Таааа,в момента пиша в Забранената гора,та да речем,това е станало онзи ден 
Професор Паркър имаше място за Стю в кабинета си,но понякога той жадуваше за компанията на друг освен нейната и тя го пускаше при другите птици.Днес беше един от тези дни.Малкият,все още недорасъл Стю полудя от щастие,когато Сара отвори вратата на соварникът.Той политна диво,малко прекалено енргично и,разбира се,загуби равновесие,както ставаше често,когато се опитваше да лети прекалено бързо.
-Ето защо писмата ми понякога зкаъсняват повечко!-каза засмяната Сара и погали Стю любвеобвилно,преди той да полети при другите птици.
"Порасна толкова бързо."-замисли се тя.
Изведнъж се чу силно съскане.Сара поглена нагоре объркана.
-Пухчо!-ахна тя.-Недей!Така не може!
Котката на Сара подскачаше насам натам и съскаше,стряскайки совите,повечето от които изненадани и уплашени от нахалството и яростта на котката,излитаха възможно най-бързо през прозореца.Стю беше изключение,тъй като познаваше Пухчо а и Пухчо го познаваше и знаеше,че котката няма да го нарани.
-Я ела тук!-Сара бързо хвана Пухчо и го гушна.-Това място не е за теб,миличък!Хайде да си тръгваме и ще вземем Стю по-късно.
И Сара си тръгна с Пухчо,неосъзнаваща,че това по-късно ще бъде дни по-късно,а не часове...
Професор Паркър имаше място за Стю в кабинета си,но понякога той жадуваше за компанията на друг освен нейната и тя го пускаше при другите птици.Днес беше един от тези дни.Малкият,все още недорасъл Стю полудя от щастие,когато Сара отвори вратата на соварникът.Той политна диво,малко прекалено енргично и,разбира се,загуби равновесие,както ставаше често,когато се опитваше да лети прекалено бързо.
-Ето защо писмата ми понякога зкаъсняват повечко!-каза засмяната Сара и погали Стю любвеобвилно,преди той да полети при другите птици.
"Порасна толкова бързо."-замисли се тя.
Изведнъж се чу силно съскане.Сара поглена нагоре объркана.
-Пухчо!-ахна тя.-Недей!Така не може!
Котката на Сара подскачаше насам натам и съскаше,стряскайки совите,повечето от които изненадани и уплашени от нахалството и яростта на котката,излитаха възможно най-бързо през прозореца.Стю беше изключение,тъй като познаваше Пухчо а и Пухчо го познаваше и знаеше,че котката няма да го нарани.
-Я ела тук!-Сара бързо хвана Пухчо и го гушна.-Това място не е за теб,миличък!Хайде да си тръгваме и ще вземем Стю по-късно.
И Сара си тръгна с Пухчо,неосъзнаваща,че това по-късно ще бъде дни по-късно,а не часове...
