Тук ще се поберат добрите дуели,за да стане като книжка с примерни дуели 
Примерни дуели
Kras_i- Заместник Директорка
- Брой мнения : 1860
Join date : 22.07.2009
Age : 27
Местожителство : Kaiserlautern,Germany
Kras_i- Заместник Директорка
- Брой мнения : 1860
Join date : 22.07.2009
Age : 27
Местожителство : Kaiserlautern,Germany
Този дуел е между предишната преподавателка по Аритмантика Бритени(Бри) Уитчмор,а сегашната Алексис Миднайт,преподавателка по Отвари и ръководителка на Слидерин и Сара Паркър (аз 
),тогавашна зам.директорка,преподавателка по ГЗМС и ръководителка на Грифиндор,а сегашна Директорка и прпеодавателка по ГЗМС и Змейология и Драконология.Името проф.Уитчмор е сменено навсякъде,за да не се бъркате 
Проф. Паркър:
Проф.Паркър влзез в стаята за дуели,очакваща проф.Миднайт.Двете се бяха уговорили за приятелски дуел без никакви проклятия и обиди.Проф.Паркър реши да се поупражнява.Застана пред една кукла,избътана встрани за учениците да опитат и мислено изрече магията,която искаше.Куклата замръзна,падна на пода и се строши по средата на две.
-Петрификус Тоталус?-попита проф.Миднайт.-Впечатлена съм.Мислех,че една преподавателк по ГЗМС...
-Няма да може да прави магии наум?-Сара се засмя.-Много хора мислят,че ние,магьосниците,които си "губим времето" в изследване на магическите създания и преподаваме за това на децата сме малко глупавички.Но би се изненадала да чуеш какво мога.-Сара замахна с пръчката си и всички мебели се махнаха от пътя им.
Сега вече Сара и се ухили и и каза:
-Добре.Дай да започваме.
Двете жени сложиха пръчките пред лицата си и се поколниха една на друга.
-Нали знаеш,че нито една от нас не приема дуелът на сериозно?Този дуел е приятелски,просто нещо,което да...напраив приятелството ни един вид по желязно.-Сара се ухили и зачака отговорът на проф.Миднайт.
Проф.Миднайт:
Бях минала през стаята си, но не за да си сменя дрехите(в случая мантията), а прическата и очите. Все пак не исках никой да вижда как го правя. А и ще е странно ако видите как една блондинка изведнъж се превръща в брънетка, нали така?!
Влязох в стаята в доста интересен момент. Паркър тъкмо правеше Петрификус Тоталус наум. Усмихнах се и я поздравих.
Паркър сигурно за десети път ме попита дали наистина разбирам, че иска приятелски дуел, а не да се нараняваме. Отговорих и утвърдително и за всеки случай направих наум Легилименс. Не мислих да търся тайни, а чисто и просто да разбера навреме с каква магия се надява да ме нападне...
"Трябва да я обезоръжа..." чух в мислите на зам. директорката. Усмихнах се и се замислих с какво да я спра. Хъх, не се сещах за нищо... А, да! "Импедимента" - произнесох наум и след миг усетих, че е било точно навреме. А сега, трябва и аз да нападна! "Инкита Инфламаре"(от върха на магическата пръчка излиза кълбо огън) - помислих си аз.
Проф.Паркър:
"'Протего"-замисли помисли проф.Паркър,тъй като усети,че някой чете ума и.Така се защити от магията,която тъкмо я възспря.
"Оо,така ли...ще ми четеш ума ти..."-проф.Паркър задържа щита си така,че сега можеше да прави всякакви магии,но проф.Миднайт не можеше да я нарани.Разбира се,имаше някои магии,които можех да пропукат щита и,ако не го анправеше по-голям и по-издръжлив,но тя не се опитваше да се скрие,а просто искаше малко време да помисли....
Накрая се сети.Вдигна магическата си пръчка и каза наум:
"Ентейсил дабъл"
Навсякъде започнаха да се появяват нейни копия,кое от кое по-фалшиво от предишното.Проф.Уитчмор изглеждаше объркана за момент,което даде на Сара предимството да стане невидима.
Проф.Миднайт:
Хах! Копия! Ще мя видим ние тази! Направих магията за промяна на цвета върху заместник шефа ми. И тя започна да се променя. Първо стана синя, после зелена, после оранжева, после бембена... Засмях се, но се сетих, че имам работа. Сега, когато знаех коя е тя, вече ми трябваше аз самата да се хамелеонизирам. След миг вече се бях сляла с околната среда. Е, сега да ви видим Вас, г-жо директор...
Проф.Паркър:
Проф.Паркър беше очаквала проф.Миднайт да направи подобно нещо.Тя замахна магическата си пръчка но и хрумна нещо ново.Започна да бяга из залата и накрая се блъсна в нещо.
-Ох!-чу тя проф.Миднайт.Челата им се удариха и двете развалиха магията си.
-Експелиармус!-извикаха и двете в един глас.Две пръчки отлетяха във въздуха и двете застанаха в бойна позиция,всяка замахвайки пръчката си.
По едно време Сара се усети и започна да се смее.
-Какво?Какво има?Взех ти пръчката!Сега...Пет..-и тогава и проф.Миднайт се усети.И двете ени започнаха да се смеят.
Саа допълзя до пръчката си,взе я и измагьоса бял флаг на върха и.
-Мир!-каза тя през смях.-Предавам се!
-Мир!-каза и проф.Уитчмор,измагьосвайки същото знаме.-И аз се предавам...май...
Проф.Миднайт:
Като видях Паркър да се пресдава, реших да направя същото. Не обичах да се предавам.... но... сега пък, все пак ме би зам. директорката, която на всичкото отгоре беше и по-възрастна от мен... Измагьосах знамето и се предадох.Двете седнахме, засмяни и развеселени. Господи, кйак й беше хрумнало онова с тичането!!!
Победител: Равенство
),тогавашна зам.директорка,преподавателка по ГЗМС и ръководителка на Грифиндор,а сегашна Директорка и прпеодавателка по ГЗМС и Змейология и Драконология.Името проф.Уитчмор е сменено навсякъде,за да не се бъркате Проф. Паркър:
Проф.Паркър влзез в стаята за дуели,очакваща проф.Миднайт.Двете се бяха уговорили за приятелски дуел без никакви проклятия и обиди.Проф.Паркър реши да се поупражнява.Застана пред една кукла,избътана встрани за учениците да опитат и мислено изрече магията,която искаше.Куклата замръзна,падна на пода и се строши по средата на две.
-Петрификус Тоталус?-попита проф.Миднайт.-Впечатлена съм.Мислех,че една преподавателк по ГЗМС...
-Няма да може да прави магии наум?-Сара се засмя.-Много хора мислят,че ние,магьосниците,които си "губим времето" в изследване на магическите създания и преподаваме за това на децата сме малко глупавички.Но би се изненадала да чуеш какво мога.-Сара замахна с пръчката си и всички мебели се махнаха от пътя им.
Сега вече Сара и се ухили и и каза:
-Добре.Дай да започваме.
Двете жени сложиха пръчките пред лицата си и се поколниха една на друга.
-Нали знаеш,че нито една от нас не приема дуелът на сериозно?Този дуел е приятелски,просто нещо,което да...напраив приятелството ни един вид по желязно.-Сара се ухили и зачака отговорът на проф.Миднайт.
Проф.Миднайт:
Бях минала през стаята си, но не за да си сменя дрехите(в случая мантията), а прическата и очите. Все пак не исках никой да вижда как го правя. А и ще е странно ако видите как една блондинка изведнъж се превръща в брънетка, нали така?!
Влязох в стаята в доста интересен момент. Паркър тъкмо правеше Петрификус Тоталус наум. Усмихнах се и я поздравих.
Паркър сигурно за десети път ме попита дали наистина разбирам, че иска приятелски дуел, а не да се нараняваме. Отговорих и утвърдително и за всеки случай направих наум Легилименс. Не мислих да търся тайни, а чисто и просто да разбера навреме с каква магия се надява да ме нападне...
"Трябва да я обезоръжа..." чух в мислите на зам. директорката. Усмихнах се и се замислих с какво да я спра. Хъх, не се сещах за нищо... А, да! "Импедимента" - произнесох наум и след миг усетих, че е било точно навреме. А сега, трябва и аз да нападна! "Инкита Инфламаре"(от върха на магическата пръчка излиза кълбо огън) - помислих си аз.
Проф.Паркър:
"'Протего"-замисли помисли проф.Паркър,тъй като усети,че някой чете ума и.Така се защити от магията,която тъкмо я възспря.
"Оо,така ли...ще ми четеш ума ти..."-проф.Паркър задържа щита си така,че сега можеше да прави всякакви магии,но проф.Миднайт не можеше да я нарани.Разбира се,имаше някои магии,които можех да пропукат щита и,ако не го анправеше по-голям и по-издръжлив,но тя не се опитваше да се скрие,а просто искаше малко време да помисли....
Накрая се сети.Вдигна магическата си пръчка и каза наум:
"Ентейсил дабъл"
Навсякъде започнаха да се появяват нейни копия,кое от кое по-фалшиво от предишното.Проф.Уитчмор изглеждаше объркана за момент,което даде на Сара предимството да стане невидима.
Проф.Миднайт:
Хах! Копия! Ще мя видим ние тази! Направих магията за промяна на цвета върху заместник шефа ми. И тя започна да се променя. Първо стана синя, после зелена, после оранжева, после бембена... Засмях се, но се сетих, че имам работа. Сега, когато знаех коя е тя, вече ми трябваше аз самата да се хамелеонизирам. След миг вече се бях сляла с околната среда. Е, сега да ви видим Вас, г-жо директор...
Проф.Паркър:
Проф.Паркър беше очаквала проф.Миднайт да направи подобно нещо.Тя замахна магическата си пръчка но и хрумна нещо ново.Започна да бяга из залата и накрая се блъсна в нещо.
-Ох!-чу тя проф.Миднайт.Челата им се удариха и двете развалиха магията си.
-Експелиармус!-извикаха и двете в един глас.Две пръчки отлетяха във въздуха и двете застанаха в бойна позиция,всяка замахвайки пръчката си.
По едно време Сара се усети и започна да се смее.
-Какво?Какво има?Взех ти пръчката!Сега...Пет..-и тогава и проф.Миднайт се усети.И двете ени започнаха да се смеят.
Саа допълзя до пръчката си,взе я и измагьоса бял флаг на върха и.
-Мир!-каза тя през смях.-Предавам се!
-Мир!-каза и проф.Уитчмор,измагьосвайки същото знаме.-И аз се предавам...май...
Проф.Миднайт:
Като видях Паркър да се пресдава, реших да направя същото. Не обичах да се предавам.... но... сега пък, все пак ме би зам. директорката, която на всичкото отгоре беше и по-възрастна от мен... Измагьосах знамето и се предадох.Двете седнахме, засмяни и развеселени. Господи, кйак й беше хрумнало онова с тичането!!!
Победител: Равенство
Kras_i- Заместник Директорка
- Брой мнения : 1860
Join date : 22.07.2009
Age : 27
Местожителство : Kaiserlautern,Germany
Този дуел беше проведен между бившата професор Ванила Браун Айс(която по-късно си смени името на Ерика Айс),тогавашна ръководителка на Рейвънклоу и преподавателка по Отвари и бившата професор Хана Питърсън,тогавашната преподавтаелка по Билкология.
Проф. Айс:
Влязох в стаята,където щеше да се проведе дуелът.Помещението бе широко,само с няколко стола до стената-сигурно за зрителите,ако имаше такива.Бях сама-явно другата професорка,с която се познавахме само по име,не бе пристигнала все още.Тъкмо да седна на стола и вратата се отвори-проф.Питърсън пристигна.
-Здравейте,професоре!Надявам се да сте добре.-казах и се усмихнах широко.-Ще започваме ли?-попитах,като заех моето място в центъра на стаята.
Проф. Питърсън:
Вече малко позакъснявах, но това беше нормално, защото тъкмо се бях върнала от Диагон-Али.Влязох в залата и се усмихнах.
-Здравейте,професоре!Надявам се да сте
добре.-казах ми професор Айс.-Ще започваме ли?
-Здравейте и на вас професоре! Благодаря добре съм и да! Започваме - усмихнах се и заех моето място.-Кой ще започва първи? - попитах я но честно казано за мен нямаше значение.
Проф. Айс:
-Няма първи.Първо се покланяме една до друга,след това вървим с гръб,за да се отдалечим и след,като изброим на глас до три казваме заклинанията си.Естествено тук има значение кой е по-бърз,но няма да се нараняваме сериозно.Приятелско дуелче,както се бяхме разбрали.-обясних и се усмихнах.Дуелите ми бяха пределно ясни,въпреки че не обичах да се хваля.-И така..да започваме.-казах и Питърсън кимна.Двете се поклонихме и завървяхме в противоположни посоки.След като се отдалечихме достатъчно,се обърнахме една към друга и двете тихо про6епнахме:
-Едно,две,три!-Питърсън тъкмо вдигна бързо пръчката си и отвори уста да каже заклинанието си,но аз наум изстрелях магията си-Анери!,от пръчката ми се изстреляха моркови,които нямаха къде другаде да идат и се прому6иха в носа на учителката.-Ох,дано да знае противозаклинанието Олериус..-си мислех на ум,като погледа ми не издава6е нищо,бе6е като каменно."Май тези магии,които се учат в първи курс не са особенно подходящи,много са детински.."Си мислех притеснено,но учителката бързо се осъзна и каза Олериус,след което морковите се замениха с репички и се изстреляха към мен.Това бе част от действието на заклинането ми,поради което не ми харесва6е много.Тъкмо когато една голяма репичка се опитва6е да се прому6и в носа ми и коренчето й се заизвива,извиках олериус,и всички репички изчезнаха,но носът ме заболя и се зачерви.
-О,не..-казах и погледнах към учителката,която едвам се сдържа6е да не се разсмее.-Е,стига толкова смях..-казах и се засмях леко,след което се приготвих да отбъсна магията на Хана.
Проф. Питърсън:
Всичко това което се случи ме накара на се засмея + това да кихна защото морковите бяха погъделичкали носа ми.Когато всичко свърши аз казах силно и ясно:
-Жинис! - казах и от пръчката ми излезе светлина.Ако Ванила не беше отблъснала магията ми върху нея щяха да се стоварят супер много топки за елха.Наистина магиите които използвахме бяха доста детински, но все пак в нас се криеше едно малко дете. Реших да кажа другото си заклинание и го направих бързо - Мимбъл-Уимбъл! - след тази магия езика на жената се залепи за непцето й и тогава я обезоръжих, защото не успя да каже отблъскващата магия. - Уимбъл - Мимбъл -казах и езика й отново се отлепи от непцето.
Проф. Айс
-Пфу..-казах и взех да мърдам езика в устата си,чувствах го все едно се бе вкочанил.-Това изживяване не попада в листа ми на топ10.-казах и се засмях.Хана гледа6е към мен съсредоточено с насочена пръчка,очаква6е следващата схватка.Тъкмо когато й писна да ме чака и заизрече някакво заклинание,казах на ум моето.''Алвекто!''Хана литна от земята и сяка6 залетя,като разпери ръце.Тъкмо ще6е да изрече някакво заклинание,но аз избегнах атаката,като казах''Аменус Денсто''и магията премина през мен,аз станах безплътна за части от секундата и проклянието не ме засегна.Хана направи противозаклинанието и кацна леко на земята.
-Тази магия много ми харесва между другото,кара ме да мисля че наистина летя.-казах и се усмихнах,докато чаках отговор от Хана.
Проф. Питърсън:
Уоу.Полетях без да очаквам.Първоначално усетих леко преобръщане на стомаха но после всичко се нареди и се усмихнах.Казах едно заклинание но то беше отбегнато по много добър начин.Е явно бях избрала доста добра противничка.
Бентаурус- казах и проф.Айс не можа да каже нито една магия като хората.Постоянно бъркаше някоя буква или просто не беше достатъчно концентрирана.След малко действието от магията отмина и тя запрати друга към мен.
-Они! - казах и буквално магията мина през мен.Това беше една много хубава магия за минаване през предмети която научих в четвърти курс.
Проф. Айс:
Ефекта,от заклинанието,което Хана ми бе направила ме учуди много-не можех да кажа нищо,без да объркам нещо.Говорих малко,за да видя какво ще се случи,но аз вече бях доказала че безсловесните магии са ми страстта,тъй като през годините много ми бе умръзнало и ми бе изморително да крещя разни магии.Оправих се от магията.Докато стоях с вдигната пръчка срещу противничката ми се чудех кое заклинание да излолзвам-и разбира се любимото заклинание от Слидеринци,с което тормозеха Грифиндорци-и обратното, преди мач;
-Мобиликорпус-казах този път на глас,а Хана се опита да отблъсне проклятието и успя-магията уцели някаква ваза,след което тя се провеси с гърлото надолу и се залюля във въздуха,като хваната на кука.Вярно магията си бе доста безобидна,но и забавна.Докато вазата се люлее6е ми отвлече вниманието и за части от секундата Хана запрати магия по мен и аз вдигнах пръчка да я отклоня...
Проф. Питърсън:
-Бананикон! - казах и пръстите на проф.Айс се превърнаха в банани и тя изтърва пръчката.Интересното беше че в същото време в което аз казах магията си, тя също каза своята която беше "Уоббли".Уцели ме и пръстите и краката ми станаха като кашкавалени.Паднах на земята защото не можех да стоя на крака.Истървах пръчката си на около метър от мен и беше простоневъзможно да я взема.Същото беше и с проф.Айс.
-Е май се налага дуела да приключи преждевременно... - казах и се засмях.След малко ефекта на магиите отмина и върнахме крайниците си такива каквито бяха.Изправихме се и си стиснахме ръцте - Беше чест да се дуелирам с вас! - казах и заминах.
И победителят е.....(тук трябва да има барабани ама оркестъра е скъп)иииии моя милост отсъди Равенство
______________________________________________________
Професор Хюгмънт Мирсикъл
Проф. Айс:
Влязох в стаята,където щеше да се проведе дуелът.Помещението бе широко,само с няколко стола до стената-сигурно за зрителите,ако имаше такива.Бях сама-явно другата професорка,с която се познавахме само по име,не бе пристигнала все още.Тъкмо да седна на стола и вратата се отвори-проф.Питърсън пристигна.
-Здравейте,професоре!Надявам се да сте добре.-казах и се усмихнах широко.-Ще започваме ли?-попитах,като заех моето място в центъра на стаята.
Проф. Питърсън:
Вече малко позакъснявах, но това беше нормално, защото тъкмо се бях върнала от Диагон-Али.Влязох в залата и се усмихнах.
-Здравейте,професоре!Надявам се да сте
добре.-казах ми професор Айс.-Ще започваме ли?
-Здравейте и на вас професоре! Благодаря добре съм и да! Започваме - усмихнах се и заех моето място.-Кой ще започва първи? - попитах я но честно казано за мен нямаше значение.
Проф. Айс:
-Няма първи.Първо се покланяме една до друга,след това вървим с гръб,за да се отдалечим и след,като изброим на глас до три казваме заклинанията си.Естествено тук има значение кой е по-бърз,но няма да се нараняваме сериозно.Приятелско дуелче,както се бяхме разбрали.-обясних и се усмихнах.Дуелите ми бяха пределно ясни,въпреки че не обичах да се хваля.-И така..да започваме.-казах и Питърсън кимна.Двете се поклонихме и завървяхме в противоположни посоки.След като се отдалечихме достатъчно,се обърнахме една към друга и двете тихо про6епнахме:
-Едно,две,три!-Питърсън тъкмо вдигна бързо пръчката си и отвори уста да каже заклинанието си,но аз наум изстрелях магията си-Анери!,от пръчката ми се изстреляха моркови,които нямаха къде другаде да идат и се прому6иха в носа на учителката.-Ох,дано да знае противозаклинанието Олериус..-си мислех на ум,като погледа ми не издава6е нищо,бе6е като каменно."Май тези магии,които се учат в първи курс не са особенно подходящи,много са детински.."Си мислех притеснено,но учителката бързо се осъзна и каза Олериус,след което морковите се замениха с репички и се изстреляха към мен.Това бе част от действието на заклинането ми,поради което не ми харесва6е много.Тъкмо когато една голяма репичка се опитва6е да се прому6и в носа ми и коренчето й се заизвива,извиках олериус,и всички репички изчезнаха,но носът ме заболя и се зачерви.
-О,не..-казах и погледнах към учителката,която едвам се сдържа6е да не се разсмее.-Е,стига толкова смях..-казах и се засмях леко,след което се приготвих да отбъсна магията на Хана.
Проф. Питърсън:
Всичко това което се случи ме накара на се засмея + това да кихна защото морковите бяха погъделичкали носа ми.Когато всичко свърши аз казах силно и ясно:
-Жинис! - казах и от пръчката ми излезе светлина.Ако Ванила не беше отблъснала магията ми върху нея щяха да се стоварят супер много топки за елха.Наистина магиите които използвахме бяха доста детински, но все пак в нас се криеше едно малко дете. Реших да кажа другото си заклинание и го направих бързо - Мимбъл-Уимбъл! - след тази магия езика на жената се залепи за непцето й и тогава я обезоръжих, защото не успя да каже отблъскващата магия. - Уимбъл - Мимбъл -казах и езика й отново се отлепи от непцето.
Проф. Айс
-Пфу..-казах и взех да мърдам езика в устата си,чувствах го все едно се бе вкочанил.-Това изживяване не попада в листа ми на топ10.-казах и се засмях.Хана гледа6е към мен съсредоточено с насочена пръчка,очаква6е следващата схватка.Тъкмо когато й писна да ме чака и заизрече някакво заклинание,казах на ум моето.''Алвекто!''Хана литна от земята и сяка6 залетя,като разпери ръце.Тъкмо ще6е да изрече някакво заклинание,но аз избегнах атаката,като казах''Аменус Денсто''и магията премина през мен,аз станах безплътна за части от секундата и проклянието не ме засегна.Хана направи противозаклинанието и кацна леко на земята.
-Тази магия много ми харесва между другото,кара ме да мисля че наистина летя.-казах и се усмихнах,докато чаках отговор от Хана.
Проф. Питърсън:
Уоу.Полетях без да очаквам.Първоначално усетих леко преобръщане на стомаха но после всичко се нареди и се усмихнах.Казах едно заклинание но то беше отбегнато по много добър начин.Е явно бях избрала доста добра противничка.
Бентаурус- казах и проф.Айс не можа да каже нито една магия като хората.Постоянно бъркаше някоя буква или просто не беше достатъчно концентрирана.След малко действието от магията отмина и тя запрати друга към мен.
-Они! - казах и буквално магията мина през мен.Това беше една много хубава магия за минаване през предмети която научих в четвърти курс.
Проф. Айс:
Ефекта,от заклинанието,което Хана ми бе направила ме учуди много-не можех да кажа нищо,без да объркам нещо.Говорих малко,за да видя какво ще се случи,но аз вече бях доказала че безсловесните магии са ми страстта,тъй като през годините много ми бе умръзнало и ми бе изморително да крещя разни магии.Оправих се от магията.Докато стоях с вдигната пръчка срещу противничката ми се чудех кое заклинание да излолзвам-и разбира се любимото заклинание от Слидеринци,с което тормозеха Грифиндорци-и обратното, преди мач;
-Мобиликорпус-казах този път на глас,а Хана се опита да отблъсне проклятието и успя-магията уцели някаква ваза,след което тя се провеси с гърлото надолу и се залюля във въздуха,като хваната на кука.Вярно магията си бе доста безобидна,но и забавна.Докато вазата се люлее6е ми отвлече вниманието и за части от секундата Хана запрати магия по мен и аз вдигнах пръчка да я отклоня...
Проф. Питърсън:
-Бананикон! - казах и пръстите на проф.Айс се превърнаха в банани и тя изтърва пръчката.Интересното беше че в същото време в което аз казах магията си, тя също каза своята която беше "Уоббли".Уцели ме и пръстите и краката ми станаха като кашкавалени.Паднах на земята защото не можех да стоя на крака.Истървах пръчката си на около метър от мен и беше простоневъзможно да я взема.Същото беше и с проф.Айс.
-Е май се налага дуела да приключи преждевременно... - казах и се засмях.След малко ефекта на магиите отмина и върнахме крайниците си такива каквито бяха.Изправихме се и си стиснахме ръцте - Беше чест да се дуелирам с вас! - казах и заминах.
И победителят е.....(тук трябва да има барабани ама оркестъра е скъп)иииии моя милост отсъди Равенство
______________________________________________________
Професор Хюгмънт Мирсикъл
Similar topics
|
|
|