Sunrise: Пробуждането
????- Гост
Смъртта е бягство. Бягство от всичко, в което си
вярвал. Предателство към хората, които те обичат. Ако сте чудовище какво бихте
избрали смъртта или живота. Ако сте същество, което убива за да се храни? Смъртта
е нещо, което всеки човек може да получи. Но, ако сте безсмъртни?
Ако не можете да умрете? Как бихте постъпили….?
Начало
Казвам се Лия Елезар и съм на седемнадесет. Имах идеален живот в малкото градче
Кембъл. Бях известна мажоретка с прекрасно гадже. Имах отлични оценки.
Всичко беше идеално до сега ..
Денят
Първа глава
Беше началото на Март. Точно тогава започваше дъждовния период в щата.
Прогнозата беше, че днес се очаква буря и трябва да се внимава по пътищата.
В понеделник сутринта, часовникът ми забръмча както винаги, а аз флегматично се
протегнах, за да спра неприятното му бръмчене. Беше време за ставане. Мразех да
ставам рано за училище. Също така флегматично, аз станах от леглото и се
отправих към банята, за да се оправя. Миенето на зъби ми отне само няколко минути. Сега идваше време за обличане.
Аз трудно избирах дрехите си за деня, защото бях доста претенциозна.
-Тази не става…-промърморих аз докато избирах тениска.
След петнадесет минути избиране на облеклото се
отправих отново към банята, за да си сложа малко грим. Не би трябвало главната
мажоретка да ходи из училището без приличен вид. Докато нанасях малко пудра
около скулите си осъзнах нещо. Изглеждах доста повърхностна с всички тези
приготовления за един учебен ден. Всъщност не ми пукаше какво казват другите за
мен. Пукаше ми само за едно. За прекрасният ми приятел, който винаги ме
подкрепяше. Казваше се Мат Танер. По филмите с гимназисти винаги имаше двойка,
която се състои от мажоретка и футболист, но при нас беше различно. Мат мразеше
американския футбол. Повече си падаше по бейзбола, както и аз. Приключих с
нанасянето на пудрата. Пристъпих към спиралата. Започнах с бавни движения да
слагам на едното си око. Очите ми бяха зелени и когато си сложех подходяща
спирала те изпъкваха.
Свърших и с грима. Тогава взех четката си и започнах да разресвам златисто
русата си коса. Никога не бях я боядисвала и бях от малкото такива момичета.
Изведнъж от долният етаж се чу гласът на
по-големият ми брат Ерик, който разсея размислите ми.
-Лия слизай .. закуската е готова…
Аз оставих четката си за коса на едното нощно шкавче и се запрепъвах към стълбището.
Ерик вече ядеше.
Той беше с година по-голям от мен и понякога ме
караше на училище.
Стигнах до прага на кухнята. Закуската вече беше
готова, а Ерик вече ядеше.
-Къде са мама и татко?-попитах и се засмях на начина по който Ерик ядеше.
-Тръгнаха за Чикаго. Извикаха ги
спешно, защото са открити някакви нови разкопки. Не знаят кога ще се върнат. За
сега ще сме само двамата … ще ядеш ли това?-попита Ерик, докато все още ядеше.
-Не, изяж го.. Значи мама и татко ще стоят доста в Чикаго, жалко.
В този миг погледнах часовника. Трябваше вече да тръгваме.
-Ерик, хайде ще закъснеем.
Брат ми веднага скочи от стола и
тръгна към врата. Аз останах след него и заключих вратата. Когато погледнах към
гаража колата вече я нямаше вътре, а беше спряна на пътя. Брат ми беше вътре и
ме чакаше. Аз забързах крачка към бръмчащата вече кола, влязох и треснах
вратата след себе си. Ерик потегли и
включи един от неговите дискове. Аз се замислих. Първо се зачудих защо да не
закарам колата на автомивка. Тази кола я бяха подарили родителите ми на мен и
на Ерик за коледа. Беше сребристо Волво, което возеше идеално.
Без да се усетя се озовахме да училището. Ерик паркира на обикновеното място, а
Мат ме чакаше както обикновено до колата си. Аз слязох от Волвото и се насочих
към него. Брат ми също слезе и завървя към Лизи, приятелката му.
-Здрасти Мат.-казах и го целунах по бузата.
-Здрасти.-каза той на свой ред и настоятелно допря устните си до моите. След
това ме хвана за ръката и така тръгнахме към първия си час-английски. Двамата
стояхме почти по всички предмети, така че винаги преди часовете се чакахме на
паркинга. Е, вероятно и да не стояхме заедно пак щяхме да се чакаме.
-Как е днес?-попита ме Мат и се усмихна с красивата си широка усмивка.
-Ами понеделник е..как може да е.-засмях се аз, а след това и той.-Майка ми и
баща ми заминаха за Чикаго. Това значи, че ще сме сами с Ерик, а той постоянно
ще е с Лизи. Искаш ли да гледаме някой филм довечера?-попитах аз и направих
физиономията, която винаги го размекваше.
-Разбира се, че искам. Без това баща ми винаги е на работа. Към колко да
дойда?-той присви очи, които бяха ужасно сини.
-Към осем става ли?
-За теб винаги.-Мат ме притегли към себе си и ме
целуна още по-настоятелно от предишният път. В този момент господин Шан,
учителят по физическо ни прекъсна.
-Младежи, тук не е мястото, където трябва да правите това.-учителят си замина,
а аз осъзнах, че сме вече до кабинета по английски.
-Хайде да влизаме.-казах аз и се намигнах на доста по-високият от мен Мат.
След часа по английски излязохме от кабинета и се насочихме към физкултурния
салон, където щеше да бъде следващият ни час.
-Лия, искаш ли да сме у нас, а не у вас. За всеки случай.
Аз се замислих. Може би наистина бе по-хубаво да бъдем у тях, защото Ерик можеше
да заведе Лизи в къщи.
-Да, става.
След това отново завървяхме към салона.
И така часовете минаха един по един, бавно и мъчително.
Последният час прекарахме на паркинга в целувки. С Мат се бяхме разбрали да
няма изяви в училище, които да изложат и двама ни.
Брат ми вече беше излязъл от час и идваше към паркинга. Мат тръгна към своята
кола, а уговорката за осем още си стоеше, но щеше да бъде у тях.
-Не си ли карала последния час?-попита Ерик и се намръщи.
-Да, не го карах.-усмихнах му се аз и се качих в колата.
Ерик също се качи и запали двигателя. Когато потеглихме той отново както
сутринта пусна един от неговите дискове, но този път по-ниско. След това
заговори.
-С Лизи довечера смятаме да гледаме филм. Ъм…можеш ли да си стоиш в стаята?
-Ерик, не смятам довечера да оставам в къщи. Ще хода у Мат. И ние ще гледаме
филм. Така, че не се притеснявай, няма да ти разваля вечерта.-аз се усмихнах, а
Ерик отново както на паркинга се намръщи.
-Знаеш, че мама и татко няма да одобрят това, нали. Все пак си на седемнайсет.
-А ще одобрят ли, че синът им води момичета в къщи, докато по-малката му сестра
е там. Помисли си.
Тогава видях, че тъкмо стигнахме в къщи. Аз слязох от колата и затръшнах
вратата.
Когато влязох в къщи се качих в стаята си, включих си компютъра и пуснах
музика. След това взех една малка чанта от дрешника и започнах да слагам
най-важните неща, като паста за зъби, четка за коса, няколко тениски и два
чифта дънки. Сетих се и за чифт маратонки. Сложих и тях. Когато ходех у Мат
винаги си взимах най-важите неща, защото някога оставах повече от ден.
Тогава телефона иззвъня. Когато го дигнах беше Мат.
-Приготви ли си нещата?-попита той с весел и енергичен глас.
-Да, разбира се.-казах аз също толкова бодро.
-Сега е четири и половина. В пет съм у вас. Ще отидем на малко пазар, а след
това ще гледаме някой страшен филм. Кой предпочиташ?
-Хъм, ами „Петък 13”
е хубав. Може да го гледаме.
-Лия..-гласът му отекна в слушалката.
-Мат какво стана?-попитах, а в гласът ми явно се четеше паника.
-А нищо, не се притеснявай. Трябва да затварям. Баща ми иска да натоварим
багажа му в колата. След половин час съм у вас.
-Добре, чао.
Затворих слушалката. Тогава се чу почукване.
-Влез Ерик.-провикнах се и зачаках да се натресе.
-Какво правиш?-попита той, докато влизаше.
-Приготвям се да ходя у Мат, а ти?-попитах докато слагах още няколко неща в
чантата.
-Ъ..ами искам да ти кажа нещо.
-Казвай.
-Ъм..ами..нали знаеш, че Мат е с година по-голям от теб?
-Знам, сега какво имаш да казваш?
-Внимавай! Нали знаеш какво искат момчетата на неговата възраст?!
-Разбира се, че знам. Но той нищо няма да ми направи освен, ако аз не искам.
-По-добре е да не искаш..-каза Ерик, а от долу се чу бибиткване.
В този момент аз грабнах чантата си и тръгнах към вратата, а брат ми тръна след
мен.
-Пази се!-провикна се, докато аз вече отварях входната врата.
-Добре, чао.-казах аз на свой ред и затръшнах вратата.
Мат ме чакаше опрян на колата си и ухилен до уши. Аз завървях към него също
така ухилена и когато стигнах до него направо му налетях. Той ме целуна, а след
това ме поведе към предната седалка на колата си.
Когато стигнахме до тях Мат излезе от колата и отвори моята
врата.
-Ти подмазваш ли ми се?-попитах и се засмях.
-Може би и какво?-попита той и повдигна вежди все така ухилено.
-Харесва ми.-казах и се усмихнах.
Мат ми подаде ключовете за къщата и каза.
-Влизай, а аз ще прибера колата.
Аз завървях към входната врата с чанта в ръка. Мат имаше огромна къща. Е, все
пак баща му беше кмет на Кембъл. Хубавото беше, че вечно пътуваше и ние можехме
да се усамотяваме много често. Аз отключих, влязох и се качих в огромната стая
на Мат. Оставих си дрехите на един стол и отново слязох на първия етаж. Мат
вече беше там и слагаше пуканки в микровълновата. Тогава се обърна и каза.
-Трябваше да ходим на пазар,нали? Съвсем забравих. Искаш ли да отидем?
-Не, няма проблем. Стига ми само да съм тук. Заемам се с приготвянето на вечерята. Какво искаш?-попитах и се
усмихнах.
Мат се намръщи и каза.
-Мислиш, че ще те оставя да готвиш? Все пак си гост. Аз ще сготвя. И не се
притеснявай, няма да те отровя. Винаги си готвя сам, защото татко никога не е в
къщи.
-Знам, че няма да ме отровиш, но все пак трябва да правя нещо. Да имаш идеи
освен готвенето?
-Хмм, имам няколко да ти ги кажа ли?
-Да.-казах аз и се засмях на физиономията на Мат.
-Като начало искам целувка. А после, ако искаш може да ми помагаш с вечерята. А
ти какво искаш да хапнем.
-На мен и пица ми стига.-казах.- А за целувката, тя ще е по-късно. Боже, много
бързо се стъмни. Колко е часа?
-Осем. Късно е.
Да поръчам ли пица?
-Разбира се. Аз отивам да пусна филма.
Когато отидох в големия хол и започнах да тършувам за диска с филма на ужасите,
който щяхме да гледаме, чувах как Мат поръчваше пица за нас двамата.
Изведнъж се чу звънеца. Явно Мат тъкмо беше затворил телефона.
-Аз ще отворя..-провикна се той.
Чух бягането му към врата и как тя се отваря. След това мълчание. Тръгнах към
вратата.
-Мат, кой е…?- попитах и в този момент видях как Мат лети във въздуха, а едър
мъж го държи за врата.
-Мат!-Извиках и се затичах към огромния мъж.-Кой си ти? Остави го!
Мъжът пусна Мат на земята, а след това се приближи към мен и ме удари. Не знаех
какво стана. Явно съм била в безсъзнание няколко минути, когато чух гласа на
Мат.
-Лия бягай иначе ще пострадаш!-викаше той.
Аз се протегнах за ключовете за колата на Мат. Той все още лежеше, а мъжът явно
беше на втория етаж. След като взех ключовете, аз тръгнах към Мат. Опитах да го
дигна, но той не ми помагаше.
-Остави ме и бягай!-викаше отново той.
Чух стъпките на мъжът горе, които се приближаваха към стълбището.
-Не мога да те оставя.-запротестирах аз.
-Махай се!-извика той, а стъпките приближаваха.
Аз затичах към отворената врата, а след това към джипа на Мат.
Отключих колата и колкото можах, толкова по-бързо запалих. Потеглих. Натиснах
газта и започнах да търся из колата телефон. Не можехме да повикаме някой
съсед, защото къщата беше извън града. Трябваше да намеря телефон. Обърнах се
към задната седалка. Когато се обърнах отново срещу мен идваше камион. Опитах
се да предотвратя удара, но полетях към мантинелата. Чак тогава се усетих къде
съм. Бях на моста. Тогава полетях към водата.
Колата потъваше. Какво можех да направя. Тогава започна да се пълни с вода.
Опитах се да отворя, но не можех. Колата се напълни с вода и въздухът ми
свършваше. Последното, което видях бяха светлини от повърхността на водата.
Тогава очите ми започваха да се затварят, а аз не можех да направя нищо. Виждах
само светлина. Не можех да помръдна. Очите ми се затвориха нацяло и тогава
всичко свърши.
вярвал. Предателство към хората, които те обичат. Ако сте чудовище какво бихте
избрали смъртта или живота. Ако сте същество, което убива за да се храни? Смъртта
е нещо, което всеки човек може да получи. Но, ако сте безсмъртни?
Ако не можете да умрете? Как бихте постъпили….?
Начало
Казвам се Лия Елезар и съм на седемнадесет. Имах идеален живот в малкото градче
Кембъл. Бях известна мажоретка с прекрасно гадже. Имах отлични оценки.
Всичко беше идеално до сега ..
Денят
Първа глава
Беше началото на Март. Точно тогава започваше дъждовния период в щата.
Прогнозата беше, че днес се очаква буря и трябва да се внимава по пътищата.
В понеделник сутринта, часовникът ми забръмча както винаги, а аз флегматично се
протегнах, за да спра неприятното му бръмчене. Беше време за ставане. Мразех да
ставам рано за училище. Също така флегматично, аз станах от леглото и се
отправих към банята, за да се оправя. Миенето на зъби ми отне само няколко минути. Сега идваше време за обличане.
Аз трудно избирах дрехите си за деня, защото бях доста претенциозна.
-Тази не става…-промърморих аз докато избирах тениска.
След петнадесет минути избиране на облеклото се
отправих отново към банята, за да си сложа малко грим. Не би трябвало главната
мажоретка да ходи из училището без приличен вид. Докато нанасях малко пудра
около скулите си осъзнах нещо. Изглеждах доста повърхностна с всички тези
приготовления за един учебен ден. Всъщност не ми пукаше какво казват другите за
мен. Пукаше ми само за едно. За прекрасният ми приятел, който винаги ме
подкрепяше. Казваше се Мат Танер. По филмите с гимназисти винаги имаше двойка,
която се състои от мажоретка и футболист, но при нас беше различно. Мат мразеше
американския футбол. Повече си падаше по бейзбола, както и аз. Приключих с
нанасянето на пудрата. Пристъпих към спиралата. Започнах с бавни движения да
слагам на едното си око. Очите ми бяха зелени и когато си сложех подходяща
спирала те изпъкваха.
Свърших и с грима. Тогава взех четката си и започнах да разресвам златисто
русата си коса. Никога не бях я боядисвала и бях от малкото такива момичета.
Изведнъж от долният етаж се чу гласът на
по-големият ми брат Ерик, който разсея размислите ми.
-Лия слизай .. закуската е готова…
Аз оставих четката си за коса на едното нощно шкавче и се запрепъвах към стълбището.
Ерик вече ядеше.
Той беше с година по-голям от мен и понякога ме
караше на училище.
Стигнах до прага на кухнята. Закуската вече беше
готова, а Ерик вече ядеше.
-Къде са мама и татко?-попитах и се засмях на начина по който Ерик ядеше.
-Тръгнаха за Чикаго. Извикаха ги
спешно, защото са открити някакви нови разкопки. Не знаят кога ще се върнат. За
сега ще сме само двамата … ще ядеш ли това?-попита Ерик, докато все още ядеше.
-Не, изяж го.. Значи мама и татко ще стоят доста в Чикаго, жалко.
В този миг погледнах часовника. Трябваше вече да тръгваме.
-Ерик, хайде ще закъснеем.
Брат ми веднага скочи от стола и
тръгна към врата. Аз останах след него и заключих вратата. Когато погледнах към
гаража колата вече я нямаше вътре, а беше спряна на пътя. Брат ми беше вътре и
ме чакаше. Аз забързах крачка към бръмчащата вече кола, влязох и треснах
вратата след себе си. Ерик потегли и
включи един от неговите дискове. Аз се замислих. Първо се зачудих защо да не
закарам колата на автомивка. Тази кола я бяха подарили родителите ми на мен и
на Ерик за коледа. Беше сребристо Волво, което возеше идеално.
Без да се усетя се озовахме да училището. Ерик паркира на обикновеното място, а
Мат ме чакаше както обикновено до колата си. Аз слязох от Волвото и се насочих
към него. Брат ми също слезе и завървя към Лизи, приятелката му.
-Здрасти Мат.-казах и го целунах по бузата.
-Здрасти.-каза той на свой ред и настоятелно допря устните си до моите. След
това ме хвана за ръката и така тръгнахме към първия си час-английски. Двамата
стояхме почти по всички предмети, така че винаги преди часовете се чакахме на
паркинга. Е, вероятно и да не стояхме заедно пак щяхме да се чакаме.
-Как е днес?-попита ме Мат и се усмихна с красивата си широка усмивка.
-Ами понеделник е..как може да е.-засмях се аз, а след това и той.-Майка ми и
баща ми заминаха за Чикаго. Това значи, че ще сме сами с Ерик, а той постоянно
ще е с Лизи. Искаш ли да гледаме някой филм довечера?-попитах аз и направих
физиономията, която винаги го размекваше.
-Разбира се, че искам. Без това баща ми винаги е на работа. Към колко да
дойда?-той присви очи, които бяха ужасно сини.
-Към осем става ли?
-За теб винаги.-Мат ме притегли към себе си и ме
целуна още по-настоятелно от предишният път. В този момент господин Шан,
учителят по физическо ни прекъсна.
-Младежи, тук не е мястото, където трябва да правите това.-учителят си замина,
а аз осъзнах, че сме вече до кабинета по английски.
-Хайде да влизаме.-казах аз и се намигнах на доста по-високият от мен Мат.
След часа по английски излязохме от кабинета и се насочихме към физкултурния
салон, където щеше да бъде следващият ни час.
-Лия, искаш ли да сме у нас, а не у вас. За всеки случай.
Аз се замислих. Може би наистина бе по-хубаво да бъдем у тях, защото Ерик можеше
да заведе Лизи в къщи.
-Да, става.
След това отново завървяхме към салона.
И така часовете минаха един по един, бавно и мъчително.
Последният час прекарахме на паркинга в целувки. С Мат се бяхме разбрали да
няма изяви в училище, които да изложат и двама ни.
Брат ми вече беше излязъл от час и идваше към паркинга. Мат тръгна към своята
кола, а уговорката за осем още си стоеше, но щеше да бъде у тях.
-Не си ли карала последния час?-попита Ерик и се намръщи.
-Да, не го карах.-усмихнах му се аз и се качих в колата.
Ерик също се качи и запали двигателя. Когато потеглихме той отново както
сутринта пусна един от неговите дискове, но този път по-ниско. След това
заговори.
-С Лизи довечера смятаме да гледаме филм. Ъм…можеш ли да си стоиш в стаята?
-Ерик, не смятам довечера да оставам в къщи. Ще хода у Мат. И ние ще гледаме
филм. Така, че не се притеснявай, няма да ти разваля вечерта.-аз се усмихнах, а
Ерик отново както на паркинга се намръщи.
-Знаеш, че мама и татко няма да одобрят това, нали. Все пак си на седемнайсет.
-А ще одобрят ли, че синът им води момичета в къщи, докато по-малката му сестра
е там. Помисли си.
Тогава видях, че тъкмо стигнахме в къщи. Аз слязох от колата и затръшнах
вратата.
Когато влязох в къщи се качих в стаята си, включих си компютъра и пуснах
музика. След това взех една малка чанта от дрешника и започнах да слагам
най-важните неща, като паста за зъби, четка за коса, няколко тениски и два
чифта дънки. Сетих се и за чифт маратонки. Сложих и тях. Когато ходех у Мат
винаги си взимах най-важите неща, защото някога оставах повече от ден.
Тогава телефона иззвъня. Когато го дигнах беше Мат.
-Приготви ли си нещата?-попита той с весел и енергичен глас.
-Да, разбира се.-казах аз също толкова бодро.
-Сега е четири и половина. В пет съм у вас. Ще отидем на малко пазар, а след
това ще гледаме някой страшен филм. Кой предпочиташ?
-Хъм, ами „Петък 13”
е хубав. Може да го гледаме.
-Лия..-гласът му отекна в слушалката.
-Мат какво стана?-попитах, а в гласът ми явно се четеше паника.
-А нищо, не се притеснявай. Трябва да затварям. Баща ми иска да натоварим
багажа му в колата. След половин час съм у вас.
-Добре, чао.
Затворих слушалката. Тогава се чу почукване.
-Влез Ерик.-провикнах се и зачаках да се натресе.
-Какво правиш?-попита той, докато влизаше.
-Приготвям се да ходя у Мат, а ти?-попитах докато слагах още няколко неща в
чантата.
-Ъ..ами искам да ти кажа нещо.
-Казвай.
-Ъм..ами..нали знаеш, че Мат е с година по-голям от теб?
-Знам, сега какво имаш да казваш?
-Внимавай! Нали знаеш какво искат момчетата на неговата възраст?!
-Разбира се, че знам. Но той нищо няма да ми направи освен, ако аз не искам.
-По-добре е да не искаш..-каза Ерик, а от долу се чу бибиткване.
В този момент аз грабнах чантата си и тръгнах към вратата, а брат ми тръна след
мен.
-Пази се!-провикна се, докато аз вече отварях входната врата.
-Добре, чао.-казах аз на свой ред и затръшнах вратата.
Мат ме чакаше опрян на колата си и ухилен до уши. Аз завървях към него също
така ухилена и когато стигнах до него направо му налетях. Той ме целуна, а след
това ме поведе към предната седалка на колата си.
Когато стигнахме до тях Мат излезе от колата и отвори моята
врата.
-Ти подмазваш ли ми се?-попитах и се засмях.
-Може би и какво?-попита той и повдигна вежди все така ухилено.
-Харесва ми.-казах и се усмихнах.
Мат ми подаде ключовете за къщата и каза.
-Влизай, а аз ще прибера колата.
Аз завървях към входната врата с чанта в ръка. Мат имаше огромна къща. Е, все
пак баща му беше кмет на Кембъл. Хубавото беше, че вечно пътуваше и ние можехме
да се усамотяваме много често. Аз отключих, влязох и се качих в огромната стая
на Мат. Оставих си дрехите на един стол и отново слязох на първия етаж. Мат
вече беше там и слагаше пуканки в микровълновата. Тогава се обърна и каза.
-Трябваше да ходим на пазар,нали? Съвсем забравих. Искаш ли да отидем?
-Не, няма проблем. Стига ми само да съм тук. Заемам се с приготвянето на вечерята. Какво искаш?-попитах и се
усмихнах.
Мат се намръщи и каза.
-Мислиш, че ще те оставя да готвиш? Все пак си гост. Аз ще сготвя. И не се
притеснявай, няма да те отровя. Винаги си готвя сам, защото татко никога не е в
къщи.
-Знам, че няма да ме отровиш, но все пак трябва да правя нещо. Да имаш идеи
освен готвенето?
-Хмм, имам няколко да ти ги кажа ли?
-Да.-казах аз и се засмях на физиономията на Мат.
-Като начало искам целувка. А после, ако искаш може да ми помагаш с вечерята. А
ти какво искаш да хапнем.
-На мен и пица ми стига.-казах.- А за целувката, тя ще е по-късно. Боже, много
бързо се стъмни. Колко е часа?
-Осем. Късно е.
Да поръчам ли пица?
-Разбира се. Аз отивам да пусна филма.
Когато отидох в големия хол и започнах да тършувам за диска с филма на ужасите,
който щяхме да гледаме, чувах как Мат поръчваше пица за нас двамата.
Изведнъж се чу звънеца. Явно Мат тъкмо беше затворил телефона.
-Аз ще отворя..-провикна се той.
Чух бягането му към врата и как тя се отваря. След това мълчание. Тръгнах към
вратата.
-Мат, кой е…?- попитах и в този момент видях как Мат лети във въздуха, а едър
мъж го държи за врата.
-Мат!-Извиках и се затичах към огромния мъж.-Кой си ти? Остави го!
Мъжът пусна Мат на земята, а след това се приближи към мен и ме удари. Не знаех
какво стана. Явно съм била в безсъзнание няколко минути, когато чух гласа на
Мат.
-Лия бягай иначе ще пострадаш!-викаше той.
Аз се протегнах за ключовете за колата на Мат. Той все още лежеше, а мъжът явно
беше на втория етаж. След като взех ключовете, аз тръгнах към Мат. Опитах да го
дигна, но той не ми помагаше.
-Остави ме и бягай!-викаше отново той.
Чух стъпките на мъжът горе, които се приближаваха към стълбището.
-Не мога да те оставя.-запротестирах аз.
-Махай се!-извика той, а стъпките приближаваха.
Аз затичах към отворената врата, а след това към джипа на Мат.
Отключих колата и колкото можах, толкова по-бързо запалих. Потеглих. Натиснах
газта и започнах да търся из колата телефон. Не можехме да повикаме някой
съсед, защото къщата беше извън града. Трябваше да намеря телефон. Обърнах се
към задната седалка. Когато се обърнах отново срещу мен идваше камион. Опитах
се да предотвратя удара, но полетях към мантинелата. Чак тогава се усетих къде
съм. Бях на моста. Тогава полетях към водата.
Колата потъваше. Какво можех да направя. Тогава започна да се пълни с вода.
Опитах се да отворя, но не можех. Колата се напълни с вода и въздухът ми
свършваше. Последното, което видях бяха светлини от повърхността на водата.
Тогава очите ми започваха да се затварят, а аз не можех да направя нищо. Виждах
само светлина. Не можех да помръдна. Очите ми се затвориха нацяло и тогава
всичко свърши.
|
|
|