Тетрадките ми съвсем не са пожълтели, както пише в заглавието, но все пак не сме тук, за да обсъждаме това. Ето ви малко от моето творчество.
Един миг невнимание
Двама полицай стояха до катастрофиралата кола и разговаряха тихо, докато лекарите изваждаха тялото на шофьора – 18 годишно момче – и го положиха на една носилка. Явно още дишаше, но състоянието му бе критично. По – възрастият полицай се приближи до момчето и потърси в джобовете му документите за самоличност. Намери личната му карта и шофьорската му карта. Името на момчето бе Дейниъл Фолс. Приближи се до колегата си и му поръча да съобщи на семейство Фолс.
В къщата, накрай града, където живееше семейство Фолс, следобедът започна нормално. Освен големият син, господин и госпожа Фолс имаха още две деца – момиче на 14 и момче на 16. Празничната вечеря бе приготвена – бе Хелоуин. Всички очакваха Дейниъл, който трябваше да се прибере от Харвард, където учеше. Изведнъж се чу позвъняване.
- Това трябва да е той – усмихна се момичето и се запъти да отвори.
Но отвън се чу не спокойният топъл глас на Дейниъл, а един съвсем непознат глас. Господин и госпожаФолс се запътиха към вратата, следвани от другият си син. Там стоеше полицай, на около 25-6 години. Той говореше нещо на дъщеря им, която се бе вкопчила във вратата, за да не падне.
- Какво става? – обади се госпожа Фолс.
- Синът Ви, Дейниъл, той е катастрофирал и е много зле.
Закараха го в болницата - съобщи предпазливо и състрадателно полицаят.
В малкото градче имаше само една болница и след около 10 минути, семейството нахълта разтревожено в чакалнята, където бе само една медицинска сестра.
- Съжалявам, в момента го оперират. Не може да го видите – съобщи им сестрата, когато й казаха, че идват да видят Дейниъл.
Всички седнаха на столовете, поставени в чакалнята. Мина половин час, мина един час и вратата на операционната се отвори. Отвътре излезе лекар и семейство Фолс го погледна. Мъжът се насочи и ги попита.
- Вие ли сте роднините на Дейниъл Фолс?
- Да, ние сме. Как е той? – едва прошепна бащата.
Лекарят сведе поглед и поклати глава. Момичето падна на колене на
земята и заплака, брат й я прегърна и погледна родителите си,
сякаш за знак, че това е просто един кошмар и, че скоро ще се
събуди. Майка му плачеше, обгърнала врата на съпруга си, от чиито
очи също се стичаха сълзи. Очите на братът се замъглиха и той ги затвори. Лекарят, чувстващ се натрапник в семейната мука, се отдалечи тихо. Само един миг невнимание бе отнел живота на Дейниъл Фолс, момче, което имаше да взема толкова много от живота.
Раздяла
Там, под звездното небе,
чака мъничко дете.
Чака аз да се обърна
и при него да се върна.
А сълзите му текът
и се стичат по дъжда,
сливам се със тишината
и потъвам в тъмнината.
А детето, малко клето,
сякаш от мечти обзето,
насред пътя, насред мрака,
да се върна още чака.
Елхово - моят роден град
Родих се Тунджа де тече,
родих се в мъничко градче,
гордея се и в ден, и в час,
че от Елхово съм аз.
Живея Странджа де се извисява,
живея в крайчето на нашата държава,
гората буйно де шуми,
във Елхово прекарвам моите дни.
Това е моят роден град,
със смях и песни е богат.
Богат е с радост и любов,
Бог дал е тука своя благослов.
Нежелан гост
Звездите шептят,
Луната блести,
заспал е градът,
сънува звезди.
В съня ми проникваш,
не питаш дори.
В моите мисли ти вникваш,
вникваш в моите мечти.
И сърцето ми виждаш,
и ликът си дори,
че макар да не искам,
те сънувам - уви.
Там, под звездното небе,
чака мъничко дете.
Чака аз да се обърна
и при него да се върна.
А сълзите му текът
и се стичат по дъжда,
сливам се със тишината
и потъвам в тъмнината.
А детето, малко клето,
сякаш от мечти обзето,
насред пътя, насред мрака,
да се върна още чака.
Елхово - моят роден град
Родих се Тунджа де тече,
родих се в мъничко градче,
гордея се и в ден, и в час,
че от Елхово съм аз.
Живея Странджа де се извисява,
живея в крайчето на нашата държава,
гората буйно де шуми,
във Елхово прекарвам моите дни.
Това е моят роден град,
със смях и песни е богат.
Богат е с радост и любов,
Бог дал е тука своя благослов.
Нежелан гост
Звездите шептят,
Луната блести,
заспал е градът,
сънува звезди.
В съня ми проникваш,
не питаш дори.
В моите мисли ти вникваш,
вникваш в моите мечти.
И сърцето ми виждаш,
и ликът си дори,
че макар да не искам,
те сънувам - уви.
Един миг невнимание
Двама полицай стояха до катастрофиралата кола и разговаряха тихо, докато лекарите изваждаха тялото на шофьора – 18 годишно момче – и го положиха на една носилка. Явно още дишаше, но състоянието му бе критично. По – възрастият полицай се приближи до момчето и потърси в джобовете му документите за самоличност. Намери личната му карта и шофьорската му карта. Името на момчето бе Дейниъл Фолс. Приближи се до колегата си и му поръча да съобщи на семейство Фолс.
В къщата, накрай града, където живееше семейство Фолс, следобедът започна нормално. Освен големият син, господин и госпожа Фолс имаха още две деца – момиче на 14 и момче на 16. Празничната вечеря бе приготвена – бе Хелоуин. Всички очакваха Дейниъл, който трябваше да се прибере от Харвард, където учеше. Изведнъж се чу позвъняване.
- Това трябва да е той – усмихна се момичето и се запъти да отвори.
Но отвън се чу не спокойният топъл глас на Дейниъл, а един съвсем непознат глас. Господин и госпожаФолс се запътиха към вратата, следвани от другият си син. Там стоеше полицай, на около 25-6 години. Той говореше нещо на дъщеря им, която се бе вкопчила във вратата, за да не падне.
- Какво става? – обади се госпожа Фолс.
- Синът Ви, Дейниъл, той е катастрофирал и е много зле.
Закараха го в болницата - съобщи предпазливо и състрадателно полицаят.
В малкото градче имаше само една болница и след около 10 минути, семейството нахълта разтревожено в чакалнята, където бе само една медицинска сестра.
- Съжалявам, в момента го оперират. Не може да го видите – съобщи им сестрата, когато й казаха, че идват да видят Дейниъл.
Всички седнаха на столовете, поставени в чакалнята. Мина половин час, мина един час и вратата на операционната се отвори. Отвътре излезе лекар и семейство Фолс го погледна. Мъжът се насочи и ги попита.
- Вие ли сте роднините на Дейниъл Фолс?
- Да, ние сме. Как е той? – едва прошепна бащата.
Лекарят сведе поглед и поклати глава. Момичето падна на колене на
земята и заплака, брат й я прегърна и погледна родителите си,
сякаш за знак, че това е просто един кошмар и, че скоро ще се
събуди. Майка му плачеше, обгърнала врата на съпруга си, от чиито
очи също се стичаха сълзи. Очите на братът се замъглиха и той ги затвори. Лекарят, чувстващ се натрапник в семейната мука, се отдалечи тихо. Само един миг невнимание бе отнел живота на Дейниъл Фолс, момче, което имаше да взема толкова много от живота.
