Трофейната зала представляваше просторно помещение с висок овален таван. Изпълнението беше в смесица от необарок и готика - изцяло съобразено с естеството на помещението и с епохата, когато е било строено - всичко беше решено в цвят слонова кост, пода беше покрит с мрамор, лъснат до блясък. Огромни прозорци със стъклописи пропускаха слънчевите лъчи, които отразяваха блестящите трофеи, награди и купи, наредени върху шкафове от абаносово дърво, или застанали гордо в прозрачни витрини от стъкло. Под всеки трофей или купа имаше малка табелка, която информираше за наградата - къде е получена, от какво е получена и от кого е получена. Някои от табелките бяха започнали да избеляват от прекомерното им лъскане, както и от времето - за никого не беше тайна, че тук имаше награди, печелени още по времето, когато самия директор е бил ученик в това училище, а и предшественика му и неговия предшественик... Атмосферата я биваше - сякаш се потапяш в свят на отминали години, на отличия, на успехи и на награди - огромното количество трофеи говореше за доброто име на училището и учениците му. Освен това в по дългите коридори имаше и бъдещи трофей, като купата по куидич за настоящата година и тази на домевете, но табелките под тях все още небяха изписани.
Вратите на трофейната зала бяха отворени целодневно за посетители, които се интересуваха от историята на „Хогуортс“ - затваряха се единствено през нощта, за сигурност и за да бъдат съхранени всички награди от нечии недобронамерени мисли и планове.
Вратите на трофейната зала бяха отворени целодневно за посетители, които се интересуваха от историята на „Хогуортс“ - затваряха се единствено през нощта, за сигурност и за да бъдат съхранени всички награди от нечии недобронамерени мисли и планове.
