхили и каза:
-Ха,промениха я,за да не можеш да влизаш!
Лу се изненада.И все пак тя каза:
-Ако обичаш,пусни ме!
-Няма пък!ДОри и да кажеше паролата няма,защото Скорпиус не те иска!-каза портретът.
-Жалък лъжец,пусни ме!-извика Лу.
-Няма пък!
-Паролата е Мимбулус Мимълтониа!-се чу изморен и познат глас от вътре.
Скорпиус не знаеше,защо каза това,бе сменил паролата именно защото не искаше Лу да влиза,но все пак искаше да я види и да се разясни с нея...да разбере...
-Охх,добре,влизай!
И портретът се отвори и пропусна Лу.Когато момичето влезе тя забеляза едно русокосо момче,легнало на леглото си по корем,подхвърлящо си нагоре-надоолу един златен галеон така,сякаш не забелязва,че в стаята бе влязъл някой.
-Скорпи?-прошепна Лу.
Никакъв отговор.
-Скорпиус!-извика Лу.
НИкакъв отговор.
Лу се приближо до него и извика:
-СКОРПИУС МАЛФОЙ!
Скорпиус се направи,че се сепна и чак сега благоволи да погледне към нея.Той вдигна веждаи и легна на една страна.
-Исках да те попитам...-започна Лу,но Скорпиус я прекъсна:
-Защо не дойдох да те посетя в Болничното крило?Сигурно си мислила,че нещо е станало с мен.Но спокойно,всичко е наред,само дето съм разбитна малки пърченца вътрешно.
Той приознесе всичко нехайно,сякаш то не бе от значение.
-Какво?-попита невярващо Лу.-Кой...
-Кой ме разби ли?Хмм,труден въпрос....ТИ!
Той изкрещя последната дума и Лу подскочи.Какво му ставаше?Да не би да бе болен или някой да бе пренастроил паметта му?
-Аз...
-Не си направила нищо!-каза Скорпиус.-Напълно нищо.
-Тогава защо...
-Не ми се говори за това!-каза момчето.
-Скорпиус...
-Ако обичаш ме остави на мира!-каза слидеринецът и стана от леглото си.
-Ама...
Но Скорпиус не дочака за поредне път.Той вдигна Лу на ръце,но не нежно,а много грубо,стисна я и докато тя се усети,слидеринката бе извън момчешката спалня.Скорпиус затръшна портрета след себе си,а Лу го погледна.
-Скор...
-Не чу ли какво каза момчето?!-ревна портрета.-Иска да го оставиш на мира.
Очите на Лу се изпълниха със сълзи...
Болка...
Момичето слезе по стълбите и се прибра в момичешката спалня,която за щастие бе празна.Тя затръшна поретрета и се нахвърли на леглото си.Стисна възглавницата с две ръце и зарови лице в нея.Съвсем скоро калъфката бе мокра от сълзите.
Няколко дни по-късно всичко се разкри...но за това ще разберете в следващата глава...

29 Глава-Истината излиза наяве

-Спокойно,не се дръж,все едно някой те е пребил!-каза Вики една слънчева сутрин.
Бе събота.Наближаваше Вси Светии-празник,посрещан бурно в Хогуортс.Лу бе за пореден път в Болничното крило,обсъждайки с Вики ситуацията.Приятелката и прекрасно знаеше чувствата на Джеймс към Лу-тя бе преминала през същото нещо,ето защо Лу търсеше помощта и.Но колкото и добра приятелка да бе с Лу,Вики така и не и разкри нещата,които бе заподозряла.Не,защото не бе сигурна в тях,а защото знаеше,че Скорпиус не би искал Лу да узнае.Ето защо тя се преструваше,че разбира и дава най-доброто от себе си,за да и помогне.И в същото време мислеше за Скорпиус и за тези нови открития.
-Да,ти ще кажеш!При теб Джеймс направи първата стъпка!
-Това е така,защото той се смята за виновен,задето съм в такова състояние и опитвайки се отчасти да изкупи "вината" си и да облекчи малко трудностите ми сега ми каза всичко това.Повярвай ми,и ти ако беше на мигове от смъртта Скорпиус би те помолил за прошка.
-Но аз не разбирам!-извика Лу.-Какво толкова сгреших?
-Какво прави и къде беше в нощта,когатосе дуелирах?-попита спокойно Вики,макар,че вече бяха предъвквали тази тема дни наред.
-С Джеймс бяхме на езерото.Говорехме си и после аз се приближих твърде близко до езеврото и паднах.Той веднагаскочи и ме спаси.И после...после...
-Да?-попита Вики.
-Аз го целунах!-каза Лу.
Сякаш всичките вътрешности във Вики се смесиха и тя усети студ.Целунала го бе!А после бе...
-Видя някаква фигура зад себе си,нали?-попита тя,стараейки се да прикрие желанието да удуши слидеринката.
-Да.Беше първокурсник и...
Лу спря и след секунди отново каза:
-Нали не мислиш-че...
Вики кимна.Чак сега Лу разбра всичко.
-Фигурата зад гърба на Джеймс е била Скорпиус.Той ме е видял когато целунах Джеймс и...
Вики кимна,засияла.
-Това решава всичко!-извика Лу.-Щом му кажа,той ще ми се ивзини!Благодаря,Вики!
Лу се затич аоще преди Вики да каже каквото и да било.Момичето не усети кога бе пристигнала в Общата стая,бе толкова развълнувана.Тя едва ли не нахлу в стаята на Скорпиус и спря на място.Нейняит приятел сънуваше....и бълнуваше....
Моля те...не го прави...не ме нарянявай,не отивай с него,остани при мен...не ме разкъсвай вътрешно...
Застана като закована за стената.Тя отлично знаеше за кой говори слидеринецът...
"Той не иска да му причиня болка...опитва се да се самозащити от нея,странейки от мен...дава воля на чувствата си само в сънищата си..."-помисли си Лу.
-Ъмм...Скорпиус?-попита Луи седн ана леглото му.
Скорпиус извика и отвори очи.Беше облечен в любимата си пижама със слидеринските герб и цветове.Той забеляза Лу.
-А..ти ли си!-каза той наехайно.-Мисля,че ти казах,да ме оставиш на мира.
-Скорпиус,аз исках да...поговорим за случилото се вчера.
-Няма какво да говорим,ти ходиш с Потър,аз не съм ти приятел,край на разговора!
-Не,не е край!-каза Лу малко по-високо,отколкото искаше.-Искам да го разясним.Станала е грешка и аз искам да се поправя.
-Никаква грешка не е станала.
-Време е истината да излезе наяве!
-За каква истина ми бърбориш?-зачди се Скорпиус.-Има само една истина и тя е-вие с Потър сте гаджета,ние вече не сме приятели,казах край на разговора!
-Не,не е!-изкрещя му в лицето Лу.-Не разбира ли се какво се опитвма да направя?Опитвам се да ит обясня истината!Ти ме видял дацелуна Джеймс и вече мислиш,че сме гаджета.На първо място,това не беше кой знае каква целувка,на второ място-знаеш,че не мога да плувам и го целунах от благодарност и на трето място-за твое сведение вечеима едно момче,което харесвам!Не мога да бъда сигурна дали е истинскалюбов,или просто приятелска обич,но изпитвам едно от тези две чувства и то към теб!
Лу спря и задиша тежко.Скорпиус я погледна.Едно от тези чувства...любов или обич...и двете го устройваха.Единственото,което той успя да каже бе...
-Истината излиза наяве...
Той се обърна към Лу и каза:
-Значи не обичаш Потър,а?
-Не и никога няма да го обичам.Той вече хвърлил око на едно момиче,или поне засега са много повече от приятели,но и много по-малко от гаджета...все още...
-Направи ми една услуга!-каза Скорпиус.
Лу го изгледа така,сякаш е побъркан,а той и се ухили и каза:
-Не се доближавай до грифиндорци-кой знае какви отваризабъркват те!
Лу също се ухили и прегърна Скорпиус.
Потънали в разговор,двамата бяха заспали...не чуха писъкът на Тиодор Нот,нечухда кикота на момичетата,дошли да видят какво става,не чуха дори крясъците на проф.Слъгхорн,че момчета и момичета от първи курс никога не били спали заедно...не...те чуваха само дъха на другият...и така спяха цяла нощ...прегърнати..но нищо повече...

30 Глава-Вси Светии

-ЧЕСТИТ ВСИ СВЕТИИ!
Вики отвори очи и първото,което видя беше едно познато засияло лице.Джеймс Потър я гледаше ухилен,докато тя се опъна,за да се разсъни.Вики стана от леглото си и огледа приятеля си-Джеймс носеше предълго черно наметало,което скриваше краката му.Беше облечен в червени риза и блуза,а в устата му бяха втъкнати изкуствени зъби,два от които бяха по-дълги и остри от останалите.
-Решил си да се облечеш като вампир,а?-ухили му се Вики.
-Това определено е любимот ми същество!-отвърна Джеймс.-И виж-имам дори кошница!
Вики чак сега видя,че в ръката му имаше две кошници-едната беше опразнена тиква с незапалена свещ вътре,а другата беше огромна обикновена кошниц,акоят обаче бе празна.
-ТИ май нямаш късмет този Всеи Светии!-каза Вики.
-О,ощ ен есъм започнал.Хайде,обличаймсо костюма,ще те чакам в Общата стая!
Джеймс излезе от стаята,а Вики се запъти към шкафа си и го отвори.Беше си избрала още преди месец костюма за Вси Светии.И ето го-момичето го откри и бързо го облече.Погледна се в огледалото.
"Пак изглеждам добре!"-помисли си тя.-"Както винаги!"
Косата и бе останала както обикновено-черна и къдрава.Този път единственат екстра беше плясъкът.Надолу тя беше облечена в цикламена блуза до пъпа,която беше прилепнала по тялото,следвана от къса поличка в същият цвят,отново прилепнала по тялото и.Обувките и бяха кожени,също цикламени с много лек ток.На гърба и бяха прилепени крилца,които чрез магияата,която Вики им направи запърхаха леко и засичаах като истински.Накрая тя се гримира леко в цикламен грим.Харесваш едоста таз-годишният си костюм-бе чакал месеци наред,докато успяха да го ушият за нея.Е<беше струвал доста за родителите и,но те не бяха казали ни дума против това.
Вики заслиза по стълбите,пързаляйки се по парапета и едва не връхлетя на прозяващият се Теди.
-Здрасти!-усмихна му се Вики,а Теди изписка.
Вики се шприземи плавно в Общата стая и веднага отиде при Джеймс.
-Готина си!-каза той.
-Дамм,костюмът ми е ддоста уникален,а!-каза Вики.
Вниманието и на двамат бе привлечено от отваряща се врата.НЕ след дълго точно от помещението с тази врата се появи Лизандър,който изглеждаше доста интересно.Имаше залепена магрешка опашка на задните си части,или по-кро на костмът.Той бе изцяло в мръсно-сиво,точно както опшката.Простираше се на най-различни посоки като току що оскубан петел.Лизандър прочисти гърло и изкряска в ухото на Теди:
-Ииии,аааааа!
Теди подскочи.
-Здравей,Драги!-изкряска му Лизандър и кълчейки се слезе по стълбите.
Никой никога нев бе предизвиквал такъв смях в Общата стая на грифиндорци,като тгози първокурнсик.
-О,харесвате ми костюмя ли!?Значи ще се кефите и на миналогодишния-беше на кокошка!
Всички се запревиваха от смях,дори Вики и Джеймс,всички без Теди.Той сиоправи костюма и заслиза важно-важно по стълбите.Когато вече беше в Обата стая Вики успя да го разгледа-за разлика от останалите приятелят и бе облечен в синя мантия със закопчалки отпред.По краищата бе залатиста.Той беше сложил интересна синя шапка със зланти краища и син пискюл,висящ на шапката.САмата шапка бе под формата на...
-Ти да не завърваш училище,а Тед?-обадис е Джеймс.-Така се обличат само завършващите!
-Дам,но със златно по краищата се обличат префектите и отличниците!-каза Теди важно-ванжо,сякаш вече е такъв.-А аз ще съм и двете!
-Хмм,малко странен костюм!-каза Вики.-Но ми харесва.Хайде да ходим,че скоро няма да останат бонбони из къщите.
Четиримата приятели излязоха от Общата стая,проследени от погледите на всички грифиндорци.
-Ей,приятели!-извикя някой зад тях.
И четримата се обърнаха и забелязаха Люк.Той беше облечен доста интересно:косата му беше цветна и бе направена като бодлите на таралеж.Сините му очи бяха станали наситено зелени.Беше облечен в оранжево спортно облекло на което пишеше:Люк 1
-Хах,още ли носиш това чудо!-ухили му се Лизадър.
-Ъмм,всъщност какво е това "чудо"?-попита Теди.
Личеше си,че е объркан.
-Когато бяхме в мъгълско училище Люк играеше в отбора на амладите баскетболисти.Каза ми,че с постъпванрто си в Хопгуортс е изхвърлил облеклото си,но май ощ ему се играе!
-Игал си баскетбол?-попита джеймс невярващо.-Супер!
-Е,не е кой знае какво...-заприказва Лу.
-Хайде да отиваме при Хелга!-каза Вики.
-Няма нужда!-каз анякой зад гърба им.
И петимата подскочиха.Зад тях стоеше засмяната Хелга,чиито костюм бе доста нетрадиционен,но и отиваше и то много.Тя беше облечена в копринена бяла рокля,закриваща краката и.В една си ръка държеше магиескчата си пръчка,която бе леко поукрасена с малки гирлянди на върха.Нямаше никакъв грим на лицето си,но бе вързала косата ис на красив кок,за да се вижда лицето и.Кафявата и,преди къдрава коса сега бе изправена.В нея бяха втъкани множество едва забележими черни фибички.
-Чудесна си!-ивзика Вики.-Просто...
-Неотразима!-добави Лизандър с престореният си "магарешки" глас и се ухили кат побъркан.
-Точно това щях да кажа!-каза Вики.
-Не беше нищо!Просто събрях няколко мои по-стари дрехи и започнах да шия,после промених цветовете,размера и подобни и...
-Ти можеш да шиеш?-попита Вики.-Ка се прави?ЧУвала съм,че много мъгъли го използват,но мама винаги е ползвала магия,за да поправи дрехите ми.
-Забрави.Хайде да тръгваме-Общата стая на Хафълпаф е направо празна,а и по коридорите на замъка не се виждат много ученици.
-Ъм,хайде тогава,преди да изтървем тържеството!-извика Джеймс.
-Може ли да престанете да ми викта е в ухото?-обади се Теди.-Съвсем скоро ще стана глух.
-О,супер,мили мой!-обади се Лизандър.
Останалите го забутаха към стълбите и съвсем скоро всички вече бяха ан първиятетаж,чакащи за реда си.
********
Селцето Хогсмийд не се посещаваше от ученици,по-малки от трети курс.И все пак проф.Дъмбълдор бе направила изключение и на Вси Светии всички ученици бяха допуснати,участвайки в конкурса "Събери най-много сладки за Вси Светии".Всички щяха да участват,но не всички имаха огромен интерес...
ЧУК!ЧУК!ЧУК!
Десет секунди по-късно вратата на Хогсмийдска къщичаксе отвори и на прага се показа стара усмихната жена,която държеше в ръката си купа със сладки.
-Награда или изненада!
-Оо!-възкликна тя.-Какво имаме тук!Куидичен играч и млада пантера!
Жената се засмя и сложи два бонбона във всяка от кошницата на двете деца.
-Благодаря!-извикаха Лу и Скорпиус в един глас.
И двамата се отдалечиха а Скорпиус изсумтя.
-Нужно ли е да правим това?-избухна той.
-СПокойно,само веднъж годишно е.А и е приятно!-обади се Лу.
И двамата със Скорпиус имаха костюми.Лу беше накъдрила черната си коса,вързвайки я на опашка.Бе оставила само няколко кичура от двете страни,които да висят.Около очите и се виждаха черни шарки от грим,които показваха шарките око очите на пантера.Самат тя бе изцяло облечена в черен костюм прилепнал по тялото.На задните и части бе измагьосана пухкава пантерска опашка,която леко помръдваше.Лу носеше ботуши,същиоте като на Вики,но черни.
Скорпиус обобаваше куидича,затова бе избрал нещо доста интересно бе се облякъл в зелено,за да покаже привързаността си към ирландският отбор.Косата му беше оставена да се вее от лекият вятър,който доста му подхождаше.Не си бе сложил никакъв грим кдето и да било.Носеше метлата си в дясната,а кощница в лявата ръка.
-Защо просто не седнем на мелтите и да поиграем Куидич?Губим си времето!
-Знам!Спокойно,ще успеем някак си.
-Накяк си?!Моите нерви вече не издържат,не знам за твоите!-избухна Скорпиус.
Лу не му отговори.Тя с ебе обърнала уи гледаше нанякъде,Лицето и веднага засия,когато видя Вики с приятелите и.
-Вики!-извика момичето и се затича след нея.Скорпиус изсумтя.
-Никой не ме разбира!-каза той.
***********
Няколко часа по-късно по уличките на Хогсмийд се виждаха само по-големи ученици,обикалящи мазинчетата.Всичко вече бе пусто.
А в Хогуортс всички шепнеха развълнувано.Всеки се чудеше кой ще победи конкурса за най-много сладки.Но имаше и неколцина ученуц,на които не им пукаше кой ще спечели...
Скорпиус Малфой летеше на метлата си на Куидичното игрище вече час.Той бе сам-нещо което го разочарова-Лу бе предпочела да се види с Вики.И все пак летенето го бе накарлао да забрави за всичко.Скорпиус летеше устремено около игрището за тренировка.Все още помнеше думите на Нот:
"На първи ноември ще има мач между грифиндорци и нас!ТРябва да е упражняваш,Скорпиус,не искаш някакъв глупак като Потър да те разбие,нали?"
Скорпиус стисна метлата по-здраво.Ръцете му почти посиняха.
-Спокойно,Тиодор...няма да позволя на някакъв глупчо като Потър да ме разбие...
В устремеността си слидеринецът дори не забеляза новопоявилият се на игрището.Джеймс Потър току що бе пристигнал,носейки със себе си кутия от склада за игрище.Бе смятал да се упражнява,но намеренията му се пообъркаха,Той впери поглед в летящият слидеринец и трябваше д апризна еодир пред себе си,че Скорпиус лети блестящо.
"Това не прави шнасовете му да хване снича по-големи!"-напомни си Джеймс."Аз съм тренирал години наред-тоя глупчо няма да ми попречи с каквото и да било!"
Джеймс взе решение.Той се приближи малко повече до игрището и се провикна:
-Ей,Малфой,защо тренираш само летебе-да нее страх да паднеш от метлата?
Скорпиус е стресна.Не бе усетил,че на игрището се е появил още някой.Той погледна надолу и настроенито веднага му се вкисна-Джейс Потър.Последният човек,който искаше да види сега.Скорпиус се приземи на земята и слезе от метлата си.
-Какво каза,Потър?Страхуваш се,че няам да хванеш снича навреме?Ами не играй!
-Много добре ме чу,Малфой!-каза Джеймс хладно.-Та както и да е,иам идея.
-И каква е тя?-попита го Скорпиус.
-Донесох една кутия с всички куидични топки.Нека пуснем блъджърите и снича и да видим кой ще бъде пребитият и кой ще улови снича!-каза Джеймс.
Скорпиус премисли.
-Идеята ти е доба,Потър-приемам!Но се приготви блъджърът дапречупи всяка твоя костица!Лично аз ще с епогрижа за това!
-Ще видим кой ще бъде пребитият!-каза Джеймс спокойно.
Грифиндорецът отвори кутията и пусна блъджъритеи и снича на свобода.
-Готови...едно..две...ТРИ!
И двамата със Скорпиус литнаха в едини същи миг-двамата залетяха над игрището,оглеждайки се за снича.
На няколко пъти Скорпиус бе на сантиметри от блъджърите,които си бяха наумили да го пребият.
Джеймс гледаше преценяващо игрището и на един път се усети в последният момент да помръдне,за да не го удари блъджърът.
Случи се така,е в един и същи миг и двамат съзряха снича.Те се спуснаха надолу като куршум и залетяха гръб до гръб.
-Няма да стане,Потър!-ревна Малфой и блъсна Джеймс.
Джеймс също го блъсна.И Сокрпиус.Този път по-силно.Джеймс едва не падна от метлата си,удрайки се в трибуните.Грифиндорецът прелетя след Скорпиус ядосан,решен,че трябва да си го върнена всяак цена.Това,което беше забравилобаче,бяха блъджърите.
ПРАС!Не узна кога е станало,не узна и как стана,само разбра,че блъджърът най-после го е уцелил.Той изгуби контролот метлата си и се понесе надолу.Едва в последният моментсе усети и впрягайки цялата си сила се качи на метлата си точно преди да падне на земята.Но твърде късно-всичко това изгубено време бе в полза на Скорпиус.
Слидеринецът се подсмихан,когато забеляза,че Дейсм се бе пребил.Вече занеше кой ще е победителят.Усмивката му леко спадна,когато забеляза,че Джеймс продължава да лети,но в същият миг той видя...златист проблясък!Точно преди него!Скорпиус полетя напред и започна да следи снича.Той бе на десте сантиметра от ръката му...девет...пет...три...един...
Пърстите му обвиха снича и Скорпис засия.Хванал го бе!
-Беше толкова лесно!-обади се Скорпиус имитирайки провлаченият глас на баща си.-Блъджърите те отхвърлиха още на първите минути,Потър!Да се надяваме,че ще направят това и на мача утре,много ще сем им задължени!
Джеймс само скръцна със зъби гневно.
************
Голямата зала бе препълнена.Вечерята току що бе приключила и всичкиочкаваха резулатите от конкурса.Вики стоеше и се чудеше къде е джеймс.След малко тя попита Теди и Лизандър:
-Някой да е виждал Джеймс?
-Каза,че отивал да потренира на Куидчиното игрище за утре и вероятно ще пропусне вечеря!-каза Лизандър.
-Дам,но вече съм тук!-обади се някой зад гърба на Вики.
-Джеймс,добре ли си?-попита Вики.
Цялото лице ан приятеля и бе почервеняло.
-Добре съм!-каза Джеймс,въпреки,че от удара на блъджъра главтаа го болеше адски силно.
Проф.Дъмбълдро вдиангнаръце и всичкимлъкнаха и впериха погледи в нея.
-Дойде време да разберем кой се е потрудил най-много днес!-узмсихна се директорката.-Наградатакакто знаете ще бъде 20 точки за дома ви.И,победителят е...г-н Лизандър Лонгботъм!
Лизандър стана от мястото си и се загледа важно,сякаш току що е спечелил награда за най-готин ученик в Хогуортс.А грифиндорци му стискаха ръцете и викаха развълнувано-20 точки си бяха доста!Джейм се радваше за Лизандър.Той сви рамене-макар и това да не бе кой знае какво все пак имаше някой,който да се радва.

31 Глава-Куидичният мач-Разочарования или радост?

Бе почти единадсет часа.Първи ноември.Събота.
Трибуните на Куидичното игрище бяха препълнени.Хафълпафци,рейвънклоувци и грифиндорци си бяха сложили грифиндорски шапки,шалове и занменца,а слидеринци-такива в зелено.
-Дами и господа,добре дошли на първият куидичен мач за сезона,а именно Слидерин срещу Грифиндор.Докато чакате мача да започне,защо не заложите кой ще победи?
-Знам кой!-каза Люк.
Той изглждаше доста притеснен-брат му никога не бе играл Куидич,камо ли пък мач с толкова зрители и професионални играчи.И все пак той се успокояваше-Ерик Смит го бе избрал-значи бе достатъчно добър.
-Ако все още не сте си взели знаменце в подкрепа на Грифиндор или Слидерин можете да го направите сега!-извика Хелга.
Опитваше се да се усмихва,но това не с еполучаваше.Коментатор?Първокурсничка?Сигурно никой не можеше да повярва как така тя бе избрана за коментаторка-вероятно имаше много ученици,които с удоволствие биха заели нейното място.Хелга прочисти гърло и каза:
-Ум...остават пети минути доо мача и...мадам Хууч пристига,носеща топките,прибрани на сигурно място...засега...
реферката Мадма Хууч се появи на стадиона,посрещната с много аплодисменти откъм гирифиндорци.
В слидеринската съблекалня всички бяха изнервени.
-Запомнете...единственото,за което да мислите...снич...избягване на блъджърите...вкарване на възможно най-много голове...и най-важното-свалете възможно възможно повече грифиндорци от метлите.-говореше капитанът Нот.
-Ама...-запротестира Лу,но Нот я прекъсна:
-Сега не е време за мислене,че си приятелски отнопения с глупавите родостъпници,важното е да спечелим!-каза той.
Лу стисна зъби,докаточелюстта не я заболя.Не харесваше Нот-но я успокояваше,че той е седми курс-догодина нямаше да е тук и щяха да изберат нов капитан.Само се надяваше той да не повтаря седми курс,ащото наистина тогав анервите и щяха да се скъсат с този,чиято глава знаеше само думите мърнороди и родостъпници.
-Да да...както и да е,слушаме сме скучните ти лекции месеци наред!-обади се Скорпиус.
Нот го изгледа намръщено.Той се обърна къмдругите играчи-двамата братя-блиазнци-биячите Томас и Джордж Флинт и двете гончийки освен Лу-Изабела Лин и Фредерика Забини:
-Потарайте се да играете добре!-каза им той.
И четиримата кимнаха.
В грифиндорката съблекалня всички слушаха изнервено капитът Ерик Смит,която даваше последни инструкции:
-Нот си счупи наскоро дясната ръка,така,че все още н еможе да борави добре с нея-постарайте се да запращате коуфъла от дясната му страна,за да го изтърва възможно по-често.Старайте се да не наранявате слидеринци,за да не изгубим точки-независимо ако опитат запазената си марка а именно удряйки нашият отбор с бухалки по главата.И най-важното успокойте се.Няма да постигнем нищо ао см еизнервени.Всеки знае,че имаме чудесен отбор-нови пазач,търсач и гончийка и миналогодишните шампиони-Джес,Сара,Джош и Франк.
Сара Паркър,Джесика Симпсън,Джош Уошингтън и Франк Менард кимнаха и вперихса погледи в далеч по-ниските първокурсници,стоящи до тях.
-Т'ва е супер,човече!-изкефи се Лизандър.-Най-после да играя Куидич без мама и татко да се страхуват да...
-Си строшиш главата?-довърши Вики,която беше доста инервена.
-Дамм!И все пак-те все още се страхуват да не е се пребия!-каза Лизандър.
-Как тогава ще играеш?-попита Джеймс.
Лизандър му намигна.
-Мама и татко не трябва да знаят всичко,нали?-каза тя и се ухили.
Входната врата се отвори и там влезе Хелга.
-Хей,хора,без ли ще започваме или?-каза тя.
И седмината грбанаха метлите си и се заизнизаха от стаичката.На изхода Хелга спря Вики и стисна ръката.
-Всичо ще бъде наред,ще видиш!-каза и тя.
-Да...-каза Вики,мад=кар съвсем да не бе сигурна в себе си.
Хелга помаха на Вики и излезе от стаята.Вики излезе от сълбекалнята в малката стаичка,където влизаха точно преди мач.Шатрата се разтвори и капитанката на Грифиндорският отбор илезе,последвана от останалите.Из стдиона гръмна гласът на Хелга:
-Ето го и Грифиндорският отбор!Кейти Ууд отново е капитанка на отбора.Биячите са миналогодишните Джош Уошингтън и Франк Менард.Две от миналогодишните гончийки са отново тук,а именно Сара Паркър и Джесика Симпсън!
ОТ грифиндорските трибуни хафълпафци и рейвънклоувци закрещяха щастливо,а грифиндорци вдигнаха плакат на който пишеше:

Грифиндорскит отбор-Номер 1

С рисунка на грифиндорският лъв отдолу.
Гласът на Хелга отново гръмна,когато заесите отсреща тези на грифиндорските се разтвориха и слидеринският отбор се появи.Слидеирнци завикаха и вдигнаха плакат,на който бе изобразен гербът на Слидерин,а отгоре бе написано:

Давайте Слидерин!Покажете на тия тъпанари гирифндорци на колко светлинни години сте от тях по Куидич!

От грифиндорските трибуни се чуха викове,предназначени за слидеринският плакат,някои дори започнаха да ги псуват,други им показваха невъзпитани знаци.Всичко обаче веднага приключи,когато проф.Макгонагъл наду свирката си,показвайки,че вече са прекалили.Хелга отново забърбори:
-Ето го и слидеринският отбор.Петима от тях са в отбора от миналата година,а именно пазачът Тиодор Нот,двам братя-блианци-бияите Томас и Фред Джордж и две от трите гончийки Изабела Лини Фредерика Забини!Тази година са избрани два нови играча-третата гончийкла на Слидерин е Луиза Паркинсон,а търсачът е Скорпиус Малфой!
Тук Хелга млъкна,а Мадам Хууч се приближи до Кейти и Нот и им каза:
-Стиснет ръцете си в знак на почит!
Ерик се здрависа с Тиодор,все едно той му е бивш приятело,който вече не харесва,а Флинт накара пръстите мъ да изпукат.Момчето изпита болка,но не каза нищо.Беше тъпо цял мач да приключи само защото пръстите го болят.Той истръска ръцете си и даде знак на отбора си да излетят.Тиодор Нот направи същото и в един миг от земята се отбкъснаха четиринадесет метли.
-И четиринадесетте играча за във възухда,време е Мадам Хууч да даде последни указания на играчите.
-Искам чиста играч-от всички от вас!-ревна Мадам Хууч.
Тя клекна до кутията,отвори я и пусна снича.Той направи един кръг около Скорпиус и Джеймс,които го загледаха кръвождно.Двете момчета пвериха поглед един в друг и неочаквано Джеймс усети пронизващата болка от удара на блъджъра в главата му вчера.Скорпиус присви очи.
-Сничът е пуснат-не забравяйте,че той носи 150 точки за първият го хванал!-извика Хелга.
Мадам Хууч пусна и двата блъджъра един по един,които е опитаха да ударят няколко играча,но без успех.
-И блъджърите са пуснати-не ги забравяйте,защото те могат да отстранят много играчи!-каза Хелга.
Мадам Хууч извади и последната топка,а именно куофълът и четиринадесетте играчавъв въздух се приготвиха-знаеха какво ще последва.Мадам Хууч вдигна четири бухалки и ги подаде чрез магия на биячите и от двата дома.След това тя взе куофълът от земята,вдигна го и го хвърли горе.
-Куофълът е пуснат и играта започва!-ревна Хелга.
Мадам Хууч литна,а гириндорските и слидеринските играчи се раздвижиха.Вики литна и точно педи дас го хване,момичето грабна куофълът.Момичетата си размениха приятелска усмивка,после Вики се насочи кмъм трибуните.
-Ей,Нот,пилешки мозък!-извика Лу.
Нот я погледна намръщено.
-Десет точки за Грифиндор!-се чу гласът на Хелга.
Никой не направи нищо-всички само впериха учудени погледи в Лу.Какво и ставаше?НИкога в историята не се бе чувало слидеринка да се подиграва на пазач от собственият и отбор,за да помогне на гончийка от противният отбор да вкара.Нот гледаше тъпо в едн аточка-така де,той бе наследил тъпотаат от баща си.А Томъс Флинт така се изнерви,че долетя до един блъджър и го запрати по Лу.Слидеринката го избегна с последният момент,като се наведе.
-Какъв ти е проблема,бе?-ревна Нот,като се посъвзе.
А Лу го погледна злорадо-типична физиономия за слидеринка към грифиндорец,не към слидеринец.
-Куофълът бива поеман от Изабела Лин,която подава на Фредерика Забини!Тя се насочва към обръчите,удря и...оо,лош късмет!
Изабела бе добър играч,но и Лизандър бе подготвен-на цели десет сантиметраразстояние от трибуните,той ритна куоълът с края на метлата си и погледна победоносно Изабела,която скръцна със зъби.
Куофълът бе подхванат от Джесика Симпсън.
-Еейй,глупчо!-дочу се гласът на Лу.
Нот се обърна отново и не след дълго...
-Още десет точки за Гриифнор!Резултат-двайсет на нула за Грифинор!
Грииндорци избухнаха в аплодисменти-те вече бяха свикнали с факта,че Лу им помагаше,сякаш и тя бе грифинорка.
Чу се свирката на Мадм Хууч и тя каза:
-Десет минути почивка по желание на Слидерин!
Всички играчи слязоха на земята.Без а каже каквото и да било,Нот забута Лу към слидеринската съблекалня,последван от останалите от отборът на Слиерин.Той влезе в стаичката,тръшна врататата след себе си и блъсна Лу.
-Какъв по дяволите ти е проблема?-ревна той.-Защо се опитваш да помагаш на тези мътнорои и родостъпници?
-Ама Вики...
-Не ем интересува каква ти е Блек!Работата ти е да вкарваш голове,а не да ме обиждаш!-продължи да крещи Нот.
Тонът му към Лу изнерви Скорпиус и той отвори уста,но оюе преди да е казал каквото и да било,Нот каза:
-Ако това още венъж се повтори и заради теб изгубим мача ще се погрижа още тази нощ да бъдеш изкилючен от отбора!Ясен ли съм?
Лу не оговори.
-ПОПИТАХ ЯСЕН ЛИ СЪМ?-ревна Нот,а по лицето му се застичаха ситни капчици пот.
Лу кимна.
-Да...капитан Тиодор!-каза Лу ясно,страейки се да не и проличи колко гневна и наранена бе.
-Много добре!И дано спазиш обещанието си!
Лу не каза нищо,макар,че никога не му бе обещавала каквото и да било.Петима от играчите излязоха и отидоха в малката стаичка,за да се приготвят да продължат мача.В съблекалнята останаха само Лу и Скорпиус.От очите на Лу се застичаха сълзи.
-Той е толкова ужасен!Няма право да се държи така с мен!-каза тя тихо.
Скорпиус я прегърна с една ръка и каза:
-Знам...спокойно,тук е за последна година.
Двамата стояха така гушнати,мислещи какво ще стане с мача.След всичко това,което Нот беше наговорил на Лу на нито едеин от двамата не му се играеше повече,но и двамата знаеха пределено ясно,че нямат друг избор.
Нот се появи в малката стаичка и изръмжа на двамата:
-Хайе зайци,почивката ни свърши!И се постарай а играеш по-добре,Луиза!
Лу изтри сълзите,а Скорпиус се отдръпна от нея.И двамата кимнаха и излязоха от стаичката.
Секунди след като се бяха настанили по местата си шатрата серазтвори.И вамата се сепнаха и полетяха след останалите петима.Слънчевата светлина ги окъпа.И двамата погледнаха към слидеринските трибуни и прочетоха написа.Той ги изпълни с увереност.Лу вече нямаше толкова голямо желание да помага на грифинорци...знаеше какво ще стане,ако отново го направи.Тя грабна куофълът още в мига в който Маам Хууч го захвърли и се устреми към трите обръча.Лизадър я изгледа и се ухили.Той явно очакваше тя да пчне да го псува и д изтърве куофъла.
-Няма да стане,скъпи!-ухили му се Лу.
Лизандър се обърка.Планът му не беше проработил и...
-Десет точки за Слидерин!-извика Хелга,чудейки се дали да се радва,или да се ядосва.
До Лу долетя Томъс Флинт,който и изкрещя:
-Какъв ти е проблемът,заек?Защо не го фрасна Лонгботъм?
-Това няма да е честно!-каза Лу.
-Пука ми какво е честно или не!Сега ще си платиш!
Флинт замахан с бухалката си и ожеточено запрати един блъджър по Лу.Тя залегна,но блъджърът фрасна ръката на...
-Скорпиус!-извика Лу.
-Ей,ясно е,че зайци като вас не стават за куидични играчи!-ухили се Флинт.
А на Лу и кипна.На първо място-беше донесла десет точки,а онзи вместо да я поздрави и бе казал,че ще си плати,задето не бе наранилоа Лизандър.И ина втор място-той се бе опитал да и посегне,но бе ударил Скорпиус-на момичето и бе ясно,че той не го бе искал,но също и стана ясно,че той е възнамерявал да изкара от играта търсачът.Е,Луиза Паркинсон нямаше да се даде толкова лесно.
-Няма да се дам така лесно,Флинт!Това ли можеш-да уцелваш не когото трябва?А уж си бияч!
Лу съзря блъджърът,който бе фраснал Скорпиус.Засия,когато забелязаа,че въпреки,че си е счупил ръката,приятелят и все още играе.Гончийката се прецели ихвана блъджърът.Той се загърчи в ръцете,но тя не го пусна.Весто използва уменията си като гончийка към Флинт.
Блъджърът се устреми яростно към Томъс.Вече никой не следеше търсачите,а Хелга бе спряла да коментира и гледаше ужасено разиграващата се сцена между двамат слидеински играчи.Флинт обаче се отдръпна навреме и грифиндорци зашуяха разсърдено.Но зад слидеринският бияч имаше някого.
Вики летеше устремено.Безабелязала кулфълът съвсем близко.Тя бъроз го грабна преди той да падне на земята забравен от останалите и се устреми към обръчите,когато...
БАМ!!!Нещо желязно уцели главата и.Многоцветни светлинки зиаграха пред нея,а момичето припадна,падна от метлата си и запада надолу.
-ВИКИИИИИИИ!!!!
Писъкът на Лу се сля с този на Хелга-без да обръщна внимание на факта,че е комнетатор,хафълпафката заслиза по стълбите от мястот на комнетатора и сезатича към приятелката си,но единстрвеното,което успя а напраив бе да хване метлата и.Приятелката и се просна на пода.
-НЕЕЕЕЕ!!-извика Лу и заслиза надолу,но някой здраво я хвана за наметалото.
-Няма да ходиш никъде!-чу Лу гласът на Нот.-Играта още не е приключила!
-Но Вики ми е...
Нот я блъсна грубо и и каза:
-Ако слезе долу ще се погрижа никога повече да не бъдеш включена в слидеринският отбор.И ще си получиш заслуженото,защото ако сега слезеш да и помогнеш ще загуми мача.Грифиндор ще спечели с някакви си 30 точки.
-Не ми пука!-ревна Лу.-Не ми пука какво ще стане!Викие моя приятелка!Пука ми за нейният живот много повеце,отколкото за тъпият мач!
С тези думи Лу съблече слидеринската си униформа,захвърли я в лицето на Нот и полетя надолу.
-Не се праави така!-обади се Забини зад него.-Ако искаш да накараш някое маце да си пада по теб бъди добър към нея.
-Но тя е толкова инатлива...и същевременно толкова красива...-каза Нот и погледна с копнеж черната коса на Лу,която се вееше на вятъра.
-Ако искаш тя да ти обърне каквото и да било внимание се опитай да бъдеш добър към нея.И знаеш ли какво-тя не заслужава да я обичаш.От нея виждам една противна родостъпница!-каза Забини.-Не су струва заради нея да се прреввръщаш в един женчо.
-Изобщо била ли си накога влюбена?-попита я Нот.
-Била съм,но от истината боли,Тиодор...знам,защото все още съм влюбена в това момче...
Забини се изчерви.За малко да се изтърве точнп ред него!Точно пред този,който го харесваше!Ясно и беше,че той е влюбен в Лу.Независимо,че бе малка първокурсничка,слидеринката беше много красива,но надали би отвърнала на чувствата му...нито пък Нот би отвърналл на нейните...
Джеймс не бе забелязал напълно нищо.Той летеше гръб до гръб със Скорпиус.
-Няма да успееш,Потър!-извика Скорпиуси го блъсна като преди.
Но Джеймс не го блъсна.Не беше подходящо време да го направи.
А Изабела Лин-третата гончийка бе решила да се възпозва да вкара повече голове,но вниманието и бе привлечено от двамата търсачи.Слидеринката погледна злобно Джеймс и извади магическата си пръчка.
-Няма да спечелиш така лесно,Потър!-изсъска тя и запрати проклятие към него.
Джеймс вече бе оставил Скорпиус зад себе си,тъй като заради счупената си ръка Малфой не можеше да лети много бързо.Грифиндорецът бе на сантиметри от снича.Почти го бе хванал.Тох протегна ръка и...
Усети как тя се отпусна.Момчето я погледна учудено и едв ане изпищя-ръката му беше изгубила костите си!Джеймс погледна вдясно от себе си и забеляза как Изабела Лин го погледна победоносно.Той потрепери и усети как губи контрол от метлата-с една ръка вече не бе толкова лесно да се управлява и едновмренно да хване снича.
Снича!Джеймс се обърна,но твърде късно.
-Адиос,Потър!-ухили му се Скорпиус и се запъти към снича.
"Откъд епък знае как е чао на испански?"-замисли се Джеймс,но веднага се усети-бе уизгубил снича!И по-лошо-Малфой беше опасно близо до него.Грифинорецът полетя,за да успее да възспре слидеринският търсач,но бе твърде късно.
Скорпиус бе на сантиметри от снича...той протегна ръка,но усети,че някой дърпа мантията му.
-Няма да спечелите,Потър!-ревна му той и се проегна.Парче от слидеринските му куидични одежди остана в ръкта на грифиндорецът,но сега поне бе свободен.
Отново впери очи в сничът,който като по чудо не бе изчезнал нанякъде.Скорпиус вперти погледна латнаа малка топка и стискайки зъби,за да устои на болката на счупената си ръка,присви очи.Протегна здравата си ръка...
Пръстите му се вкопчиха в малката топчица,която се опита да избяга,но не можа.Скорпиус вдигна снича и извика радостно.Нот,Забини,Лин и близнците Флинт се приближиха од него.
-Най-после да свършиш нещо,Малфой!-каза Нот засиял.
Скорпиус не им обърна внимание и се устреми надолу-единственото,което искаше беше да види Лу.Но тя бе някъде в навалицата.Той не я видя,а и останалите от отбора го забутаха в съблекалнята,така,че той ще не ще тръгна след тях,надявйаки се Вики да бе добре.
"Не я харесвам особен-все пак е грифиндорка!"-помисли си слидеринецът.-"Но все пак тя е приятелка на Лу,а всички приятели на Лу с аи мои приятели!"
-Хей,Малфой!-извика Фреерика Забини.-Ще те чакаме в ОБщатаа стая на Слидерин за купон!
-Да...ще дойда!Трябва да се изкъпя!-каза Скорпиус и тръгн акъм съблекалните.
Беше му ясно,че сред цялата навалица ан игрището нямаше да открие Лу,но е надяваше да я види на партито по случай победата над Грифиндор.

32 Глава-Вълшебните правила на Лизандър

-Тая ще я пребия,ще и строша костите,ще я направя на пихтия,само да изляза от тук!-говореше Джеймс.
Той бе в болничното крило.Отново.Бешс изпил накякава течност,от която не след дъло бе повърнал-бе се оказало,че организмът му не понася краче на жаба,а в отварата за зарастване на кости една от съставките бе точно това.
-Недей,Изабела винаги се е славиал с това,че е великолепна дуелистка.-каза му Лу.
Тя бе дошла да посети Вики,чиято глава се бе надула и извила и сега приличаше на огромен картоф.
-Пука ми каква била-как не я е срам да запраща магия по мен точно когато съм близо до снича!-избухна Джеймс,който бе страшно изнервен от загубата на мача.
-Все пакк се постарахме!-каза Вики и слабо и простена-имаше силно главооболие.
Джеймс млъкна-той никога не спореше с Вики за нещо,което вече бе извършено и нямаше смисъл да се коментира.
Вратата на Болничното крило се отвори и там влезе Скорпиус-беше все още слаб,но след шумен спор с Мадам Помфри,старшата сестра му бе оправила ръката и го бе пуснала,мърморейки си под носа.Джеймс изохка.Малфой му се ухили злобно и каза:
-Поздравления,Потър-играхте блестящо!
-Ах ти,малък...
-Кхъм!-прокашля се Лизандър.-Вси Светии вече мина-догодина може да се посбиете и да украсите с малко кръвчица това местенце!
-Лизандър!-възмути се Люк.-Хиляди пъти мама е казвала...
-Номер едно-никога не пръцкай!Номер две-никога не е се оригвай!И номер три-никога не ходи там,където току що са се изакали!-прекъсна го Лизандър и се закикоти.
Люк изсумтя.
-Вълшебните правила на Лизандър!-ухили се Джеймс.
Дори Вики с това главоболие се засмя.
-Има ли други?-попита тя.
-Дамм...нмер четири...
-Лизандър...-каза Люк заплашително.
-НИкога не...
-Лизандър...-повиши тон Люк.
-Пръцкай и оригвай едновременно.
-Това вече преля чашата!-извика Люк.
-Каква чаша?-попита Лизандър,все едно не знаеше.
-Чашата на нервите ми!Ти си най-гнусният човек,който познаявам-може да накраш хора да повърнат!
-Ама чакай,аз още не съм свършил!-каза Лизандър.-Номер пет...
Но Люк така и не чу вълшебното правило номер пет на Лизандър-той вече бе излязъл от Болничното крило и бе отишъл в най-близката тоалетна,а именно...
Люк отоври вратата на тоалетна,без въобще да поглежда.Там стоеше момиче на около петнадесет години,което се гримираше.Друго момиче се натискаше с гаджето си.Люк се учуди-какво правеха те в момчешката тоалетна?
Е,не беше момчешка тоалетна.Момичето,което се гримираше се обърна.Лицето и пребледня и тя попита Люк:
-Какво правиш тук,заек?
Тонът и не беше много насърчителен.Момичето остави гримовете си на плта до мивката и забута приятелката си:
-Митзи,спри!
Момичето,което се натискаше с гаджето си се отдръпна от него.Тя също забеляза Люк и изпищя:
-В момичешката тоалетна има момче!
Люк замръзна.Той бързо се обърна назад и провери табелката на вратата.Пишете МОМИЧЕТА.Момчето пребледня.Той се усмихна накриво на двете момичета и отпраши навън.
-Какво направих!-вайкаше се той по пътя си.
Той се върна в Болничното крило-вече не му се ходеше в тоалетната.Не и след тези събития.Отвори вратата тъкмо навреме,за да чуе Лизанадър:
-Правило номер 12...
-Никога не влизай в момичешката тоалетна ако си момче.-прекъсна го Люк.
Лизандър стана и му стисна ръката.
-Ъ?-каза Люк.
-Поздравления!-каза Лизандър и се ухили.
Люк само го погледна тъпо.ТОй обаче разбра след няколко скеуни какво е имал предвид брат му-всички тук бяха чули вика на момичето.Люк бързо отоври врата ис е затича като побъркан,докато не стигна до Рейвънклоувската кула.
-В момичешката тоалетна има момче!-извика едно момиче след него и всички рейвънклоувци се разсмяха.
Люк не се засмя.Той дори не се обърна.Изкачи бързо стълбите,като внимателно четеше табелките-да не би случайно да влезе в момичешка спалня.Най-после стигна до своят портрет.
-Люк,приятел!-зарадва се портетът-нисък шишко.-Откъде идват предметите?
-От небитието!-каза простичко Люк.
-Добре казано!-каза портретът и се отвори.
а Люквлезе вътре и цял соедбед не излезе.Не се появи дори ан вечеря-беше го толкова срма,че е влязл в момичешката тоалетна-очакваше когато излезе всички да му се сметя.За това си и остана вспалнята си.

33 Глава-Партито

Партито по случай победата на Слидерин се проведе в слидеринската Обща стая.Щеше да има алкохол и за това не се допускаха ученици от долните курсове,но за Лу,Скорпиус и тяхните по-млади приятели бе изключение.Повечето от тях се бяха развикали на префектите и бяха молили проф.Слъгхорн,но малко от тях бяха успели да си вземят "разрешителното".
В момичешките спални на първокурсничките-слидеринки всичко беше на тръни.Лу бе единствената от всичките пет момичета,която бе допусната до партито.Останалите четири моимчета и завиждаха,но не го показваха,а напротив-помагаха и и се държах мило с нея,докато в същото време в ума на всяка от четирите се носеше мисълта "партито".
-Изглеждаш чудесно в тази зеленикава рокля!-обади се Мелинда,груобвато на черти момиче,което бе с поне две глави по-висока от всички останали първокурснички.
-Не,тая е ужасна,червената ще прави тялото и да изглежда готино!-крещеше Карла,ниско и слабо момиче,което се славеше като най-голямата клюкарка между първокурсниците в Хогуортс.
-Тая ли бе,изглежда като някаква лигла с това червено!Синята и отива най-добре!-намеси се и Милисънт-близначката на Мелинда,която не се отличаваше по нищо на външен вид от сестра си.
-Ти ще кажеш-червената ще я направи като...
-Дебела свиня!-прекъсна я Карла.
-ПРЕСТАНЕТЕ!-изкрещя Лу.-НЕ ИСКАМ ДА С ЕНАДВИКВАМ С ВАС!
В стаятанастана тишина.
-Чудесно!-каза Лу.
Тя се объра към единственото момиче,което не бе проговорило,а именно Глория.Тя бе най-добрата приятелка на Лу из слидеринките.Може би тябе спечелила пителството на гончийката,защото тя не бе гръмогласна и нагла като останалите слидеринки,а тиха ив повечето случаи-мълчалива.
-Коя рокля ти харесва най-много,Глори?-попита Лу,но Милисънт веднага закряска:
-Остави я Глория,тя не разбира нищо!
Но Лу изгуби търпени и каза:
-Ако не престанете и трите ще ви изгоня от стаята!
Карла,Милисънт и Мелинда млъкнаха и сведоха глави.И трите разбраха,че няма да успеят да слязат на партито.А Лу отново се обърна към Глория:
-Е?-попита я тя.
Глория стана от леглото си и без да казва нищо,се запъти към дрешника на Лу.Тя изкара оттам някаква рокля и чак тогава каза тихичко:
-Ами...защо не тази черна?Знам,че е малко тъмна,но ще подхожда на косата ти,а и с няколко магии можеш да махнеш тези противни панделки и да ги заместиш с блясък.
Лу погледна към роклята.Как не се бе сетила за нея?Тя се върна към спомените си и си припомни,че баща и я бе купил за единдесетият и ржден ден-ушита по поръчка-специално за нея.Преди тя бе изглеждала прекрасно,но после Лу бе взела пръчката на баща си и бе омагьосала панделките,а поле не бе успяла да ги махне.
-Добра идея!-каза Лу,но изпъшка.-Истината е,че...аз сама сложих тези панделки и...вече не знам как да ги махна.-призна тя.
-Спокойно!-каза Гоория с необичайно висок за нея глас и затърси магическата си пръчка.
Намери я под леглото си и след десет секунди роклята бе станала точно както момичето бе описало-без панделки и с блясък.
-Супер!-извика Лу.
Тя замахна с магическата си пръчка и по краищата на черната рокля се появиха озъбени вълни.Сега вече бе и по-къса.
-Ти я направи направо лятна!-не се сдържа Милисънт,завиждайки на Лу,че имаше толкова красиви дрехи и такава финна фигурка.
-Знам!-каза Лу и се усмихна.-Искам да я облека така.И между впрочем...точно тка изглеждаше,когато татко ми я подари,ама после...вчее ви казах,че я омагьосах и...малко бях прекалила.
-Отивай на партито,да не го пропуснеш.-каза Глория с вече обичайният си тих глас и млъкна-тя никога не говореше много-много на веднъж.
-Не и преди да си се приготвила!-простичко каза Лу.
-Аз?-учуди се Глория.-Ама...
-Без противоречия!Идваш с мен и точка!
-Но,Лу...
-Знаеш,че Вики е в Болчничното крило и не може да дойде.А вчера Хелга изпита разни болки-оказа се,че раните и от когато движещото се дърво се опита да я убие още не са зараснали и трябваше вече наистина да постъпи в Болничното крило.Искам да отида с някое момиче на партито,а ти си единствената ми приятелка тук.
глория се изерви и каза:
-Аз...нямам подходящо облекло и...
Остатъкът от изречението и не се чу,защото Мелинда избухна в смях.
-Как така нямаш облекло,да не си скитница!-каза тя през смях,но Лу изгуби търпени,посочи вратата и каза:
-Моля,излезте-и трите!
Смехът на Мелинда секна и трите момичета напуснаха помещението оклюмали.
-Хайде да ти приготвим костюм-имам доста рокли,които можем да умалим с магия.
***********
-Я не се обличай като глупчо!-говореше Нот на Скорпиус.
Той се бе облякал в костюм!С папионка,бяла риза,,черни панталон и сако.
-Ама Юрая каза,че съм готин!-оплака се Скорпиус,оглжедайки се в огледалото.
С този външен вид искаше да се ухили,само че ако го направеше излизаше,че ще се смее на себе си,което не е много добре.
-Супер си!-каза Юрая,опитвайки се да спре да се хили.
-Много смешно!-каза Скорпиус.
Той отиде в банята,свали костюмът си и си избра нещо по-удобно-бяла обикновена риза с къс ръкав и тъмно-сини дънки.Скорпиус се зачуди дали да си направи косата с гелът,както правеше баща му преди парти.Той се погледна в огледалото.Честно казано-харесваше се повече с тази вчесана,но едновременно стърчаща коса.Той я приглаид много леко,прокара четката за коса за последен път през косата си и напусна банята.
-Ъм..така изглеждаш както...
-Обикновено?-довърши Скорпиус.-Е,искам да изглеждам добре и да нося нещо удобно.
***********
-Спокойно,всичко е наред!-шепнеше Лу на Глория,чиято паника се бе засилиа,когато двете момичета слязоха в Общата стая на Слидерин,която бе доста по-шумна от обикновено.
Глоия преглътна и кимна.
-Здравейте дами!
Двете момичета се обърнаха и Глория се изчерви,а Лу се изнерви.Нот.Тиодор Нот.Последният човек,който искаше да види.
-Доколкото виждам,нямате партньори.
-Аз вече си имам!-каза Лу и му се озъби едва забележимо.
Нот се развесели от това поведение.
"Малката най-после се държи като слидеринка а не като бебе от първи курс!"-помисли си той.
-Имам ли проав да поискам ръката ти за този танц?-попита той.
-Дори ръката ми няма да получиш!-каза Лу,все още зъбеща се.
Нот се направи,че не я е чул и каза:
-Чудесно!
Той я задърпа към днасинга,а Лу загледа назад към Глория,докато не я изгуби то поглед.
Танцът започна.Нот сложи ръцете си на кръста на Лу и двамата започнаха да танцуват.
-Изглеждаш много красива!-прошепна той в ухото и.
Нещо в тона му накара Лу да настръхне.
А Нот започна да се върти насма натанм и съвсем скоро беше в единусамотен ъгъл.-Ъм,това не е дансинга!-каза Лу.
-Знам!-каза Нот.-Искам просто...да останем насаме.
Лу се задърпа,но Нот бе по-силен-пък и коя първокурничка би могла да се мери по сила със който и да било седмикурсник?Нот я блъсна малко по-силно отколкото искаше до стената и я погледна в очите.Той изви устни като за целувка и се приближи опасно близо до Лу...щеше да я целуне!Сантиметри и...
-Мога ли да танцувам с дамата?-дочу се познат глас иззад гърба на Нот.
Седмокурсникът се обърна подразнен и тъкмо щеше да среже тъкмо появилият се Скорпиус с някаква неприлична дума,когато Лу се намеси:
-Каква прекрасна идея!
Скорпиус едва ли не издърпа Лу от Нот и се отправи към днасинга.Там току що бе започнала нова песен.Скорпиус прегърна Лу,а тя се отпусна на рамото му и каза:
-Не знам какво щях да правя без теб!благодаря,че ме измъкна!ТОй тъкмо щеше да ме...
-Знам!-каза Скорпиус.-Спокойно.Няам да те доближи повече.Нот е един глупав сваляч,който все се спира към красиви момичета и се прави на влюбен,но после преспива с тях и ги зарязва.
Лу вдигна глава и го погледна учудено.
-Откъде знаеш?-попита тя,яа в тона и се таеше изненада.
Скорпиус прошепна в ухото на Лу:
-Да кажем,че веднъж исках да се усамотя в Общата стая и го видях с поредната русокоса кукла!
Лу кимна и продължи да танцува.
А Скорпиус бе съвсем прав-Нот се бе правил през цялото време-но сега бе направо бесен-бе си избрал Лу за момичето,с което да прекара врмеето си на партито,а ето,че онзи проклетник Скорпиус вече я бе поканил!
-Проклета кучка!-исъска той.
-Казах ти,че не си заслужава!-каза Забини,която тъкмо се бе приближила до него.
вНот изскърца шумно със зъби,но внезапно му хрумна идея.ТОй се обърн към Забини и попита:
-Имаш ли кавалер за вечерта?
-Хмм,не.Никой не ме покани.
-Фредерика?-каза Нот.-След като и двамата нямаме партньори искаш ли да бъдеш моя дама на партито?Знам,че е малко късно,но не ми се прибира в спалнятада спя.
Забини сведе глава,правейки се,че се опитва да избегне ярка светлина,която пробяга нахално през лицето и.А всъщност тя се изчерви.Харесваше го-харесваше Нот!Защо тогава да му откаже?
-Да!-каза тя.-Ще бъда твоя дама!
Успокоен,Нот се отправи към днасинга с нея и двамата танцуваха до полунощ,след което,пияни и уморени бяха отишли в спалнята на седмокурсниците,неосъзнаващи какво правят.
През това време Лу танцуваше със Скорпиус и двамата сиговореха,хилейки се,но момичето никъде не видя Глория и се натъжи,осъзнала,че Глория бе отишла да спи.
Но Глория не спеше-тя просто седеше на един измагьосан смао за партито фотьойл и чакаше партито да свърши.
Призори,желанието и най-после се сбъдна.Тя тъкмо реши да отива да си ляга,когато забеляза гледка,която я накара да спре-Лу и Скорпиус.Двамата се бяха излегнали на две малки диванчета,а ръцете им все още бяха стиснати,сякаш са заспали там едва преди няколко минути.Глория се усмихна и се запъти към слидеринската спалня на пърсокурсничките-сънено каза паролата и се прибра в спалнята си.Партито не бе толкова лошо дори за нея-няколко познати слидеринци я бяха заговорили,а и бе срещнала сестра си-в пети курс от Рейвънклоу.Така,че-нямаше партньор,но нощта и бе преминала в сладки приказки.

34 Глава-Последният урок преди Великият Ден

-Може ли някой да повярва,че почти сме приключили първият срок?-попита Лу.-Толкова бързо!
Тя,Вики,Хелга и Скорпиус бяха седнали до езерото.
-Да...като вятър!-каза Скорпиус.
-Като песен на птица...-каза Хелга.
-Като отминала и заминала любов!-каза Вики.
-Дойде и отмина!-казаха и четиримата.
Те се погледнаха и се разсмяха.
Големият часовник в замъка иззвъня,напомняйки им,че е време за часовете.И четиримата подскочиха и си грабнаха чантите.Хелга се сбогува с тях и хукна към подземията за Отвари,а Лу,Вики и Скорпиус заизкачваха стълбите до Вторият етаж за последният урок по Вълшебство.
-Още малко...-шепнеше Вики развълнувана.
Тримата най-после стигнаха до вторият етаж и отвориха вратата,за да влязат в коридора.Лу загледа стената до затворената момичешка тоалетна.
-Преди години тук е било изписано "Тялото и ще лежи в стаята завинаги".И то с кръв...-каза тя и потрепери.
-Да...и то от родостъпница!-каза Скорпиус без да се замисля и изсумтя.
-Скорпиус!-извикаха Лу и Вики в един глас и му обърнаха гръб.
-В тъй де...-обади се Скорпиус.-Аз ъ...охх добре.Извинете.Имах предвид приятелката на мътно...мъгълокръвни.
-Така е по-добре!-каза Лу,а Вики отвори вратата за кабинета по Вълшебство.
-Добре дошли на всички!-извика проф.Флитуик,както винаги качил се на дозина дебели книги.-Днес ще учим много полезно заклинание,а именно Уингардуим Левиоза.Клас,моля отворете учебника си и отворете на...страница...ъм...
-Шестдесет и три!-чу се гласът на Теди.
-Добре,много добре!-изписка Флитуик ио всички заобръщаха натам.-Моля,прочетеет урокът,а после се опитайте да вдигнете високо въ въздуха перото,което е срещу вас.
Лу затвори учебникът-бе го чела доста пъти,не и трябваше да го прави отново.Тя просто загледа всички как четат с поглед,сякаш казващ "Знам много повече от вас!Никога няма да бъдете на мое ниво!" но устните и дори не трепнаха.
-Уингардиум Левиоза!-чу се гласътна Теди,но перото му се повдигна само на десет сантиметра.
-Не се прави така,Лупин!-обади се Лу,която имаше "нещастието" да стои точно до него.-Левиоса не Левиоза!
-Защо си мислиш,че знаеш всичко?-обади се Лизандър.
-Стой си там шишко и си трай!-каза му Лу.
Лизандър избухна.
-Аз ли съм шишко!-изкряска той.-Аз ли?
-А не бе,говорих на стената,знаеш ли!
-Аз шишко ли съм,Теди?-попита Лизандър Теди,обръщайки се към него.
-Остави ме,опитвам се да се съсредоточа!-каза Теди и махан с ръка,сякаш пъдеше муха,нахално кацнала на носа му.
-Шишко ли съм?-отново попита Лизандър,тои път по-настойчиво.-Кажи ми!
-Ами,не чак шишко,но си малко над нормата за момче на твоята възраст.Моето мнение е,че не трябва да ядеш толкова сладко.
-Сладко?!-каза Лизандър.-Ама вчера само изядох 30 шоколадови жаби и четири по-малки мъгълски шоколади!
Той изглеждаше ужасно растроен.
-Виж,Лизандър!-каза му Теди.-За това ще говорим по-късно.Съсредоточи се към урока.
-Да,шишко!-каза Лу,разбрала болното му място!
-НЕ СЪМ ШИШКО!-извика Лизандър в ухото на професора.
-Разбира се,че не сте,г-н Лонгботъм!-каза проф.Флитуик и разтърка ухото си.-Съсредоточете се.Вие също,г-це Паркинсон.
Луиза загледа важно-важно,сякаш притежава света.
-Скоро няма д агледаш така важно!-каза Лизандър.-Направи заклинанието.Хайде-покажи ми!
Луиза запретна ръкавите на мантията си,насочи пръчката си към перото и каза:
-Уингардиум Левиоса!
Перото се издигна на цели петметра във въздуха с изключителна бързиа и достигна тавана.
-Великолепно!-извика проф.Флитуик и запляска като дете,видяло пет-етажна торта.-Двадесет точки за Слидерин!
Лу загледа още по-важно,доколкото това бе възможно.
-Малко не сме на толкова високо ниво,а г-н Шишко?-каза тя,а в гласът и определено си пролича самодоволство.
-Ще ти покажа,че и аз съм добър!-каза Лизандър.
Той замахан пръчката си и още преди Теди или който и да било да го е спрял извика:
-Уингарт Левиоза!
БУМ!!!Проф.Флитуик се стресна и падна от книгите си,които се разпиляха по пода.Всички се захилиха,а Лизандър погледна изгорялото петно.
-Знаеш ли-да имаш черна щръкнала коса и лице на комино-чистач щеше да е прекрасна маска за Вси Светии.Жалко,че той вече отмина!-каза Джеймс и прихна.
Лизандър още гледаше в една точа на перото,а Скорпиус се кискаше точно срещу него.Точно в този момент обаче звънецътби и всички се затичаха към вратата.

35 Глава-Отпускане от учение

-Хубаво е т'ва човече!-кефеше се Лизандър.-Велкият Ден най-после е тук.
-Да!-каза Джеймс.-Няма пре-дълги домашни,няма скучни уроци и то за цели две седмици!
Лизандър и Джеймс стояха на поляната срещу езерото заедно с Хелга,Теди,Люк и Вики.И шестимата се наслаждаваха на последният си ден в Хогуортс преди Коледната Ваканция.Бе изминал един изключително скучен месец Ноември.Днес бе последният му ден,преди да заминат и те просто релаксираха,планирайки какво да правят през Коледната ваканция.
-Определено трябва да си купя онея топки,с които се играе бааскитноли и фитбул.
-Не се казва бааскитноли и фитбул,казва се баскетбол и футбол!-поправи го Люк,който се бе излегнал на тревата и мързеливо гледаше в небето,мечтаейки си.-Ще има достатъчно време да понавакам с математика,английски,история и...
-К'во?!-Лизандър избухна в смях.-Ти ще учиш глупостите на мъгълите?
-А защо не?-каза Люк подразнен,че бе прекъснат.-Мъгълите имат и интересни неща като...
-Единственото,за което ми пука е Плей Стейшън 2,компютър и телевизора.
-Това са само малко от нещата!-каза му Люк.-А какво е микровълновата,хладлиника...
-Да,пълни глупости!-каза Лизандър.-За тях може да ползваш магия.
-Да,но помисли за здрасоволието на омагьосаната храна.
-Уфф,пука ми за здравословието,важното е да е вкусно!-каза Лизандър и махна с ръка.
А Люк само въздъхна и каза:
-Лизандър,Лизандър...нищо чудно,че си 50 килограма.
**************
-Ще бъде толкова приятно!-говореше Лу развълнувано.-Ще можем пак да се крием из замъка както преди,отново ще се видим със сладките животинки в гората,пак ще откраднем пръчката на майка ти!
-Да,ще е супер!-каза Скорпиус.
Лу се облегна на рамото му и каза:
-Скорпиус...мислех си...аз...чудех се дали...
-Да?-попита я Скорпиус и вдигна вежди.-Да не си направила беля?-попита я той.
-Не,нее,нищо подобно!Просто...знаеш колко съм близка с Вики...родителите и са на почивка и...
-Не ме лъжи!-каза Скорпиус и я погледна в очите.-Много добре знам къде са родителите и!Вършат работи за Ордена!
Очите на Лу се разтвориха широко.
-Откъде знаеш?-едва ли не извика тя.
-Винаги разбирам,когато ме лъжеш!-простичко каза Скорпиус.
-Но...не исках да ти кажа,защото...
-Баща ми е главен смъртожадеден!-изсумтя Скорпиус.-Знам много добре,не ми напомняй.Освен това-майка ти също е смъртожадна!
-Знам...-натъжено каза Лу.-Но аз никога няма да предам Вики.
-Знам!-каза Скорпиус.
-Моля те Скорпиус,моля те...обещай ми,че никога няма да кажеш на баща си каквото и да било за местонахождението на родителите на Вики!Моля те!
-Но...татко винаги иска да му казвам истината и да му помагам да очисти....
-Всички нечистокръвни и незаслужаващи да бъдат магьосници!-каза Лу.-Знам,точно това мисли и майка ми!Но...ако кажеш на баща си,Вики ще остане сираче!
-Но...ако не предам теб това означава да предам татко!-каза Скорпиус.
-Да го предадеш...или да изложиш на опасност двама добри магьосника,които правят всичко възможно да помогнат на света да оцелее от смъртожадните?-попита Лу.
Скорпиус сведе глава.Труден избор...
-На кого разчиташ повече,Скорпиус?-попита Лу.-На мен,или на баща ти,който мисли,че всички,които не са "чистокръвни" не залужават да живеят?
-Това не е честно!-избухна Скорпиус.-Опитваш се да ме настроиш срещу собственият ми баща!
-Не,Скоирпиус,старая се да изпъкна фактите и истината!
-Какво знаеш ти за истината?-извика Скорпиус.-Това,че баща ми е убивал не означава нищо!Не означава,че той е лош!Убивал е,за да спаси живота си и да очисти света от....
-Не...-каза Лу.-Не го казвай!
-...мътнороди и родосъпници!-каза Скорпиус.
Очитена Луиза се изпълниха със сълзи и тя сведе глава.А Скорпиус почувстват състдрадание...състрадание,което баща му се бе опитвал да премахне от него,за да може един ден той да тръгне по стъпките на баща си...състрадание,което не можеше да изчезне току така.
-Обещавам...-каза Скорпиус със свито сърце.-Няма да я издам...
Лу вдигна глава и,все още плачейки го прегърна от благодарност.
Но Скорпиус не я прегърна...сърцето му се бе свило от болка...той знаеше,че няма да изпълни обещанието си...трябваше да каже на баща си...така бе научен...и таква бе съдбата му....
Съдба?Можеш ли да контролираш чиято и да било съдба?Можеш ли да вържеш някой на конци като кукла,да отнемеш чувствата му и да претендираш,че той е нищо повече от един безскрупулен убиец?
Сколрпиус Малдой бе изправен пред едно огромно решение...дали веярваше на Лу?Дали вярваше на баща си?На кой от двамата разчиташе повече,без кой не можеше да живее?И най-важното...на чия страна бе той?

36 Глава-Планове в Хосуортс Експрес

-Дойде Коледа,човече!-каза Лизандър,гледайки през прозореца на Хогуортс Експрес.-Само след час ваканцията започва!
-Да!-каза Вики замечтано.-Добрите стари времена!
Хелга стоеше и гледаше през прозореца,стараейки се да брои снежинките,залепващи по прозореца,но те валяха толкова бързо и се топяха прекалено бързо,та тя се отказа.Облегна се на коженият си стол,затвори очи и замечта на глас:
-Отново ще правя снежни човеци,ще мога да хващам снежинки както преди,ще играем на бой със снежни топки...всичко ще е прекрасно!
-Да,да,г-це мечтателка!-каза Лизандър и я потупа по рамото.-Имаш добро въображение,но пропускаш най-важните неща-няма учене,можем да правим каквото си поискаме,включителное да пускаме бомбички.
-Да,наистина.Само,че мама няма да е много очарована!-каза Джеймс.-Миналата година с Вики пуснахме торова бомбичка в спалнята и докато спеше и после трябваше да пускаме разни глупави мъгълски препарати в спалнята и цяла седмица-появиха ми се мазоли от тях.
Вики се засмя и каза:
-Аз бях извинена,помниш ли?
-Да,само защото мама няма право да те наказва!-ухили се Джеймс.
-Не,защото бях достатъчно добра,че да сложа бомбичката внимателно,а не да я хвърля на главата и.И я сложих под леглото,а не в леглото!-каза тя.
-Дам,ако това наричаш доброта аз съм си истинско ангелче!-каза Лизандър.-Люк,какво ще правиш ти през ваканцията?
-С Теди сме си направили график!-каза Люк важно-важно.-Всяка сутрин ще учим по два,а следобед по четири часа-ще помагаме в чистенето на къщата,ще се стараем да понаучим Лили и Ал на възпитание и...
-Ако остане време ще спите!-пошегува се Хелга.
-Оо,оставили сме си време за спане!Точно шест часа и четиридесет и пет минути на вечер!-каза Теди.
-Леле!-каза Хелга.
Вратата на купето се отвори и там влезе Скорпиус Малфой,последван от Луиза Паркинсон.
-Охх,пак ли ти!-изпъшка Джеймс.-Няма ли да ни оставиш на мира?!
-Ами щях,Потър,но баща ми ска да се запознае с теб!-каза Скорпиус и се отдръпна настрани.
Висок мъж на около тридесет и пет години пристъпи в купето.Кожата му имаше цвят на восък и бе отпусната.Сивите му очи сякаш бяха изгубили детският си блясък и гледаха недоверчиво,а русолявата му коса бе загладена назад.Тук-там се виждаха бели косми,показващи,че остарява,а около устните му растеше брада,правейки брадичката да изглежда остра и високо вдигната.
-Драко Малфой!-представи се той,без да откъсва поглед от Джеймс.-Вероятно е ясно,че съм баща на Скорпиус.-Гласът му прозвуча провлачено и уморено,сякаш бе болен.
-Джеймс Потър!-каза Джеймс.-Син на...
-Вечно знаещият,жауващият за слава Потър!-изсъска г-н Малфой.Името "Потър" произнесе така,както хората биха произнесли "въшки".
-Баща ми никога не е ламтял за слава!Единственотому желание е било да предпази света от Волдемор!
-Казваш името,значи!-каза г-н Малфой.-Смел като баща си,но вероятно същият лигльо и перко като него.Изгубих си времето-надявах се да се различаваш от него и родостъпничката Уизли.
-Не ви позволявма да обиждате родителите ми!-извика Джейсм и скочи от мястото си.
Вики веднага усети,че става напечено,за това също стана и каза:
-Ъм,г-н Малфой,не,че бих искала да съм груба,но може ли да напуснете купето,ако обичате?
-Блек...-изсъска Драко.-Същата като Потърови.Нагла,ламтяща за богатсво и слава и...глупава родостъпница.
-Извинете,тя ви помоли нещо!-каза Лизандър.
-Стой си там шишко и си трай!-каза Скорпиус.Той се подсмихваше и това подсказваше,че е планирал всичко това.
-Лизандър,не...-прошепна Люк,но Лизандър не се спря.
Той извади магическата си пръчка и извика:
-Серпенсотия!
От магическата му пръчка изхвъркна змия и се насочи към Скорпиус.Но той,като слидеринец не се уплаши.За изумление на Лизандър,той просто вдигна змията и каза:
-Не си ли ти едно чудесно създание,змийче?-говореше му като на бебе.
-Стига си се лигасвил,Скорпиус!
-Ама татко...
-Еванеско!-извика Драко Малфой и змията изчезна.Той се обърна,но незнайно защо към Лизандър и каза:
-Ти си в списъка момче...помни ми думите...ти си в списъка...
След тези думи той напусна помещението,последван от Скорпиус и Луиза.
-Какво значи това "ти си в списъка"?-учуди се Лизандър.
-Не му се връзвай,Лизандър,той се опитва просто да те сплаши!-каза Вики.
-Как Драко МАлфой се е качил на влака,не го видях да се качва?!-каза Джеймс.
-Знаеш ги съртожадните,правят всякакви трикове.Вероятно се е магипортирал,съмнявам се влака да е защитен!-каза Люк.
Вратата на купето се отвори и оттам се показа Седрик Питърсън.
-Префектите са твърде заети и ме помолиха да ви кажа,че е вреем да се обличате в мъгълските дрехи,почти пристигнахме!
Той беше на врата,когато отнво влезе и каза:
-Здрасти,Хел!
Той и намигна,а Хелга се изчерви и му помаха леко.
-Какво беше това?-попита Лизандър подозрително.
-Оо,нищо...-каза Хелга,все още изчервена.
-Да ен става нещо между вас?-попита Лизандър отново.
-Нее нее...
-Сигурна ли си?-попита Лизандър.
-Оф,Лизандър,все се месиш където не трябва!-каза Люк.

37 Глава-Отново у дома

Хогуортс Експрес забави ход и най-накрая спря.Навън бе дъждовно и мрачно,но достатъчно топло,че да се ходи по къс ръкав.Необичайно време.
-Да се забавлявате,малчугани!-извика шофьорът на влака.
Вратите се отвориха и оттам заизлизаха дизини ученици,мъкнейки куфари,големи колкото тях,а дори и по-големи.
-Лизандър...-изпъшка Люк.-Какво си помъкнал в тоя куфар?
-Внимавай!-каза Лизандър,когато Люк едва не изтърва куфара.-Вътере има пет кутии шоколадови жаби,ако кутиите се пръснат ще имам шоколад по целия багаж!
-О,боже!-изпъшка Люк и стовари куфара на близнака си върху крака си.
Докато той охкаше от другата страна на влака слязоха Луиза и Скорпиус,заедно с Драко Малфой.Привлякоха доста погледи,а мнозина се питаха как така г-н Малфой бе влзъл вътре.Хелга ги гледаше замислено...бе и хрумнало нещо относно "Ти си в списъка"...но тясви рамене и помогна на Люк да махне куфара от крака си.
-Счупи ми крака!-изохка Люк,скачайки на един крак като палячо.-При Джеймс ще има дозини шоколадови жаби,не можеше ли да си оставиш своите в Хогуортс?
-Нем,трябваха ми.Изядох една кутия във влака.
-Уфф...-каза Люк.
-Джей-Кей!-извика някой в тълпата.
-О не...-изпъшка Джеймс,който току що бе слязъл от влака с куфара си.Направи се,че не е чул познатитя глас и помогна на Вики с куфара и.
-Джей-Кей!-извика отново същият глас,този път доста по-близо.
-Ей,Джейси,някой ти вика!-каза му Лизандър.
-Забрави...-каза Джеймс ,но твърде късно.
-ДЖЕЙ-КЕЙ!-изкрещя някой.
Никой не разбра какво се случи.В следващият момент Лизандър се озова на главата на Теди,куфарът му отново падна върху Люк,Хелга се строполи върху Вики,а самата Вики блъсна една стара магьосница.
-Джей-Кей!-извика отново гласът,този път доста близо.
Беше малката сестра на Джеймс-Лили.Тя бе причината за цялата тази навалица,тъй като бе блъскала всикчо и всички,за да стигне до брат си.Сега се бе качила ан гърба му и се заливаше от смях.
-Лил,душиш ме...-изпъшка Джеймс.-Лил...
-Лили-Лу!-извика Вики и с множество пъшкания се изправи.
Тя отупа дрехите си и освободи Джеймс от силната хватка на сестра му.
-Вики!-изписка Лили и ивусна на врата на Лили.
-Да ти имам сестрата!-ухили се Лизандър,изправяйки се от скута на Теди.-Благодаря,драги,удобен си за стол.
-Все пак е само на седем!-каза Джеймс.
-Да,но след няколко дни ставам на осем!-каза Лили и се изплези.
-А аз ще ставам на десет следе два месеца.-каза някой зад гърба на Лили.
-Ти не се бъркай,стой си там!-каза му Лили и се изплези.
Беше Албус.Той бе висок почти колко Джеймс,но бе доста по-набит,злобен и нахален от брат си.Никой не знаеше,но неговата истинка мечта не бе да кара скейтборд посред зима,както казваше,а да помогне на магьосникът,наречен Волдемор.
-Хей,Ал!-каза Джеймс и разроши косата му.
-Ще престанеш ли св тези лигавици?-сопна му се Албус.-Не съм бебе.
-Ехо,Лили-Лу,Ал,къде сте?-чу се някой и от тълпата се показа Джини Уизли-червенокоса,с кафеви очи и изглеждаща доста разтревожена.
-Тука!-извиак Джеймс.
-Джеймси!-извика Джини и се втурна къхм сина си.
Едва ли не срита Лили и Албус и задуши Джеймс от прегръдки.
-Толкова ми липсваше моето момче,нямах търпение да си дойдеш у дома!-крещеше Джини.
-Мамо,не съм бебе!-каза Джеймс,опитвайки се надвика кикотенето на Лизандър.
-Даа...-Джини леко се поизчерви и пусна Джеймс.-Здравей Вики.
-Здравейте г-жо Потър.-каза Вики и се усмихна.
-Дълъг път,а?-каза Джини.
-Доста!-каза Лизандър.
-А кои са тези господа и дама?-попита Джини.
-Мамо,това е Хелга Смит,а това са Люк и...
-Люк и Лизандър?-извика Джини,а очите и се отвориха широко.-Синовете на Луна и Невил?Толкова исках да ви видя!
-Ъм...да...-каза Джеймс.-А това е Теди...
-Теди?Теди Лупин?-попита Джини сякаш не искаше да повярва.
Джеймс кимна,а Джини полудя.Тя запрегръща Теди като луда и крещеше през сълзите си:
-Толкова се радвамм че си жив и здрав,Теди!Погледни колко си пораснал!последният път,когато те видях беше едно малко бебе,което можех да вдигна само в пръстите ан ръцете си.
Теди се изчерви.
-И на мен ми е приятно,г-жо Потър...мога ли да се видя с Хари Потър?
-Ще трябва да почкаша,миличка,той е у дома с бабата и дядото на Джеймси.Като става въпрос за дома...хайде да се прибираме!-каза Джини.
Цялата тълпа се запътиха към паркинга на гара Кингс Крос,за да се качатна колата на Джини,разширена с мягия,за да побере всички и да се приберат в дома не Джеймс.
***********
-Хванете се за ръката ми!-каза Драко Малфой.-Ще се магипортираме в стаята за магипортиране!
Луиза и Скорпиус се хванаха за двете му ръце несигурно.И двамата мразеха магипортиране.
-На три...едно...две...ТРИ!Драко Малфой пристъпи напреди,стисна ръцете на Лу и Скорпиус и се завърта на един крак.
Всичко изчезна.Насатъпи мрак.Единственото,което Лу и Скорпиус чувстваха,бе увството за повръщане и ледената ръка на Драко Малфой,все още стискаща техните.Завъртяха се като във вихрушка.Сякаш бяха погълнати от ураган...зави им се свят и почувстваха,че всеки момент няма да издръжат и ще припаднат...
Озоваха се в малка мрачна стая без каквито и да било предмети в нея.Нямаше дори камина,която да топли стаята и поради това,тя бе ледената студена.Пък и бе направена бързо от обикновен камък,така,че отвсякъде идваше студен въздух.
-Пристигнахме!-каза Драко Малфой с обикновеният си провлачен глас и пусна ръцете на Скорпиус и Луиза.
И двамата заскачах и побързаха да излязат от леденостудената,мрачна стая,която си потискаше.На вратата ги чакаше една дебела и ниска жена,облечена като прислужница.
-И ако това не са Скорпи и Лу!-извика тя и прегърна двете деца,обсипвайки ги с целувки.
-Без ненужни лигавици,Нани!Знаеш правилата!
-Да,г-н Малфой!-каза детегледачката Нани,пусна Луиза и Скорпиус и сведе глава.
-Много добре!А сега заведи Скорпиус и Луиза в стаята на Скорпиус и ги занимавай-в момента нямам време за тях!-каза Драко.
-Да,г-н Малфой!-повтори Нани.
Тримата се запътиха към стаята на Скорпиус,приличаща на малка бална зала.Скоро,след като Нани затвори вратата,Скорпиус се спусна към леглото си и легна,а престорената му усмивка се стопи.
-Как може да каже такова нещо за собственото си дете-как може да нямаш време за детето си?!-извика той.-Какво толкова е по-важно от мен?
-"Работата" му...-каза Лу тъжно.-Репутацията му...привличане на възможно повече хора към тъмната страна...
Нани се приближи към двете деца и ги прегърна.
-Но въпреки всичко ние отново можем да бъдем щастливи!Нека не се натъжаваме,заради ходовете,които господарят прави,а ние не одобряваме!-каза тя.
-Ти си права...винаги си!-каза Скорпиус и се усмихна искрено.
-Искате ли да играем "Не се сърди човече" докато г-н Малфой го няма?-попита Лу.
И Скорпиус и Нани решиха,че идеята е добра,но още преди да направят каквото и да било,врата се отвори и в стаята влезе майкат на Скорпиус-Ейлийн Малфой.
-Скорпиус!-извика тя.-Мили мой!
-Мамо!-извика Скорпиус и се затича към нея.
Г-жа Малфой го прегърна и те стояха така няколко минути.След това обаче Ейлийн се усети и каза:
-Ъм...баща ти ме изпраща-каза,че искал да говори с теб.
-Добре!Хайде!-каза Скорпиус и даде знак на Лу да го последва.
-Насаме!-каза майка му и лицето и придоби измъчен вид,защото тя знаеше,че когато синът и се вижда насаме с баща си,той бива набит.
Скорпиус преглътна и кимна.Той излезе от стаята.Когато затвори вратата усмивката се изтри от лицето му.Баща му знаеше,че Вики е негова приятелка,или най-малкото бе останал с впечатлението,че той е в добри отношения с него.Драко Малфой бе смъртожаден-какво,ако той го попиташе за местонахождението на родителите и?Скорпиус преглътна,когато стигна до стаята на баща си и отвори вратата.

38 Глава-Грешката на Скорпиус

-Аа,Скорпиус!-каза Драко Малфой.-Значи реши да дойдеш!
-Не знам нищо!-каза Скорпиус така,сякаш се защитаваше.
-Сигурен ли си?-попита Драко.-Дори не знаеш за какво ще говорим...
-Мисля,че знам...-каза Скорпиус.
-Хмм...-каза Драко.-Останал съм с впечталението,че ти и младата г-ца Блек сте добри приятели.
-Не я харесвам особено!-излъга Скорпиус.-Движа се с нея само,защото Лу е нейна приятелка.
-Не ме лъжи!-извика Драко.-Как смееш!Аз съм ти баща!
-Баща,който няма време за детето си и го третира като някакъв ненужен предмет!-извика Скорпиус.
В мига,в който изрече тези думи,той разбра,че е направил огромна грешка.И се оказа прав.
Лицето на Драко Малфой почервеня от гняв.
-Малък неблагодарник!-извика той.-Как смееш да говориш така на по-могъщите от теб!
-Извинявай,татко!Не го мислех!Наистина!-излъга Скорпиус.
-Добре!-каза Драко Малфой.-Въпросът ми е-къде се намират родителите на Виктория Блек и какво вършат?
-Не...НЕЕЕ!-извика Скорпиус.-Нямаш никакво право да ме попиташ,не е твоя работа!
"Не ме карай да отговоря,моля те!"-помисли си той.
-Отговори ми!-извика Драко Малфой.-Или скоро приятелката ти Луиза няма да е сред живите!
-Не го прави...моля те...-каза Скорпиус,а от очите му се застичаха сълзи.
-Е,какъв е твоят избор?
Вики или Лу?
-Не реви!-извика Драко Малфой.-Не съм възпитал един лигльо!Отговори ми или Луиза Паркинсон ще умре!
-Моля те татко...не ме карай да го правя...-прошепна Скорпиус със зачервено от плач лице.
-Броя до три...едно...две...
-ДА!-извка Скорпиус.-Ще ти кажа!
-Нека чуя отговора ти!-каза Драко.
-Не знам...но ми позволи да отида да поговоря с Лу...ще я попитам и тя ще ми каже...знам,че ще го направи,знам че знае!
-Добре!-извика Драко.-Но ако се опиташ да м,е надхитриш ще се погрижа никога да не се върнеш в Хогуортс!
-Добре...-прошепна Скорпиус.
Той излезе от стаята и се запъти към своята стая.Когато стигна мислите му препускаха.
"Тя ще умре...Вики ще умре...и тя и семейството и..."-мислеше си той."Но имам ли някакъв избор?Изобщо някога имал ли съм избор да кажа своето мнение?"
Скорпиус избърса лицето си,залеши си фашлива усмивка и влезе в стаята.
-Скорпи!-извика Лу и му се метна на врата.-Как си?
-Добре!-излъга той.
-Какво има?-попита Лу и се отдръпна от него,оглеждайки лицето му.
-Хъх?-попита Скорпиус.
-Изглеждаш така,сякаш си плакал.
-С татко излязохме навън,а валеше!-излъга Скорпиус.
-Но навън е слънчево и сухо!-каза Лу учудено.
-Къде са родителите на Вики?-попита Скорпиус.
-Крият се в планините при великаните,не ти ли казах?-каза Лу.
-Не,пропуснала си.-каза Скорпиус.
Лу изглеждаше доста подоризтелна,затова той бързо смени темата.
-Искаш ли да пийнеш малко вода?-каза Скорпиус и грабна една чаша с вода.Той тайно бе сложил приспивателна отвара вътре.
-Да,жадна съм!-каза Лу и изпи "водата" на един дъх.
Действието бе мигновено.Лу затрепера,изтърва чашата и паднана пода.
-Лу!-извика Нани и се надвеси над Лу.-Скорпиус!Скорпиус,помогни ми!
Но когато Нани се огледа,Скорпиус вече го нямаше,а вратата на стаята му бе широко отворена.
Скорпиус мислеше,че е успял да надхитри Лу...но това,което бе забравил...бе пророческата и дарба...
******************
Скорпиус влезе в стаята на баща си.
-Е?-попита го Драко.
-Родителите и се крият при великаните...в планините...не знам точно какво вършат...нещо за Ордена на Феникса...-каза Скорпиус със свито сърце.
-Чудесно...вероятно разработват пореден план...но ще ги изненадаме...
-Моля те,татко...не ги...-Скорпиус бе на път да каже "не ги убивай",но се сети.Какво толкова му пукаше за глупавите родостъпници?Пукаше му,и то много,но каза:-...карай да мислят,че аз ти казах за тях...и позволи на Виктория да се сбогува с тях...
-Да...ще го направя...свободен си!-каза Драко Малфой и се ухили като побъркан.

-НЕЕ!-извика Лу и рязко отвори очи,ставайки от леглото на Скорпиус.
-Лу!-извика Нани.-Какво има,добре ли си?Какво се случи?
Лу не каза нищо...бе сънувала...но не искаше...не вярваше...трябваше да провери...
Лу бързо излезе от стаята на Скорпиус и се запъти към стаята на г-н Малфой.ЗАчука като побъркана и закрещя:
-Пуснете ме вътре!
Вратата се отвори и Дркоа Малфой се показа.
-Здравей!-каза той усмихнат.-Мога ли да ти помогна?
-Къде е Скорпиус?-извика Лу.-Къде е той?
-Не знам точно...той току що излезе от стаята ми...имахме важен разговор относно родителите на г-ца Блек...
И с тези думи Драко Малфой се разсмя с онзи страшен смях и затвори вратата.
Очите на Лу се изпълниха със сълзи от току що разбраното...казал му бе...Скорпиус я бе предал.
-Лу?
Луиза се обърна,за да види Скорпиус.
-Ти!-изкрещя тя и заудря гърдите на Скорпиус с юмруци.-Защо го направи?Как можа?Как можа да го направиш?Осъзнаваш ли какво си направил?Как можа да ме предадеш?-Сълзите се стичаха от лицето и.
-Лу,аз...-започна Скорпиус,но Луиза не го дочака.
Тя се обърна и затича навън.
-Лу...ЛУ!-чуваше тя гласът на Скорпиус зад нея,но не го слушаше.
Просто бягаше накъдето краката и я водеха и плачеше.
Скорпиус и Луиза имаха много неприятна ваканция...

39 Глава-Ровиш в стаята на мама и татко-оставаш изненадан

-НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!
Силният крясък събуди цялата къщя,уплашени,Теди,Люки Джеймс се затичаха по стълбите,но пристигнаха по едно и също време.Петимата се запребиваха по стълбите и започваха разни шумове,приглушени от изречения,половина от които не се разбираха:
-Мръдни....
-Какво стана...
-Къде съм...
-...крака ти мирише...
-Кой е седнал върху мен?
Най-накрая и петимата,разрошени и учудени се пребиха със силно ТУП! на края на стълбите.
-Охх,строших си ребрата!-изохка Теди.
-Някой стъпа на крака ми!-изохка Люк и заразтърка крака си.
-А аз съм страшно уморен!-каза Джеймс и се запрозява.
-И какъв беше този...-започна Люк,но не можа да довърши.
От кухнята се разнесоха крясъци и след малко Лизандър се показа,държейки един кантар в ръцете си:
-ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ КИЛА!КАКВО СТАВА,ПО ДЯВОЛИТЕ,ИЗЯДОХ САМО НЯКОЛКО ШОКОЛАДА И НЯКОЛКО КУТИИ ШОКОЛАДОВИ ЖАБИ!НА ТОЯ ИЗМЕРИТЕЛ НЕЩО МУ ИМА!
-Нарича се кантар!-каза Джеймс и се ухили.
-Много смешно!-каза Лизандър.Изглеждаше наистина ядосан.
-Лизандър,наистина имаш някякъв проблем!-каза Люк.-Как така винаги когато Коледа дойде надебеляваш с по 10 кила?
-Сега 15!-извика Лизандър.-Тоя кентер има проблем.
-Не,Лизандър,проблемът не е в кантара,а в теб!-каза Теди и започна да бръщолеви нещо за диета.
-Какво става?Всичко наред ли е?Има ли някой ранен?-извика някой и на стълбището се показа Джини-разрошена и разтревожена,облечена в червеникав халат.Последва я шумно прозяване и оттам се показа Хари с тъмно син халат и още по-разрошен от обикновено,доколкото това можеше да се каже.
-Не не...всичко е наред!-каза Джеймс.
Той грабна една ябълка,която някой бе изтървал на пода и я напъха в устата на Теди.Теди я изплю почти веднага и му изкрещя:
-Какъв ти е проблема,аз да не съм ти прасе?
-Нем,но изглеждаш!-каза Джеймс и той се ухили.Лизандър се усмихна малко.
-Има проблем,г-жо Потър!-каза Лизандър.-От 40 кила сега съм 55.
Джини само зяпна и слезе по стълбите.
-Спокойно,този кантар е малко развален.Аз съм 50 кила,но ме изкарва 57.
Лизандър се успокои.
-Кой е гладен?-попита Джини.-Така и така станах,а не ога да заспя,защо да не закусим?
-Аа,без мен!-каза Хари и се запрозява.-Аз ще проверя какво правят момиче-е-етата!-той се подпря на стълбището и захърка шумно.
Джини се усмихна и поклати глава.
-Ъмм,яде ми се бекон,някой да иска?
Хари веднага стана и се затича като побъркан,а Джини се засмя и каза:
-Ти си като едно дете!-и го целуна.
-Иууу,силувка!-каза Лизандър и направи гримаса.
-Каква е цялата тази врява,дяволите ви взели?Не ви ли е ясно,че е осем сутринта и Неделя?!
-Оо,не,Ал!-изпъшка Джеймс.
След няколко минути едната врата се отвор и затръшна и оттам се показа гневният Албус.
-Аз ще се погрижа,драги!-каза Лизандър и възвърнал си доброто си настроение се качи по стълбите и помогна на Ал да слезе,като го вдигна,омота го в стълбищният килим и го пусна по стълбите.Албус се приземи с шумно ТУП! и къщата сякаш се разклати.
Никой още не бе забелязал,че Лили,Вики и Хелга се бяха събудили,докато Вики не стресна Джеймс.
-Ваканциятанаистина започва!-извика тя.
-Да,и какво те накара да мислиш това-препълнената "щастлива" къща?-измърмори Албус,дъвчейки килима в опит да се освободи.
-Ти може да не си щастлив приятел,но всички са!-каза Вики и му помогна с килима.
Хей,валио сняг!-извика Лизандър и посочи прозореца.
И наистина-през нощта бе навалял дебел слой сняг.
-Тъкмо се Коледа!-засия Джеймс.
Той,Лизандър,Люк,Хелга,Вики,Теди и Лили изядоха набързо закуската си и излязоха навън.
-Имам идея!-каза Лили с пискливото си гласче.-На вън е по-студено то очакваното,за това искате ли да се промъкнем в стаята на мама и татко да видим нашите подаръци.
-Без мен!-казаха Теди и Люк веднага.
-Ако останалите се съгласят може и да отида!-каза Хелга леко колебливо.
-ДА!-извикаха Вики,Джеймс и Лизандър.
-Щом няма да съм,с удоволствие!-извика Хелга,а Люк и Теди я изгледаха така,сякаш едва ли не ги е предала.
-Спокойно,вашето малко клубче ще издържи известно време без лидерката!-каза Лизандър и бутна Теди и Люк в една пряспа.
Докато двамата "щастливци" плюеха сняг останалите им приятели се запътиха към къщата.
-Г-жо Потър?-попита Хелга.-Откъде точно купувате този бекон,беше много вкусен!
Зад гърба на Джини Вики,Джеймс,Лизандър и Лили и кимнаха и се запътиха към спалнята на Хари и Джини.
-Къде точно се намира спалнята?-прошепна Лизандър.
-Точно срещу моята стая!-каза Джеймс,също шепнейки.
Четиримата изкачиха стълбите и Лили отвори вратата срещу тази на Джеймс и по дигонал на нейната.Вътре беше топло.Цялата стаябе червеникаво-златиста-цветовете на Грифиндор.
-Хайде да...-започна Лизандър.
Едно скилно ръмжене го прекъсна.И четиримата се обърнаха и пребледняха.Огромно черно куче стоеше и ги гледаше намръщено.
-Едмънд,махни се от тук!-каза Лили.
-Кой?-попита Джеймс.
-Това е Едмънд.Мама и татко го купиха Октомври,тогава ти беше в Хогуортс и нямаше как да знаеш за него.-обадни му Лили.
Кучето отново изръмжа.
-Откъде го взеха?От...-започна Джеймс,но Лили го прекъсна:
-Няма значение откъде,бягай!-извика Лили.
Чеитримата излязоха от стаята,за да се блъснат в Хари.
-Какво правихте вие вътре?-попита ги Хари.
-Нищо!-отговориха четиримата в един глас и се прибраха на сигурно място,а именно стаята на Джеймс.
-Каъв беше тоя пес?!Родителите ти да не са ненормални?!-каза Лизандър.
-Не,простоте обичат кучета!-обясни Лили.
-Взех си поука-ровиш в стаята на мама и татко-оставаш изненадан!-каза Джеймс.

40 Глава-Бъдни вечер



Бе 24 декември.Както всички знаят,това е Бъдни вечер.Деня преди Коледа.
Вики и Хелга няха седнали по турски и гадаеха какви ще са подаръците.
-Може би ще взема поредната мъгълска книга!-извика Хелга.
-Или книга със заклнания!-каза Вики.
Очите на двете момиченца бяха блеснали от вълнение.
Лили се опитваше да настрои уредбата така,че тя да не пее "I Will Always Love You" а коледни песни,но късметът не и се удаваше и постоянно се чуваше нещо,подобно на "I Will always...love you God".Накрая тя се предаде и използва магическте си умения.Нямаше магическа пръчка,за да успее да направи нещо невероятно с което да изпъкне пред семейството си,но все пак можеше да накара някои неща да звучат добре.
АЛбус,както всяка Коледа,несе виждаше.Той си бе в стаята.Стоеше там винаги,за да не развали настроението на всички.
В това време Джеймс и Лизандърсе опитваха да помогнат Хари да внесе в къщата двуметрова елха.
-Малко по-наляво!-каза Джеймс.
-Не,надясно!-противоречи Лизандър.
-Прекалено далеч сте,г-н Потър.
-Тате,ще се удариш!
В един момент и двамата извикаха:
-Точно!
Но не се оказа,че е точно.Хари блъсна главата си в рамката на вратата,а елхата полетя от ръцете му,сякаш бе омагьосана и падна върху главата на...
-Защо стана толкова тъмно?-попита Теди.
-Ъм...Теди...стой си там!-каза Джеймс.
След секунди той и Лизандър грабнаха елхата от различни краища и започнаха да дърпат на различни страни.
-Дърпай!
-Дърпам!
-Дърпай!
-ДЪРПАМ!
-Дърпай!
-Дър...
Елхата изскочи от главата на Теди и се приземи точно пред Вики и Хелга в ъгълчето,предназанчено за нея.
-Късмет!-каза Джеймс.
-Хайде да започваме да украсяваме!-каза Лизандър.
-Ъм...Лизандър...-кааза Люк,който току що бе влязъл в стаята.-...тъй като сме гости мисля,че...че е редно Джеймс и семейството му да...така де...
-Спокойно,няма проблем!-каза Джини,разбрала какво има предвид Люк.-Аз и Хари въобще нямаме шанд да украсим когато и да било,защото докато се усетим половината играчки са изпорошени,а другата половина вече са на елхата.
Джини се разсмя.
-Хайде да започваме,народе!-каза Лизандър и изтича към елхата.
-Лизандър!-каза му Люк предупредително.
-Оу,вярно!
-Какво вярно?-попита Вики.
-Всяка година Лизандър скача към елхата и...предната имаше "късметът" да се приземи на мястото на звездата.
-Оо,голям късмет!-каза Вики и е ухили.
Следващият половин час Вики,Хелга,Люк,Лизандър,Джеймс,Лили и Теди украсяваха елхата.
Неочаквано Теди изкара от кутията с игракчи единствената златна топка и,гледайки я,той се върна назад във времето...

-Теди!-извика бабата на Теди.-Какво има?
-Нищо...-изпъшка Теди.
Бе Бъдни вечер.Теди и баба му украсяваха Коледната елха с евтини мъгълски дрънкулки.
-Всичко е толкова...трудно!-каза накрая Теди.-Защо?Аз и ти живеем като плъхове,независимо колко трудно работиш ти,бабо!Децата винаги ми се подиграват,когато косата ми почервенее!Нямам дори подаръци...не,че ме е грижа за това,де...
-Не...-каза г-жа Тонкс.-Аз може да няма подаръци...но ти имаш...
Г-жа Тонкс подаде на Теди малка кутийка,не особено тежка,опакована в бедна хартия.
-Подарък?-каза Теди,а очите му се отвориха широко от учудване.Никога не бе получавал подаръци,освен по един много малък на рожденият си ден.
-Да...-каза баба му и му се усмихна.
Теди засия и бързо разопакова подаръкът.Беше малката кутия.Щом той я отвори,той видя най-красивата златиста топчица за закачане на елха,която той някога бе виждал.
-Тази бе любимата на майка ти...Дора...-каза г-жа Тонкс,а очите и се изпълниха със сълзи,както всеки се път ставаше,когато тя заговореше за отдавна починалата си единственат дъщеря.-Всяка година тя я закачаше на едно и също място...на едно обикновено пиронче в стаята и.
-Може ли да ми покажеш тоа пиронче,бабо?-попита Теди развълнуван.
Очакваше баба му да откаже,тя винаги отказваше да му покаже стаята на майка и.Причиняваше и много болка.Но баба му каза:
-Да,мили мой...след всчки тези години,мисля,че е време...
Андромеда хвана ръката на Теди и го заведе до вратата,на която пишеше "Дора Тонкс" с избледнели,едва забележими букви.
-Не съм идвала тук от години и стаята вероятно е мног мръсна,но...-Андромеда сви рамене и отвори вратата.
Всичко вътре бе прибрано.Стените бяха боядисани в някогшно великолепно синьо като цвета на небето.Сега обаче бе бледо.Бюрото бе от абанос,потънало в прах,с множество книги отгоре му,които сякаш впечатлението,че Тонкс ги бе оставила и бе заминала само преди няколко минути.Имаше огромна библиотека,препълнена с книги и някои плюшени играчки.До библиотеката имаше прашно пухено легло с огненочервени завивки.Малък стол бе сякаш сритан в най-тъмният ъгъл с маса,на чийто връх бе...
-Магическа пръчка?-попита Теди учудено.
Баба му кимна.Тя взе магическата пръчка,подаде му я и каза:
-Това е магическата пръчка на майка ти.Тя бе открита в ръката и,когато тя падна,поразна от "Авада Кедавра".Деветнайсет инча,прекрасна срещу защита и нападения,с косъм от еднорог,от кедрово дърво...
Сега вече г-жа Тонкс наистина не издържа.Тя закри лицето си с ръце и заплака.Теди се оглед наоколо и забеляза пиронът,на който майка му вероятно бе закачала златистата топчица.
-Всяка година точно преди Коледа Дора слагаше топчицата на пирона,сядаше на земята и просто я гледаше засияла така,сякаш това е най-ценната вещ,която притежава!Дядо ти и аз сме прекарали часове,гледайки я засияли!Понякога дори ставаше и започваше да танцува,под съпровода на весели коледни песни!-каза Андромеда,все още плачейки.-Така ми се иска да видя отново засиялото и личице,да чуя звънкият и глас,да я видя как танцува отново и отново "Santa Claus is coming to us"!
Теди се приближи до пирона и постави топчицата.След това той се върна при баба си,хвана ръката и и запя:
-We'd better watch,we'd better come out,we'd better watch out and we'd better come out,'cause Santa Claus is coming to town!...

-Какво се завея,Теди!
Джеймс го извади от мислите му.Теди се стресна и изтръска главата си.
-Нищо,нищо!-каза той бързо.-Просто си мислех!
-Ами вече е време да закачим елхата,а?-каза Джеймс и кимна към Лили.
-Нека Теди го направи този пъти!-каза Лили.
Теди се изненада.Той-да закачи елхата?Сред всички негови приятели?Той се огледа колебливо,а Лили му кимна и му подаде златната звезда.Теди я взе с трепереща ръка и бавно я закачи на елхата.В мига,в който го направи,Джини Хари пуснаха най-различни по цвят мъгълскйи фойерверки и всички,освен Теди започнаха да пеят:
-We'd better watch out,we'd better some out,we'd better watch out and we'd better watch out...
"Песента,която мама е пеела по Коледа!"-помисли си Теди.Очите му се изпълниха със сълзи,но радостни и той запя с останалите:
-'Cause Santa Clause is coming to town!...

41 Глава-Коледа



ДУМ!!!ДУМ!!!ДУМ!!!
-Какво да му се не види...-каза Вики и не довърши.Просна се в леглото си и се зави през глава.
-Ставайте,или Дядо Коледа няма да ви даде подаръци!-извика нечий глас,който бе достатъчно познат,тъй,че и каквото и да правеше все още щеше да бъде разпознат.
-Лизандър!-каза Хелга и се усмихна слабо.
ДУМ!!!ДУМ!!!ДУМ!!!
Вики не издържа и отвори вратата.
-ТИ ДА СИ ЧУВАЛ ЗА НЕДЕЛЯ?!-кресна му тя.
-Сладка пижамка-обичаш котенца,а?-ухили се Лизандър.
Вики грабна възглавницата изпод главатана спящата Лили и я хвърли в лицето на Лизандър.Затвори вратата.
-Хей!-изнедоволства Лили.
-Твоето легло е най-близко до вратата!-каза Вики и се насили да и се усмихне.Все пак Лили бе едва на седем,не заслужаваше гнева и.
ДУМ!!!ДУМ!!!ДУМ!!!
-Сега вече тоя ще си го отнесе!-ревна Вики и отвори вратата с юмрук.-ГЛУПЧО ТАКЪВ,ТИ...
-Ъ?
Вики се изчерви.Оказа се,че бе крещяла не на Лизандър,а на...
-Джеймс!-каза тя и му се умихна слабо.
-Аз какво?-попита Джеймс.
-Хъх?
-Глупчо такъв,ти...?
-Не говорех на теб...имах предвид един друг глупчо.Този зад теб!-каза Вики.
-Как можеш да обидиш Дядо Коледа?!-каза Лизандър,когото Вики чак сега забеляза,че бе облечен в костюм на Дядо Коледа.
-Отива ти,дебел си точно като Дядо Коледа!-каза Вики.-Лизандър!
-Аз не съм Лизандър а Дядо Коледа!И знам кое е най-послущното дете тука!
-Не се и съмнявам...-каза Вики и се запъти надолу за закуска.
-Добро утро!-усмихна и се Джини ии взе една от чистите чинии,пълнейки я с бекон и наденички.-Честита Коледа!
-Честита Коледа и на теб,Джини!
Вики знаеше от години Джини Потър,тя вече и казваше "Джини" по навик.
-ХО,ХО,ХО!-изкрещя някой.
-Ще престанеш ли да ми викаш в ухото,Лизандър?-каза Вики.
-Не съм Лизандър!-каза Лизандър.
-Добре...каиж на Лизандър да дойде тук моментално!
-Ъм...той ще дойде,сега се къпе!-каза Лизандър и изчезна нагоре по стълбите.
Вики и Джини си размениха погледи и се ухилиха.
-ПОДАРЪЦИ!-извика някой и по стълбите слезе,или по-скоро заподскача засиялата Лили.
-Не и преди закус...-започна Джини,но Лили не я послуша.Тя се затича към ъгъла,където бе елхата и започна да чете пакетите.
-Лили Потър!-засия тя и отвори огромна кутия.-Охх...поредна кутия от шоколадови жаби!-изпъшка тя щом видя подаръка си.
-Не ги ли обичаш?-попита Джеймс разочаровано.
-Ами след като всяка година ми ги подаряваш започнаха ми омръзват!-каза Лили.-Я да видим-"От Вики до Лили-Лу"!-бе следващият пакет за Лили.
Пакетът се размърда и отвътре се чу едно гневно изсъскване.Лили засия и отвори пакета,за да види снежнобялата котка на Вики с панделка на врата.
-Коте!-извика Лили,хвана котката и я заразмаха навсякъде.
-Ей,недей така,Сиси не обича това!-каза Вики и не след дълго котката съскаше като разярена змия.
Лили се усети и я пусна на пода,а Сиси се заразхожда из краката и,муикайки.
-Хах,значи тяси мисли,че новата и стопанка ще и дава повече мляко!-каза Вики.-Сиси обожава,но не и давам често.
-Защо не?Аз мисля,че това е добра идея!-каза Лили и посегна към хладилника,когато по стълбите слезе "Дядо Коледа",едва мъкнещ огромен чувал с подаръци.
-Имам да раздам много важни подаръци!-извика Лизандър.-Например...-той забърка из чувала.-Удобна двойна котешка купичка за г-ца Сиси Потър!-каза той и извади купичката.-От г-н Лизандър...имах предвид Дядо Коледа!
-Как така знаеше?-попита Лили през смях.
-Посветих всички във "великолепният" ми план,тъй като не обичах много Сиси!-каза Вики и също се ухили.
-И подарък...със дупки!-каза Лизандър озадачено,изваждайки голям кутия,цялата надупчена толкова,че панделката бе позти скъсана.Виждаха се малки зъбки,все едно някой дребосък я бе изял.-За...г-ца Вики отг-н Джеймс.
-За мен?-попита Вики.
-Моят подаърк за Коледа...-каза Джеймс и и се усмихна.
Вики грабна и я разкъса набързо.А вътре лежеше най-красивото животинче,което Вики някогабе виждала-едно малко кутренце,порода пумеран.Малкото започна да скимти,а красивите му и съощервременно ококорени светло-кафеви очи се впериоха във Вики.Дребосък заджафка,стана от кошчето,в което бе поставено и впрегна всичките си сили да изкачи кутията и да гушне Вики.Плановете му обаче се объркаха и то тупна върху кошчето.
-Джеймс!-извика Вики.Тя не знаеше какво да каже,затова просто стана и...целуна Джеймс!В миг осъзна какво е направила,изчерви се и се отдръпна от него.
-Не беше нарочно!-каза тя изчервена.Джини и Хари се спогледаха и се засяха,спомняйки си,че те бяха започнали точно както Вики и Джеймс,добри приятели,но все още малко смутени един на друг чувствата си.
-Прочети картичката!-каза Джеймс.
Вики погледна към картичката,която бе закачена за нашийника на бебето.Там пишеше "Твоята малка Лейди!Точно каквото винаги си искала!С много любов и добри пожелания-Джеймс!"
-Ооо,Вики и Джеймс са влюбени!-каза Лизандър,като видя Вики да се изчервява.
-Не сме!-каза Вики,гледайки лъскавата златна значка под формата на кучешки кокал,на който бе вдлъбнато името Lady
В този миг по стълбите заслиза точно този,който никой не щеше-а именно Албус.
-Честита ви глупава Коледа!-каза той,намръщен както винаги.
-Отивай си в стаята!-озъби му се Джеймс.
-В свободна страна сме,мога да си правя каквото ми се иска!-каза Албус.
-Не,не можеш!А по-добре ме послушай,защото съм по-големият брат и най-големият от трима ни!Факт!
-Голям ти факт!Интересно,защо винаги празнувате без мен?!Получавам подаръците си и курабийките в стаята!Несъм с вас,както би трябвало!
-Винаги си искал това,а именно-самота и спокойствие!-ревна джеймс в лицето му.Той се обърна към приятелите си и им каза:-Извинете ни-с тъпият ми брат имаме поредна караница!
-Ако казваш "тъп" говориш за себе си!-каза Албус.
-Момчета...може ли един път да се забавляваме без да се карате?-помоли ги Хари.
-Кажи му на него,аз съм чист!-казаха Джеймс и Албус в един глас и Джеймс посочи с пръст Албус,а Ал-Джеймс.
-Престанете!-извика Джини,но не помогна.
-Послушай ме Ал,иначеняма да ти се размине!-каза Джеймс застрашително.
-Ооо,тъй ли?Няма дами се размине какво?-попита Албус.
Дълбоко в сърцето си,той се молеше,че Джеймс няма да го направи,че поне този път двамата щяха да седнат и да се изяснат веднъж завинаги.Винаги си мислеше това и винаги оставаше разочарован.
-Няма да ти се размине това!-каза Джеймс и му удари шамар през лицето с всичката си сила.
На мястото,където Джеймс бе ударил Албус се появи червено петно,оформено като ръка.
-Мразя те!-изйкрещя Албус.-Мразя теб и всички вас!И се надявам никога да не сте щастливи и спокойни,никога!
Албус не го мислеше наистина,но това се случи...започна да се случва няколко месеца след тази караница и не престана,докато всички в стаята не умряха...
Албус се качи на вторият си етаж,ритна вратата на стаята си,едва ли не изкъртвайки я от пантите и и я затръшна с всичка сила.Лампите на първият етаж във всекидневната се разклатиха,а кристалите се чукнаха леко помежду си като великденски яйца.
-Кога ще престане да се дърци като едно инатливо магаре и започне да показва добрата си страна?-попита Джеймс.
-Никога...-каза Вики.-Съжалявам,че ще го кажа...но когато той разбере колко грешки е направил,той ще съжалява...много...
Вики бе права и го знаеше...
-Кой е гладен?-попита Джини,за да поразведри настроението.
Лизандър бе първи.Но товане промени настроението.Никойне се радваше.Джеймс не се радваше дори когато получи мантията невидимка на баща си.Хелга не се зарадва дори когато получи красив пръстен с прикрепена миниатюрна камера вътре от Седрик.Вики не се зарадва дори когато получи множество шоколади.Теди не се зарадва дори когато видя златистата топка.Люк и Лизандър не се зарадваха дори когато получиха писмо с много любов и коледни подаръци от Луна и Невил.
Имаше само един,който изпита поне малко радост сега...в този момент...и това бе Луиза Паркинсон...

42 Глава-Джон Паркинсон



-ЛУИЗА!!!
Луиза рязко отвори очи.Тя бе чакала с часове пред стаята на майка си и накрая бе заспала дълбоко,подпирайки се на съседният стол,схващайки се.
-РОДИ СЕ!РОДИ СЕ!МОМЧЕ!-крещеше Нани,току що излязла от стаята на Корделия Паркинсон.-И майка ти...тя иска да те види!
Лу предпазливо влезе в стаята на майка си.Не обичаше да влиза там,но нямаше друг избор.
-Луизияна!-извика майка и.
Лу завъртя очи от досада.Мразеше това име.И все пак тя пристъпи на пред дотолкова,доколкото да вижда майка си.
-Ела насам!-каза Корделия.
Лу пристъпи няколко стъупки напред.
-По-близо!-подкани я Корделия Паркинсон.
Ще не ще,Лу се приближи до леглото на майка си и седна там,очаквайки да бъде скастрена за нещо.
-Икам да го вземеш!-каза майка и,която бе много по-бледа и скаба от обикновено.-Да го подържиш и да го кръстиш.
Корделия имаше предвид малкото братче на Луиза-току-що родено,все още не виждащо,поемащо първите си глътки въздух.
Луиза се поколеба,но майка и кимна и момичето пое от ръцете и малкото момченце.
Не беше тежко-напротив,бе прекалено леко.И много малко.Леко миришеше и плачеше тихо.Но щом видя сестра си,то просто се загледа в очите и доколкото можеше,грабна палеца и и напъха в устата си.
-Хей!-възнегодува Лу,но не напрви нищо.Едно нещо я спря.
Очите на малкото.Те бяха мътно-сиви,а по средата се виждаше малка кафява точица,едва забележима,показваща,че детето щеима кафеви очи като кака си.
Колкото до главицата му-тя бе почти плешива,като се изключи малкото коса на върха,която бе черна и щръкналана всички посоки.Лу се сети за Джеймс Потър.
-Хайде,кръсто я!-каза Корделия,която н ебе една от най-търпеливите жени.
Лу се усети и се замисли.Име...дали би било добре Майкъл?Или Джейкъб?Джексън?Не...трябваше да бъде нещо специално...
Лу инстинктивно се сети за името на Скорпиус-най-добрият и приятел.Това бе чудесно име.Но Скорпиус бе предател...освен добър приятел,той можеше да се превърне в жесток убиец,а Лу не искаше малкото и братче да стане точно това.
-Джон...-каза тя.-Ще се казва Джон.
-ДОбра идея!-каза Корделия.
А Лу напъха пръст в юмручето на малкото си братче и прошепна в ухото му,закриваки с косата си личицето на бебето така,че майка им да не ги види:
-Ти имаш нещастието да бъдеш роден от мъж,който няма време за деца и жена,на която не им пука за тях.И двамата са безсърдечни и най-вече майката.И двамата обичат да наказват и убиват.Но не се тревожи,Джон...докато аз съм тук,ти си в безопасност.Докато аз съм тук,нищо лошо не може да ти се случи,защото повярвай ми...ако някога майка ми или баща ми се опитатда ти причинят зло...лично аз ще се погрижа да отидеш там,където те да не могат да те докоснат,а те ще си платят.
След години това стана...Джон никога повече не видя майка си и баща след навършване на четири-годишна възраст...но той прекара много време със сестра си,узнавайки все повече и повече за страната,наречена Доброто...
Лу прегърна бебето и целуна челото муСлед това тя се запъти към майка си и подаде Джон.
-Хмм...Джон Паркинсон...не звузи никак зле!ДОбра идея,Луизияна!Един ден Джон ще се превърне във великолепен смъртожаден!
Луиза се усмихна тайно,мислейки си:
"Той никога няма да се превърне в чудовището,в което ти се превърна...той ще бъде много...много повече от това..."
-Можеш да си тръгваш,Луизияна!Свободна си!Не ми трябваш повече.
Лу,свикнала с такова поведение напусна стаята,мислейки си за малкият Джон Паркинсон и за новостите,с които той тепърва трябваше да свикне.

43 Глава-Новият препоавател по Билкология

-Толкова е сладък!-изписка Вики,когато за първи път забеляза Джон.-Никога не съм виждала по-сладко бебе!
-Казва се Джон и още нищо не прави!-каза Лу.-Все пак е само на седмица.
Вики вдигна малкият Джон на ръце и го прегърна,люлеейки го.-Не си ли ти най-красивото малко същество на света?
-Да...и най-наакващото се!-каза Лу.
-Между впрочем...къде е Скорпиус?-попита Вики.
Лу замръзна.Какво да и каже?Не може да и каже,че родителите и са предадени,Вики ще полудее!Затов апросто сви рамене и каза:
-Не знам и не ми пука!
-Какво става с теб,Лу?-попита Вики.
-Нищо!-каза Лу,уж безгрижно.
Двете момичета седнаха и си поговориха известно време.Вики забеляза,че Лу е малко изнервена и не е изкрена докрай.
-Лу...има ли нещо,което те разяжда?-попита Вики.
-Не,нее,всичко е наред!-каза Лу и направи фалшива усмивка.-Хей,хрумна ми нещо!Хайдеда играем на някоя мъгълска игра!
-Не ми се играе!-каза Вики и въздъхна.Знаеше,че Лу крие нещо от нея и това я заболя-ако и бе истинска приятлка,Лу щеше ли да има толкова важна тайна,без да я сподели с нея?
***********
Коледната ваканция приключи доста бързо.Не липсваха сълзи,не липсваха обаче и радост и вълнение.
-Не мога да повярва,че ваканцията приключи!-каза Лизандър тъжно.-Беше сякаш вчера,когато играехме на бой със снежни топки.
-Хей,горе глаевата!И в Хогуортс имаме свободно време,а снегът още не се е разтопил!
Лизансър закима,но не беше ного сигурен.
Пирситигнаха в Хогуортс,когато вече бе тъмно.
-Първокурсниците,насам!-извика Хагрид.
-Тоя смахнатия още е тук!Надявах се през ваканцията да бяха разбрали що за урод е той!-каза иронично СКорпиус Малфой,облечен така,все едно пристига от Антарктика и още трепереше.
-Ти си мълчи,Малфой!-каза му Джемс сърдито.
-Без караници!Айде да ходим,'щото може и да свършат вкусните неша на вечера!-пошегува се Хагрид!-Айде,следвайте ме!
Отново пътуваах по лодките,като Теди се сви на едно местенце и ни помръднса,ни каза и думичка,докато не стигнаха до другият край.Той все още помнеше как дриадите го бяха грабнали и забутали надолу.
Хогуортс си бе както винаги-стар,огромен и осветен от светлини.Лу отново изпита чувството,че замъкът е толкова стар,та едва ли не се крепи на всичките защитни магии,направени около него.Този път първокурсниците влязоха като обикновени ученици,а не както първокурсници сядат обикновено.Когато влязоха едва се бяха настанили,когато проф.Дъмбълдор вдигна ръце и всички замълчаха.
-Имам да направя важно съобщение!Проф.Спроут напусна Хогуортс,за дса се грижи за недотам добро и здраве.С огромно съжаление и казах "Довиждане" преди седмица.Но с огромно удоволствие ще приведтстваме новият учител.Преди това-имаме някои размени с ръководителите.Проф.Макгонагъл-доскорошна ръководителка на дом Грифиндор се съгласи да поеме дом Хафълпаф и да изостави дом Грифиндор.И нека приветстваме с бурни аплодисменти,новият ръководител на Грифиндор и преподавател по Билкология-проф.Невил Лонгботъм!
Грифиндорци,хафълпафци и рейвънклоувци избухнаха в аплодисменти и най-вече Люк и Лизандър,които бяха едновременно горди и изненадани с баща си.Невил забеяза синовете си и им намигна,след което си седна на мястото и кротко зачака.
-Нека започваме с яденето!-каза проф.Дъмбълдор и плесна с ръце.
Всички маси се изпълниха с ядене.Всичко премина в разговори относно проф.Лонгботъм.Всички говореха доста развълнувано.Когато си лягаха в момчшките помещения,последните думи на Лизандър преди да заспи,бяха:
-Знаех си,че от татко ще излезе повече от един скучен професор!

44 Глава-Грешката на Теди



Хари не можеше д аповярва,че най-после виждаше Теди.СЛед толкова години търсене...най-накрая го бе открил.
-Теди!-очите на Хаир се изпълниха с радостни сълзи и той прегърна Теди,леко задушавайки го.Теди се усмихна,но в мислите му той си мислеше за баща си...за Ремус Лупин,който никога нямаше да може да го прегърне...

Побутване.Теди рязко отвори очи и се огледа.Всикчо изглеждаше както винаги.Лизандър похъркваше силно,Люк спеше на омагьосаното му легло и похъркваше тихичко,а Джеймс,който след първият час по Билкология,беше попаднал на нахален трън,който го бе ухапал,не се виждаше.Завесите на лелгото му бяха закрити,вероянто защото лицтео му още бе подуто от раната и той не искаше приятелите му да го виждат.
Луната грееше ярко.Полумесец.Дърветата бяха повявани от лекият нощен вятър,а капки дъжд барабанеха по прозорците.Вътре бе изключително студено и Теди понечи да запали изгасналата камина,когато нещо го спря.
Висок мъж,около два метра бе седнал на рамката на прозореца.Кожата му не бе кожа...тя бе прекалено бяла и изглежаше като змийска.Мъжът няма е устни,но се усмихваше.Той нямаше нос,но дишаше през цепки.А червените му очи бяха вперили поглед в него.
Теди замръзна.Какво ставаше тук?Нима бе попаднал в кошмар?Как така?Нали този...това същество...трябваше да е мъртво?
Теди посегна за магическата си пръчка,но мъът проговори:
-Направи го и приятелите ти ще умрат!
Гласът му беше като такъв на змия...провлачен...
-Остав ги!-каза Теди и въпреки,че ог беше страх,той каза:-Нямаш място тук,Волдемор!
-Виж ти!-каза мъжът.-Впечатлен съм.Нима знаеш и кой съм?
-Всеки знае кой си ти!Едно нищо и никакво чудовище,незаслужаващо да живее!Едно чудовище,чиито роби убиха родителите ми!
Очите на Ченият Лорд се свиха.
-Внимавай,момченце...не забравяй,че бих могъл да те убия,стига да поискам.
Теди се изсмя,макар,че в думите на Волдемор нямаше нищо смешно.
-Ами убий ме,Риддъл!-каза той смело,макар,че вътрешно трепереше от страх.-Падни дщтолкова ниско,че да се сражаваш с единадесет-годишно момче!Знаеш,че си страхлив,но чка толкова!Срамота е толкова могъщ магьосник да се знаимава с малки деца!
-Внимавай в картинката,драгу ми Теди!-ВОлдемор вече наистина се бе ядосал.-Ако продължаваш...
-Какво?-посмя да попита Теди.
Волдемор се подсмихна и насочи пръчката си към леглото на Люк.
-НЕЕ!-извика Теди.-Не го убивай!Ще направя каквото искаш,смао не го убивай!За какво си дошъл?
-Да ти покажа родителите ти...милата ти майка аврор и съпият ти баща-върколак...
Сърцето на Теди се сви от болка при спомен аза мъртвите му родители.
-Искаш да ги видиш...нали?-попита волдемор с усмивка.-Мога да изпълня желанието ти...но след това...изпълни едно мое...
-Добре...-каза Теди.Бе готов на почти всичко,за да види родителите си.
-Най-първо...кажи ми адреса на Виктория Блек.
Теди онемя.Как така да каже адреса?На Волдемор?Но вероянто това бе сън,затова той простичко каза:
-Площад Гримолд,номер 12.Но къщата е скрита.
Теди разкри изключително важна информация за Черният Лорд...
Волдемор се усмихна.Той измагьоса мислоем и напъха няколко спомени от кристално шишенце.
-Готов ли си?-попита Волдемор.
Теди преглътна.Дали бе готов?След всичките тези години да види родителите си?
-Готов съм!-каза Теди.
ВОлдемор го хвана за ръка.Ръката му с дълги,блед пръсти беше леденостудена.Теди потрепна,но не каза нищо.
Внезапно той запада...ве по надълбоко и надълбоко в спомена...докато изведнъж...
Намираха се в що годе добра дневна.Мебелите не бяха един то най-скъпите,но не бяха най-ужасните.Млада жена с бонбонено-розова коса и сини очи стоеше на стол до камината.Инстинктът на Теди му казваше,че той знае коя е тази млада жена.
-Това ли е...
Волдемор кимна.Теди вече ен се страхуваше толкова от него,но все пак отиде при майка си.Знаеше,че глупаво,но докона ръката на майка си.Бе му пределно ясно,че няма да успее дая докосне,все пак това бе спомен,но почувства майчина топлина.
"Измислям си!"-помисли си той.
Вратата се отвори и там влезе висок мъж с изморено и изпонаранено лице.Косата му беше кафява,а очите му светнаха,щом той видя младата жена.
-Ремус!-извика Тонкс и се затича към мъжа си.
Ремус Лупин я прегърна.
-Как си?-попита той.
-Добре съм!Защо да съм зле?!-каза Тонкс и се усмихна.
-Не бъди толкова радостна...-измърмори Лупин.
-ОХ,Ремус!Защо да се нагърбвам с тъгата,когато нашето малко съкровище ще се появи на бял свят до броени дни!-каза Тонкс и се усмихна.
Споменът сякаш се завъртя.
"Била е толкова щастлива!"-помисли си Теди.-"А е изгубила всичко..."
Бяха в спалня.Тв бе изцяло в червено и златисто.В единият ъгъл се виждаше малко бебешко креватче,а до него един люлеещ се стол,на който стоеше Тонкс,изморена,но щастлива,държаща малко бебе,обвито в малко синьо одеалце на тъмно-сини звездички.
В стаята влезе Лупин.
-Ремус!-Тонкс стана от люлеещият се стол и се запъти към мъжа си.
-Май си имаме сини метаморфмаг!-каза Ремус и пое сина си от ръцете на майка му.
Малкото момченце,лапнало пръст изглежда бе заспало,защото сега е събуди и погледна баща си с ококорени очички.
-Точно така,гледай нживота с широко отворнеи очи,за да не се изненадаш!-каза Ремус и се засмя.
-Моето малко съкровище...нашият син...
Ремус прегърна Тонкс с една ръка,докато с другата бе притиснал сина си към себе си.
-Моят малък Теди Лупин...-каза Тонкс тихо.
Отново се завъртяха във вихрушка.
-Този спомен няма да ти хареса!-дочу се злобият глас на Волдемор и Теди подскочи-бе забраивл всичко за него.
-И все пак ще е за мама и татко!-каза Теди,но не посмя д акаже повече.Все пак това си беше Волдемор.
-Да...но е за убийството на майка ти...и на баща ти...-каза Волдемор и Теди потрпъпна.Не знаеше какво да очаква.
До ушите му достигнаха писъци и Теди отново потръпна.Гледката,разкрила се пред очите му бе ужасяваща.Хогуортс-наполовина разрушен,бе препълнен с хора в черни маски и облекла,които сякаш се вееха след тях.
-Смъртожадни...-каза Теди и погледна Волдемор с омраза.Стори му се,че лордът сякаш се усмихна злорадо и заради това чувство го намрази още повече(доклкото това бе възможно).
Вниманието му бе привлечено от жена с тъмно-червена коса и оранжеви очи.И теди разбра-това бе майка му-единствено косите и очите на метаморфмазите ставаха оранжеви и тъмно червени и то когато бяха ядосани.Много ядосани.
-Няма да стане,лельо!-извика Тонкс и понечи да обезоръжи Белатрикс,но тя бе по-бърза.
-Експелиармус!-извика Лестранж и пръчката на Тонкс изхвъра.
-Няма да ти трябва повече,прескъпа ми племенничка!-каза Бела.-Достигна до двайсет години,но няма да ти позволя до двайсет и една!
Тонкс,разбрала,че е в капан понечи да избяга.Тя се затича,но все пак Белатрикс Лестранж бе най-добрата от смъртожадните след господаря си.
-Авада Кедавра!
Никой никога не бе виждал толкова наслада в очите на човек,колкото имаше в очите на Бела.Проклятието удари Тонкс в гърдите,тя се преви на две и след секунди падна на земята.Белатрикс Лестранж се засмя радостно.
-Най-после!
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!-извика Теди,а очите му се изпълниха със сълзи.-Мамо!!!МАМО!!!!
-Недей реви като бебе!-каза му Волдемор.-Майка ти я няма и няма да се върне при теб!Нито плача,нито вика ще ти помогне!
Теди знаеше много добре това,но болеше да го чуе.
-Моля,нека не видим татко,моля те!
Но бе твърде късно.Те вече се бяха заъртяли и съвсем скоро пристигнах в друга част на замъка Хогуортс-Астрономическата кула.
-Вцепени се!-изика някой и Теди разпозна баща си.
Русокос смъртожаден падна на земята.
-Експелиармус!-извика смъртожадният до него-Дохолов.Пръчката на Лупин отхвърча,а Лупин залитна и падна.Долохов клекна до него и обхвана с пръсти врата му.Едва дишайки,Ремус каза:
-Можеш да убиеш мен,Дохолов...но никога няма да ти позволя да нараниш Тонкс и Теди!
Долохов се засмя.
-Скъпата ти съпруга вече е мъртва,върколако!Бела току що я уби.
Лицето на Лупин се изви от болка,а очите му се разшириха невярващо.
-И ти ще я последваш!-каза Долохов.-Авада Кедавра!
Ремус дори не направи опит да избяга-той явно бе толкова съсипан,че вече не му пукаше дори за живота му.
"Не му е пукало дори за мен!"-помисли си Теди,но побърза да изхвърли тази мисъл от главата си.
Отново се завъртяха във вихрушка и двамата с Волдемор станаха свидетели на най-късият,но и най-тъжният спомен.
Бяха в Голямата зала,или в останките на Голямата зала.Навсякъде се виждаха мъртви тела,а най-тъжната гледка бе една стара жена,държаща вързопче с бебе в него.Очите на г-жа Тонкс бяха изпълнени със сълзи,докато тя галеше косите на Тонкс и Лупин и крещеше от болка.А Тонкс и Лупин вече бяха мъртви...не бяха способни да я чуят и да станата,за да я успокоят...вече не...
Теди се завърна в стаята си.Очите му бяха пълни със сълзи.
-Защо ми показа всичко това?-попита Теди.
-За важна информация!-каза Волдемор.
-И защо толкова ти трябваше адреса на Вики?-учуди се Теди.Вероятно Волдемор нямаше да му отговори,но лордът се приближи до Теди и прошепна в ухото му:
-Защо Виктроия Блек...в мяо пра-пра-внучка...
Теди замръзна и не реагира,когато Волдемор напусна стаята му.Той легна в леглото си и се раазплака с глас.Как можееш да е такъв глупак-да издаде на ВОлдемор нещо толквоа важно!Сега той се чувстваше като един долен слидеирнец,а не грифиндорец.
-Теди?-Люк се бе събудил от плачът му.-Добре ли си?
-Направих толкова ужасна грешка!-извика Теди.
Сега всички се събудиха.Джеймс подаде глава иззад завеситеси да види какво става,а Лизандър подскочи и падна от леглото си със завивките си.
-Било е смао сън,Теди!Хайде,легни да спиш,късно е!
Теди кимна и си легна.Но той не можа да спи.Не можеше.Единтвената му надежда бе,че всичко това бе сън-не бе видял Волдемор наистина,не бе идал Вики,не бе разбрал чия пра-пра-внучка е тя и съответно-не бе видял всички спомени.Но знаеше,че всичко това бе истина...дълбоко в себе си...

45 Глава-Пра-пра-внучката на Волдемор

Теди не бе единственият,имащ проблеми да заспи.Вики се въртеше в леглото си,опитвайки се да заспи.И все не можеше.Мислеше за родителите си и се чудеше ако Волдемор бе жив дали той би тръгнал след родителите и.
"Ами ако той е жив?"-помисли си Вики.
-Невъзможно е!-каза Вики.
-Кое е невъзможно?-каза някой.
Вики подскочи и се огледа.Никой.
-Ехо?-каза тя.
-Аз мисля,че е напълно възможно.
Вики се разтрепера.Който и да беше,той използваше легилимантика и някава магия,за да се скрие.
-Мисля,че е време да се представя!-каза гласът.
Още от този миг Вики узна кой е този,но за нейна огормна изненада,тя не изпита страх,а гняв.
И ето го-плешив,с бледа кожа и червени очи,дълги пръсти с нокти сигурно 10 сантиметра.
-Какво правиш тук?-каза Вики и взе магическата си пръчка от нощното и шкафче.
-Не те съветвам да го правиш.
Вики понечи да обезоръжи Волдемор,но той се ухили и с един замах грабна пръчката на гирифиндорката.
-Върни си ми пръчката!-извика Вики.
-И защо?-каза Волдемор и се усмихна.Явно се забавляваше.
Очите на Вики почервеняха и тя изсъска нещо,което много я изненада.
Усмивката на Волдемор се стопи и той загледа червените и очи.
-Значи е вярно...-каза той.-Ти наистина си моя пра-пра-внучка.
Вики избухна в смях,без да се усеща.
-Ти...пра-пра-дядо!-извика тя през смях.-Как ли пък не!Ти никога не си се женил,камо ли пък да имаш деца.
-Да си чувала за незаконно дете?-каза Волдемор,раздразнен,че му се присмиват.-Исках малко забавление с пра-пра-баба ти...
Този път Вики се смрази.
-Използвай си я?
-Не точно използвам...тя ме обичаше...-излъга Волдемор.-Но аз не я обичах...една нощ ми бе скучно...
-Преспал си с нея?-Вики беше погнусена.
-Дам...но нямах никаква представа,че проклетницата ще забременеее...-изсъска Волдемор.-И...убих я...но бе твърде късно и пра-баба ти вече бе родена...
-Убил си я...-Вики се намръщи.-Използвал си...и си я убил...
-Нали вече ти казах,не съм я използвал!-каза Волдемор.-Но както и да е...няма време за ояснения.Ела.
-Никъде няма да отида с теб!Не мога да ит се доверя!-каза Вики.
Волдемор я хвана прекалено грубо за ръката и изсъска на някакъе друг език:
-Искаш или не,идваш с мен.
-НЕ!-каза Вики,също съскайки.Тя вече бе разбрала,че говори змийски и потрепери.Не го беше искала.
Но Волдемор я грабна и понечи а каже нещо,но изглежда си промени мнението,защото каза:
-Много добре.Ще те оставя...но ще ис платиш за тези думи...съвсем скоро...нещо от дома ти ще бъде отнето...
Волдемор излезе то стаята прекалено безшумно.
А Вики си легна,чудейки се...какво ли ще направи Волдемор?Какво ще отнеме?И дали ще е толкова важно за домът и?Какво имаше предвид под домът и-собственият и дом,или Грифиндор-домът на смелите?
Или може би и двамата?
Какво бе това,което Волдемор би отнел от Грифиндор?Приятелите и?А от домът и-родителите и?

46 Глава-Ворба с яйца

-ВЕЛИКДЕЕЕЕЕН!!!!-кресна Лизандър.
-Да му се и не види,някой ми е откраднъл яйцето!-каза Дежймс.
-Откраднал,не откраднъл!-каза Люк и се прозя.-Поне Теид да го оставим да спи.

Учене...учене...още учене....

ПЛЬОК!

Теди рязко отвори очи.Беше изцяло оплескан в яйца!
-Какво,дяволит ви взели,правите?-кревсна той ядосано.
-Добро утро,Тединко!-каза Лизандър.-Радвам се,че се събуди.
-АРГХХХ!-беше единственото,което Теди успя да каже преди второ яйце да бъде запратено в негова посока.
Когато момчетата слязоха по стълбите Лили,Вики и Джини вече бяха на масата и боядосваха яйца.Хари се беше излегнал на дивана и похъркваше с чаша недиозпито кафе в ръката си,кафе,което бе застрашено.
-И как тъй започваште без нас?-попита Лизандър,който винаги задаваше каквото му падне.
-Все тази!-каза Вики и напъха едно яйце в червена боя.
ПРАС! чашата с кафе на Хари се просна на пода,а Хари подскочи и рязко стана.
-Ъ?-каза той.
-Честит Великден!-каза Джеймс и запрати едно яйце в лицето на баща си.Яйцето обаче го избегна.
-Нека помогна!-каза Лизандър и грабна едно яйце,запращайки го по току-що излезлият от банята Люк.
-Аз да не съм ти мишена за яйца!-кресна му Люк.
-Е 'що не бе Люки?-каза Лизандър.
-За пореден път-ИМЕТО МИ НЕ Е ЛЮКИ!-изкрещя последните думи Люк.
-Добре тогава-Буки!-каза Лизандър и се изкикоти.
Люк завъртя очи и грабна яйце и четка.
-Там...едно цветно би било добре!-каза той и потопи четката в синьо.
-Нека помогна!-каза "прелюбезният" Люк и блъсна масата.Боите се разхвърчаха на всички посоки и избраха Люк за да паднат,а една кофа с вода падна върху глават на Теди с едно ДРАН!
-Защо,дяволите ви взели,трябва да паравите такъв шум в Неделя!-кресна Албус от стаята си.
-Йохохооо у бутилка с ром!-каза Лизандър,все едно точно за това бе мислил.
-На ти една бутилка с ром!-кресна Албус и запрати една пластмасова бутилка като камшик по Лизандър.Палавника обаче просто мръдна и бутилката фрасна Кофата въху глават ан Теди.Теди се залюля и падна на пода с шумно ТУП!
-Лош мерник,брато!-каза Лизандър,а Албус се предаде и трясна вратата.
-Хайде да играем на борба с яйца!-каза Лизандър.
-На борба с какво?-попита Люк.
Лизандър се засмя и грабна едно айце,удряйки Джеймс.Джеймс удари Лизандър с яйце,Лизандър Люк,Люк-Теди и до обяд момчетата и момичетата играха на борба с яйца.
************
-МАМООООООООООООООО!!!!!!!!!!!!-зави Лу жално.-Къде мие домашнотоооо?!!-Очите и питащи,устата-широко разтворена.
-Където си го оставила,Луизияна,не е моя работа!-беше ме особено задоволителният отговор на г-жа Паркинсон.
Силен бебешки кикот се разнесе из стаяята на Лу и братчето и Джон запълзя към нея,държейки в устата си лист,на който пишеше:Домашно за първи курс по История на магията.Листът бе разкъсан на две и огромно жълто петно изпъкваше по средата.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!-извика Лу и сякаш припадна.-Защо точно създанийце като теб ще ми опикае и разкъса домашното!!!!!!!!!
Луиза се излегна на леглото си,проклинайки малкото си братче.Е,не точно-всеки обича братята и сестрите си,каквато и беля да направят.Лу взе Джон на ръце и го пристисна към себе си.
-Трябва да науиш,че не можеш да правиш всичко,което поискаш,брале!-каза тя и целуна дребните пръстчета на Джон.Братътъ и се усмихна и издърпа косъм от косата и.

47 Глава-Загадката на първият предмет


Денят,който никой в Хогуортс не забрави...денят,в който Ти Знаеш Кой се завърна...в който Стаята На Създателите бе най-после отворена,откривайки собствениците си след толкова много векове...

-Хелга!
Хелга отвори очи и се огледа.
-Ъъъ?-успя да каже тя.
-Сигурна ли,че си добре?-Седрик я гледаше малко разтревожено.
-Ъмм..да...не спах добре.От теста.-каза Хелга.
-Мисля,че трябва да те извиним от час-изглеждаш ми бледа.
-НЕ!-извика Хелга,привличайки погледите на хафълпафци.-Не искам,не искам!
-Хм...щом така искаш.-каза Седрик.-Но поне хапни нещо.
-Не съм гладна.
-Уф...намръщи се Седрик.-Явно още си ядосана.
Как няма да е ядосана!Само преди седмица се бе състоял вторият мач между Слидерин и Грифиндор.Точно преди Великденката ваканция слидеринци бяха разбили рейвънклоувци с 240 на 50 и Люк не беше казал ни дума на Лу цяла седмица.А последният мач...хмм,очертаваше се слидеринци да грабнат купата по Куидич тази година.Бяха спечелили с 200 на 0!Хелга трябваше да е щастлива за Лу,но дълбоко в себе си се бе надявала тази година гиринфорци,хафълпафци...който и да е друг дом да натрие носовете на Слидерин.Единственото и успокоение бе,че Рейвънклоувският часовник е почти препълнен и се застрашаваше рейвънклоувци даграбнат купата.За жалост Хафълпаф нямаше да вземе нищо.И все пак все още имаше шанс.
-Ъм...мисля,че трябва да тръгвам...-каза Хелга.
-В 8:40?-учуди се Седрик.-Имаш 20 минути,Хел!
-Ъм...трябва да тръгвам.
Хелга се изправи от масата и се запъти набързо към общата стая на Хафълпаф.
Но навлезе малко прибързано.С изненада,тя откри,че общата стаяна Хафълпаф бе празна-обикновнео по това време все още имаше ученици,някои учещи за тест,други-дълбоко заспали,седнали на диваните пред камините,трети-облегнали се на дебели книги и заспали върху тях.
Хел се вгледа в красивата златна чаша,която имаше толкова древна история.Някога принадлежала на великата създателка на дом Хафълпаф-талантливата Хелга Хафълпаф,след това на Хефциба Смит и за кратко превърната в хоркрукс на Волдемор.А сега-незйнано как възстановена,чашата бе най-скъпата вещ на дом Хафълпаф и в нея нямаше нито частица пропита Черна Магия.
Хелга се загледа в чашата за секунди,мислейки си колко прекрасно би било някой ден да успее да я изкара от тази витринка и да я подържи само за секунди,да усети мощта,излъчваща се от нея,да си предатви Хелга Хафълпаф,подпийваща от нея с усмивка на уста..."Не съм такава глупачка-никой няма право да вземе чашата,това е крабжа!"-помисли си Хелга и се намръщи-колко глупава е-да си мечтае за нещо невъзможно!Това би го направил само някой идиот!"Не,че аз съм идиот,де...или поне не мисля,че съм!"-помисли си Хелга и седна на един от фотьойлите до камината."Получавам добри оценки,никога не съм имала наказания,не съм оставала след часовете,защото не съм написала домашно и..."
ПРАС!!!
Хелга подскочи стреснато и се обърна.
-Как...-започна тя,но не довърши.
Момичето разтърка очи,за да се увери,че това бе истина.Витринката,в която допреди малко бе стояла чашата на Хафълпаф,бе разбита,а историческата чаша,изработена от злато...лиспваше!
-Какъв беше този звук?
Седрик,тръгнал да търси Хелга бе току що влязъл в общата стая.
-Аз н-не съм...
Хелга усети студено злато,допряно до кожата и и погледна в ръката си.Едва не изпищя-чашата на Хафълпаф бе в ръката и!
-Хел,знаеш,че нямаме право...
-Не съм била аз!-изпищя Хелга.-Това...това е различно...копие на чашата е...
-Ти пък откъде би могла да знаеш,че е копие-не си таласъм и не си докосвала чашата преди.-каза Седрик.
Хелга трябваше да признае,че Седрик е прав-но нещо в допира и вида на чашата и подсказваше,че това е копие-чашата бе някак...мъглива и прекалено жилеща,за да е истинската.Хелга никога не бе докосвала истинската чаша,но бе чела достатъчно книги и интинктът и подказваше,че чашата не бе истинска...че и бе направено копие...с черна магия.
-Трябва да обраивм нещата,преди...
-Хелга Джонатан Смит!-проф.Макгонагъл,новата ръководителка на дом Хафълпаф бе току що влязла в общата стая,дочула шума и бе видяла какво е станало.-Как не те е срам!
-Н-не бях аз...-каза Хелга с тихо гласче.
-Последвай ме!-проф.Макгонагъл бе много ядосана-най-малкото личеше по лицето и,изкривено и с бръчици,които потреперваха.
-Ама...аз...-започна Хелга,а очи се застичаха от сълзите и.Защо я обвиняваха?Как така?Не бе направила нищо!
-Сед...-каза Хелга и се обърна към Седрик,а очите и го гледаха умолително.
-Съжалявам,Хел...не бях тук и...-Седрик сякаш търсеше думи,с които нито да разяри повече проф.Макгонагъл,нито пък да натъжи повече Хелга-...не знам...не мога да съм на ничия страна...
Хелга вече не можеше да трае и се разплака.Всичко бе станало толкова бързо!И никой не и вярваше,дори Седрик!Хафълпафката се затича навън,едва ли не прегази изненаданият портрет,който пазеше хафълпафските помещения и се запъти накъдето я водят краката.
-Г-це Смит!Веднага се върнете тук!-извика след нея проф.Макгонагъл,но Хелга не я послуша-тя просто се запъти към библиотеката,където отиваше винаги,щом в главата и се зараждаха нови въпроси.А сега умът и сякаш щеше да се пръсне от новоизскочилите.Кой бе грабнал чашата на Хафълпаф?Дали пък тя нямаше някаква легенда,някаква скрита загадка,която само по-предпазливите биха могли да открият?Как-толкова бързо се правеше копие на толкова величествен предмет?И най-вече-къде бе чашата на Хафълпаф?

48 Глава-Загадката на вторият предмет

-Дяволите го взели!-каза Скорпиус и намръщено погледна към контролното си,на което пишеш с едри букви:УЖАСЕН
-Какво ще каже татко?-вайкаше се слидеринецът.Не,че му пукаше за оцнеките,но той знаеше колко се разяряваше баща мукогато получеше лоша оценка.
-Е спокойно де,не е кой знае какво!-каза Лу.
-Ти не разбираш!-каза и Скорпиус.-Единствените оценки,които някога си имала са петици и шестици и И и НО!Или ако имаш гадна оценка я поправяш за нула време!А аз не съм толкова умен като теб-една гадна оценка ми коства цяла седмица учене!
-Е,не съм чак най-умната,но да-признавам,че оценките ми са по-добри.
-Уф...-беше единственото,което Скорпиус каза.
-Ако искаш,ще ти помогна-хайде,нека отидем в Общата стая на слидерин,за да и взема учебниците.
-Уфф...добре...-каза Скорпиус и се начумери-не обичаше много да учи.
Скорпиус се изниза от масата и започна да се тътрузи след приятелката си,като вървеше възможно най-бавно и отпуснато.Това обаче не промени решението на Лу,която само каза:
-По-бързо,нямаме много време до следобедните часове!
Скорпиус измънка нещо неразбираемо и с лице,сякаш буреносен облак му висеше над главата,последва Лу.
Лу се плъзна по парапета на стълбите,водещи от първият етаж до подземията и застана пред портрета,пазещ Слидеринските помещения.
-Мъгълокръвните-червеи!-каза Лу раздразнена от новата парола.
-Майко мила,накрая цялкото училище ще се изсипе в подземията!-каза портретът.-Вероятно сте преоблечени слидеринци!-промърмори си той,но пусна Лу и Скорпиус.
И портретът бе прав-наистина общата стая на Слидерин бе препълнена не смао със слидеринци,а и с ученици от други домове.И всичките се бяха струпали в ъгълът с витринката,в която бе пръстенът на Салазар Слидерин.Лу дръпна приятелката си Глория до себе си и я попита:
-Глори,какво става.
-Пръстенът на Слидерин-няма го!-каза Глория.-И още по-загадъчно е-витринката не е...
Лу не чу остатъка от изречението на Глория.Тя си проправи път през навалицата,стискайки силно ръката на Скорпиус да не би да го изгуби и най-накрая успя да застане пред групата.И наистина-пръстенът на Салазар Слидерин лиспваше!А...
-Как така витринката не е счупена?-учуди се Лу.-А пръстенът лиспва?
-Нямам представа!-каза Скорпиус,не осоебоно заинтересован.
-Има само едно място,откъдето можем да разберем какво става!-каза Лу.
-О нее!-изпъшка Скорпиус.-Само не...
-Библиотеката!-каза Лу.-Хайде!
-Неее,моля теее!!!-каза Скорпиус и се опита да се измъкне,но Лу не му позволи.Тя го задърпа към изхода и Скорпиус-ще не ще-я придружи до така омразното място,а именно-библиотеката.

49 Глава-Проф.Флитуик и четирите ключа

"Вървя си,вървя,и пак не помага."-помисли си Люк на път за първият си час след обяд.Беше доста ядосан-беше на второ място сред випуска си,но се опитваше да не показва яростта и разочарованието си.Стискайки юмруци,той отвоир вратата за кабинета по Защита Срещу Черните Изкуства,или поне се опита-за негова огромна изненада,кабинетът се оказа заключен!
-Г-н Лонгботъм,какво си мислите,че правите?
Старичкият проф.Флитуик,преподавател по Вълшебство и ръководител на дом Рейвънклоу се запъти към Люк.Доста беше остарял и вече можеше да върви само с помощта на бастунче,но все още преподаваше в Хогуортс.
-Ъм...отивам в час?-каза Люк по-скоро като въпрос,отколкото като обикновен отговор.
-Не сте ли чули?-каза проф.Флитуик.Люк бе на път да отговори,когато забеляза,че лицето на професора беше пребледняло и той трепереше.
-Проф.флитуик...добре ли сте?-попита Люк загрижено.
Проф.Флитуик придърпа Люк към себе си и прошепна в ухото му(наложи се Люк да клекне,за да чуе думите му):
-Ужасни неща се случват в Хогуортс,г-н Лонгботъм!Никога такова нещо,никога не се е случвало!Дори по времето когато Хари Потър учеше тук!Вярва се че...-тук професорът спря.
-ЗНаете,че можете да ми вярвате,професоре.-прошепна Люк,внзапно заинтересован.Флитуик изглежда се окуражи от думите на ученика си и продължи:
-Когато Вие знаете кой започна да вилнее за втори път,възвърнал мощта си,той започна да всее ужас три пъти повече от обикновено.Убиваше насам натам,но никога...не е посмял да открадне...нещо толкова скъпо...правил го е преди и се твърди...че ги е напраивл хоркрукси,но...не мисля,че е истина,или ако е...как е могъл,не знам...за нас ще остане загадка...
Люк повдигна вежди.
-Но едно е ясно,г-н Лонгботъм...Хогуортс вече не е това,което беше.Ако не ги открием бързо,ще е наложи всички вие да се приберете у дома!
-Но...кои са тези неща?-попита Люк,забравяйки да шепне.
Проф.Флитуик трепна и забърза нататък.
-Професоре!-извика Люк след него,но Флитуик не се обърна повече.По едно време усети нещо,завърна се и каза нещо:
-На вас разчитаме,проф.Лонгботъм!На вас и на вашите седмина приятели!Намерете Четирите Предмета и ги върнете...върнете ги в дома им...преди да е стабало късно!-каза Флитуик.-И ще ви трябва това!-Флитуик пусна в ръката на Люк изключително дребни четири ключа.Единият бе златен и на него бе нарисуван лъв и изписано: Грифиндор .Следващият бе направен от сребро и на него бе нарисуван орел и изгравирано: Рейвънклоу Третият бе направен от мед,остарял ключ,който вече бе позеленял.На него бе нарисувана змия и написано: Слидерин А четвъртият бе сякаш бляскаво-черен,направен от обикновен,но някакси красив метал,а на ключа бе нарисуван язовец и изгравирнао: Хафълапф
-Ама...
-Това са четирите ключа,които само Избранниците на Хогуортс могат да използват.Всяко поколение има по един от всеки дом.Всичките четирима са извършили великолепни неща.Всички учители вярваме,че вие сте един от тях,г-н Лонгботъм-и че ще успеете да отворите Стаята На Създателите.
-Ама...-каза Люк,който нямаше никаква представа за какво говори професора.
-Късмет!-каза проф.Флитуик и си продължи по пътя.
Люк се чудеше и чудеше.Какви четири предмета?За какво бяха тези ключове?Кои избарнници?И най-важното-коя бе Стаята На Създателите?
Е,Люк нямаше дълго време да премисля,защото в този момент Долтън,един от рейвънклоувците,който споделяше една спалня с него връхлета на него и каза:
-Люк,трябва да дойдеш!Диадемата на Рейвънклоу-изчезнала е!Витринката дори не е докосната!И...Люк,не знам кой го е направил,кълна се,не съм аз,пък и аз да бях-какво щях да търся...
-Долтън,успокой се!-каза му Люк малко по-силно и изнервено,отколкото му се искаше.-Какви ги говориш.
-Куфарът ти-разбит е!И всичките ти вещи лиспват-снимки,дрехи,мъгълски лекарства-дори и завивките ти ги няма?
-Хъх?-Това вече звучеше сериозно.Люк се запъти към Рейвънклоувската кула с Долтън,подскачащ зад него.
"Не би трябвало да е толкова развълнуван!"-помисли си Люк,напълно забравяйки за всичко,което Флитуик му каза...но не задълго...

50 Глава-Един елиминиран,останаха още седем

-Хайде де,стига се напъва!-каза Вики и изпъшка.Влчеше Дежймс до библиотеката.
-Не,не и пак не.-тъврдо отказваше Джеймс.
-Упорита глава ако питаш мен!-ухили се Лизандър.
-Много смешно!-каза Теди.-Кой посмя да направи нещо толкова ужасно?
-Нямаме си представа,затовада побързаме,ако обичате!-каза Вики.
-Уфф,който и да е бил е прекалено умен.Ние взети заедно не сме достатъчно умни...-изпъшка Джеймс.
-Уффф,Джеймс!-намръщи се Вики.-Бихме могли да псрме тези,ако...
Вече бяха на вторият етаж.Вики щеше да продължи,но млъкна,защото чу звуци от момичешката тоалетна(тази,в която живееше Стенещата Миртъл).
-Няма ги... и четирите...
-Нека сме щастливи,че не са отвлекли един от нас...
-Разправят...че Потър и Малфой...
-Да...обединили се и откраднали премдетите...
-Знаех си,че те двамата имаха някаква връзка...
Шепотите на двете момичета,които бяха в тоалетна веднага престанаха,щом те видяха Джеймс.
-За какво си тук,Потър?-каза едното момиче и погледна Джеймс с презрение.-Да ни ограбиш ли?
-Ъ?-попита Джеймс.
-Много дорбе знаеш,Потър!-каза другото момиче.-Ти и Малфой имате план да завладеете Хогуортс,нали?И сте започнали,открадвайки предметите!
-Не съм вземал нищо!-каза Джеймс намръщено.
-О,нима?-каза едното момиче.-Тогава къде са пръстенът,мечът,диадемата и чашата,а?
-Точно се запътвахме към библиотеката а понаучим малко и...-започна Джеймс.
-Виж го ти,започнал да търси!-каза другото момиче и две момичета се ухилиха.-Не си ли достатъчно умен,а?
-Ей,внимавайте...-заплаши Джеймс и извади магическата си пръчка.
Двете момичета изпищяха и избягаха.
Джеймс си прибра магическата пръчка и изсумтя.
-И защо правиш това?-каза Теди намръщено.-Точно това мразя в теб и Лизандър!Понякога се мислите за голямата работа.
Джеймс и Лизандър се спогледаха.Какво му ставаше на Теди?Защо говореше така?
-Все тая...ходи ми се до тоалетната!-каза Теди.
Вики,Джеймс и Лизандър кимнаха и Теди се запъти към момчешките тоалетни.
Очите му пробляснаха и за миг в тях се видя червен пламък,но слава богу,приятелите му не забелязаха.
Теди влезе в момчешката тоалетна и затвопри кабинката след себе си.След като си приключи работата,той просто седна на тоалетната чиния и тръсна глава.След няколко минути,той се опомни,стана и пусна водата.Теди се запъти към мивките и пусна водата.Тя започна да шурти,а момчето понечци да си измие ръцете,когато усети,че...губи възух!Опита си да си поеме въздух,но не можеше!Лицето му посиня и той падна на земята.Опита се да се изправи,но някой силно го блъна на земята.
-Значи пка се срещаме,Теди!-каза някой.
Устните на Теди казаха "Волдемор" без никакъв звук.
-Помниш ме,значи!И как не-нали току що те разделих от приятелите ти,обсебвайки те.
Теди се ужаси,но вече нямаше въздух.Той се разтрепера някак странно и узгуби съзнание.Волдемор се засмя.Той излезе от тоалетната,заключи я внимателно след себе си и си каза:
-Елиминирах един...остават още седем...
А Теди лежеше на студеният под в тоалетната с часове...без да осъзнава какво става около него.Една муха кацна на носа му и се настани удобно.След малко обаче силен токов удая удари и мухата падна,мъртва.Защото да...Волдемор не бе толкова тъп...той бе аправил магия около Теди...но Четирите Избранника на Хогуорта успяха да се обединят и да развалят тази Черна Магия...но след часове..