![Сватба при семейство Евънс[превод] Empty](https://2img.net/i/empty.gif)
Това фикче много ми хареса,авторката пише,че ще е късо,но...е написала само тази глава,та се надявам да ви хареса 
знам,не е редактирано,аз малко го пооправих.... 
Eдно парче навита лист хартия ме удари по къдравата,червена коса,този път не го прочетох.Беше десетото,което ме бе ударило за последните двадесет минути,а аз се опитвах да се концентрирам в часа по История на Магията.Да,този предмет беше изключително глупав,но не исках да чета още едно писмо от Джеймс Потър,опитващ се да ме покани на среща. В началото помислих,че Джеймс наистина ме харесва,беше толкова добър и винаги ми правеше комплименти,но скоро усетих,че просто му харесваше да ми досажда.Джеймс и приятелите му,които обичаха да се наричат Мародерите дразнеха мен,приятелите ми и Сивиръс.Сивиръс Снейп вече не е мой приятел,но е първият ми приятел-магьосник и въпреки,че постоянно ме нарича мътнород,винаги се затъпсвам за него,дори и да не искам.
Още една бележка ме удари,рикошира и падна в краката на директора,проф.Дъмбълдор.Изчервих се,когато се наведе да вземе бележката,а дългата му,бяла брада се завлачи по пода.Интелигентните му очи засияха,и той се усмихна,когато прочете написаното от Джеймс.
-Госпожице Еванс.-каза той,подавайки ми листа.-Мисля,че Джеймс иска да ви каже нещо.-изчервих се още повече,осъзнавайки,че в момента лицето ми бе същият цвят като косата ми.Усещайки,че ми е неудобно,професор Дъмбълдор бе достатъчно мил да обясни защо е тук.
-Госпожице Еванс,трябва да поговоря с вас.-каза той,когато се обърна и ме изведе извън класната стая.
Няколко съученика запитаха какво толкова съм направила,но знаех,че той бе тук,за да говорим за нщо съвсем различно.Когато излязохме в коридора,той затвори вратата.
-Както сигурно знаеш,сестра ти се жени утре.-започна той.-Родителите ти ме помолиха да ти позволя да напуснеш училището,за да присъстваш.Помолиха те да доведеш някой съученик като кавалер.Имаш ли нещо против това?-запита ме той.
-Няма проблем.-казах аз,поемайки си дълбоко въздух.Започнах да се замислям кой да доведа със себе си.
-Е,моля да ме удведомите кого ще вземете със себе си до довечера,двамата ще напуснете замъка след три дни.Сега,можете да се върнете в час.-каза той мило и аз влязох в класната стая.Когато вече бягх на мястото си,положих глава на чина си ядосано.
-Какво има?-попита приятелката ми,Алис загрижено.
-Трябва да си доведа кавалер на сватбата на сестра ми.-простенах аз.И двете знаехме,че нямам кой да доведа.Нямах много момчета-приятели,тъй като бях ккнижен плъх,а няколкото момчета,които познавахн или мио бяха бивши,или ходеха с приятелките ми.
-Какво ще правиш?-прошепна ми Алис.
-Не знам...-въздъхнах.-Сигурно ще кажа,че ще доведа някой,а после ще си намеря извинение.
Трите дни изминаха изключително бързо.Опитах се да се сетя за някое подходящо момче,докато опаковах.За щастие,не бях в програмата,така,че не ми трябваше някакъв специален тоалет.Също така казах на майка си и на сестра си,че моят кавалер ще закъснее с един ден.С Петуния и без това не се разбираме,не исках да ми се подиграва,че дори моите "луди приятели" не ме искат.
-Чао!-извика Алис,когато ме притегли в обятията си.Франк,гаджето на Алис също ме прегърна за довиждане,също така и другите ми приятели.
Когато излязох от общата стая и се запътих към кабинета на Дъмбълдор,чувах приятелите си,които ми крещяха да им пиша и да мисля за тях.
Завлачих нещата си,докато тъжно се придвижвах до кабинета на директора.Трябваше да прекарам една седмица,преструвайки се,че бях изключително близка със сестра си,измисляйки куп извинения.Вече си знаех,че това щеше да е една дълга и трудна седмица.
-Тук си,това е добре.-каза професор Дъмбълдор,когато влязох в кабинета му.-Хвани се за ръката ми,ще се магипортираме заедно.-Хванах се за рамото ми и ми се доповръща.Никога не бях харесвала този наичн на пътуване,но беше най-безболезненият начин за пътуване,а и най-бързият.
-Не можеш ли да пристигнеш някъде по нормалният начин?-чух как сестра ми ми се сопна в мига,в който пристигнахме.
Погледнах към професора,чудейки се каква ли ще бъде неговата реакция,но той вече бе изчезнал.
-Петуния!-въздъхнах аз,вече раздразнена.-Това беше най-бързият начин,забрави ли колко далеч е училището ми?
Тя само изсумтя и напусна стаята.Преди да я последвам,вбесено въздъхнах.Това беше само началото.
-Лили!-майка ми ме посрещна с прегръдка.-Как пътува?-Знаех,че няма да разбере,че не беше наистина пътуване,така,че казах,че съм уморена и се запътих към стаята си.Прекарах остатъка от деня,лежейки в леглото си,опитвайки се да си намеря извинение за несъществуващият ми кавалер.
-Лили!-изкрещя баща ми.-Ставай,скоро ще запристигат гостите!-Днес имахме малко парти в двора ни.Станах от леглото си,мръщейки се,падайки върху куфарът си.
Сложих си една жълта рокля,с която изглеждах сладко и един малък кафяв колан.Роклята свръшваше малко над коленете ми,а тоалетът ми заръшваше с кафеви ботуши до коляното.Облеклото ми изглеждаше добре в глават ми,но когато се погледнах в огледалото,изглеждах възхитително.Измих си зъбите,сресах си косата,опитвайки се да проточа нещата колкото мога повече.
знам,не е редактирано,аз малко го пооправих.... Eдно парче навита лист хартия ме удари по къдравата,червена коса,този път не го прочетох.Беше десетото,което ме бе ударило за последните двадесет минути,а аз се опитвах да се концентрирам в часа по История на Магията.Да,този предмет беше изключително глупав,но не исках да чета още едно писмо от Джеймс Потър,опитващ се да ме покани на среща. В началото помислих,че Джеймс наистина ме харесва,беше толкова добър и винаги ми правеше комплименти,но скоро усетих,че просто му харесваше да ми досажда.Джеймс и приятелите му,които обичаха да се наричат Мародерите дразнеха мен,приятелите ми и Сивиръс.Сивиръс Снейп вече не е мой приятел,но е първият ми приятел-магьосник и въпреки,че постоянно ме нарича мътнород,винаги се затъпсвам за него,дори и да не искам.
Още една бележка ме удари,рикошира и падна в краката на директора,проф.Дъмбълдор.Изчервих се,когато се наведе да вземе бележката,а дългата му,бяла брада се завлачи по пода.Интелигентните му очи засияха,и той се усмихна,когато прочете написаното от Джеймс.
-Госпожице Еванс.-каза той,подавайки ми листа.-Мисля,че Джеймс иска да ви каже нещо.-изчервих се още повече,осъзнавайки,че в момента лицето ми бе същият цвят като косата ми.Усещайки,че ми е неудобно,професор Дъмбълдор бе достатъчно мил да обясни защо е тук.
-Госпожице Еванс,трябва да поговоря с вас.-каза той,когато се обърна и ме изведе извън класната стая.
Няколко съученика запитаха какво толкова съм направила,но знаех,че той бе тук,за да говорим за нщо съвсем различно.Когато излязохме в коридора,той затвори вратата.
-Както сигурно знаеш,сестра ти се жени утре.-започна той.-Родителите ти ме помолиха да ти позволя да напуснеш училището,за да присъстваш.Помолиха те да доведеш някой съученик като кавалер.Имаш ли нещо против това?-запита ме той.
-Няма проблем.-казах аз,поемайки си дълбоко въздух.Започнах да се замислям кой да доведа със себе си.
-Е,моля да ме удведомите кого ще вземете със себе си до довечера,двамата ще напуснете замъка след три дни.Сега,можете да се върнете в час.-каза той мило и аз влязох в класната стая.Когато вече бягх на мястото си,положих глава на чина си ядосано.
-Какво има?-попита приятелката ми,Алис загрижено.
-Трябва да си доведа кавалер на сватбата на сестра ми.-простенах аз.И двете знаехме,че нямам кой да доведа.Нямах много момчета-приятели,тъй като бях ккнижен плъх,а няколкото момчета,които познавахн или мио бяха бивши,или ходеха с приятелките ми.
-Какво ще правиш?-прошепна ми Алис.
-Не знам...-въздъхнах.-Сигурно ще кажа,че ще доведа някой,а после ще си намеря извинение.
Трите дни изминаха изключително бързо.Опитах се да се сетя за някое подходящо момче,докато опаковах.За щастие,не бях в програмата,така,че не ми трябваше някакъв специален тоалет.Също така казах на майка си и на сестра си,че моят кавалер ще закъснее с един ден.С Петуния и без това не се разбираме,не исках да ми се подиграва,че дори моите "луди приятели" не ме искат.
-Чао!-извика Алис,когато ме притегли в обятията си.Франк,гаджето на Алис също ме прегърна за довиждане,също така и другите ми приятели.
Когато излязох от общата стая и се запътих към кабинета на Дъмбълдор,чувах приятелите си,които ми крещяха да им пиша и да мисля за тях.
Завлачих нещата си,докато тъжно се придвижвах до кабинета на директора.Трябваше да прекарам една седмица,преструвайки се,че бях изключително близка със сестра си,измисляйки куп извинения.Вече си знаех,че това щеше да е една дълга и трудна седмица.
-Тук си,това е добре.-каза професор Дъмбълдор,когато влязох в кабинета му.-Хвани се за ръката ми,ще се магипортираме заедно.-Хванах се за рамото ми и ми се доповръща.Никога не бях харесвала този наичн на пътуване,но беше най-безболезненият начин за пътуване,а и най-бързият.
-Не можеш ли да пристигнеш някъде по нормалният начин?-чух как сестра ми ми се сопна в мига,в който пристигнахме.
Погледнах към професора,чудейки се каква ли ще бъде неговата реакция,но той вече бе изчезнал.
-Петуния!-въздъхнах аз,вече раздразнена.-Това беше най-бързият начин,забрави ли колко далеч е училището ми?
Тя само изсумтя и напусна стаята.Преди да я последвам,вбесено въздъхнах.Това беше само началото.
-Лили!-майка ми ме посрещна с прегръдка.-Как пътува?-Знаех,че няма да разбере,че не беше наистина пътуване,така,че казах,че съм уморена и се запътих към стаята си.Прекарах остатъка от деня,лежейки в леглото си,опитвайки се да си намеря извинение за несъществуващият ми кавалер.
-Лили!-изкрещя баща ми.-Ставай,скоро ще запристигат гостите!-Днес имахме малко парти в двора ни.Станах от леглото си,мръщейки се,падайки върху куфарът си.
Сложих си една жълта рокля,с която изглеждах сладко и един малък кафяв колан.Роклята свръшваше малко над коленете ми,а тоалетът ми заръшваше с кафеви ботуши до коляното.Облеклото ми изглеждаше добре в глават ми,но когато се погледнах в огледалото,изглеждах възхитително.Измих си зъбите,сресах си косата,опитвайки се да проточа нещата колкото мога повече.
